‘ондаци€ Ѕуквите
 онтакти ѕоща
ѕишете ни     

Ћитературен

сайт

 нижарница

 Ќ»√»“≈

≈лектронни

книги

јлманах

"Ќова българска литература"

»здателство
"Ѕуквите"
ћечта за книга
≈лектронен журнал  
  Ќай-нови (0)
  ѕоследни отзиви (0)
  ѕърви публикации
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
  ѕоследнo прочетени
ѕрепоръчано   .
ѕрепоръчано
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
.
.
јвтори   .
  ѕо азбучен ред
  Ќови автори
.
.
ѕреводи и чужд.език   .
  ѕо раздели
  ѕреводачи
.
.
ƒруги   .
  ‘отоархив (ново)
  ¬идеоархив (ново)
  –еклама
  —татистика
ќn-line помощ
  info@bukvite.bg

 луб 'Ѕуквите'
.
.
 
“Џ–—≈Ќ≈   


–азширено търсене
Google Analytic
 
ѕрeпоръчвани ≈-книги  
   



»стори€та на ранните българи  
850. ѕроизход на името ¬арна
  акто знаем старото име на гр. ¬арна е ќдесос. —пори се дали `ќдесос` е тракийско или гръцко название. јкад. ¬л. √еоргиев не го постав€ сред тракийските. „«а съжаление ние знаем много малко за езика на траките, за да можем да определим какво вли€ние той е оказал на старобългарски€ език. »звестни са само около 40 думи (глоси), около 1800 собствени имена и н€колко кратки надписа. ≈то н€кои тракийски думи: бриа (град), болинт (див бик), брюнх (китара), зелас (вино), скалме (нож, меч) и др. ƒнес в наши€т език са запазени н€кои географски названи€ от тракийски произход, като: јрда, ¬ит, ¬итбол, »скър, Ћом, ћеста, Ќесебър, ќсъм, ѕловдив, —трума, —тр€ма, “имок, “унджа, янтра, и др.(...)” (¬л.√еоргиев. ѕроблеми на български€ език., —офи€, 1985., стр. 269).

              акъв е произхода на името ¬арна?

         
         √еографът ѕтоломей от ≤≤ в. от н.е. посочва на сво€та карта селище ¬арна по местата, където е била кимерийско-българската прародина, т.е. на юг от  авказ, на север от р.  ура (Cyrus).


 
         ъм 551 г. готски€т историк …ордан пише на латински език сво€та истори€. ¬ не€ той посочва, че след 465 г. хуните са се изселили от загубените си територии в ѕанони€ и горна ƒаки€, отивайки на изток. …ордан  пише: „ те се отправиха към онези области на —кити€, по които протичат водите на р. ƒнепър, ко€то на сво€ хунски език те наричат ¬ар” (`De origine actibusque Getarum`, повече известна като `Getica`).



          –ека  убан, според „јрменската географи€” от V≤≤ век на јнани Ўиракаци, също е била наричана „¬ардар”...«а този подробност знае и √. ÷енов: „јрменски€т географ јнани€ Ўиракаци пише,  че река ¬арданес или ¬ардар извира от планина  авказ” (»стори€ на Ѕългари€, Ѕерлин., 1917, ч. ≤).

            ¬същност, първоначалното очакване, че в езика на българите „¬ар” е хидроним, не е правилно. ƒумата „вар” е означавала „крепост, преп€тствие, ограждение”, оттук и етимологи€та на думата ни „варда, вард€”.

          ѕроизходът на тази дума е зает в кимерийски€т език (хуно-българите произхождат от кимерийците, както €сно пише през V≤ в. ѕрокопий  есарийски) от урартски€ език. ќчевидно хурито-урартската дума за крепост е много стара, понеже т€ е заета в много езици. ќт урартски€, т.е. в езика на народа, който се самонарича „бо€н”, произхожда думата „burgana” със значение „кула” (с. 99 в книгата на I. M. Diakonoff, S. A. Starostin. Hurro-Urartian as an Easterr. Caucasian Language. München, 1986.). јвторите см€тат, че произхода на тази дума е източно-кавказки и оттам прониква в урартски€, като твърд€т, че в арменски€, под формата „burg”, т€ попада от урартски€. Ќещо повече, те предполагат такъв произход и за древно-гръцката дума πύργος (с. 99).

        ќще в кра€т на ≤V в. от н.е. хуно-българите превземат старото келтско селище  арнунт, намиращо се на отсрещни€т бр€г на ¬иена. »менно този римски град тогава те устройват за сво€ столица, давайки му името `¬етвар`, буквално „вехта, стара крепост”. «а това, че името „¬етвар” е хунско, пише през ’V≤≤≤ в. ’анзиций в сво€ труд „—вещенна √ермани€”. ’анзиций,  проучвайки хунското име на  арнунт, а именно ¬етвар, твърди, че немската дума `бург` е заета от хуните.


            “ака че, думата „вар, бур” в хуно-български€, не означава буквално „река”, а означава използването на определени реки като `защитни крепости`, разбира се не само реки. “ова става €сно от волжко-български€ титул „балтвар”, което буквално значи `господар на крепостта`. — думата „бал” са образувани урартските и асирийските думи за градоначалник. Ќаместникът на урартски€ цар в града е носил титул `bēl paŋāti` (Ѕ.Ѕ.ѕиотровски). `¬el ali` е градоначалник в асирийските текстове (¬.ј.якобсен).



      “итулът „балтвар” при волжките българи е засвидетелствуван от »бн ‘адлан (в оригинала на risala на ‘адлан е **[alm.sh** b.n sh.lki b.ltuar; = јлмъш, син на Ўилки балтавар) и в летописа „»стори€та на Ѕейхаки”.



  2013-11-30
»стори€та на ранните българи  
842. »конологи€ на буквите. ѕървите будители.
ѕо€вата през ≤’ век на писмен език, чрез който българите се докосват до текстуалната истина за христи€нски€ Ѕог, е всъщност събитие, което представ€ за първи път онези възможности, които езикът дава, за да се онагледи още един знаков образ на божественото, освен догматично-иконни€. ƒотогава графични€т образ на писмени€ език не е бил възприеман от догматиката като знаков образ на божественото. 


     ≈дна от слабо изследваните причини новата писменост на  ирил и ћетодий да получи възможност да бъде изобщо създадена в рамките на православието, е успеха на догмата за божествена същност на иконите. “оест, възможността божественото да получава знаков субстрат.


          ƒогмата върху иконите показва, че създаденото „знаково творение” не е същото с онова, чи€то божественост израз€ва. “ук, както отбел€зва √. ‘лоровски, образът върху иконата не е кумир, а играе рол€ на случване на историческото. ¬ този смисъл, случването на новата българска писменост е формиране на €влението „българско азбучно съзнание”.


       огато се по€в€ва христи€нството, то заварва готови езици, които поемат върху сво€ писмен субстрат новото христи€нско благовестие. ѕроблемът за превода, който Ѕибли€та получава на гръцки език, не се дискутира като верски проблем, нито като  знаков, а единствено като проблем на семантиката. √ръцките букви, с които е създадена езическа антична култура, се оказват годни за новата христи€нска култура.

    «а българската писменост обаче, ко€то е създадена в епохата на христи€нството, мотивите да се случи, не са само практични, а и догматични.

       “риезичието, срещу което се бори —в.  ирил, насто€ва на началото на  христовото послание чрез три езика – иудейски, гръцки, латински. Ќовата слав€нска азбука насто€ва на историческото случване. 

      ƒогмата на иконите се разпростира към ново духовно поле: езика. Ѕългарската азбука се случва като „божие дело”, т€ е част от ѕровидението. “ова е много силен момент.

¬ъзприемането що е новата азбука в Ѕългари€ довежда до по€вата на нов тип съчинени€: сказани€ за буквите. ¬ т€х граматичното се разглежда като еволюци€ на иконологичната догматика. ќт този тип съчинени€ са особено важни „—казанието” на „ерноризец ’рабър (’ в.) и „—казанието” на  онстантин  остенечки (’≤V в.).


       »нтересно е да се отбележи как за ’рабър новата азбука е вече нещо различно от „черти и резки”, с които се е пишело преди това. —ъпостав€нето, при което той е убеден, че новата азбука, нови€т графичен знак на буквата,  не е от черта и резка, е особено важно. јко нови€т  кирилов графичен знакне е от „черта и резка”, тогава какъв смисъл е вложен в този знак, изпълващ с гордост новото азбучно съзнание на българите?


ѕри  остенечки езикови€ проблем не е много по-различен. “ой е притеснен, че определени букви губ€т своето м€сто в думата, ко€то тръгва да живее по свои граматични правила и пишещите забрав€т или смесва един знак с друг. Ќегови€ призив подсказва още веднъж (след ’рабър) , че буквата на новата четвърта европейска азбука изобщо не се е възприемало единствено и  само като  граматичен знак. ¬ противен случай нищо не би попречило един знак да се губи или подмен€, след като от това не страда семантиката.

 “ези наблюдени€ ни подтикват да допуснем, че тълкувателите на новата азбука  не просто са € възприемали като граматика, а са € разбирали в руслото на  догмата на иконите и всъщност са проправ€ли път€ на случилото се „азбучно чудо” да се гледа като на канон. 

ѕодреждането на графемите се възприема като свещенодействие, досущ като подреждането на иконите върху олтара. Ќе може една икона да отиде на м€сто на друга. «а ’рабър и за  остенечки е с€каш €сно, че българите имат нещо повече от графичен слог. «а т€х буквите „говор€т” като образи, а не са само „черти и резки”. —ветостта на  ирил върху неговото дело, се възприема по същи€ начин като светите мощи на останалите светци.

“ози мотив е съвършен и е възможен единствено за азбука създадена в самата епоха на христи€нството.

ј сега нека видим как азбучното съзнание на българите е подложено на исихаски преразказ(метафрастика) от търновската книжовна школа на патриарх ≈втимий.


¬одещи€т мотив за патриарх ≈втимий и неговите „учени мъже” е не как да се съхрани н€какъв мъртъв език, подобно съвременното състо€ние на латински€, а как чрез консервиране на кириловата граматика, да се върнат към живот определени букви, които са изгубили сво€та първична неизменност в думата. ѕричината за тази "загуба" е във факта, че български€т език е бил безпадежен, за разлика от останалите слав€нски езици.

     —трахът, че неправилната употреба на определени букви води до неправилно теологично съзнание, е очевиден в “ърновската книжовно-догматична школа.

       “ова показва, че по времето на ≈втимий "граматичното" е идеален субстрат, теологичен. ѕо същи€ начин за византийското богословие „идеален субстрат”, е така нареченото „ѕредание”. ѕо този начин вс€ка една православна богословска истина (и особено исихазмът на √ригорий ѕалама) , се трансформира в “ърново около богословите на ≈втимий, като езиково – богословски проблем. “ова обаче не е тълковно – езиков въпрос, а преди всичко иконологичен. 

             
             —ферата на иконологичното вече е разширена през ’≤V в. в Ѕългари€.

        ¬ не€ влиза дори опитът на ученикът на ≈втимий, богослова ƒионисий, който прави „графичен модел” на —ветата “роица, опитвайки се с€каш да изкалиграфиса пространствено нетварната връзка между ќтец, —ин и —вети ƒух.


≈зикови€т момент, във връзка с произхода си от кирилови€ граматичен субстрат, се мисли, както посочихме, като  „идеално”, а не като чисто граматично. “ози принос на книжовната реформа на ≈втимий фактически разшир€ва паламитската доктрина в посока, ко€то можем да наречем условно неоисихазъм.

ѕри ѕалама нетварните енергии са адресирани персонално, докато при евтимиевата школа техен адресат е идеален езиков субстрат с над-екзистенциален смисъл. 

“оест, нещо като „етнически езиков модел”.

–азбира се проблема за етноса не е бил цел, цел фактически е консервативната съставка на кириловата граматика, на ко€то се е гледало като на иконологи€.

“итулът на етноса, експлицира като следствие на една причина, ко€то „идеално” е теологична, но „практически” е всъщност надперсонална, тъй като азбучното съзнание н€ма как да е чист ипостасен индивидуализъм, то е родов компонент. “ака учението за нетварните енергии на паламизма, където Ѕог адресира нетварната енерги€ към едно чисто, индивидуално съзнание, претърп€ва развитие (неоисихазъм) в “ърново, където богословски€ кръг на ≈втимий доразвива адресата на нетварните енергии в посока на надперсонален носител, езикът...Ќеслучайно в старобългарски€, думата „език” означава и „народ”.


ƒелото по създаването на писмен език на българите, не е само културен феномен. «а съжаление, рол€та на това дело за развитието на догматиката и богопознанието, все още не е ц€лостно изследвано. ƒори се забрав€ очевидното: „триезичието” не става догма именно благодарение на —в.  ирил. ј с€каш съвсем е пропуснато, че иконологичната догма не се ограничава единствено до портретите на светите люде, а включва и създаването на българската азбука, ко€то по-късно става общослав€нско писмо.... 

 

  2013-11-09
»стори€та на ранните българи  
837. ÷ј– Ѕќ–»—-ћ»’ј»Ћ, ѕќ –Џ—“»“≈Ћ » ƒЏ–∆ј¬Ќ» !
         —ъздаването на писмени€ слав€нски език от брат€та  онстантин- ирил и ћетодий, е исторически факт.






          “ехните ученици намират прием в Ѕългари€ при Ѕорис-ћихаил.

 

             ƒотогава дипломаци€та на Ѕорис е усп€ла вече да създаде собствена архиепископи€, вследствие отказа на българите на V≤≤≤ ¬селенски събор да са към –имската църква.  онстантинопол дава старата »лирийска епископи€ да се преименува на Ѕългарска архиепископи€. —печелил тази дипломатическа победа Ѕорис – ћихаил продължава делото по автономи€ на българската църква, като въвежда с помощта на  ириловите ученици като писмен език слав€нски€.... —лав€нски€т €вно е бил много близък лексически до български€. Ѕългарски€т език, който веро€тно е кимерийски,  се е различавал граматично от слав€нски€...

Ќадписът от Ѕалши, свидетелстващ за покръстването на българите







             ѕрез ’≤≤/’≤≤≤ в.в. се оказва, че се пише по начин, по който не се говори, тъй като речта на българите в държавата Ѕългари€, е граматично различна от изкуствено въведени€ писмен слав€нски, който има много падежи и разни двойствени числа...¬се повече книжовници започват да пишат с граматика близка до устната реч, а в очите на духовенството, чиито книги са на старослав€нски, това е безбожие и ерес. ѕатриарх ≈втимий през ’≤V в. прави ц€ла книжовна реформа, за да върне писмени€т език в правилата на кирило-методиевата книжовна норма, но не усп€ва... онстантин  остенечки през същи€ векпише „—казание за буквите“, в което тревожно  съобщава за болест по буквите. “ой подкреп€ книжовната реформа на ѕатриарх ≈втимий за връщане към кирило-методиевата норма, но призивът му не усп€ва.  Ќай-изненадващо обаче правописните правила на  онстантин  остенечки са приети в —ърби€, където хората, понеже са слав€ни, си говор€т с падежите и н€ма "нарушение словесъ".... » така, български€ език е очевидно лексикално близък до слав€нски€, но не и граматично...“ова определено го прави независим език в едно по-гол€мо езиково семейство на балто-слав€но-българските езици.

           ѕроизходът на български€ език е очевидно кимерийски, понеже според езиковеда Ћеман-’аупт, „кимерийски€т език е изгубено звено между тракийски€ и иранск舓.



        акво печели Ѕългари€ от покръстването в христи€нство, което налага като държавна религи€ именно Ѕорис ≤, получил кръщелното име „ћихаил“?

          » така, писмени€т старобългарски език не е едно и също с устната българска реч, писмени€т старобългарски, наричан още "черковно-слав€нски", е ѕ»—ћ≈Ќ език въведен от Ѕорис ≤ в Ѕългари€, предвид на факта, че той като слав€нски е доста близък лексически с български€т.
         «ащо му е било необходимо на Ѕорис ≤ да го въвежда?
        јми...«ј–јƒ» ÷Џ– ќ¬Ќ» Ќ”∆ƒ», ѕќЌ≈∆≈ ¬≈„≈ ≈ »«¬ќё¬јЋ —“ј–ј“ј »Ћ»–»…— ј ≈ѕ»— ќѕ»я ƒј —≈ Ќј–»„ј ЅЏЋ√ј–— ј, давайки си сметка, че ще постигне пълна църковна автономи€ от  онстантинопол, ако не остане само на нивото на едно формално име "българска архиепископи€", но и...«јћ≈Ќ» ÷Џ– ќ¬Ќќ“ќ √–Џ÷ ќ Ѕќ√”—Ћ”∆≈Ќ»≈, с друго...¬ това време идват кирило-методиевите ученици и той праща едини€т от т€х в едини€т край на Ѕългари€, т.е. в ќхрид, а други€т/те остават в столицата.


