Диалог

Гледах го с широко отворени очи, докато той нареждаше напитките върху масата с тромави движения. Не забрави и пепелника.

- Искам днес да науча всички твой тайни!- казах аз и сама почувствувах гласа си развълнуван.

Кадифенозелените му очи ме погледнаха с продължителност и се усмихна:

- Какво искаш да знаеш?

- Всичко — произнесох на свой ред.

Той, лъкатушейки между предметите в стаята, се настани най- накрая мълчаливо до мен. Пръстите му се извиха около мойте и времето спря, когато той понечи нежно да целуне устните ми. Коленете ми отслабнаха и можех да мисля само колко пристрастяващо нахлува във всички мои сетива. Неговите целувки бяха като черни дупки, които ви дърпат , докато цялата гравитация се изгуби под контрола на неговото докосване. Нищо не можеше да замъгли момента, само туптенето на сърцето ми , което беше достатъчно шумно, за да го усети, достатъчно силно, за да превземе всичко, всичко без любознателните му зелени очи.
— Това..начин да ме накараш да млъкна ли е? — продължих с неубедително безпристрастие.
— Не! Питай каквото пожелаеш — обърна се към мен с чаровна усмивка.
— Подочух някой неща за теб — казах с полузатворени очи и отпусната назад глава.
Той извади кутията с цигарите от джоба си и запали една. Димът на цигарата се носеше между креслата и пълнеше стаята с познатото благоухание на хубав тютюн. Със замряло сърце и нервен трепет най-накрая стигна до думите:
- Какво си чула?
Помълчах, сякаш да поразмисля, после се дръпнах встрани и казах:
- Чух,че..спиш с момичета и след това ги изоставяш, сеедно не сте имали връзка.
Той не беше в състояние да изрази вълнението си нито с думи, нито с възклицания. Чувството на безкрайно отвращение, започна да стяга и да души сърцето му, така се разрасна и така добре се избистри, че той не знаеше къде да се дене. Стана неспокоен, току прекарваше пръсти през косата си и от време на време, подпираше глава на двете си ръце, сложил оръфани лакти на мократа и лепкава маса. Най-накрая ме погледна открито и високо и твърдо изговори:
- Всичко това са глупости! Кой ти каза това?
— Има ли знчение кой ми е казал? — отвърнах, малко учудена и от особения усукан тон на думите.
- Разбира се , че има- възкликна, като се овладя и се премести отново плътно до мен, заблелязвайки , че съм малко встрани от него.
— Вярно ли е? — казах и порових в джоба си да извадя шепа дребни монети, за да симулирам някаква заетост.
Той се намръщи.
- Имал съм момичета,с които сме се разбирали да правим "неща", но те са били напълно наясно, че не съм във връзка с тях, а те дори не са искали такава. Просто забавление за една нощ. Не съм лъгал никого!- възкликна в недоумение как съм могла да си помисля подобно нещо.
Гледах го внимателно. Той хвърляше злобни погледи, впрочем стараейки се да не ги забележа. Те не бяха към мен , а може би към човека от когото вях научила информацията.
— Моля те, кажи ми от кого научи? — попита строго като сви вежди.
Измънках и махнах с ръка.
- Стига....
Той се наведе над мен и ме целуна.
-Добре, спирам.
Сега ми се отдаде възможност да огледам стаята. В стаята имаше много повече столове от обикновено и окъсаната мушамена покривка на масата на места беше изгорена с фасове. В стаята беше задушно, лапмата мъждукаше, вън шумеше вятърът, някъде в ъгъла дращеше мишка.
След малко продължи:
- Добре, правил съм много глупости в ученическите си години.
- Какви?
Нищо не можеше да отговори.
— Какви? — попитах повторно и помълчах още няколко секунди. — Моля те , разкажи ми.
Проговори най-после със слаб глас:
— Един път , когато бяхме на екскурзия с класа, един приятел ми се похвали , че имал намерението да спи с едно момиче и че непременно щял да го направи — започна и огледа стаята по-подробно — но тя била влюбена в мен.
Той си спомни този миг, сякаш му стана жал за нея, сякаш сърцето му се сви, но продължи:
- Общо взето, възползвах се от чувствата й, излъгах я, че ще съм с нея, ако преспи с приятеля ми- проговори той, все още без да се помръдва и без да променя положението си.
