***

Ще се срещнем
незнайно колко пъти още.
Ще се погледнем,
макар ограбени от Бъдеще.

Ще се търсим...
А понякога случайността ще ни събира.
Ще си говорим...
И само Миналото ни ще ни разбира.

Ще опитаме
да станем чужди без да сме предатели.
Ще разчитаме
на това да бъдем просто приятели.

А всъщност
ще похлупваме вината си.
Наяве
ще изпращаме децата си.

Не нашите –
от ревността си не създадохме.
Като апаши
нали със думи се нападахме.

Ще бъдем с други.
Но щастливо ще се усмихваме.
Сърцето ще кърви.
Но отново ще се предизвикваме.

Победи ни -
сякаш зла фея ни беляза.
Обичта ни –
с нея до живот ни наказа.