Слънчова невеста

Хубава бе Рада и с хубостта ѝ нищо не можеше да мери. Като изгрева грееше и като Вечерницата блестеше. Като златен бисер в огърлица. Като най-красивото цвете на земята. Снагата ѝ тънка, тънка, като топола. Очите ѝ черни въглени и всяко сърце прогаряха, а веднъж зърнало я, завинаги оставаше по Рада да кърви. Косите ѝ дълги, черни водопади, чак до земята се спускаха. А смехът ѝ, като планински ручей припява.

Хубава бе Рада и нищо с хубостта ѝ не можеше да се мери. От близо и далече дохождаха сватове за нея, но Рада все не кандисваше. Хубаво ѝ беше у дома край старите и не бързаше бащиното огнище да напуска. Все чакаше нещо. Севда, нишан...
Всеки бе чувал за хубостта ѝ и всеки бързаше да я зърне. Но от всички най-бързаше не кой да е, ами самото слънце на небето. Едва дочакваше зората да настане, та на Рада да се полюбува. И като се захласне да ѝ се радва, па забрави да си отиде. Заседи се Слънчо там, горе на небето и пече ли пече, а денят не преваля. Селяните на нивата повдигат глави да видят заник, но пустото му слънце не помръдва. Па по някое време Рада ще се прибере в къщи, и Слънчо ще не ще, ще вземе да си ходи. Но в сърцето му дупка зее, от черните очи на Рада прогорена и тя кърви ли, кърви. Па небето цялото ще се вапца в червено от мъката на Слънчо по Рада.
Ден след ден все по-рано ще изгрява и все по-късно ще захожда. А като се качи там, горе на високо, ще се заседи и от хубостта на Рада ще пие. Протяга своите лъчи и на Рада черните кичури ще погали, гъстите ѝ вежди ще помилува, сочните ѝ устни ще целува. А тя, Рада, хем му се радва, хем му се гневи. Мушкатото ѝ изсъхна от толкова жега, а и суша взе да наляга. Животните по поляните прежадняха и рояци мухи ги нахапаха, а по синорите на нивите – тревата изсъхна.
От време на време ще поседне пред къщи и ще му попее. Да го усмири малко. Ще попее, попее, па Слънчо ще задреме. И току някой облак ще намине, земята до ороси малко и бързо ще побегне, да не гневи слънцето. А то, слънцето, като подремне малко, като посънува и на Месецът път ще стори.
А Месецът, като изгрее, само за Рада очи има. Цяла нощ през прозорчето ѝ наднича, и любовни думи ѝ нарича. Звездите ѝ песни напяват, а светулки я пазят от тъмата. И ду́ма ѝ, ду́ма Месецът, по цели нощи в ухото, па накрая реши Рада – на Месеца ще пристане. Обра мушкатото от сандъчетата пред прозореца си, добави и няколко стръка омайниче, че и бял равнец и върбинка, та любовта им вечно да трае, и по светулките проводи китка за обич на Месеца. А той пък ѝ прати най-ярките звезди от небето, хем светлик да ѝ правят, хем и стража да ѝ бъдат.
И изгуби се Рада за Слънчо, ни по двора я мяркаше, ни на нивата я намираше. Търси я, търси, па в постелята ѝ я завари. Уплаши се той, болна да не и разпита цветята в градината. А те, пущините, взеха че всичко му казаха за вечерната сглява на Рада с Месеца, и че годявка гласяха.
Разбесня се Слънчо, разфуча се. Като взе да жури, да прежуря, всичко що зърна прогори. И пламнаха пожари по горите и стърнищата. Разбягаха се дивите животни, а селяните бързат да гасят. А слънцето още по-сърдито пече. И още по-сърдито гори.
Както се разгоряха стърнищата, па огъня към село взе да приижда. А Радината къща най-близо. Уплаши се Рада, че домашните ще изгорят и се разпищя. Падна на колене и взе да моли. А онзи сърдития горе, хем сърцето му плачи от молбите на Рада, хем гневът му прогаря земята.
Моли му се Рада за пощада, нея да изгори, другото да остави. Хубостта ѝ да вземе, земята да пощади, косите ѝ да отреже, горите да не гори. Моли му се, моли, па накрая Слънцето се смили. Омекна сърцето му, намаля гнева му. Отдръпна лъчите и прати облаците да гасят пожари.
Към Рада се обърна и рече ѝ „ Само моя невеста ще бъдеш! В цвете ще те превърна и само за мене очи ще имаш. Главата си ще вдигаш, само когато аз съм на небето, а нощем ще спиш, захлупила лице в земята!Слънчова булка ще бъдеш!“

От тогава Месецът търси Рада всяка нощ, но нийде не я открива. И от мъка, всяка нощ тънее, дорде нацяло се изгуби. Па после някоя звезда му подшушне, че видяла Рада и той пак се покаже на нощното небе, блестящ и красив, но от Рада помен няма...