ИСКРЕНО

Как само обичам смеха ти
подобяващ на птичите трели.
И се носи той – вятър попътен
за мечтите ми/кораби бели/...

 

А смехът ти е искрено-сладък
и го даваш безкористно, честно.
После бодро закрачваш нататък,
където те очаква нова песен.

 

Аз ще нося в себе си частичка
или оратория от този смях.
И знам със сигурност, че го обичам,
а Бог ще ми прости за този грях...