***

Ще ти чуя дъжда. През смъртта ти ще мина.
Ще се втурна на помощ с кураж във очите.
Всяко лято си тръгва. Всеки спомен отминал
е лицето на образа скрит във сълзите.
Само ти не плачи. Не скърби за морето.
Не тъжи за живота под стръмния хълм.
Обърни се назад. Ти си точно където
спря за миг да отдъхнеш пред изгрева жълт.
Не променяй нощта. Не разлюбвай в съня си
на снежинките лудият вятърен впряг.
Прегърни ме сега. Аз прегръщам те в пъти.
До съня и обратно. До тихия бряг.
Ще ти чуя дъжда. Ситни капки за сбогом
се разливат по залез на твойто лице.
Само ти не тъжи. Ще се втурна на помощ.
Викай силно. До смърт. Мое малко сърце.