Трябва да е било хубаво

Днес си спомних

За твоята спалня в зелено

И за гардероба с огледалата

Онемелият телевизор

И картината с лебеди /старомодна репродукция/.

Дори щорите на прозореца помня,

И  твоето местенце за сън

От дясната страна на спалнята.

Помня, че хич не обичаше някой

Да спи до теб…

Но някак сме спали един до друг,

Без да си пречим, като деца.

Спомням си хола с картините и

Бибилиотеката до тавана,

Холовата гарнитура на цветя,

Големия телевизор

И уредба…

Как седяхме и слушахме музика.

Кухнята в жълто,

Масата,

Столовете,

Печката,

Микровълновата,

Шкафовете,

Дори чашите и чиниите,

Мивката…

А после банята,

Розовият халат,

Плочките в синьо,

Коридора и тоалетната,

Гардероба с твоите фланелки,

Метнати на отворената вратичка

И мириса ти от тях…

Трябва да е било хубаво,

щом искам

да се повтори