             »зползвайки новата в€ра, христи€нската, и нов писмено-църковен език, слав€нски€, Ѕорис ≤-ћихаил като държавник от две "чужди" неща укрепва собствено-българската импери€.


              ќттук нататък н€ма да идват по нашите земи кръстоносци и н€ма Ѕългари€ да води верски войни...≈, алчните балдуиновци са изключение...јми € си представете какво би станало с Ѕългари€, ако –им и ¬изанти€ ни б€ха спретнали кръстоносен поход, щото любими€т христи€нски град —ердика на  онстантин ¬елики, е в ръцете на езичници?... Ќо, след Ѕорис-ћихаил, не е, в  христи€нски български ръце. 


                 » така, въведени€т писмен старослав€нски в българското храмослужение и култура, към ’≤≤ в., както отбел€зва акад.  ¬л. √еоргиев, е атакуван от  безпадежни думи и други неслав€нски граматични особености....

                 “≈ ќ“ Џƒ≈ »ƒ¬ј“?

                јми от живата реч, понеже български€т език (и реч) е безпадежен и вече става €сно, че колкото и да се пише в книжовните норми на слав€нската граматика, за българите слав€нски€ е близък, но чужд език. “о и днес езиковедите наричат български€ език „екзотичен“, спр€мо слав€нските.

             ъм ’≤≤ в. вече си личат българизмите, които се прокрадват усилено в старобългарската средновековна писменост.
            ѕромените са най-вече на граматично, но и на лексическо ниво. √рубо казано: "аз", а не слав€нското "€"...и т. н.


        ¬Џѕ–ќ—Џ“ ≈, „»… ≈ “ќ«» ∆»¬ ЅЏЋ√ј–— » ≈«»  » –≈„, близък лексически със слав€нските езици, но със собствена граматика и диахрони€...ј« ƒќѕ”— јћ, „≈ ≈  »ћ≈–»…— », ѕ–≈ƒ¬»ƒ Ќј ƒ≈—≈“ »“≈ —¬≈ƒ≈Ќ»я, „≈ ’”Ќќ-ЅЏЋ√ј–»“≈ —ј  »ћ≈–»…÷», както в късно-античната летописност (ѕрокопий  есарийски), така и в редица сведени€ на арабски и просвещенски автори. Ќе на последно м€сто, кимерийски€т произход на българите е застъпен сериозно сред нашите възрожденски просветители (√.—.–аковски, «ографската истори€…).



√.—.–аковски. Ѕългарска старина. Ѕукурещ., 1865, с.200

  2013-10-25
»стори€та на ранните българи  
834.  имерийските имена на българските владетели.
Ќие много добре знаем, че днешни€т босфор при »станбул е бил последователно именуван от летописците като „“ракийски боспор”. Ќаричан е така, понеже около него са живели траки, независимо, че гръцки колонисти са създавали полиси, в които естествено не са живеели само гърци.

ѕо същи€т начин, гръцки колонисти още от V≤ в. пр.н.е. са създавали полиси и на териториите около  имерийски€ босфор и именно това царство, е известно днес като Ѕоспорското антично царство.


ƒиодор —ицилийски е жив€л през втората половина на ≤ в. пр.н.е.  –оден е в сицилийски€ град јгирий, по-късно живее  в –им и јлександри€.

ƒиодор е автор на световна истори€ в 40 книги, под общото название „Ѕиблиотека“, където прослед€ва истори€та на света от възникването му до 54 г. пр.н.е. ќт „Ѕиблиотеката“ са съхранени изц€ло първите пет книги и книгите от 11-та до 20-та. »ма запазени и много откъси.     

ƒиодор е единствени€т от античните автори, който дава годините на живота на боспорските царе и прослед€ва в детайли  дейността  им. ”чените предполагат, че черпи уникалните си данни от местни, боспорски литературни извори от кра€ на ≤V в. пр.н.е. – нач. на ≤≤≤ в. пр.н.е.

 Ќие тр€бва да в€рваме на ƒиодор, когато той пише за „цар на  имерийски€ боспор“ (’’, 22). ¬същност, онова, което в науката е известно под названието „Ѕоспорско царство“, според ƒиодор е „ имерийско-боспорско царство“.

 

 

 аква е рол€та на античното  имерийско-боспорско царство за българската истори€?


 

ƒа посочим за пример най-лесното: какво би станало при съпостав€не имената на боспорски владетели (и топоними) от Ѕоспорско-кимерийското царство още преди ≤V в. от н.е., с имената на владетели (и топоними) от ƒунавска Ѕългари€ след 681 година?

              Ѕез коментар!

              амасари€ е съпруга на боспорски€ цар ѕерисад ≤≤≤ (180 - 170 г. пр. н. е.).

              ормисош е български владетел от 739 до 756 г. от н. е.

           » на двамата имената произхождат от древното хуритско божество  умарби, чи€то етимологи€ е дала името √амир, камирци, (кимерийци, според древно-гръцките извори)... ќт същата етимологи€ са имената √румбат,  рум,  рим...
        ¬ компилативни€т волжко-български летопис „Ѕарадж тарих” и съхранен този спомен: „ амирците са клон на синдийците. “е се нарекли така, защото в€рвали в легендата, че ¬севишни€ направил т€хната прамайка  амир-јби от тесто” (Ѕахши »ман, ƒжагфар тарихи., —., 2005, с. 17). “естът допълва, че масово били кръщавани момичета, но и момчета с това име на прамайката…

 

             Ѕоспорската династи€ ѕерисад и името на български€т владетел ѕерсиан (836 - 852).

         ѕерисадската династи€ управл€ва през различни периоди в  имерийско-боспорската държава до ≤≤ век от н. е. »ма „петима  ѕерисади”.

 

            Ѕоспорски€т цар јспург (11 г. пр.н.е.-38 г. от н.е.) и основател€т на ƒунавска Ѕългари€ (680 г.) јспарух (»сперих).

 

         Ѕоспорски€т цар јсандр (ок. 47 г. пр.н.е.-17 г. от н.е.)и български€т јсен (’≤≤ век).

 

         Ѕоспорски€т цар “арнак (63 г. пр.н.е.-47 г. пр.н.е.) и името на третата българска столица  “ърново.

 

         “опонимът “рапезунд в  рим и квартала “рапезица във ¬елико “ърново.

  “рапезунд като град съществува и на южното „ерноморие. Ќо данни за кримски “рапезунд има при —тефан ¬изантийски: „’ермонаса: малък остров с град на  имерийски€ Ѕоспор, йонийска колони€. ћенип в „ѕерипл на двата ѕонта” нарича това м€сто “рапезунд, а ’екатей[ћилетски] и “еопомп казват, че това е град” [FHG.208].

 

         –ека „“ертер” на  авказ и български€т владетел “ертер.


         «ащо древни€т автор ћенип е написал „ѕерипл за двата ѕонта”? “а нали ѕонт ≈вксински, т.е. „ерно море, е едно?


 

         √еографът —трабон от началото на нашата ера, съобщава, че „ерно море, всъщност се състои от … две морета.

        „≈вксински€т ѕонт се състои от две море, разделени почти по средата му от два полуострова . ≈дин от ≈вропа, от северната страна, а други€т от противоположната, от јзи€. “е са разделени от пролив и така образуват две големи морета. ≈вропейски€т нос се нарича ќвнешко чело (най-издадената в „ерно море част на  римски€т полуостров – б.м.), а азиатски€т –  арамбис (до —иноп на южното „ерноморие – б.м.). –асто€нието между т€х е приблизително хил€да стади€. «ападното море е дълго от ¬изантион (град на “ракийски€ босфор – б.м.) до устието на р. Ѕористен(ƒнепър – б.м.) три хил€ди и осемстотит стади€, а широко две хил€ди стади€. Ќа него е о. Ѕелий (о. Ћевка, дн. «мийни€ остров на устието на р. ƒунав – б.м.). »зточното море има продълговата форма и е дълго до залива на гр. ƒиоскуриада (до устието на р. ‘азис, при стара  олхида – б.м.) пет хил€ди стади€ или малко повече, а в ширина около три хил€ди…” (—трабон, ≤≤, 5, 22).

 

         —трабон не ни казва как се е наричало източното море на ≈вксински€т ѕонт, но ние знаем от други източници.


        

       Ќа картата на »сидор —евилски (560-636) най-неочаквано откриваме, че една част от „ерно море в миналото се е казвала " »ћ≈–»…— ќ ћќ–≈"


ћјRE CIMERICUM

 

               ќказва се, че това не е грешка.

        ѕавел ќрозий (V век) в неговата „»стори€ против езичниците” (HISTORIAE ADVERSUM PAGANOS) на н€колко места споменава за кимерийско море, разбирайки под последното южната част на „ерно море, което стига на север до земите на колхите (лазите). “ой пише: „ћежду колхите, които са над  имерийското море и албаните, които живе€т на  аспийското море, се издига планината  авказ.

  2013-10-20
»стори€та на ранните българи  
828. ѕрез 680 г. ли јспарух създава Ѕългарска държава? ƒа, - два източника...
ћонотелитската ерес сред христи€ните на изток, е идейно течение на монофизитството.  ато ц€ло последното отрича двете природи на ’ристос и утвърждава единствеността на божествеността на —пасител€, игнорирайки човешката ћу природа. 

     ћонотелитството пък отрича две воли, божествена и човешка, в ипостасата на —ин в “роицата и утвърждава само божествената вол€ на —ин Ѕожий.


      »исус като човек,  ойто изпитва жажда, глад, страда...    

       ƒо 680 г. монофизитството почти 200 години е водеща богословска доктрина във ¬изанти€ и има толкова почитатели сред сироезичните €ковити и египетските копти, че след низвергването му те открито съдействат на арабската военна инвази€, ко€то им е гарантирала с договори църковна независимост в рамките на халифата.



       Ўести€т вселенски събор срещу монотелитите е открит в  онстантинопол на 7 ноември 680 г., след като император 
 онстантин IV ѕогонат (на гръцки (Κωνσταντίνος Δ' ο Πωγώνατος - "Ѕрадати") сключва договор за мир с јспарух, син на  убрат.


»мператорът изпраща срещу българите на јспарух огромна войска, като прехвърл€ войски в “раки€ и от азиатската част на импери€та.


     јспарух създава на юг от ƒунав в земите на римската провинци€ ћизи€ нова българска държава.



         ÷ърковни€т събор се е ръководил от императора  онстантин Ѕрадати (668-685), имал е 18 заседани€ и е закрит на 16 септември 681 г.

            Ќа 16-тото заседание (9 август 681 г.) думата е дадена на един презвитер  онстантин от гр. јпаме€, в сирийските земи на ¬изанти€, който се опитва с последни усили€ да създаде компромис между монофизити и пропов€дващите двете природи на —ин, т.е. диофизитите (православните). 
               
                онстантин упоменава българите и твърди, че това, което ¬изанти€ претърп€ва от т€х е божи гн€в, заради отхвърл€нето на монофизитството.

                  «а монотелитите това е бил един от последните им доводи срещу православните.


    " азвам се  онстантин. ѕрезвитер съм на светата божи€ църква, ко€то се намира в јпаме€, провинци€ —ири€ —екунда.

 јпаме€

–ъкоположен съм от јвраамий, епископ на јретуса. ƒойдох при ваши€ свети събор, за да ви поуча, че ако б€х изслушан, н€маше да претърпим онова, което претърп€хме тази година, сиреч каквото претърп€хме във войната с Ѕългари€. «ащото аз поисках още отначало да дойда на събора и да помол€ да стане разбирателство, така щото да се извърши нещо, което да обедини двете спорещи страни, та нито едните, нито другите да се измъчват, сиреч нито ти€, които изпов€дват една вол€, нито ти€, които изпов€дват две воли. » аз отидох при стратега патриций “еодор и го помолих да говори за мене на събора, та да настане любов и мир, защото Ѕог от всичко най-много обича мира и любовта. » сега, ако запов€дате, нека напиша онова, което Ѕог ми е внушил за в€рата, по сирийски, и нека да се преведе на гръцки"
 (ѕротоколи на V≤ ¬селенски събор).



                   ѕрез ’≤V в. български преводач се заема с неверо€тната по онова време задача да преведе стихотворната хроника на  онстантин ћанаси от ’≤≤ в., като спази размера и даде адекватни български думи на гръцките. “ова, според специалистите, бележи "етап в развитието на книжовни€ език" (с. 31, »ван Ѕуюклиев). 
                  ќсвен това, български€ преводач е бил и историк, той въвежда допълнителни 19 сведени€ в хрониката, които липсват при ћанасий, и които зас€гат българската истори€. ¬сичките 19 добавки, направени от български€ преводач в ћанасиевата хроника, за да се отличават от преводни€ текст, са изписани от него с ...червено мастило
.

          Ѕългарски€т преводач и историк пише следното, с което потвърждава сведението на презвитер  онстантин от V≤ ¬селенски събор: „ѕри  онстантин Ѕрадати стана шести€т вселенски събор. ѕри този цар  онстантин българите преминаха през ƒунава и отнеха на гърците тази зем€, в ко€то живе€т и досега, след като ги разбиха. “ази зем€ преди това се наричаше ћизи€. “ъй като б€ха многочислени, те изпълниха и та€ и она€ страна на ƒунава, чак до ƒрач и по-далече, защото власи, и сърби, и прочи€, всички са едно” (’рониката на  онстантин ћанаси., —. 1992, с. 143,144).

  2013-10-12
»стори€та на ранните българи  
815. —тари български селища в јрмени€...
јрменски€т  историк от V≤ в. ћовсес ’оренаци дава стари сведени€ на сироезични€ историк от ≤≤≤ в. ћар јбас  атина, за българи и техни поселища в земите на древно ”рарту, северно от ез. ¬ан.

 

 

        н.≤≤, гл.6: ”/¬аларшак/ се спусна към зелените пасбища на предела Ўара, който древните са наричали Ѕезлесен или √орен Ѕаоеан, а впоследствие, заради колонизаторите българи ¬хндур на Ѕунд, заселили се там, били наречени по неговото име ¬ананд. » досега селища там нос€т названи€, получени от имената на неговите брат€ и потомци.”...


 ƒар€лски€ проход в  авказ...

       ƒали наистина е имало такива имена на селища дори през V≤ в. и как ли са се казвали?

 

        јрменски€ историк от V в. ≈лише в сво€та книга за пълководеца ¬ардан ћамикон€н и неговата „арменска война”, посочва (между другото) и списък с имена на арменските христи€нски епископи, митрополиите и селищата, откъдето произхождат. ѕасажът е в кра€ на летописът му.

 

        ћежду останалите са посочени и следните:

 

„Ћевонд, йерей от ¬ананд, е от селището »джеванк”.

„јршен, йерей от Ѕагреванд, е от селището ≈леген”.

 

       Ќас ни интересуват имената на селищата.

 

   ќказва се, че ћовсес ’оренаци е дал правдиво етнографско сведение, че „и досега” (т.е. през втората половина на V век и през V≤ век) има селища, чиито имена са ни познати от хунската истори€.

 

     »мето „»джеванк” ни е познато като „»джик”, любими€т син на легендарни€т патроним Ѕо€н (=Ѕунд), от който, според волжко-българската легенда в летописът от ’≤≤≤ в. „Ѕарадж тарих”, произхождат хоните (кавказките хуни).


 

        ј името „≈леген” ни е познато като „≈лак”.  ъм 448 г. така се казва, според ѕриск ѕанийски, първородни€т син на јтила.

  2013-09-20
»стори€та на ранните българи  
798.  ќ» —ћ≈ ЅЏЋ√ј–»“≈ » ќ“ Џƒ≈ ѕ–ќ»«’ќ∆ƒјћ≈?

ѕред бъдещите български историци предстои нелеката задача да се върнат към обективната научната проблематика за произхода на българите и т€хната антична и късно-антична истори€ до 680 г.

ўо се отнас€ до онези, които твърд€т, че сме траки или слав€ни, аз въобще не отричам, че по дунавските земи и на Ѕалкански€т полуостров е имало траки, имало е и слав€ни...ѕреди това е имало и готи, €вно много от т€х са останали. Ќо нали говорим за създадената през 680 г. държава с името Ѕългари€?