Гледах го уплашено . Много ми се искаше да кажа, да попитам нещо, но в първите минути не смеех, а той лежеше и като в унес сменяше една мисъл с друга. „Колко противно!“ — помислих си ядосана. Чудех се как да го определя с една дума,наум ми идваха множество и все цветисти определения. Той нервно затрепери..
- Добре, аз съм свиня - извика той изведнъж, силно развълнуван, без да мисли за думите, без да ги претегля.
- Недей,стига...
- Нека, нека, кажи го, аз съм подлец.
Горчиво се усмихна. Гласът му млъкна в най-ниските си нотки. Той бе почти шепнещ. Той проникваше чрез неопределимото си качество на пламенност и мекота, за да остави след себе си тъжни паузи, сякаш бе глас на уморена душа.
- Прости ми, че ти заговорих за това, но ти трябваше да знаеш с кого се обвързваш. Разкайвам се дълбоко. Просто даже не зная защо го направих. Аз съм долен човек, Жана, едва сега виждам ясно цялата нелепост. Аз съм подлец! Ето къде е цялата работа!- той седеше с наведена глава и гледаше в пода.
— Но това съвсем не е така, съвсем не е така, случва се на всеки човек да обърка пътя.
- Нали ти самата искаше да ти разкажа всичко — и ето сега аз ти казвам, сбъдвам желанието ти; е? - ново, пълно чувство го обзе изведнъж, като някакъв припадък: пламна в душата му от една искра и изведнъж като огън го обхвана целия- Друго, друго..и това ей сега ти казвам. Най-голямата мечта на баща ми, бившия началник на пожарната, беше да уча в академията на МВР. Еее, познай, след поредния ми запой ме хванаха да карам автомобил в нетрезво състояние, вкараха ме в ареста, взеха ми книжката за шест месеца и трябваше да се сбогувам с академията. А когато пристигнаха родители ми да ме вземат от ареста ...- той се разтрепери, спря се за миг да си поеме дъх, запъна се и млъкна.
— Не,не разказвай повече!Не ща! — извиках.
Той си протегна ръката към моята
— Дай си ръката де!
И той силно стисна пръстчетата й.
След малко погледите ни се срещнаха, бърз и тих шепот напрегна слуха ми. Той завърши с думите
-Ще се омъжиш ли за мен?
— Сериозно ли? — попитах изненадана.
- Моля те - смутено започна той - не казвай "не"... Не казвай, че е рано, не отлагай... В моето сърце има място само за теб откакто те видях за пръв път, чак до края на дните ми! Давам ти сърцето си, което те обича, както никоя друга на света!
Той едва ли знаеше, че на този свят няма жена, която да не приема сериозно такива предложения. И дори да откаже - никога през целия си живот не забравя нито едно от тях, пази ги в лабиринта на женските си емоции и им се радва. Досущ както ловец на трофеите си.
- Не е рано - тихо произнесох аз, той вдигна глава с разширени в очакване зеници - а невъзможно за мен. Поне в този момент.
Лицето му доби изражение, сякаш го бях лиснала върху ледена вода.
- Рано е - продължих - за мен. След четири или пет години ще помисля за брак.
Очите му се избистриха кристално, както ставаше с мен преди да се разплача. Първата сълза се спусна от окото по порцелановата му кожа подобно на капка дъжд върху прашен панел. След тази първа сълза, останалите последваха като потоп и той притисна дланите към лицето в безуспешен опит да ги скрие. Беше болезнено да го виждам в такова състояние. Всичко, което можех да направя, беше да го прегърна и да оставя пороят на сълзите да проникне през ризата ми. Усещах как стиска юмруци, чувах го как мълчаливо крещи, задушава се с всеки дъх, затова прекарах пръсти през косата му, отново и отново, в опит да успокоя мълчаливата война в съзнанието му. Можех да направя всичко, но не и да приема предложението му, не и сега.
— Виж, аз не ти казвам не — казах най-сетне, улових ръката му и нежно я притиснах до сърцето си — казвам ти, не сега.
Говорейки бързо, живо, после изведнъж млъкнах, като че убита от някаква мисъл.
— Обичам те! — заявих възторжено.
Той се замисли полуусмихнат и като че признателен за опитите ми да го успокоя.
— И аз, и аз— произнесе всред мълчанието, в което ни остави моето признание- и аз — каза отчаяно още веднъж.