Доверие

Любовта между Жоро и Габи беше бурна. Бяха се запознали на рожден ден на общ приятел преди три години, а две седмици след това вече бяха двойка. След още четири месеца заживяха заедно, а малко по-късно се случи и това, което всичките им познати очакваха – сключиха брак.

Той – художник по образование, по стечение на обстоятелствата, работещ в търговията, а тя – счетоводител, прекарваха цялото си свободно време заедно. Нямаха търпение да им свършат работните дни, за да се приберат вкъщи и да се насладят един на друг. Бяха неразделни. Затова и когато Габи се прибра по-късно три поредни вечери, под предтекст, че са я задържали от работа, Жоро усети странно притеснение и необичайно чувство на несигурност. Напоследък имаха и едно – две леки сдърпвания, които още повече допринесоха за засилването на подозренията му. На другия ден Габи отново се обади, че ще закъснее, и това вече съвсем изостри съмненията на Жоро. Той стана от фотьойла и се насочи към едно чекмедже, в което държаха всички резервни ключове – за пощата, за избата и така нататък. Всички си бяха на мястото, с изключение на тези, които угриженият съпруг търсеше. Ключовете за наследствения апартамент на Габи.
„Глупак с глупак, задържали я от работа. За три години е закъсняла, колкото сега за една седмица и ти ѝ вярваш... Идиот!” – беснееше наум ревнивецът, докато летеше по стъпалата.
Въпросният апартамент беше в същия квартал и след пет минути Жоро вече пъхаше своя ключ в ключалката. Както и предполагаше, отсреща също имаше ключ. Тогава обезумелият мъж заблъска като луд по вратата, докато Габи не му отвори.
– Тук ли работиш? Може би някой колега ти помага? – изкрещя той и се насочи към детската стая, откъдето се чуваше шум.
Отиде и подозренията му се оправдаха – там наистина имаше мъж. Дори двама. Двама мъже на средна възраст, с работни дрехи, целите опръскани с боя, тъкмо си прибираха инструментите.
Чак тогава Жоро обърна внимание на стаята. Беше като нова. Измазана, боядисана в свежо ябълковозелено, а на една от стените, по които боята беше засъхнала, имаше окачени негови картини.
В този момент в помещението влезе Габи.
– Честит рожден ден отсега... Толкова ли не можа да изчакаш още пет дни? – попита тя мнителния си съпруг, а в очите ѝ проличаха сълзи. – Аз само исках да те изненадам, да ти подаря ателието, за което толкова мечтаеше...