√отите създават н€колко държави в ≈вропа. » в “улуза и в »тали€, но само държавнически€т талант на јспарух и “ервел е усп€л да създаде държава на юг от ƒунав. Ќезависимо от опитите на готските вождове от ≤V в. до V≤ в. јларих, јтаулф, √айна, “еодорих “риари€, “еодорих јмал...готите не усп€ват никога да създадат сво€ устойчива държава на Ѕалканите, а така много са искали. » €вно неслучайно още историкът  асиодор през V≤ в. носталгично решава да вмени, че миналото на старото тракийско племе гети е предистори€ на готите. ƒа се твърди днес, че сме по произход траки, означава, че историческата мисъл не е пораснала от времето на  асиодор, за когото готите са траки...ѕростовати€т по-късен готски историк от V≤ в. …ордан е бил поне простосърдечен, той добродушно преразказва готските легенди за произходът им от —кандинави€, но преписва от  асиодор и произходът им от траките-гети. «а разлика от българите обаче, немците днес н€мат шизофренична истори€ за сво€ произход и въпреки, че е съблазнително да се изкарат древните траки-гети, обективно са написали, че произхождат от —кандинави€. ј биха могли да кажат, че са траки, нали готите заселват земи на юг от ƒунав още от 375 г. и чак към 484 г. напускат Ѕалканите?
ќчевидно е, че много хора тълкуват етническата истори€ или сталиниски, т.е. като единство на език и общество, или „арийски”, т.е. като кръвно родство, или пък териториално, много от днешните унгарци, понеже живе€т по земите на стара хунска ѕанони€, искат да се пишат даже в паспортите си хуни. »зобщо, добре би било онези, които пишат „кои сме българите” да ни запознават преди това с философи€та, ко€то влагат в пон€тието за етност, на което вмен€ват единство от кръвно или глотогенетично (езиково-диахронно) естество. –аковски например е имал също страст към глотогенезата и дори търси н€какъв български език „самскрит” (сам скрит), но е имал и уважение към летописите и когато хаджи Ќайден …оанович от ѕазарджик му даваавтентичен възрожденски ръкопис (най-старите данни, които дава анонимни€т възрожденски хронист за „гимери и кимери”, е че те са „изидоша первое от овиа страны, и еште пред јлезандром ћакедонскимъ”), намерен от него преди 1856 г. в јтон, където пише, че българите произхождат от кимерийци, –аковски добросъвестно го публикува през 1865 г. в „Ѕългарска старина” (книгата е издадена в Ѕукурещ) и става първи€т български историк, който отсто€ва кимерийски€т произход на българите...

ƒаже не е знаел за ѕрокопий  есарийски, който още в V≤ в. пръв пише за такъв произход, €вно заемайки сведени€ и легенди от самите утигури (= българи), които са посещавали по съюзнически дела ёстиниан ≤ в  онстантинопол.

”чените днес признават де€телността на утигурите √род и —индалх, а кимерийската им генеалоги€, разказана от ѕрокопий, пропускат...

  2013-05-31
»стори€та на ранните българи  
794. «ащо умира българската култура

 ултурни€т атлас на писател€ н€ма граници и е кълбовиден, като земни€ шар. Ќо това е само на пръв поглед.  ъсчето зем€, където камъкът си тежи на м€стото, е истински€т рай за писател€. ¬секи гол€м писател е „местен автор” и географи€та е не по-малка съдба от биографи€та му.  акво би бил »во јндрич без р. ƒрина или »ван ƒинков без с. —милец ? ¬ този смисъл, Ѕалканът е истинската муза на балканските писатели, а и съдбата им е такава, неравнинна. ќказва се, че така е било не само вчера, но и днес. ’убаво е това да се повтори на младите автори, за да не си мисл€т, че утре ги чака нещо по-различно.

≈дно време ¬азов надъха всички млади да пишат пътеписи и този жанр умр€ едва при соцреализма с негови€ крив образ на интернационализма. ƒнес, глобализмът е не по-малко крив и макаронен образ, а духът на пътеписа не възкръсва. ѕът€т не е метафора, не води към –ила и ѕирин, не е алюзи€, вече. √раниците ни също ги н€ма, само митници останаха. Ѕългари€ се разлюпи, като семките от питите слънчоглед край път€... —помнете си ’’ век, изкуството съществуваше заради самото изкуство, писателите все още в€рваха във формата на романа, експериментираха върху безсюжетните потоци на речта, литературоведите б€ха "бели магьосници", поетите не б€ха екзотика. ÷€ла една арми€ интелектуалци вървеше след словото като след бог и славословеше словото, генерираше го като самоценно злато и не см€таше, че жадни€т за пикантни клюки потребител тр€бва да фамилиарничи с този капитал. Ќадсмивахме се над „кулите от слонова кост”, в които живееха творците, а днес любовта към писането се върна във времето на ѕаисий ’илендарски. –азнас€ме четива в торби и търсим сво€ —офроний, белким ни попул€ризира. ѕри€телите ми поети обикал€т по читалища и седенки, все едно са съвременници на Ћевски и убеждават хората, че ще има една чиста и св€та поетична република.  аква достойна географи€ на самоличността, пиша го без ирони€. Ќо наскоро един млад поет ми се похвали, че ще издаде роман и се консултира с мен как да го преведат и в —јў. «а по-лесно сложи английско заглавие. Ќе мога да го вин€, аз приличах на него преди години. ћалка ни е та€ географи€ на нашата страна, не € познаваме, не € уважаваме, но знаем, че ни е малка.  ато богомили сме тръгнали да сеем семе навън. явно винаги ще си останем номади по дух, а …овков и ≈лин ѕелин ни учеха на друго. јма къде ти днес ханове, останаха само

чалгаджийски кръчми, с плазмени телевизори. —амо по селата може да научиш нещо в оремаците, иначе като какъв е то€ дух народен, дето се върти в новинарски хроники. јми той е ужасен, бандитски.

¬се едно глашата€т чете некролог.

ѕоне един рейнжър в »рак или јфганистан да се беше пръкнал писател, че да си припомним интербригадистите в »спани€... »сторическата географи€ също тревожи български€ дух. »скаме да узнаем всички древни български земи по света. Ћипсва ни памет, н€маме си адекватна истори€ до 681 г., когато лишаваме ¬изантийската импери€ от земите й на север от —тара планина, след това - на юг от планината. Ќеслучайно още през ’ в. императорът-писател  онстантин Ѕагр€нородни ни мрази и не написва почти нищо за българското минало в знаменити€ си труд „«а устройството на импери€та”. Ѕил е бесен на предшественика си –оман Ћакапин, че е дал »рина за съпруга на цар ѕетър, сина на —имеон ¬елики. явно, ние българите, сме доста адаптивни и опасни. ѕриемаме христи€нството през 865 г. и след н€колко десетилети€ цар —имеон вече иска да е „император на българи и ромеи”, а ѕетър не се срамува да иде в –ила да се поклони на светеца »ван –илски още приживе. Ѕотьо ѕетков, бащата на ’ристо Ѕотев, е преподавал в калоферското училище „землеописание”, сиреч географи€. ј гениални€т му син е истински пътешественик за они€ времена, обикал€ по следите на хъшовете, а в стиховете си прослав€ самодиви, хайдути, дори бандити като ƒобри. ¬ажното е, че това са хора на гората, а без не€ н€ма българщина. Ќа  авказ или по Ѕалканите, все по планини сме расли. Ќеслучайно и поемата на –аковски се казва „√орски пътник”... ћалцина зна€т, че историческите трудове на –аковски от ’≤’ в. не се преиздавани на български, защото »речек се бил изказал отрицателно. ≈то това сме ние, българите... дупедавци. «наем »речек като образец на интелигент от јлеко  онстантинов, на чийто фон е грубовати€т и простоват Ѕай √аньо. ј за интелектуалните простотии на »речек не знаем.

ћалцина зна€т, че имаме фолклорни епични материали, събрани в кра€ на ’≤’ в. от ¬еркович и √ологанов сред помаците в два тома на т.нар. „¬еда словена”, които превишават като обем „ѕесен на нибелунгите”, но „√ьоте-институт” издаде луксозно в Ѕългари€ немските легенди, а нашите по неведоми пътища са об€вени от Ўишманов и јрнаудов за фалшификат,

само защото те см€тат, че не може да имаме ние, българите, памет преди османското ни завоюване през 1393 г.

ƒали младите писатели и учени ще възстанов€т истори€та и географи€та на българското минало и дух е въпрос с много неизвестни.

ѕисател€т, освен да фабрикува сюжети, е отговорен пред обществото и като публицист. «а съжаление този жанр също западна, но е крайно време да повдигнем въпроса за публицистичната съвет на писател€ в Ѕългари€, ко€то не се свежда до това да поддържа редакционната политика на н€кой вестник по политически и граждански въпроси.

ћного мол€ поне публицистичната съвест на писател€ да не се постав€ под клишето „гражданско общество”, понеже писател€т е и ще си остане индивидуална съвест. ћоже да не му обръщат днес внимание, може да го мисл€т за чудак и глупак, но неговото време не е отмр€ло и н€ма да отмре...

ƒнес в –епублика Ѕългари€ български€т писател н€ма статут на обществена личност, с което се девалвира не само личността на отделни€ писател, но много повече феноменът писател или поет.

“ова е много опасно изобщо за духовното здраве на наци€та, ко€то с лека ръка се отказва от едно съсловие, което в други европейски страни формира националното самочувствие на държавата.

ќтношението към българските писатели и поети от страна на държавата е бумеранг за интелектуалната годност на управл€ващите. ¬ това отношение н€ма правителство преди или след 1989 г., което да е про€вило елементарен интелектуален потенциал в това направление, което показва, че е в€рна стародавната истина, че тези хора, поети и писатели, са били и ще си останат самотници в татковината си.

  2013-05-25
»стори€та на ранните българи  
790. —траница от живота на  убрат

≈дна от слабо проучените теми в българската истори€ несъмнено е личността на държавника  убрат, за когото сведени€ има в н€колко летописа и хроники от кра€ на V≤≤ в. до кра€т на ≤’ в. Ќай-много данни за него е имало в един недостигнал до нас летопис, писан в кра€т на V≤≤ в., който най-веро€тно произхожда от сироезичен монотелитски автор. »нтересът към българите в монотелитските среди е провокиран от вселенски€т събор от 680/681 г. в  онстантинопол, който об€в€ва монофелитството за ерес.

ћонотелитството в христи€нската църква на изток, е идейно течение на монофизитството.  ато ц€ло последното отрича двете природи на ’ристос и утвърждава приоритета на божествеността на —пасител€.

ƒо 680 г. монофизитството почти 200 години е водеща богословска доктрина във ¬изанти€ и има толкова почитатели сред сироезичните €ковити и египетските копти, че след низвергването му те открито съдействат на арабската военна инвази€, ко€то им е гарантирала с договори църковна независимост в рамките на халифата.

Ўести€т вселенски събор е открит в  онстантинопол на 7 ноември 680 г., след като императорът сключва договор за мир с јспарух, син на  убрат (јспарух създава на юг от ƒунав нова българска държава).

—ъборът е имал 18 заседани€ и е закрит на 16 септември 681 г.
Ќа 16-тото заседание (9 август 681 г.) думата е дадена на презвитер  онстантин от гр. јпаме€ в сирийските земи, който се опитва с последни усили€ да създаде компромис между монофизити и пропов€дващите двете природи на —ин, т.е. диофизитите (православните).  онстантин упоменава българите и твърди, че това, което ¬изанти€ претърп€ва от т€х е божи гн€в, заради отхвърл€нето на монофизитството.

«а монотелитите това е бил един от последните им доводи срещу православните.

" азвам се  онстантин. ѕрезвитер съм на светата божи€ църква, ко€то се намира в јпаме€, провинци€ —ири€ —екунда. –ъкоположен съм от јвраамий, епископ на јретуса. ƒойдох при ваши€ свети събор, за да ви поуча, че ако б€х изслушан, н€маше да претърпим онова, което претърп€хме тази година, сиреч каквото претърп€хме във войната с Ѕългари€. «ащото аз поисках още отначало да дойда на събора и да помол€ да стане разбирателство, така щото да се извърши нещо, което да обедини двете спорещи страни, та нито едните, нито другите да се измъчват, сиреч нито ти€, които изпов€дват една вол€, нито ти€, които изпов€дват две воли. » аз отидох при стратега патриций “еодор и го помолих да говори за мене на събора, та да настане любов и мир, защото Ѕог от всичко най-много обича мира и любовта. » сега, ако запов€дате, нека напиша онова, което Ѕог ми е внушил за в€рата, по сирийски, и нека да се преведе на гръцки" (ѕротоколи на V≤ ¬селенски събор).

ƒали това е една от причините за интереса към българите в летописът от кра€т на V≤≤ в., не е €сно, но данни от този неизвестен източник са заети от н€колко по-късни автора. ќще в началото на V≤≤≤ в. от хрониката на египетски€т епископ …оан на гр. Ќикиу; от хрониката от кра€ на V≤≤≤ в. на “еофан и от летописът от ≤’ в. на Ќикифор.

…оан Ќикиуски е бил монофизит и дава обилни сведени€ за ћартина, втората жена на »раклий, понеже т€ съдейства за възвръщане на авторитета на египетки€т патриарх  ир.  олкото пестелив е “еофан в сво€та хроника от кра€ на V≤≤≤ в. за ћартина, толкова обратно словоохотлив е …оан Ќикиуски за не€.

ѕрез 641 г. умира »раклий (610-641), който прави едно сложно завещание, според което детето му от първи€ брак и детето му от ћартина, с ко€то »раклий има втори брак, заедно със самата ћартина, да поемат заедно управлението на властта във византийската столица.

ћартина обаче е недолюбвана от народа и сената, понеже т€ е племенница на »раклий (дъщер€ е на сестра му) и на техни€т брак се е гледало като на кръвосмешение, църквата също не го е одобр€вала, макар и да не е постав€ла открито въпросът.

»менно във връзка с трудни€т период от животът на ћартина и нейни€т син непосредствено след смъртта на »раклий (641 г.), …оан Ќикиуски дава едно интересно сведение в хрониката си, според което след смъртта на императора ћартина, за да запази позициите си, е разчитала на подкрепата и при€телството на  убрат.
ќчевидно  убрат е посетил ћартина в  онстантинопол още в 641 г., понеже Ќикифор пише, че сената е упреквал ћартина, че приема варварско посолство, все едно е царица.

≈пизодът на взаимоотношени€та след 641 г. между  убрат и ћартина е незаслужено пренебрегнат от изследователите, а той разкрива, че  убрат, който е пребивавал от 619 г. до 624 г. в дворът на »раклий, е познавал втората жена на императорът, с ко€то са били даже на сходна възраст.

ѕрез 624 г., по време на византийско-персийската война, »раклий посещава хуните в ѕредкавказието (“еофан, л.м. 6115) и очевидно се среща с ќрган, чието христи€нско име е било веро€тно јндрей.

ѕо вс€ка веро€тност тогава се връща от двора на »раклий при чичо си ќрган и  убрат.
ѕрез същата 624 или през 625 г. ќрган преговар€ за хазарска помощ за »раклий, във връзка с водената от него война с ѕерси€. Ћетописът от ’≤≤≤ в. „Ѕарадж тарих” разкри, че духовното име на ќрган е било јрбуга, което €вно е неточно предаване на христи€нското име јндрей.

“очно јндрей, според късно-антични€т историк ћовсес  аланкатуаци, се е казвал посредникът, който осигурил хазарите, които през 626 г. се включват, макар и епизодично, в помощ на войските на »раклий.

Ќикифор нарича ќрган „владетел€т на хунски€ народ” (с. 30), а …оан Ќикиуски твърди, че  убрат е „владетел на хуните” (гл.—’’, 47), което €сно демонстрира, че сведението на “еофан за предкавказките хуни, посетени през 624 г. от »раклий, се отнас€ за българите и кутригурите на ќрган.

ќще през 1918 г. български€т учен «латарски прави този извод, а днес е необходимо той да се повтар€ €сно и категорично, защото в съветската историческа наука се твърди, че »раклий бил ходил в ѕредкавказието при хазарите. “ози извод е доста нелеп, понеже не се отчита категоричното сведение на ћовсес  аланкатуаци, че посредник между »раклий и хазарите, бил мъж с име јндрей, т.е. »раклий е н€мал непосредствени контакти в ѕредкавказието с хазари. “ой е ходил при ќрган и най-веро€тно ќрган, който е кръстен през 619 г. в  онстантинопол (Ќикифор), е имал христи€нско име јндрей (грешно изписано като „јрбуга” във волжко-български€т летопис от ’≤≤≤ в. „Ѕарадж тарих”), на јпостолът покръстил ѕриазовието и ѕредкавказието...

