***

Гледам те и виждам разочарование в очите ти големи.Всеки път завръщаш се при мен, но без, , отворени" за прегръдки вече , рамене.И вече знам, не искаш ти, както някога преди:да излизаме сами, да играем на игри, да се забавляваме дори. А спомняш ли си ти? Някога крещеше ми дори, сега и това не правиш, а само мълчиш. Излизаш късно вечер, взимайки скришом моите пари, телефонът си на страна или извън обхват държиш и до сутрин някъде скитаваш се ти. А на сутринта, ето те отново-без думи да промълвиш. И сигурна съм вече- място в сърцето ти за мен няма повече, а само омраза и заблуда, вгнездили се дълбоко там. И преди най-добри приятели бяхме, сега сякаш и като познати не сме. И признавам си аз-да можех в очите ти дълбоки, да видя истината в тях, и мислите ти, , мрачни" да можех да прочета. Денем наричаш ме безполезна и каква ли не, ала завърнеш ли се късно нощем и ранен, подаваш едната си ръка към мен, обещавайки, че вечно ще стоиш до мен. След това ядосваш се и крещиш думички, болезнени за чуване почти за всеки друг-, , МРАЗЯ ТЕ! " А тогава, защо ме не пускаш да се отдалеча, да отида някъде далеч от теб? От страх ли, или от егоизма твой? НО СТИГА МИ ВЕЧЕ!!! Достатъчно търпях! Време е нещата да се променят! Тръгвам си и напускам те, но с гордо вдигната глава. И не, няма аз с глава към теб да се обърна, а просто мирно ще потегля. Чувам те как крещиш, молейки ме с отчаян глас:, , ОСТАНИ! ". На прага на, , нашия дом" заставам и преди да тръгна, казвам ти:, , Ако не съм това, което ти искаш, ще ме освободиш веднага-и от тиранията ти нетърпима, и от теб самия"! , , Ако не съм това, което ти искаш!"