БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Конкурс „Разказвачи на книги“

Това не е литературен конкурс, а по-скоро е като тест за сътрудници в новото ни литературно списание.

Тази професия (да, професия е) съществува на Запад и подпомага силно книгоиздаването. Ето как описва писателката Керана Ангелова досега си с подобни хора:

„Когато бях гост на панаира „Книжна Виена“, заедно с швейцарската ми издателка, преводачката и още пет-шест жени и мъже, след представянето отидохме на ресторант. Швейцарка, двама германци, австриец, американка, която живее в Швейцария - всички те бяха... разказвачи на книги! Професия, важно звено във веригата на книгоиздаването и книгоразпространението. Един разказвач на книги задължително е високообразован, начетен, професионално информиран, убеден в качеството на книгата, за която работи, и съответно убедителен. Посещава големите книжарници в немскоезичните страни, разговаря със старшия книжар или с управителя и представя новоизлязлата книга, която са му поверили, с цел да „разкаже“ достойнствата ѝ. Но той не просто разказва сюжета, а се задълбочава във философията, стила, естетиката, етиката на тази книга. Най-хубавото е, че професионализмът му не допуска компромиси. Ако не харесва книгата, отказва ангажименти.“

Не очакваме от Вас чак да обикаляте книжарници и разпространителски вериги, но очакваме един искрен и задълбочен разказ за книга, която ви е харесала. Както пише и по-горе - няма да ви караме да хвалите книги, които не харесвате - Вие не сте рекламисти.

Има много книги, които читателите така и не откриват, защото няма кой да разкаже увлекателно за тях. Искаме да променим това.

Изпращайте колкото искате „разкази“ за книги, които са ви харесали, на адрес book@bukvite.bg. Размерът е до 2 страници А4 (по-дълго няма да го дочетат), размер 12 пункта.

Избягвайте „високия стил“ на литературните критици, а също и „преразказите с елементи на разсъждение“ на „ние, книжните блогери“. Напишете един текст, който ще накара хората да се влюбят в тази книга, така както сте се влюбили и вие.

Краен срок:  30.08.2019 г.

На всички автори, чиито разкази за книги сме харесали, ще бъде предложена работа в новото ни списание за български книги (платен ангажимент).

 

Ето ви един примерен разказ за книга:

Най-хубавото на книгите е, че всеки който ги чете, вижда в тях различни неща. При първия прочит нещо те сграбчва за гърлото и колкото и да я препрочиташ и откриваш нови детайли, онова първо впечатление си остава.

За тази книга съм говорил на много жени (преводачката също е жена), но нито една не ме разбра.

Може би е една от най-мъжките книги, които съм чел.

Не се подвеждайте по заглавието да търсите някакво весело четиво.

Това не са „Възгледите на един учител за народното творчество“. Книгата е тежка, депресираща, рисуваща самотата и меланхолията на един клоун.

Именно - той е клоун, не е шут! Книгата е публикувана през 1963 г. и още с излизането си вдига голям шум.

В нея за първи път в следвоенна Германия се говори за много неща - за това как бавно нацистите се превръщат в ревностни католици и буквално превземат църквата.

Как католицизмът започва да става все по-значим в страната, родила протестантството, и как започва да се намесва в обществения живот.

Ако някой иска да се запознае с методите на действие на църквата - в книгата са описани добре. В книгата се говори и за съжителство без брак, и за аборти, и за много други забранени тогава в Германия теми. Включително и за това, че „нацистите рядко ходеха на фронта, там бяха пращани останалите“.

Признавам, при първо, а и при следващи четения това не беше основното, което ми привлече вниманието. В България църквата никога не се е месила в обществения живот и това бяха далечни проблеми.

Имаше множество други, по-близки неща.

Главният герой е син на милионер (баща ми имаше дял във всички предприятия, дори и в тези 2 см паста в/у четката за зъби имаше дял). Но това не му осигурява добър живот, даже напротив.

Семейството му се отказва от него, когато той решава да стане клоун.

„Мисля, че ако бях започнал да мъкна в къщи огромни стативи и на огромни платна да цапотя най-различни дивотии, тя щеше да е дори в състояние да се помири с моето съществуване. Тогава можеше да каже: „Нашият Ханс е човек на изкуството, той ще намери своя път. Все още се бори.“ Обаче аз не бях нищо повече от един малко пораснал шестокласник, за когото тя знаеше само, че „може добре да прави разни гримаси“.“

Много е интересно мнението му за хората на изкуството:

Голям проблем са хората, свързани с изкуството, които не мислят за нищо друго освен за изкуството, но не се нуждаят от почивка след работа, защото те не работят. И когато някой започне да провъзгласява такъв човек, свързан по този начин с изкуството, за човек на изкуството, се пораждат най-мъчителни недоразумения. Любителите на изкуството започват да се занимават с изкуство точно тогава, когато истинският човек на изкуството има чувството, че е в нещо като почивка.

Но всъщност всичко това са странични неща.

Тънката червена нишка, която минава през цялата книга, е колко празна черупка остава един мъж, след като любимата му жена го напусне. Клоунът Шнир успява в професията си, само на 27 е търсен постоянно, появява се по телевизията, за него пишат в пресата. И всичко свършва буквално за миг, когато единствената жена в живота му си тръгва от него. Даже реално не отива при друг, тя го напуска заради католицизма, защото през годините успешно успяват да ѝ промият мозъка.

Той си признава честно: „В някои неща тя бе наивна, а и не бе особено интелигентна.“ Но той, той не може без нея. Нещата се сриват главоломно и той след няколко месеца се оказва сам, без ангажименти, без пари, дори и без семейство, тъй като и баща му, и брат му се отказват от него, защото „не иска да се стегне“.

Но всичко това не го вълнува. През цялото време той бленува само за любимата жена. И, научил, че тя е в Рим, решава да я чака на гарата.

„Тогава можех да седя на стълбите на гарата и да чакам влака от Рим. Ако на Мари сърцето ѝ дадеше да мине покрай мен, без да ме прегърне, ми оставаше само самоубийството.“

 

„Възгледите на един клоун“, Хайнрих Бьол


Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)