ќрган и  убрат, както пише Ќикифор, приемат още през 619 г. в  онстантинопол христи€нството и това е факт (незнайно защо своеволно отречен от Ћ. Ќ. √умильов в книгата му за тюрките; ¬ж. ƒревните тюрки. —.,2007, с.234, 235).

» досега не са отречени изопачените твърдени€ в съветската наука, че ќрган и  убрат не били създали държава, а „номадско-родово обединение” (ѕлетньова, Ќовоселцев), при условие, че още към 555 г. ѕсевдо-«ахарий –итор €сно и категорично пише, че българите имат градове (NB) в ѕредкавказието...

¬се още грешно се датира основаването на държавата на ќрган и  убрат, което е въщност през 629 г. и тази държава просъществува до 669 г.

“р€бва €сно да се каже, поради липсата на задълбочен интерес в българската наука, че създадената от ќрган и  убрат държава Ѕългари€ не е упоменатата от “еофан и Ќикифор „древна ¬елика Ѕългари€”, защото в кра€т на V≤≤ в. техни€т източник (сирийски€т летопис, за който стана дума) не може да нарече „древна” и „стара” една държава, създадена преди около 60 години.

„ƒревна ¬елика Ѕългари€” е държавата създадена от 465 г. и просъществувала до 565 г. в Ѕоспор (ѕрокопий) и ѕредкавказието, в ко€то има градове (ѕсевдо-«ахарий –итор) и за срам на българската историческа наука за тази държава не се знае нищо, а за нейни€т владетел »рник (упоменат в „»менникът на българските канове”) дори мастити професори говор€т нелепици, че бил „митична личност”, при положение, че в западната историческа наука (Ѕийор, ћакуарт, –ънсиман, ¬ернадски, ћюсе) отдавна е изказана правилната хипотеза, че »рник от „»менникът на българските канове” е всъщност ≈рнак, трети€т син на јтила.

ƒа се върнем на  убрат.
“ой през 635 г. (Ќикифор) получава от »раклий почетната титла „патриций”. Ќо по това време »раклий и ћартина не са в столицата, а в „източните области” (Ќикифор). “оест, през 635 г.  убрат воювал успешно срещу аварите (Ќикифор), след което „изпратил пратеници при »раклий и сключил с него мир, който те и двамата спазвали до кра€ на живота си, защото той му изпратил подаръци и го почел със сана патриций” (Ќикифор, патриарх  онстантинополски.  ратка истори€ след царуването на ћаврикий. —.,1997, с.41).

ѕобедата на  убрат срещу аварите, ако не е в ѕанони€, е поне със сигурност в малка —кити€ (дн. ƒобруджа, на север от устието на ƒунав), защото авари на изток от  арпатите н€ма.

ѕричината  убрат да изпрати пратеници при »раклий след тази победа, е очевидна: той сключва мир с »раклий и получава титла „патриций”, понеже  убрат е разширил владени€та си върху стари римски земи (малка —кити€). ¬ладеейки над тези земи като съюзник на импери€та,  убрат е припознат за федерат (под ефимизмът „подаръци” почти навс€къде в късно-античните летописи, се разбира при€телски данък) и му е даден почетни€т римски титул „патриций”.

ќще през 619 г. »раклий дава същи€т титул на ќрган.
 ъде през 635 г.  убрат изпраща посолство до »раклий?

ѕоследни€т не е в  онстантинопол, а в „източните области”, в „јнатолика”. явно е в северо-източната част на ћала јзи€, защото по същото време јнтиохи€ е нападната от арабите и на юг се вод€т военни действи€. ѕратениците на  убрат, за да стигнат до »раклий, не може да са минали по друг сухопътен маршут, освен през  авказ и на юг към јнатолика. “ова косвено потвърждава, че мащабите на държавата на  убрат, са били от ƒобруджа до  авказ. Ќеслучайно в периода 836-847 г. арабоезични€т родоначалник на географи€та ал-’орезми съвсем отговорно твърди, че „Ѕурджан” (= Ѕългари€) съответства на птоломеевски€т топоним „—армати€”, който в географи€та на александрийски€т учен от ≤≤ в. от н.е. обхваща земите от  арпатите до  авказ.

Ќикифор в сво€ летопис раз€сн€ва, че през 635 г. »раклий назначил нов стратиг на јнатолика, който се казвал “еодор и който онаследил от предходника си прозвището (пр€кора) „“ритуриос”. ѕричината за по€вата на това прозвище, което след —ергий (предходникът на “еодор) ще носи всеки от следващите стратиги на јнатолика, е жестоки€т начин, по който е убит —ергий от арабите. “е „одрали кожата на една камила, увили го в тази кожа и € зашили.  ожата изсъхнала заедно със затворени€ в не€” (Ќикифор, с.40).

ћаршрутът през  авказ в јнатолика, по който стигат до »раклий през 635 г. кубратовите пратеници, е очевидно много добре познат на  убрат.

—лед 641 г. (смъртта на »раклий)  убрат, след като се среща с ћартина, е очевидно предпочетен от последната като човека, който да защити интересите й. »менно това намеква …оан Ќикиуски в сво€та хроника (гл. —’’; 46,47).

“ой пише, че ћартина и константинополски€т патриарх ѕир били написали писмо до военачалникът ƒавид в  ападоки€, т.е. до стратегът на јнатолика, чието име било ƒавид ћатаргуем. ќчевидно, под последното тр€бва да разчетем прозвището „“ритуриос”, сгрешено от …оан Ќикиуски, което по традици€ носи анатолийски€т стратиг.

ѕреносител на писмото до стратигът бил „47.  убрат, владетел€т на хуните, племенник на ќрган, който бил приет млад в христи€нството в  онстантинопол и отраснал в императорски€т дворец. 48. ћежду него и »раклий имало дружба и мир и той, след смъртта на императора доказал привързаността си към синовете му и ћартина. ...49. —ега той подкреп€л интересите на »раклий (синът на ћартина – бел.  .ћ.) и се противопоставил на тези на  онстантин (наследник на »раклий от първи€т му брак – бел.  .ћ.)...”

ћартина изпраща  убрат с тайно писмо да предложи на стратигът на јнатолика ƒавид да се ожени за не€ и да стане император, така т€ се е над€вала да запази статуквото си. Ќейни€т ход не е нещо ново в истори€та на импери€та. јриадна, съпругата на «енон (474-475;476-491) също се омъжва за јнастасий (491-518), за да запази положението си на царица.

ќпитите на ћартина и действи€та на  убрат вод€т до смут в столицата, където е избран нов стратиг на јнатолика “еодор, син на стари€ “еодор, назначен през 635 г. от »раклий. ј ƒавид “ритуриос, който очевидно се е съгласил да стане император, изб€гал към јрмени€. ќпределено  убрат в този момент се е отказал от по-нататъшна намеса във вътрешните дела на ¬изанти€, понеже ƒавид е заловен и главата му е отсечена и разнас€на по градовете. ј ћартина и потомството й е измъчвано и са изпратени на заточение.

¬се пак  убрат не стига дотам да развали междудържавните си съюзнически отношени€ с ¬изанти€, заради ћартина, вдовицата на »раклий, но е видно, че в периодът след 641 г. той се е намесил във висшите етажи на властта в импери€та и ћартина е виждала в негово лице човекът, който ще й осигури нов съпруг и т€ ще остане царица...
“ози епизод от византийската истори€ е слабо проучен, в учебните помагала не се отбел€зва, че действи€та на ћартина са били насочени след 641 г. не само срещу първородни€т син на »раклий и неговото потомство, но и в посока т€ да запази статуквото си като царица.

¬ планът на ћартина е въвлечен патриархът на столицата ѕир и е повикан  убрат.

ѕоследни€т идва с посолство в столицата и отзвук от това събитие е съхранен в летописът на Ќикифор.

ќще веднага след смъртта на императорът, сената, въпреки завещанието на »раклий, отказва да признае ћартина за царица-вдовица и изработва формулата „майка на императори”. „“и все пак имаш уважение като майка на императори, а те – като императори и господари” (Ќикифор, с.44).

„“и не можеш госпожо – били казали сенаторите – да водиш преговори с варвари и чужди племена, дошли в нашата държава; не дай боже до такова състо€ние да стигне ромейската държава” (Ќикифор, с.44).

»менно последното съобщение на Ќикифор е €вно отглас от визитата на  убрат при ћартина, веднага след смъртта на »раклий. ¬ъвлечен в този заговор,  убрат застава зад ћартина и през  авказ се среща в  ападоки€ с военни€т стратиг ƒавид, на когото занас€ писмото на ћартина и патриарха за женитба. явно ћартина и патриарх ѕир много добре са съзнавали, че само благодарение военната сила на ƒавид, ћартина ще запази престола си като царица.

ћартина е предлагала на ƒавид да стане император, като се ожени за не€.
ћоже би ћартина е разчитала и на военна подкрепа от страна на  убрат при необходимост, но той €вно се е въздържал от такава авантюра и заговорът пропада, като властта преминава в ръцете на  онстанс (641-668), син на  онстантин и внук на »раклий, т.е. в потомството от първи€т брак на »раклий.

 убрат умира към 660/662 г.
»менно през 662 г.  онстанс тръгва да воюва на запад с лангобардите и форсира итали€нското южно крайбрежие.

“еофан пише: „ѕо времето, когато  онстантин (= онстанс –бел. .ћ.) беше на запад (стъпва в »тали€ през 662 г.-бел. .ћ.),  роват, владетел€ на Ѕългари€ и котрагите, починал...

  2013-05-16
»стори€та на ранните българи  
782.  о€ е най-древната българска държава?
Ќомади ли са кимерийците? 
¬ историческата литература и досега, във връзка проблемите около номадите скити, кимерийците също се определ€т като такива.

      оето не е правилно.

   “.ћ. узнецова в сво€та стати€ „ иммерийска€ проблема и скифска€ архаика“ отбел€зва следното: „» если косвенные данные письменной традиций (√омер, √еродот) позвол€ют определить киммерийцев как оседлый и даже цивилизованный народ, то дл€ их в качестве народа кочевого нет даже и косвенных подтверждений. ѕо всей видимости, мнение о кочевом образе жизни киммерийцев сложилось по ассоциации со скифами…“ (» ако косвените данни на писмената традици€ (ќмир, ’еродот) позвол€ват да бъдат определени кимерийците като уседнал и дори цивилизован народ, то за т€хно номадство н€ма дори и косвени сведени€. ¬еро€тно мнението за номадски образ на кимерийците се е формирало по асоциаци€, предвид номадски€т живот на скитите…).

   ўо се отнас€ до асирийските клинописни извори за начина на живот на кимерийците, акадското „KURGamir (ra)” - e етноним, снабден с определител за страна“ (»ванчик).






       ѕо-нататък в същата стати€ “.ћ. узнецова пише: „ƒревноизточните и гръцките извори позвол€ват страната на кимерийците да се търси в областта на  авказ. √ръцката традици€, упоменаваща Ѕоспор  имерийски,  имерийска област, гр.  имерик,  имерийски вал,  имерийски брод,  имериада, позвол€ва на учените да локализират кимерийците „в пределите на “амански€ и  ерченски€ полуостров, т.е. в —еверо-западен  авказ“ ( рупнов, 1957, с. 122). “оест, държавата √амир може да бъде локализирана на териториите между ”рарту («адкавказието) и Ѕоспор  имерийски(ѕредкавказието), като в ѕредкавказието не само традиционно са концентрирани, но и се фиксират от археологи€та топоними, свързани с кимерийците. »зхождайки от всичко това, е необходимо да се обърне внимание вече не толкова на номадските елементи в археологическите култури на този обширен регион, а на културата на уседналото население(преди всичко на материалите на поселени€та). (…) Ќ€ма необходимост да се свързват с кимерийците паметниците на номадски€ облик на предскитски€ период или да се отнас€т тези паметници към скитите, удревл€вайки ги насила.“

www.google.bg/webhp






    —ъгласно асирийските клинописи става €сно, че кимерийците прав€т нахлуване в ”рарту (714 г. пр.н.е.) почти 50 г. преди в този регион да се по€в€т за първи път скити...






        ƒържавата на кимерийците е на север от ”рарту (Ѕийан), включвала е  региона на по-късна  олхида (√уриана), гр. ’арцалас е кимерийски град около ƒар€лски€ проход и на север до/около  имерийски€ босфор...


    “ова е една велика протобългарска държава и ние сме длъжни да й отдадем заслуженото...
...................................................................................
 
»з книгата "Ѕългарска старина" на √.—.–аковски, стр. 200
books.google.bg/books

 √.—.–аковски през 1865 г. издига хипотезата, че българите произхождат от кимерийците.
 »зточникът на –аковски е ръкопис от јтон, открит там и донесен му в Ѕелград през 1856 г. от ’аджи Ќайден  нигопродавец от ѕазарджишко, известен възрожденец. «а него брошурка има акад. Ќ.Ќачов.
        –аковски получава в Ѕелград един коректен източник, който твърди, че българите преди са се звали "гимери и кимери" и е посочена р. ¬олга...

       »Ќ“≈–≈— предизвиква въпросът откъде јтонски€ ръкопис, даден през 1856 г. в Ѕелград на –аковски, знае, не само "кимери", но и "гимери"...
    «абележете. “е, наистина са отбел€зани в асирийските клинописи като "гамир", но на гръцки навс€къде и без изключение са с "к" , т.е. кимерийци, кимери.
           Ќа гръцки винаги е така: Κιμμέριοι....
            ј на асирийски винаги е така: KURGamir (ra)...
           ј най- необ€снимото е, че първите асирологични публикации в –уси€ са от кра€ на 90-те г. на ’≤’ в. Ќа запад пък едва през 1889 г. е издадена първата граматика на акадски език, а през 1896 излиза първи€ речник...
    »«Ћ»«ј, „≈ «Ќј≈Ќ≈“ќ  ј“ќ "√»ћ≈–»" ≈ ѕ–ќƒ” “ ≈ƒ»Ќ—“¬≈Ќќ Ќј »—“»Ќ— ј“ј ЅЏЋ√ј–— ј Ќј–ќƒЌј ѕјћ≈“. “я ѕќћЌ» Ќ≈ —јћќ »ћ≈“ќ  ј“ќ " »ћ≈–»", Ќќ »  ј“ќ "√»ћ≈–»", Ѕ≈« ќў≈ Ќ» ќ… ¬ ≈¬–ќѕј ƒј √ќ «Ќј≈!!!

 

 

  2013-04-25
»стори€та на ранните българи  
779. «ащо ≈рнак, трети€т син на јтила и »рник от "»менникът на българските кн€зе", са една и съща личност

јмерикански€т учен от руски призход ¬ернадски е убеден, че „българската орда, ко€то впоследствие се заселила на Ѕалканите в течение на седмото и осмото столетие, е принадлежала към утигурите и доколкото българските ханове от тези векове се причисл€вали към потомците на ≈рнак, можем да заключим, че именно ордата на ≈рнак става известна като орда на утигурите.” (G. Vernadsky. A History ofRussia. Vol. 1, New Haven, 1943; vol. 2 - Kievan Russia, New Haven., 1948)

јтила и любими€ му син »рник
 
 ¬ернадски се основава на —тивън –ънсиман в заключението си, че ≈рнак (упоменат от ѕриск ѕанийски през 448 г. като трети син на јтила) и »рник (от „»менника на българските канове”), са едно и също лице.
» действително –ънсиман (Runciman. The History of the First Bulgarian Empire, 1930, P. P. 279 - 281.) има специално „ѕриложение ≤≤≤”, озаглавено „≈рнак и »рник”.
ѕреди –ънсиман двама от най-значителните европейски учени Ѕъри (J. B. Bury. Byzantinische Zeitschrift, XX, P. P. 135 - 136 (1910 г.).) и ћакуарт (J. Marguart. Osteuropaische und ostasiatische Streifizuge, Hildesheim, 1903.) вече са формулирали, на основата на историческите факти хипотезата, че ≈рнак (ѕриск) и »рник („»менника...”), са едно и също лице.
«латарски през 1918 г., предвид на грешната му хипотеза за "българското леточисление", отхвърл€ тази хипотезата на Ѕъри и ћакуарт, като се мотивира, че „щ€хме да знаем, че родът на јтила е бил ƒуло” (¬асил «латарски. »стори€ на българската държава през средните векове, т. 1. ѕърво българско царство, част 1 - ≈поха на хуно-българското надмощие, —., 2002, трето фототипно издание., с.42).
 –ънсиман (1930 г.) опонира на «латарски: „аргументът би бил убедителен само ако знаехме със сигурност, че јтила не е принадлежал към рода ƒуло”.
–ънсиман пише: „јтила заема такова видно м€сто в нашата истори€ само защото дейността му е била насочена предимно към завлад€ването на «апада. ≈рнак, който е бил определено източен владетел, може и да е водил завоевателни войни на изток, за които не знаем нищо, и може би е бил по-значителна фигура от јтила в източната традици€”.
Ќе само Ѕъри, ћакуарт, –ънсиман и ¬ернадски см€тат, че »рник е същи€т ≈рнак, трети€т син на јтила, описан през 448 година от ѕриск ѕанийски, когато посещава военни€ лагер на јтила в ѕанони€. —ъщото см€та и учен като ћюсе. Ћюсиен ћюсе пише: „българската традици€ включва в началото на своите ханове един от синовете на јтила”. (Ћюсьен ћюссе. ¬арварские нашестви€ на «ападную ≈вропу: волна втора€. —. - ѕетербург, 2006, с. 20).
  2013-04-20
»стори€та на ранните българи  
766. ¬ъпроси пред младите български историци.

