СТАРАТА ПРИЯТЕЛКА

Искаш кафе да пием, стара приятелко,

и да се поразходим до някоя друга планета,
различна от нашата…
Аха, било по-хубаво там, тъй ли?
Може, като не съм видяла, може и така да е,
но някак все още не ми се искат
разходки из космоса
до други галактики,
където слънцето свети в зелено,
а и кафе може да няма с цигарка,
свита от носталгия с призрачен дим.
Много си хитра, знаеш ли,
от кога ме преследваш, скрита зад ъгъла на живота,
и невинно ми се усмихваш.
Ех, ще го изпием това кафе някой ден,
горчиво-сладко, ангелски хубаво
и лукаво някак, така ми се струва.
Но сега съм влюбена, знаеш ли,
в онова момче със сини очи, което се перчи,
поклащайки рамене, и се прави на много голям мъж,
докато ме прегръща на спалнята
на нашето желание…
Влюбена съм в живота, така че почакай,
стара приятелко, с кафето и цигарата.
Не съм се налюбила,
не съм се нацелувала,
не съм се напрегръщала,
с моя любим,
момчето със сини очи,
което поклаща рамене
и се прави на много голям мъж.
Някой ден ще го изпием това кафе с теб,
стара приятелко,
но, разбираш ли, няма да е сега,
не и този месец,
не и тази година,
дори и в следващите години няма да е,
не се сърди, моля те,
просто съм влюбена и сега хич,
ама хич, не ми се пътува,
до други галактики и звезди
със зелени слънца и
непозната планета,
различна от нашата,
някъде в космоса,
обвит от носталгия с призрачен дим.