ПРОЩАЛЕН СНЯГ

Tombe la neige…

Отдалечаваш се, отдалечаваш,
зад хребета на болката потъваш,
след теб остава глъхнещо поднебие
и самота, горчива като пепел…

 

И сякаш никога не те е имало
и ние никога не сме се срещали,
и сякаш никога не сме вървели
под шепота на вечерния сняг.

 

О, сняг далечен, нежен и прощален!
От моето безсъние повикан,
той пак безмълвно и печално пада,
тъй както в песента на Адамо.