»зкривен образ ли е създаден за късно-античните българи в просвещенско-модерната историческа наука?

 ак  „белите полета" в хунологи€та (да не се бърка със сюнологи€та, ко€то изучава средно-азиатските хсионг-ну) деформират изобщо историческите представи за това време?

 

ћиналото на хунските народи е прикрепено през ’V≤≤≤ в. към изучаването на –имската истори€ през ≤V и V векове. 
       —ъщото може да се каже и за миналото на готите (остроготите са хунски народ до 455 г.), но т€хната късно-антична истори€ се обособ€ва в просвещенско-модерните учебници в отделен научен проблем и се фаворизира като национално древно минало на германската държава.

 

ќбща заслуга на германската и руската исторически школи, е въпросът за късно-античните хуни да бъде вкаран в една абстрактна формула, наречена „велико преселение на народите".

“€ априори вмен€ва, само на ниво мнение, че хуните имат сво€та прародина в —редна јзи€ и са тъждествени с Hsiong-nu (хсионг-ну), за които китайските историци дават сведение до ≤ в. от н.е., след което те са асимилирани от хсион-пи (с€нбийците). ¬ж. съвременни€ руски археолог —.—.ћин€ев за ареала на разпространение на хсионг-ну (сюну).

ѕрез ’V≤≤≤ в. историка √ибън попул€ризира на европейско ниво хрумването на ∆озеф ƒьогин, че предците на атиловите хуни били дошли от —редна јзи€... (¬ж. стати€та "Ќай-ранни сведени€ за хуните" на јл. ћошев)

 

¬се пак модерната историческа наука в «ападна ≈вропа през ’’ в., във връзка с критически€ научен метод, постепенно изостави старата хипотеза-мнение за произхода на европейските хуни, предвид нейната несъсто€телност и липсата на археологически данни за велико преселение през ≤≤ - ≤V в.в. чак от —редна јзи€ в ≈вропа.

 

ƒнес също може да прочетете в н€кои монографии, че хуните са дошли от јзи€, но почти никой не твърди, че това е —редна јзи€, а че става дума за онази јзи€, ко€то започва веднага след ƒон, както са см€тали късно-античните географи.              ѕонеже днес ≈вропа е до ”рал, е необходимо €сно да се потвърди, че произходът на хуните е източно-европейски, предкавказки...

“ова обаче тихомълком се пропуска от н€кои учени, което €сно свидетелства, че европейската историческа наука н€ма готовност и желание да се занимава по същество с хунологи€та. 

ƒостатъчно беше да се по€ви през 1973 г. в  алифорни€ монографи€та на американски€ историк проф. ќто ћенхен-’елфен „—ветът на хуните", за да стане пределно €сно, че в ≈вропа хунологи€та н€ма научен потенциал.

 

»зоставеното в западна ≈вропа просвещенско мнение за идентичност между европейските Huns и средно-азиатските Hsiong-nu, процъфт€ва от 1900 г. в –уси€, когато руски€ учен »ностранцев се заема да превърне старото хрумване в научна доктрина.

–уската историческа наука през ’’ в. също не разработва самостойно въпросите на хунологи€та, а просто превръща последната в придатък на сюнологи€та.

“ака въпросите около късно-античното хунско минало, което е спорадично експлицирано през ’V≤≤≤ в. и ’≤’ в., покрай изучаването на римско-византийската истори€, през началото на ’’ в. е прехвърлено от руската наука като придатък към изучаването на сюнологи€та в —редна јзи€ (?).

–уската имперска наука в началото на ’’ в., в лицето на »ностранцев, тотално отхвърл€ предкавказки€т произход на хуните, който е отбел€зан от всички късно-антични летописци (јмиан ћарцелин, ≈внапий —ардийски, ѕриск ѕанийски, ѕрокопий  есарийски... ).

ƒали това е случайно или има нещо общо с руските имперски амбиции на  авказ след средата на ’≤’ в., не е наша тема. ¬се пак, имайки предвид, че потискането на паметта за предкавказки€т произход на хуните, не е единично €вление в руската историческа наука, където до кра€ на ’’ в. не се разработваше волжко-българското минало на една държава, съществувала н€колко века през —редновековието, може да бъде допуснато, че въпросите са повече субективни, отколкото обективни.

          

ј всичко това деградира из€сн€ването на онези процеси в региона, когато на границата на старата и новата ера в  авказ се заражда хунската военна аристокраци€.

ѕо вс€ка веро€тност самото име „хуни" (хини, хони, кионай, хионит) е урартско название за кимерийците и води произхода си от V≤ в. пр. н.е., когато в девети€т яшт на јвеста е засвидетелствувано за първи път.

 

¬ науката се приема едва ли не за еретично да се твърди, че има кимерийско-хунски синтез, независимо, че още ѕрокопий през V≤ в. пише €сно за такова €вление.

 

¬сички тези въпроси могат да останат и извън вниманието на българската историческа наука, ако не беше очевидно, че европейската просвещенско-модерна историческа наука, е отказала да изучи хунското минало на друго ниво, освен мнени€.

“ази област от историческото познание е свободна за бъдещо задълбочено и отговорно изследване, което не бива да плаща данък на стари руско-съветски идеологеми, навлезли отдавна като догми в българското историческо познание на ’’ в.

 

ќсвен това обективното разработване на хунското минало е абсолютно необходимо за една пълноценна картина относно случването на ≈вропа през ≤V век, каквато отсъства, поради все още живите в обединена ≈вропа националистически рецидиви.

 

’уно-българската рол€ в създаването на ≈вропа през ≤V в., е необходимо да бъде освободена от субективните епитети и експресивни оценки, давани досега за тези събити€ под общото название „варварски нашестви€" и обективно да бъде проучено как ’унската импери€ става трети геополитически фактор през ≤V в. и V в., наред с –имската импери€ и ѕерси€.

Ѕлагодарение основно на българите, римската цивилизаци€ през ≤V в. и през V в. се готизира и това е причинено от хегемони€та на хуните в —кити€, ѕанони€ и ƒаки€, което води до навлизането на значими готски бежански вълни в съснава на –им. ќстроготите пък до 455 г. са хунски съюзнически народ и за разлика от визиготите прокарват хунските имперски амбиции, дори в прословутата  аталунска битка от 451 г., когато под знамената на јтила избиват визиготи, включително и владетел€т им.

¬сички тези проблеми очакват нов, херменевтичен прочит от пост-модерната българска историческа наука... “е са въпроси, чието решение може да очакваме от младите български историци.

  2013-04-15
»стори€та на ранните българи  
776.  ќ… —Џ«ƒјƒ≈ ¬≈Ћ» ј ЅЏЋ√ј–»я Ц  ”Ѕ–ј“ »Ћ» »–Ќ» ?
»зумително е, но учените и доднес см€тат, че държавата на  убрат, ко€то е била създадена  към 629 г., е първата ¬елика Ѕългари€.

“еофан обаче говори за две държави. ƒържавата, ко€то превземат хазарите към 669 г. е наречена от “еофан „отвъдчерноморска Ѕългари€” („отвъдпонтийска Ѕългари€”), докато държавата, ко€то той изписва „древна ¬елика Ѕългари€” очевидно е съществувала много преди V≤≤ в., защото неизвестни€т автор, от който черп€т данни “еофан и Ќикифор през ≤’ в., е от кра€ на V≤≤ в. и едва ли този неизвестен автор може да нарече „древна” („стара”) една държава, ко€то е създадена през същи€т V≤≤ в., каквато е държавата на ќрган и  убрат.


Ќикъде “еофан не пише, че  убрат е създал „древна ¬елика Ѕългари€”.

«ащо тогава в науката се твърди, че ¬елика Ѕългари€ е създадена едва от  убрат ?

ѕросто защото е наложена догмата, че първото държавно обединение, създадено от българите в ѕредкавказието и ѕриазовието, е държавата на  убрат. ѕри това тази държава, благодарение на съветската историографи€, е об€вена за номадска, при условие, че много преди нейното създаване има извор от средата на V≤ в. на сироезични€т автор ѕсевдо-«ахарий –итор, който твърди, че в този регион, на север от аланите, българите имат градове.

“ърсенето на началната година на създаването на „древна ¬елика Ѕългари€” може да бъде съотнесено, на основание на „»менникът на българските канове”, единствено към предходникът на ќрган и  убрат, т.е. към „»рник от рода ƒуло”.

ѕроучването на сведени€та за »рник, чи€то дейност в същи€т приазовски регион датира след 465 г. (ѕриск, ѕрокопий) е изумително, понеже същи€т предкавказки народ, който сироезичните автори ћар јбас  атина и ѕсевдо-«ахарий –итор в периода ≤V – V≤ векове, наричат „българи”, са известни при гръкоезичните автори от V≤ в. и V≤≤ в. ѕрокопий, јгатий, ћенандър, “еофилакт...чрез термина „утигури” (българската пословица "вълкът кожата си мени, но нрава никога" е изказана още през 551 г. от утигурът —индалх и е преразказана от ѕрокопий, който съобщава за кореспонденци€ мужду —индалх и ёстиниан ≤).

“оест, гръкоезичните сведени€ за ранното миналото на утигурите преди 375 г., дадени от ѕрокопий  есарийски и т€хната истори€ през времето след 465 г., е всъщност основни€т гръкоезичен летописен първоизвор, който тр€бва да бъде интегриран със сироезичните летописни сведени€ за българите, за да бъде формирана верна на първоизворите и свободна от глотогенетизъм ранна българска истори€; истори€ за произходът на българите.


“ова е исторически€т материал, това е дълг на учените, останалото е мета-истори€...

¬ завършек ще дадем обобщена картина на сведени€та, идващи от летописите: - българите произхождат от старите кимерийци (ѕрокопий),

-  те, заедно с кутригурите създават хунската държава в ѕредкавказието и ѕриазовието (ѕрокопий), в ко€то са приобщени десетки предкавказки етноси (јмиан ћарцелин, …ордан, “австос Ѕузанд);

-  след кра€ на атиловата хунска импери€ българите (наречени от ѕрокопий „утигури”) се връщат в региона на ƒон, под ръководството на ≈рнак, трети€т син на јтила (ѕриск).

-  ќттук насетне, не само ќрган е наречен от Ќикифор „господар на хунски€ народ”, но дори  убрат е наречен от хрониката от V≤≤≤ в. на …оан Ќикиуски - „владетел на хуните”.

Ќай-неотложната задача на българските учени е да пренапишат хунската истори€, без измислиците, че те са пришълци от  итай и имат нещо общо с победени€т от с€нбийците народ „хсионг-ну”, за който в китайските източници има данни до ≤ в. от н.е.

’уните не са тюркски народ, нито един късно-античен автор не дава такова сведение.

’уните и българите са кавказко автохтонно €вление, чиито антични предци са кимерийците (ѕрокопий).

  2013-04-12
»стори€та на ранните българи  
773.  н€з “рубецкой: “р€бва да се изучава ¬олжко-камска Ѕългари€!
—ветовноизвестни€т лингвист –оман якобсон е изпитвал през цели€т си живот искрено възхищение от един свой колега, руски учен от първата половина на ’’ век, който се е казвал кн€з Ќиколай —ергеевич “рубецкой. “ой също е бил блест€щ лингвист, но е и основател на т. нар. евразийска историческа теори€.
 
         “рубецкой развива иде€та, че причината за безумната болшевишка революци€ в –уси€ от 1917 година не е само в ћаркс, но и в цар ѕетър ѕърви, който пръв извършил реформи по западен образец.
 
 
                                         ѕ.Ќ.—авицкий, Ќ.—. “рубецкой, ѕ.ѕ. —увчинский.

         ѕрез 1920 година кн€зът е емигрант в град —офи€ и именно тук създава основите на евразийската теори€1.
         »ма два периода в руското минало, според идеите на кн€за, които винаги са били пренебрегвани от руската историческа наука и на т€х се е гледало отрицателно, единствено защото са оказвали вли€ние на руската държавност и народопсихологи€ от »зток, а не от «апад.
ѕърви€т период е домонголски, а втори€т монголски.
ќтносно първи€ период “рубецкой издига тезата, че е необходимо да се преразгледа положителното вли€ние на домонголските държави ’азари€ и ¬олжко-камска Ѕългари€ върху формирането през ≤’ век на незначителната тогава вар€жко-руска държава2.     
Ќа анти-етнически€т болшевишки интернационализъм, “рубецкой противопостав€ сво€та „евразийска теори€”.
ѕрез 1923 година —талин забран€ва в сво€ прословут „—писък на народите, които живе€т в ———–”, името „българин” и за да утвърди сво€та демографска политика дори през 1944 година изселва кримските българи. ѕоследните, които всъщност са емигранти от началото на ’≤’ век (1802 - 1806 г.г.) от “ърново и Ѕесараби€, също са обезличени. “ака, както през 1920 година са обезличени волжките българи от  азанската губерни€, чрез създадената от Ћенин и —талин јвтономна съветска социалистическа република “атари€.
 
1.≈вропа и человечество. —офи€.,1920
      2.»сход к ¬остоку. —офи€., 1921, с.141
  2013-04-05
»стори€та на ранните българи  
770. ќт планината јлтай ли са прабългарите?

 огато преди време поетът ÷анев написа, че българската истори€ е проучена добре от историците, но не е поднесена на читателите интересно и разказвателно, аз му пов€рвах за второто, но не и за първото.

¬ нашата страна все още съществува смешното на запад мнение, че с истори€ могат да се занимават само завършилите исторически факултет. ≈то защо писателите стран€т от навлизането по същество в историческата тема, докато в ≈вропа е обратно – проучвани€та и новите гледни точки са дело предимно на писатели.

“очно те не са ангажирани със стари€ позивистичен метод на историческата наука и смело въвеждат херменевтичните модели, според които историческото минало е необходимо да се преосмисл€.

 лючът на загадката е, че н€как мирише на мухъл въпросът за произхода на българите, да се основата на метод от кра€ на ’≤’ в., известен като глотогенеза, при това и компрометиран в западната историческа наука с догмите за индоевропейски народ и арийска раса.

Ћюбителите на глотогенетични пара-теории €вно все още не зна€т, че езиковедските етно-проучвани€, още от времето на създателите на структурализма в езикознанието от началото на ’’ в., са об€вени за псевдо-научен апарат за диахронните изследвани€; н€ма никакъв знак на равенство в начина на развитието на езика и в начина на обществено-историческо развитие (и това е аксиома за филолозите); освен това е смешно след ƒилтай да се твърди, че историческото минало е предмет на доказателствени съждени€, с каквито си служат природните науки.

Ќо не по-малко е тъжно, когато нови€т полъх за преосмисл€не на произхода на българите в началото на ’’≤ в., се осъществ€ва с остарели глотогенетични хипотези.

“ова може и да формира позитивни патриотични подбуди, но не може да заблуди онези, за които истори€та не е само националистична тръпка, но и интелект.

Ќе по-малко глотогенетичен е и нови€т казански булгаризъм, който в лицето на езиковеди като ћизиев си е поставил за цел да продължи пан-тюркизмът на учени като ћасуди, ёчура и “оган, които откликнаха в началото на ’’ в. на призива на јтатюрк, че не иска отоманска турска истори€ и му създадоха пан-тюркска хипотеза, на основата на ко€то бе открито единство даже между езика на тюрките и този на индианците в јмерика (при това дори учени като ¬€ч.¬с.»ванов, един от създателите на пан-слав€нска глотогенеза в езикознанието през ’’ в., са впечатлени от възможността за такова единство?).

ћисълта ми е, че е крайно време да се експлицира, че българската историческа мисъл днес все още не е стъпила на европейските научни стандарти, а н€как клони към евразийската методологи€ на руските нови историци и темата за хуните е най-очебийното доказателство за това.

 

 акто знаем, руско-съветската хипотеза за хуните, е че те са един и същ народ с Hsiong-nu, за които китайските историци дават сведение до ≤ в. от н.е.; след това хсионг-ну(„хунну” на руски) са победени от хсионг-пи („с€нбийците” на руски).

—ъветско-руската хипотеза за произхода на българите твърди, че те били тюрки от јлтай и когато хсионг-ну тръгнали на „велико преселение на народите”, повлекли със себе си към ¬олга и българите.

“ова, както знаете, бе дълго време официалната догма за произхода на българите и т€ се повтар€ и до днес.

 акво обаче се случва между другото в науката?

ѕрез годините се развива археологи€та и се доказва, че преселение на хсионг-ну е н€мало, н€ма никакви артефакти (—.—.ћин€ев).

ќще през 1945 г. американски€т учен ќто ћенхен-’елфен повдига въпроса за липсата на антропологична и етнографска близост между европейските Huns (≤V/V в.в. от н.е.) и обитателите на ќрдос и ∆ълтата река Hsiong-nu (последни данни за т€х са от ≤ в. от н.е.).

ƒоводите на ’елфен очевидно повли€ват на “омпсън, който през 1948 г. в сво€та монографи€ за хуните отрича приемствеността на европейските хуни от хсионг-ну.

ѕрез 1960 г. (¬ƒ»,4) съветски€т историк Ћ.Ќ.√умильов подлага на критика възражени€та от 50-те години на ’’ век на американски€ изследовател ќто ћенхен-’елфен, в които се посочва, че въпроса за произхода на европейските хуни все още не е окончателно решен в историческото познание.

¬ сво€та стати€ √умильов си постав€ за цел да защити хипотезата от 1900 г. на руски€ учен »ностранцев за това, че средно-азиатски€ народ „хсионг-ну” (Hsiong-nu) и европейските хуни (Huns), са един и същ етнос. «ащитавайки »ностранцев, създател€т на руската хипотеза за приемственост и превръщайки го в нещо като гуру на руските исторически изследвани€ за —редна јзи€, √умильов възприема себе си като част от една дълга традици€ на руската наука за този регион, ко€то според него държала монопола върху историческото познание за —редна јзи€ (?).

¬ тази сво€ стати€ √умильов разработва иде€та за „конни€ отр€д” хсионг-ну (”хунну”, „сюну” на руски), който изб€гал от хсионг-пи (”с€нбийци” на руски) и стигнал до ¬олга, там те си взели жени и по логиката на „пасионарната философи€” на √умильов създали за два века нов народ – „гуны” (=европейските хуни).

 акто виждате, още през 1960 г. се оформ€ хипотезата, че е н€мало „велико преселение” на хсионг-ну на запад, но това по неведоми причини ни най-малко не промен€ през годините хитопезата за произхода на българите, които били повлечени от хсионг-ну на запад.

 ой ги е повл€къл, един „конен отр€д” ли?

  2013-03-29
»стори€та на ранните българи  
763.  ак бе сгрешено името на народа на  убрат!

«адачата, ко€то предстои пред нас сега, е да разгледаме сведени€та за една държава, ко€то в хрониката от кра€ на V≤≤≤ в. на “еофан и в летописа от ≤’ в. на Ќикифор е наречена „древна ¬елика Ѕългари€" и „стара ¬елика Ѕългари€".

ћатериалът за нейното местоположение при “еофан дава възможност да се проучи произходът на географските пон€ти€ (за това е необходимо отделно проучване), с които е описана територи€та на „древна ¬елика Ѕългари€" и така да се избегнат н€кои от противоречи€та и не€снотите, вмъкнати от по-късните преписвачи на хрониката на “еофан.

ѕоследната е била масово преписвана, преведена е на латински от јнастасий Ѕиблиотекар още през ≤’ в., а до нас са достигнали 16 преписа на тази попул€рна вселенска хроника.

“€хното съпостав€не е изключително важно, понеже повърхностното и безкритично отношение е нанесло много вреди на сведени€та за произхода на българите.

¬ключително и на точното име на народа на  убрат, който е транскрибиран „уногундури", при положение, че в н€кои от преписите името е друго: (Οννοβουνδοβουλγάρων), уновундобългари.

»ли, ако сме по-прецизни: уни: вундо и българи.

√ръцките преписи и латински€т текст на хрониката на “еофан дават следните форми на името на народа на  убрат:Ονογουνδούρων d, 'Ονουνογουνδούρων с, 'Ονογουνδούρων ('Ωυет) уј, Οννοβουνδοβουλγάρων z, Onogundurensium ј.

ќчевидно е, че още в латински€ превод е преписано едно сгрешено „уногундури", а то по-късно се споменава и от  онстантин Ѕагр€нородни през ’ век.

Ќо има всички основани€ да се см€та, че “еофан е заел от неизвестни€ източник от кра€ на V≤≤ в., от който изобщо преразказва истори€та на древна ¬елика Ѕългари€, именно името „уновундобългари".

ѕричините за това наше предположение са две.

ѕърво, ц€лата традици€, ко€то споменава кутригури и утигури, като се започне още от ѕрокопий, јгатий и се стигне до ћенандър, устойчиво е формирала бинарна връзка. ѕокрай кутригури (= бунд) и утигури (= българи) н€ма трети етнос.

“еофан пише: „“ук е необходимо да кажем за древността на унновундо, българите и котрагите"....

“оест, раздел€нето на съставното име Οννοβουνδοβουλγάρων, е причината да се получат и другите форми на това име като „уногундури".

Ќо още по-важно е, че това раздел€не на общото име е довело и до факта, че учените по-късно са приели буквално преписа на тази форма „уногундури", както е при јнастасий и при Ѕагр€нородни и не са обърнали внимание, че вече съществува сирийски източник, който свързва народа на ¬унд с българите.

¬ арменската истори€ на ћовсес ’оренаци, за ко€то аз сподел€м мнението на определени учени, че е от първата половина на V≤ в., е прокарано едно сведение на сироезични€ историк от ≤≤≤/≤V в.в. от н.е. ћар јбас  атина (писал на гръцки, така че ¬”Ќƒ е Ѕ”Ќƒ), в което за първи път - преди неизвестни€ източник от кра€ на V≤≤ в., ползван от “еофан - името българи е свързано с това на вунд (бунд, урарту, бо€н, ез. ¬ан).

 

 

Ќали разбирате какво е станало?  имерийците са българите, а урартите стават бо€н, бунд, известни и като кутригури. “ака, както българите са известни и като утигури... ’уни е общо име, н€ма народ Huns, това е съюзно име - уни, на бунд и българите...

 

Ѕезкритичното възприемане от учените на името „уногундури" по отношение на народа на  убрат се е оказало пагубно за точното проучване на българското минало, понеже, колкото и да търси човек, хуно-гундури н€ма.

 

урартски шлем и кимерийски шлем... открийте разликата

—итуаци€та изглежда патова и прилича на безуспешното желание да щракнеш едно име в интернет-мрежата и да ти излезе отговор, че такова нещо н€ма. јко обаче вкараш в историческата памет името „бунд", се оказва, че сведени€та са толкова много и така са пръснати хронологично в различни периоди, че е необходимо много време и усили€та на много учени, за да бъдат сумирани и проучени задълбочено.

  2013-03-09
»стори€та на ранните българи  
756. ≈пос за народа Ѕо€н и произход на мартеничката...

Ќека да преразкажем фолклорни€ вариант на епоса за народа „бо€ни" (баан) такъв, какъвто е във втори том на „¬еда —ловена" (1881 г.).

          ≈дин народ с име „баан" (бо€н) мигрира от източните земи на „ерно море, наречени „ райна зем€", установ€ва се за известно време в близост до народа „карба" (карпи), след което продължава миграционни€ си път към „на ƒунав, на море" (с. 395).

           Ќародът минава река ƒунав и там „Ѕана крале" (с. 402), след много перипетии от чисто епосно естество (воюва с лоши свръхестествени същества, но пък посто€нно му помагат добри свръхестествени същества) създава нова държава.

             ќткъде идва този народ?

          »два от източното ѕричерноморие, от местност до една река, около ко€то расте специална билка (китка). “ази „трева", ко€то €вно има важно значение за цели€ епос, е наречена по името на реката и се казва „купра билка".

 

                             „ опра китка русина" (с. 486).

 

                             „ опра е китка росина" (с. 488).

 

           итката има соларно-обредно значение, а не е подправка за манджа.  огато китката е с „роса" - животът е добър, слънчев, плодовит.  огато е скована от „слана", е в обратно значение. ¬ епоса сланата е персонифицирана - „—лана юнак" (с. 401). “ози юнак е слуга на бога на снега („—нигна Ѕога, с. 401). Ѕогът на снега праща „—лана юнак", който:

 

                             „ƒа си вие бела снега

 

                             ƒуръ да поле побелне" (с. 401).

          ¬ епоса €сно е казано, че новата зем€ на този народ е на „църно море", но и зем€та, откъдето идва, е на това море. „ рай-земе" е била също на „ерно море, но не на ƒунав, а на река  упи ( убан), където расте „купра билка".

          ≈то как епосът описва новата зем€:

 

                             „–ека са вие кату змие.

 

                             “а ми тече фафъ море-ту,

 

                             –ека ми е ду белъ ƒунав

 

                             ћоре ми е църну море,

 

                              ат' си ми е на  рай-земе" (с. 403).

 

          ќписана е територи€та на ƒобруджа, в чието поле (котлива) Ѕана крал постро€ва първи€ си град.

          „Ќова града нишенлие" (с. 402). ƒумата „нишенлие" в случа€ може да бъде преведена и като „столица".

          ћорето е „ерно море, каквото е било („кат' си ми е") морето на „ райна земл€"/старата родина/.

          ¬ епоса двете земи са в посто€нен контакт, те не са разделени или поне авторът на епоса е искал да ги види така, ето защо именува зем€та, където расте „копра китка" - крайна зем€. ≈пични€т герой цар Ѕо€н е оставил там майка си, сестрите си и брат€та си. “ой като тръгва към „новата зем€", определ€:

 

                             „ут сега си брата уставем,

 

                             да ми в сарае седи" (с. 398)

          ‘олклорните певци на епоса, благодарение на които днес имаме поне „фолклорен вариант" на този епос, не кри€т автора, откъдето те са пожънали онова, което българите-помаци съхран€ват като легенди до кра€ на ’≤’ в.:

 

                             „Ѕана крале книга пее,

 

                             Ѕела книга църну писму" (с. 402)

          ќт теренните проучвани€ на ƒимитър ћаринов, Ћюбомир ћилетич, Ќ. —. ƒержавин и др. знаем, че фолклорни песни за „Ѕан" (Ѕо€н) и танц „боенец", са съхранени не само при българите мюсюлмани (помаците), но и при българите христи€ни, дори у тези, които живе€т в Ѕесараби€ (Ќ.—.ƒержавин).

          Ќа стр. 384 във втори€ том на „¬еда —ловена" са посоченивсички книги на един стар средновековен авторов епос, който можем да предположим, че е бил именно на ¬ениамин, трети€т син на цар —имеон, който благодарение, че е създал епос за народа „бо€ни" (и техни€т легендарен цар Ѕо€н), е получил прозвището Ѕо€н.

          “ова прозвище е толкова силно в българската средновековна държава, че никак не е случайно, че по времето, когато според ƒимитър ћаринов се играе „боенец" („до ден€т срещу Ћазарница"), по същото време преди Ћазаровден в православни€ църковен календар, е „—в. мчк Ѕо€н, кн€з Ѕългарски".

          —поред житието на този първи български христи€нски светец, той е брат на кан ћаламир,  казва се ≈нравота и живее в първата половина на ≤’ век.

          «ащо обаче ≈нравота е мчк. Ѕо€н, е въпрос, на който може да се отговори, ако се припомни, че христи€нството масово учред€ва свои календарни празници, на м€стото на стари езически.

          ѕрез ’ век трети€т син на цар —имеон, ¬ениамин (Ѕо€н), се опитва със сво€ епос от н€колко книги, да възкреси старите езически обреди на жертвоприношени€ (курбани) и легендарната истори€ на народа „бо€ни".

          Ќа стр. 384 от т. ≤≤, както казахме, са изброени книгите, които са съществували още от ’ век и които масово са фолклоризирани по българските землища:

 

                        ясна книга и ратина,

                             » ратина и звезница,

                             » звезница и земица,

                             …още ти дава и петица"

 

       ¬с€ка празнична трапеза е вечер€ - бъдница, според епоса, т. е. не само  оледа (–ождество ’ристово) е „бъдни вечер", както се е съхранил този обичай досега в –епублика Ѕългари€.

          ѕразничната трапеза в епоса е носител на особена поетична образност и драматизъм. —ъжетът силно се психологизира, което е още едно доказателство, че фолклорни€т материал има за източник авторски труд, както предположихме, че автор е Ѕо€н, трети€т син на цар —имеон.

          Ћегендарни€т цар Ѕо€н вижда трапезата и усеща тъга. “ой си спомн€ как в древната му родина „бъдница - вечер€" не е ставала без „копра китка".

          “ази китка (трева) е „мирнива" (с. 476). Ќа н€кои места е наречена също „мренива" (с. 477) и „мренева" (с. 477).

 

          ќмуртагови€т клетвен договор (814/15 г.) ни разказва за рол€та на „тревата" като клетвен инструмент за сключване на мир. Ћъв V, според д€кон »гнат, е тр€бвало „да повдига нагоре трева".

          ўо е „копра билка" в епоса на ¬ениамин?

          ‘олклорни€т вариант на епоса с течение на времето е битовизирал и фамиализирал един царски (владетелски) езически обред (да се въздига трева). Ѕо€н е епосен цар, той е угрижен, че трапезата му не може да бъде царска, без „трева" (копра китка), ко€то от старата му родина да бъде „въздигната" (пренесена) на неговата владетелска трапеза.

          “ова е дълбинното семантично €дро.

          ќт фолклорни€ вариант читател€т може да остане с впечатлението, че „копра билка" е н€каква подправка, необходима за манджата на момата, ко€то готви вечер€. Ќо това едва ли е така? „ опра китка" е всъщност „мирнива" (с. 476).

           “ози термин го срещаме и на друго м€сто във втори€ том на „¬еда —ловена", от стр. 163 до стр. 184, където общобългарски€т пролетен ритуал по връзване на б€л и червен конец на ръката, не се нарича „мартеничка" (по името на месец „март"), а „маринка" (с. 168, 169).  

 

          ≈тимологи€та на термините „мирниво" и „маринка", е думата за владетел, господар (мар).

          ÷ар Ѕо€н, като с€да на трапезата, иска т€ да е истинска царска трапеза. “ой е владетел. ≈два ли сюжета, който ще преразкажем сега, има за цел желанието на цар Ѕо€н да донесе от „ райна-зем€" подправка за манджа.

          ќбзема го тъга и мъка!

                             „Ќажелилу, натъжилу,

                              “а си ми, Ѕана, заплакал

                             ƒребни си сълзи заронил.

                             ƒа ли за майка,

                             «а майка за брата,

                             «а брата за сестра..." (с. 471)


          ћъчно му е, че не може да ги покани на трапезата, изпитва носталги€ към „ райна зем€":

 

 

                             „»л чи устави свое земе,

                             „ужда ти земе усилна,

                             ”силна, неволна" (с. 401)

 

          »ма обаче един компенсаторен механизъм, чрез който Ѕо€н може да възприеме сво€та трапеза по същи€ начин, по който са € правили предците му. јко на не€ има „копра китка" („копра билка"). “ой по навик се насочва към н€каква ёда за молба да му бъде донесена тази свещена за обреда „вечер€ - бъдница" трева от „ райна зем€", но юдите не се занимават с психологически и съкровено-лични моменти.

          ¬ този миг на вътрешно напрежение сюжетът вкарва един нов поетичен „персонаж": л€стовицата.

          “ози литературен образ има за цел да експлицира именно носталгично-психологическата лини€ в епоса. Ћ€стовицата като образ вече се е по€вила веднъж, при освещаването на Ѕо€нината столица. Ќовото й включване в епоса е за да се осъществи „хоризонталната връзка" между двете земи. —тарата родина на Ѕо€н, където все още е майка му и новата му родина, на река ƒунав. ёдите в епоса осъществ€ват „вертикалната връзка" между хората и боговете. ёдите са необходими, за да може епоса да възкреси жертвено-обредната памет. “ова показва, че епосът е писан в една вече утвърдена христи€нска епоха, в ко€то обаче езическото минало все още е живо. “ова е може би епохата на цар ѕетър (’ в.), когато покръстването и първите години на христи€нската в€ра са приключили, но обществото и народната култура все още не са станали чисто христи€нски.

          — династични€ брак на ѕетър с ћари€-»рина се открива нова страница на вли€ние на ¬изанти€ върху Ѕългари€. ¬ениамин е брат на ѕетър и е имал склонност към езичеството и неговата културна значимост. “ази особеност в де€ни€та на ¬ениамин (с прозвище Ѕо€н), е фиксирана през 949 г. от  кремонски€т епископ Ћиудпранд, посланик до ¬изанти€ на немски€ император ќтон ≤.

          »маме всички основани€ да предположим, че Ѕо€н е написал епос за преселението на българите на кан јспарух на река ƒунав (680 г.). “ова е било несъмнено литературен труд, а не исторически /нещо като дастан, епос/, но въпреки това при внимателен анализ не би било трудно да се види, че събити€та в този епос имат исторически подтекст, експлицирайки като свой образ аспаруховото преселение на река ƒунав.

          ќбразът на л€стовицата в епоса хиперболизира родовата памет. Ѕо€н се обръща към л€стовицата и € моли да отиде при майка му в „ райна зем€". ƒа й каже, че той прави „вечер€-бъдница", но трапезата му не може да бъде същата, както € правил „бабайку" /баща му/ , понеже липсва „копра китка". Ќека майка му да набере трева и да € изпрати чрез л€стовицата.

 

          “ова е молбата на Ѕо€н.        

          –итуалното „въздигане на трева", за което четем в омуртагови€т клетвен мир, получава литературна интерполаци€: л€стовицата ще вземе трева от р.  упи и ще € „въздигне", за да € занесе в новата зем€ на Ѕо€н на р. ƒунав.     

 

          Ћ€стовицата приема рол€та и казва на Ѕо€н да не бърза с трапезата, защото т€ ще отлети и ще се върне мигновено.

          Ћ€стовицата излита и съобщава на майката молбата на нейни€т син. ћайката обширно разказва, че знае, че е усилно в чужда зем€. Ћюбовта й към Ѕо€н не е намал€ла и т€ решава да откъсне от скъпоценната трева в „бахчето". Ќо на път€ й обаче се изправ€ „—ура Ћами€" /Ѕарадж у волжките българи/, ко€то на старинен език брани тревата.

          ƒумите на Ћами€та (ƒракон), ко€то пази „тревата" на р.  упи ( убан), са като учебник по истори€. “ези думи още повече засилват „сюжетната лини€" на родовата памет:

 

 

                             „‘ура ми, мале, татина.

                             –унъ ми ƒефина,

                             „ире ми яра,

                              яра ми ƒиа,

                              ƒиа ми яра ѕрена" (с. 478)

 

          “ова казва ƒраконът, известен у волжките българи като тотемът Ѕарадж, а у дунавските като Ћами€ и змей √ор€нин.

          “ук „фура" е „гура", а „дефина" е „делина" (д€л). «а първи път в епосът се споменава думата „татина".

          √ур е татина!

          ƒуми, които по интересен начин ще срещнем и във фолклорни€т вариант на волжко-български€ епос „Ўан кизи дастани", където е написано:

                   „тази гора хората наричат “атеш".

           акво точно казва лам€та?

          ƒа се опитаме да разтълкуваме думите й!

          √ур е татина. –унъ (ƒунав) е д€л, а „ир („ора, ƒербентски€ проход) е яра (јран). яра (јран) е зем€та на ƒиа (ƒуло). ƒуло (ƒиа) е на яра (јран) - ѕрена (т. е. Ѕран, воин).

          Ћам€та пази „копра китка" и застава срещу майката, когато т€ иска да отиде до „бахчето" и да откъсне владетелската трева.

          явно това е значението на „копра китка" /магичен жест за владетелска клетвена дума/, след като Ћам€та застава срещу майката и й об€сн€ва, че –унъ (ƒунав) не е център на държавата, а е „д€л" на √ур /разбирай:  авказ, където е била държавата ¬елика Ѕългари€/.

 

          Ћам€та изнас€ нещо като урок по истори€.      

 

          ћайката на Ѕо€н е натъжена и започва да „рони дребни сълзи" (с. 478). “огава Ѕог изпраща една ёда, ко€то да оправи нещата. ёдата казва на майката, че Ћам€та ще се махне, ако т€ вземе „ясна книга" (с. 478) и прочете нещо от не€.

          „ясна книга" е в ста€та на майката (това е силен образ, че езическите книги не бива да се обругават от новите българи - христи€ни), т€ € взима и излиза на порти, където чете:

                             „“а ми на порти седнала,

                             ѕела ми майка, запела:

                             яра ле, ƒиа ле,

                              яра ле, ѕрена ле,

                              «ерби ти €рнеш,

                              ƒуру ми дуру насита,

                              Ќасита дуру коприта.

                              ”сен ми Ѕана назина:

                              ’ай ми, яра, хай ми ƒиа

                              ’ай ми, яра, хай ми ѕрепа,

                              ƒусун Ћама на висе,

                              Ќа висе на звеза" (с. 479)

 

 

          “ози текст играе вълшебна рол€ и Ћам€та литва на „висе". явно при ƒиа (ƒуа, ƒуло).

          ћайката бере китка, както Ѕана е „назинал" (зинал, поръчал), понеже тези треви в ƒуру (√уру) са в „насита" и му праща билка от  упи ( убан), т. е. коприта.

          ѕод поетическите метафори обаче се крие езическо-обреден тайнопис.

      Ћ€стовицата ще „въздигне" и отнесе на р. ƒунав тревата марина (мренива), ко€то участва в сключването на клетвени договори, т. е. ще отнесе владетелската (мар-ина) трева от √ур в новата зем€ на цар Ѕо€н.

          ≈то византийски€т летопис, който е оставил спомен за клетвеното значение на владетелската трева: „ѕри това беше възможно да се види –омейски€ император да извършва с ръце възли€ние от чаша върху зем€та, саморъчно да обръща конски седла, да хваща тройни ремъци, да повдига нагоре трева..." .

          “ози стар клетвен езически обр€д (да се въздига трева) е поетично интерполиран в епоса, който ние се опитваме схематично да реконструираме, на основата на помашки€т фолклор за Ѕана.

          Ќо това не е всичко.

          явно значението на епоса в средновековната българска култура е било изключително продуктивно, понеже епосът на ¬ениамин за преселението на цар Ѕо€н (и народа бо€ни), е източник на създаване на нов пролетен обичай „маринка" (мартеница).

          —тари€т езически обр€д е трансформиран.

          Ѕо€н написва „на книга" да се прави следното. “ри недели преди да дойдат л€стовиците, да се връзва на д€сната ръка на малките деца б€л и червен конец. —лед това майката да свал€ талисмана и да го постав€ в градината /бахчето/ под камък, за нишан... «а да види л€стовицата, ко€то носи в клюна си „копра китка" от  райна-зем€, къде да остави владетелската трева. Ќа децата да се казва, завещава писател€т ¬ениамин (Ѕо€н), че това на ръката им не е „белу сукну" и „червену сукну", а е „маринка", „устала ут  рай-земе".

  

 

“ози общобългарски обичай съществува и до днес у българите в –епублика Ѕългари€, само старото име „маринка" (от мар, владетел) се е отъждествило с месец „март" и обр€да се нарича „мартеничка".

 

 

 

                             „я ви се молба моле,

                              ƒа пишете бела книга,

                              Ѕела книга, царну писму,

                              ƒа е пратите пу земе-та:

                               ой си има малки деца,

                              ƒа увиет белу сукну,

                              Ѕелу сукну и царвену,

                             ƒа му вързат на рока-та,

                              Ќа рока-та на деснива-та,
                              ≈га си е веке лету
                              Ћету и пролету,
                              ƒа му вързат, да му думат:
                              „и ни си е белу сукну,
                              Ѕелу сукну и царвено,
                              “уку си е маринка,
                              ”стала ут  рай-земе" (с. 168, 169)

Ћ€стовицата донас€ многожеланата трева от  райна зем€.

¬еда —ловенахъ., ќбр€дни песни от езическо врем€. ”пазени со устно предание при ћакедонско-–одопските Ѕългаро-ѕомаци, —. - ѕетербург, 1881, том. ≤≤.

                           

  2013-02-22
»стори€та на ранните българи  
743. ¬елика Ѕългари€

 ъсно-антични€т арменски историк ћовсес ’оренаци:
 н.≤≤, гл.6: "/¬аларшак/ се спусна към зелените пасбища на предела Ўара, който древните са наричали Ѕезлесен или √орен Ѕаоеан, а впоследствие, заради колонизаторите българи ¬ндур на Ѕунд, заселили се там, били наречени по неговото име ¬ананд. » досега селища там нос€т названи€, получени от имената на неговите брат€ и потомци."
 н.≤≤, гл.9: "¬ дните на јршак възникнаха големи смутове в по€са на великата планина  авказ, в —траната на българите. ћного от т€х се отделиха, дойдоха в нашата страна и се заселиха за дълго време под  ола/Kogh/, на плодородна зем€, обилна на хл€б."

 акто обърна внимание на времето руски€т учен ѕатканов, тази местност  ола е срещу гр. јлтена (ќлти€), който се намира на южното „ерно море между гр.“рапезунд и гр.‘асиз (—евастополис).

Kogh ( ог,  ола) е територи€та около извора на р.  ура (Cyrus). ѕод  ола, т.е. на юг от  ола, е всъщност ¬ананд...

“оест, и двата текста на ’оренаци говор€т за местности на почти едно и също географско м€сто.

» така, от заетото от ћар јбас  атина сведение в арменската истори€ от V в. на ћовсес ’оренаци, ни става пределно €сно, че народа на Ѕунд се е казвал бундур, а сами€т той е наречен българин, понеже той и народа му живе€т „в —траната на българите", ко€то се намира „в по€са на великата планина  авказ".

ѕрез 555 г. сирийски€т летописец ѕсевдо-«ахарий –итор избро€ва 13 народа на север от  авказ и сред т€х е „бургар - народ езически и варварски, имат градове и свой особен език". Ћетописецът посочва също така кутригурите и ефталит.

¬ хрониката на …оан јнтиохийски, ко€то обхваща събити€ до 610 г., е написано, че към втората половина на V в. „двамата “еодорихи отново вс€ли смут в римските дела и принудили «енон за първи път да склони към съюз с така наречените българи".

«енон управл€ва една година (474-475) и след това е император на ¬изанти€ от 476 до 491 г.

ѕрез 475 г. остроготски€т вожд от рода на јмалите “еодорих е имал щаб-квартира в Ќове (до дн. —вищов), а други€т готски вожд “еодорих “риари€ (с пр€кор —трабон), е причина за опустошени€ в “раки€. “ой умира, а “еодорих јмал е обсипан със служебни почести от «енон, но в крайна сметка през 488 г. “еодорих от јмалите се изнас€ с готите в »тали€ и там започва да изгражда обща държава за остроготи и визиготи.

ѕрез 507 г. епископ ≈нодий пише панагерик за “еодорих от јмалите, възхвал€вайки го, че е победил българи, като изрично пише, че този народ не е бил побеждаван до победата на “еодорих. „Ќа него до теб принадлежеше всичко, което той искаше", пише патетично ≈нодий.

 асиодор в сво€та √отска хроника (ок. 519 г.) под 504 г. е записал: „¬ това консулство, след като благодарение на доблестта на крал “еодорих б€ха победени българите, »тали€ отново овлад€ —ирмиум". » още: „ѕълководецът “олвин в младостта си участва в сирмийски€т поход, изпита триумфът над хуните, в числото на тези народи и обрече на смърт българите, страшни по ц€лата зем€."

ћавро ќрбини през 1601 г. твърди, че е запознат с готската хроника на  асиодор, ко€то днес липсва. „ћарк јврелий  асиодор пише, че българите се сражавали с ромеите още по времето, когато владетел на тази импери€ бил “еодосий ≤ (ум. през €нуари 395 г. - б.м.); след много битки българите били победени около 390 г. и »тали€ си възвърнала —ирмиум." (ћавро ќрбини. ÷арството на слав€ните 1601. —., 1983, с.51-52).

»сториците не са обърнали внимание на този съхранен текст от  асиодор при ћавро ќрбини, но на нас благодарение на него ни става €сно защо  асиодор към 504 г., когато пише за победа на “еодорих над българите, отбел€зва „»тали€ отново овлад€ —ирмиум". “ова „отново" има смисъл единствено спр€мо 390 г., когато хуните завлад€ват —ирмиум по времето на “еодосий ≤.

Ќужно ли е да из€сн€ваме защо  асиодор нарича хуните от 390 г., българи...

ќще през 1918 г. български€т учен «латарски €сно осъзнава, че истори€ на ранните българи не може да бъде написана, ако се ползват единствено буквалните данни за етнонимът българи в късно-античните летописи и той стига до извода, че етикона българи има събирателно значение.

»мето „българи", според него, става общо название, както на утигурите, така и на кутригурите.

«латарски пръв отбел€зва, че народа, който ѕсевдо-«ахарий –итор през 555 г. нарича „бургар", е познат в гръкоезичните византийски летописи на ѕрокопий, јгатий и ћенандър като „утигури". “ози принос на български€т учен е атакуван през 1972 г. от съветски€т историк ¬. “. —иротенко.

“еори€та на «латарски за общ характер на името „българи" се потвърждава от неизвестни€т източник от кра€ на V≤≤ в., от който черп€т данни за старата ¬елика Ѕългари€ хрониста от V≤≤≤ в. “еофан и патриарх Ќикифор в негови€т летопис от ≤’ в.

“еофан: „“ук е необходимо да кажем за древността на унновундо (уно-бундурите-бел. .ћ.), българите и котрагите. ѕо тази страна на северните брегове на ≈вксински€ понт („ерно море - бел. .ћ.), зад езерото, наричано ћеотийско (јзовско море - бел. .ћ.), откъм страната на океана по сарматската зем€ тече река јтел (¬олга - бел.  .ћ.); към тази река се приближава р. “апаш, ко€то извира от »берийските (√рузинските) врата в  авказ; от сближението на р.“анаис (р. ƒон) и р.јтел, които са над ћеотийското езеро и се разклон€ват в различни страни, извира р.  уфис и се влива в ѕонтийско море, близо до мъртвите врата, срещу полуострова ќвнешко чело. ќт горепосоченото езеро морето, подобно река, се съедин€ва с ≈вксински€т понт при Ѕоспор  имерийски ( ерченски€т провлак - бел. .ћ.), където вад€т мурзила и друга риба. Ќа източните брегове на Ѕоспор  имерийски, зад гр. ‘анагори€, освен евреи, живе€т много народи. «ад това езеро нагоре, където е р.  уфис, в ко€то лов€т българската риба ксист, се намира древната ¬елика Ѕългари€ и живе€т съплеменните на българите котраги. ѕо времето, когато  онстантин беше на запад (стъпва в »тали€ през 662 г.-бел. .ћ.),  роват, владетел€ на Ѕългари€ и котрагите, починал..." (с.138)

Ќикифор: „—ега е нужно да се каже още и за така наричаните хуни и българи, за произхода и устройството им. ќколо ћайотийското езеро, по река  уфина била разположена отдавна още така наричаната ¬елика Ѕългари€ и така наричаните котраги, които са едноплеменни с т€х. ѕо времето на  онстантин, който умр€л на запад,  уврат, който бил господар на тези племена, умр€л..." (с.49)

  2013-02-02
»стори€та на ранните българи  
739.  имерийско-българската теори€ на √. —. –аковски от ’≤’ в.

ѕрез първата половина на ’≤’ век български€т възрожденски книгопродавец ’аджи Ќайден, който според акад. Ќикола Ќачов е родом от ѕазарджик, посещава јтон и в един манастир, както уточн€ва през 1865 година √.—.–аковски, открива ръкопис, в който има уникално сведение: български€т народ, който е дошъл в древността на Ѕалкански€т полуостров от „ерно море и ¬олга „зваха се тамо √имери и  имери" .

–аковски издава този ръкопис през 1865 година и съобщава, че му е даден през 1856 година в Ѕелград от вече починали€т към 1865 година „’аджи Ќайдана книгопродавца" .

–аковски не уточн€ва от кой от манастирите в јтон произхожда ръкописът, но не е трудно те да бъдат локализирани до два: «ографски€ и ’илендарски€, в които е имало български монаси.

–ъкописът обхваща 40 реда и има надслов „»стори€ вкратце о Ѕолгаро - —ловенском народе".

«а разлика от „»стори€ слав€нобългарска" (1762) на хилендарски€т монах ѕаисий, авторът на „вкратце" се опитва да даде исторически, а не библейски произход на българите.

ѕаисий, който сам съобщава, че е „чел различни ръкописи и печатни истории" за „откъде са произлезли" българите, все пак решава да използва библейска генеалоги€ и в духът на средновековната историческа стилистика започва от Ќой. »сторическото време при ѕаисий е въведено от царстването на „”алент" (византийски€т василевс ¬алент, който е убит край јдрианопол през 378 г.).

 ъм 493 година, според хрониката на ћарцелин  омес, ¬изанти€ е нападната и пълководецът ёлиан загинал промушен в “раки€. ѕаисий разказва за това нападение, посочвайки случването му през 495 година, като е убеден, че то е под ръководството на „български€т кн€з ƒрагич".

ѕрез същата 495 година, авторът пък на ръкописът „вкратце", разказва за битка при „река «уртою". “ази битка обаче, според ћарцелин е друга, т€ е от 499 година и действително се случва около „р. «урта".

» така, ръкописът „вкратце" не би могъл да е н€каква кратка редакци€ или чернова на ѕаисий, очевидно негови€т автор е съвсем друг.

ћарцелин съобщава за две битки: към 493 година и от 499 година, а ѕаисий само за първата битка, като € отнас€ през 495 година. јвторът на ръкописът „вкратце" пък съобщава само втората битка (от 499 година при р. «урта), но € отнас€, подобно ѕаисий, също в 495 година.

»майки предвид това, можем основателно да заключим, че анонимни€т автор на „вкратце" със сигурност е жив€л заедно или след ѕаисий, познавал е неговата истори€ и всъщност...се опитва да € редактира.

¬ този смисъл, на м€стото на библейски€т произход на българите от Ќой в текста на ѕаисий, той противопостав€ н€какъв опит за секуларативен произход и редактира верси€та на ѕаисий за „библейски" произход на българите с тезата, че те имат „кимерийски" произход.

Ќай-старите данни, които дава анонимни€т възрожденски хронист за „гимери и кимери", е че те са „изидоша первое от овиа страны, и еште пред јлезандром ћакедонскимъ".

–аковски решава да уточни това „изидоша" и интерпретира по своему ’еродот: " имериите, по свидетелство »родота, минали, от т€х места, ƒунава седемстотин години преди ’риста и населили с€ в “раки€, а една част от т€х минали в ћала јзи€ и населили с€ около —инап."

¬същност –аковски не интерпретира директно ’еродот, който не съобщава 7 в. пр.н.е.

‘актически, –аковски перефразира нивото на европейската историографи€ през ’≤’ в. за кимерите, в ко€то погрешно е разчетен маршрутът, описан от ’еродот, за прехода на кимерийците от региона на јзовско море към ћала јзи€. —поред ’еродот (V в. пр. н. е.) кимерите направили този преход, понеже - така е чул от легендите - били подгонени от скитите. ѕоследните също извършили преход.

јсирийските клинописни хроники уточн€ват, че темпорално двата прехода са раздалечени в промеждутък от век.

’еродот, на основа на разказаните му легенди от скитите, ги мисли, че са станали по едно и също време.

¬се пак ’еродот отлично знае, че скитите са извършили сво€ преход по кимерийски€т маршрут, макар че малко се заблудили, понеже  авказ им останал вд€сно и те попаднали в земите на мидийците и ги нападнали.

—ледователно, кимерийците са минали по „кавказки маршрут" към ћала јзи€. ј не, както мисли историографи€та по времето на –аковски, през ƒунав и “раки€.

“ази „миграционна грешка" обаче не зас€га и не омаловажава кимеро-българската хипотеза на възрожденски€т атонски хронист, който се е опитал да редактира слав€но-българската хипотеза на ѕаисий ’илендарски.

ѕрез 1865 г., с издадената и непреиздавана в оригинален вид оттогава книга „Ѕългарска старина", –аковски става първи€т и единствен адепт на хипотезата за кимеро - български произход...

  2013-01-24
»стори€та на ранните българи  
735. ј какъв е езикът на прабългарите

Ќе съм съгласен с тезата, че прабългарите са говорили тюркски език. Ќаистина има каменни надписи, с гръцки букви, но тр€бва да отчетем, че контактите между българи и тюрки-авари са от 568 г., при това те имат обща държава в ѕанони€...ѕри все това, дори ‘редегарий пише, че те не са едно и също.... Ќяћј  ј  българите да са били малко и да са претопени от "слав€нското море", защото имаме извор в ћанасиевата хроника, който сочи €сно, че са били..."много". —ледователно, очевидно български€т е бил индоевропейски език, какъвта е бил и склавонски€... —ъздаването на писмени€ слав€нски език от брат€та —в. —в.  ирил и ћетодий е исторически факт. “ехните ученици намират прием в Ѕългари€ при Ѕорис ≤. „ерноризец ’рабър и  онстантин ѕреславски прав€т разлика между словенски език и българи, нали така. ƒо идването на кирило-методиевите ученици, дипломаци€та на Ѕорис ≤ е усп€ла вече да създаде собствена архиепископи€, вследствие отказа на българите на V≤≤≤ ¬селенски събор да са към –имската църква.  онстантинопол дава български архиепископ, но Ѕорис продължава делото по автономи€ на българската църква, като въвежда с помощта на  ириловите ученици като писмен език слав€нски€.... —лав€нски€т език €вно е бил много близко лексически до български€, който обаче се е различавал граматично от него... ѕрез ’≤≤/’≤≤≤ в.в. се оказва, че се пише по начин, по който не се говори...

–ечта на българските поданици, все повече се отдалечава от изкуствено въведени€ писмен слав€нски, който има много падежи, вокали и разни двойствени числа...

ѕатриарх ≈втимий прави ц€ла книжовна реформа, за да върне писмени€ в каноните на кирило-методиевата книжовна норма, но не усп€ва...

 онстантин  остенечки също не усп€ва в Ѕългари€ с реставраци€та на писмени€ език, но най-изненадващо усп€ва в —ърби€, където хората, понеже са слав€ни, си говор€т с падежите и н€ма "нарушение словесъ"....

» така, български€ език е очевидно лексикално близък до слав€нски€, но не и граматично...

»сторическата граматика и диахронните особености на един език, са нещо което не може да се случи просто ей така и за нула време...ѕомислете!!!

≈динствено ¬л. √еоргиев имаше доблестта да се опълчи и да каже, че наши€ език има 2 етапа, а не три.....ѕърви€т етап е писмени€ преди 12/13 в. и втори€ етап е въвеждането, при това видимо, на аналитизъм в писмени€ след 13 в....

—лед освобождението на Ѕългари€ през 1878 г. езика ни с€каш се пълни с русизми, но... българската граматика н€ма нищо общо с граматиката на останалите слав€нски езици. ѕървото, ако го разглеждаме по отношение на съвременни€ български език, то не са само русизмите, но и не малко други ...изми, особено напоследък!?!! јко разглеждаме по този критерий старобългарски€ език, би било коректно да говорим и коментираме за българизми в руски€ език. “о н€ма и как да бъде друго, ако внимателно се запознаваме с текстовете от оригиналите на най-"древните" им летописи, а не от съвременните им представ€ни€ и тези от преди 1 - 2 века. “ам, в старите оригинали, всички думи са изписани с кирилските букви (глаголица почти н€ма) и по нищо не се различават от думите в известните стари български паметници.  аквото пише в Ўестоднева на …оан ≈кзарх и в други преведени от гръцки и латински на български църковни текстове, това пише и в т.н. "»зборник —в€тослава 1073 года" - Sin. 1043 на ћосковски€ исторически музей. Ќа титулни€ лист името на —в€тослав е написано на изстъргано друго име, което впоследствие (през 70-г на минали€ век) се оказва че е "¬еликий в царех —имеон". ќт този прототип и неговите деривати почти 7-8 века с тези слова се учат русите и сега като видите такива стари текстове и думите и правописа в т€х са български. Ќо само този прототип да е. — една дума, това което сме им дали те ни го връщат.
–азликата в граматично и падежно ниво между български€ и останалите слав€нски езици е повод да се търси, кой е този език, близък до слав€нските, който обаче е имал собствена граматична истори€....

“акъв език, според Ћеман-’аупт и √еорг ’олцер е бил кимерийски€т...

  2013-01-18
√алери€ " ласика"  
726.  ой е бог —урва? ќткъде идват сурвакарите?

Ѕог  убар ( уар), —увар, —урва... Ќай-старото прабългарско божество, заедно с бог  оледа/’алди...

 

ќткога произхожда култа към бог —урва?

 ќ» —ј ЅЏЋ√ј–»“≈?
www.btv.bg/shows/predi-obed/videos/video/2079981946-Koi_sa_balgarite.html

ѕрез ’≤≤ век от н.е. един от най-образованите учени на епохата ћоше бен ћаймон (известен като ћаймонид, 1135-1204) написва сво€та знаменита книга „ѕътеводител€ на колебаещите се", в ко€то съобщава, че когато јвраам живеел в ’аран, съществувала „световна религи€", ко€то почитала езическото божество „Sabier" (т. е. —убар). ќтношението на јвраам към тази „религиозна общност" е аналогично на по-късното отрицателно отношение на ћоисей към египетската религи€. 
Ѕог ’алди/ оледа

Ѕог  уар е засвидетелствуван в урартски€ божествен пантеон, наред с ’алди/ оледа....
јрменски€ късно-античен историк ћовсес  алакантуаци, директно пише в сво€та "»стори€ на јлу€нк", че хуните почитат... бог  уар...
Ѕожеството е известно по-късно и във ¬олжка и в ƒунавска Ѕългари€...

“рактатът от ’ век на византийски€т император  онстантин Ѕагр€нородни „«а устройство на импери€та" е предшестван от мащабна работа на ц€л екип от историци, които подготв€т и преписват стари ръкориси и архиви, а специални съгледвачите нос€т съвременна информаци€.

“рудът е замислен като своеобразна енциклопеди€ от различни познани€, в това число и религиозни.

јвторът-василевс решава да про€ви компетентност и тълкува исл€мски€ призив „јллах јкбар" по оригинален начин. “ой пише: "“е се мол€т на звездата на јфродита, ко€то наричат  убар и изричат възгласа  „јлла уа  убар", което означава: "Ѕог и јфродита". «ащото „бога" те обозначават с думата „јлла", а „уа" употреб€ват вместо съюза „и", „ убар" пък наричат „звезда" и заради това говор€т „ јлла уа  убар"". “ова учение, според автора, се простирало на „р.≈фрат".

Ќ€ма съмнение, че Ѕагр€нородни е сбъркал древното анатолийско божество  убар със семитската дума „акбар"(велик) и така е приписал на исл€ма несъществуващ култ. ѕо-интересно е, че сред античните извори, които е чел при подготовката на трактата си, €вно е имало и такъв, който повествовува за древното анатолийско езическо божество  убар, което €вно древните гърци са отъждеств€вали със сво€та јфродита.


“върдението ми по-горе, че бог  уар,  убар, —увар, —урва е част от урартски€ пантеон, не е измислица..........

V. ќб одной урартской посв€тительной надписи

—реди урартских эпиграфических пам€тников мы в большом количестве встречаем надписи на стелах, в которых речь идет лишь о посв€щении надписи царем какому-нибудь божеству.25)  роме этой формулы, в этих надпис€х иногда помещена также титулатура цар€-посв€тител€. Ёти стелы, повидимому, ставились в определенных культовых местах или сами по себе образовали культовые места, места жертвоприношений тому божеству, которому посв€щалась данна€ стела.

Ѕольшинство дошедших до нас таких стел посв€щено верховному богу урартийцев - ’алди, но имеютс€ также стелы, посв€щенные богам “ейшеба (÷”ѕћ√, 22), Ўиуини (CICh, 85), ’утуини (CICh, 84). ƒо сих пор были известны такие надписи, которые посв€щены лишь одному какому-нибудь урартскому божеству. Ќо оказываетс€, что имеетс€ така€ же стела-надпись, посв€щенна€ двум урартским богам. Ёто надпись на стеле цар€ ћенуа, опубликованна€ в транскрипции в «корпусе» урартских надписей (CICh, є 94). Ќа стеле дважды повтор€етс€ одна и та же посв€тительна€ надпись; начало этой надписи в транскрипции Ћеманн-’аупта представлено в таком виде: [Dḫal-di-e e-ú-ri-e Ime-nu-ú-a-še I]iš-plu-u-i-ni-ḫi-ni-še] i-ni p[u-lu-si ku-gu-ni] (стк. 1-4); при повторении же у Ћеманн-’аунта даетс€: Dḫal-di-[i-e e-ú-ri]-e-i Ime-nu-ú-a-še] Iiš-pu-u-i-ni-ḫ[i-ni-še] i-ni pu-lu-si ku[-gu-ni], т. е. «Ѕогу ’алди, владыке, ћенуа сын »пшуини эту надпись написал». ‘отографи€ с эстампажа этой надписи, опубликованна€ в том же «корпусе» (табл. 65), показывает, что чтение, данное Ћеманн-’ауптом, нуждаетс€ в серьезных поправках: [181] в частности на фотографий в 13-й строке €сно читаетс€ вместо eurie («владыке») им€ хорошо известного урартского бога  уера; согласно этому, и во 2-й строке нужно восстановить не eurie (как у Ћеманн-’аупта), a quera. »так, на самом деле, мы должны читать в этой надписи, стк. 1-4: [Dḫal-di-e Dqu-e-ra Ime-nu-ú-a-še I]iš-p[u-u-i-ni-ḫi-ni-še] i-ni p[u-lu-si ku-gu-ni] и при повторении в стк. 12-15: Dḫal-di-[i-e] [D]qu-e-ra Ime-n[u-ú-a-še] Iiš-pu-u-i-ni-ḫ[i-ni-še] i-ni pu-lu-si k[u-gu-ni], т. е. «Ѕогу ’алди(и) богу  уера ћенуа сын »шпуини эту надпись написал». “аким образом, получаетс€, что в этой надписи мы имеем случай (пока что единственный) установлени€ урартским царем посв€тительной стелы-надписи сразу двум богам - богам ’алди и  уера..................ћеликишвили √.ј.
”рартоведческие заметки

¬естник древней истории, 1951, є 3.


ѕодарък за истината за ранната българска истори€ от ”рарту. “ака е била наричана от акадците държавата, чието самоназвание, след разчитате на урартските надписи в началото на ’’ в., било...ЅќяЌ. “ќ¬ј ≈ «Ќј  ѕЏ–¬ќ«¬јЌ, «ј ЌјЎј“ј ЅЏЋ√ј–ў»Ќј...

  2012-12-22
ѕредлагаме ви книги от книжарница "Ѕуквите"  

¬сички книги на ‘ондаци€ 'Ѕуквите" могат да бъдат намерени и
в книжарница "Ѕългарски книжици" на  ристал

Ќай-добрата книжарница за българска литература

 
ћедиен партньор  
Ѕългарско национално радио
ѕоследнo в "Ћюбими произведени€"   1
1. –Я–Р–Ь–Х–Ґ–Э–Ш–Ъ–™ -  sarcomadroll  
2. ∆ената в мен - ћалинка ÷веткова -  јдминистраци€  
3. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
4. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
5. ѕќ —“Џѕ »“≈ Ќј Ћя“ќ“ќ - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
6. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
7. ћќћ„≈“ќ ќ“ Ѕ≈Ћ»“≈ Ќќў» - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
8. ∆ената в моето легло -  aleks  
9. Ѕезпросветно -  светлана  
10. Ќеизп€тата песен е хит -  elizabeth  
ѕълен списък
3
2
VIP произведени€
 ак да направим произведението си VIP
—ъбити€  
 
ѕърви публикации  
17-09 Ќаивна носталгична еклектика за празника на —офи€ -  botyo fentiev
31-08 Ќевъзможност -  светлана
31-08 Ѕезшумно -  nanito
30-08 ~***~ -  cefules
30-08  ак ход€т до тоалетната? -  cefules
ѕълен списък
 
 
 
ѕоследно прочетени E-книги  
27-05  риволици по път€
27-05 ¬реме да се обичаме
27-05 «а книгите и хората
27-05 јлманах "Ќова българска литература" ƒетски истории 2019
27-05 –омантика 2020
ѕълен списък