БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


685. Панагюрска книжница - Петър Карапетров

Галерия "Класика" | Камелия Иванова

В Университетската библиотека на Станфорд може да се намери една интересна книга. Разбира се, могат да се намерят много такива. И поне аз така си възмислям, че тази би трябвало да е много интересна за нас, българите. Но дори и да я има в нашата Национална библиотека, съмнявам се някой, с изключение на историците, занимаващи се с този период, някога да я е потърсил. Годината на издаване е 1893. Като полиграфически продукт е дело на Първа Търновска книгопечатница на Хр. Г. Бъчваров. И, както е отбелязано на титула, „написал: Черновежд".  Заглавието на книгата е „Кратко описание на Панагюрското въстание".  А кой е Черновежд?  И защо Ви занимавам с него? Отговорът на втория въпрос е малко по-лесен и по-простичък от този на първия. Защото понякога, а напоследък все по-често, се срамувам от нас си. От нашето неангажирано, небрежно и незаинтересовано отношение към всичко, което са ни оставили тези преди нас. Към онези завети, които са ни завещали. Чели ли сте „Боян магът"? Или пък „Дъщерята на Шишмана"? Или „Каменният бог"? Да, това са книги на един и същи автор. Който си отиде от нас, незабелязано, тихо и без всякакви помпозни слова през вече далечната  1980г. Исторически писател - исторически не само защото това е насочеността, в която пише, а исторически като значение, като сила на словото, като заветност и завещано... Напомням Ви за него, защото днешната колонка искам да посветя на един негов съименик.  Петър Карапетров. Само че единият е Петър Панталеев Карапетров, а другият Петър Константинов Карапетров. И първият се е родил точно 65 години преди втория. Неговата книга намерих в библиотеката на Станфордския университет и за него ми се ще да си припомним днес. Макар да не е годишнина нито от деня на раждането му - 17 юни 1845г. (в гр. Панагюрище), нито от деня на неговата кончина 3.03.1903г. Ама избрал и той дата да се слее с онези, за които е писал. В Уикипедия има скромна статия за него, от която ще разберете, че той е български публицист, печатар, книгоиздател, редактор на в. „Ден" и историк на гр. Панагюрище. Там ще прочетете, че се е родил в семейството на заможни джелепи (помните ли още значението на тази дума?*).

Петър Карапетров учи в родния си град. По това време там е отворило врати мъжкото училище, в което по идея на учителите Йордан Ненов и Атанасий Чолаков се урежда и една „книжница". Ха сега - какво ли значи това? Ами, днес го наричаме библиотека. В тази библиотека са събрани ръкописи от различни епохи и народи - български, руски, гръцки, турски. Намират се и черковнославянски книги. От тази „книжница" се ползват учителите и учениците на мъжкото училище. Тогава, все още, и едните, и другите са имали жажда за книга и знание. Все пак, годината е 1851. Няколко години по-късно, на 11 май 1860г. с пламенна реч учителят Никола Харитонов тържествено обявява „книжницата" за общогражданска. Тоест, достъп то училищната библиотека ще имат всички жители на гр. Панагюрище. Така постепенно, за няколко години, тази книжница започва да придобива значение и на читалище. Та в нея започват да се събират списания, сбирки от всички български вестници, издавани в странство, книги. На 27 юли 1865г. Петър Карапетров основал и читалището, вече официално. Бил избран за негов пръв председател. А библиотеката на читалището значително се обогатява, след като той й предоставя цялата бащина библиотека. Такава е заръката на неговия баща - Пантели Карапетров, един от спомощестователите на панагюрската библиотека. Това е същата книжница, която днес е Градска библиотека и носи името на детския писател Стоян Дринов (неговият предшественик Делчо Дринов също някога е бил сред онези, които са спомогнали за изграждането й). На следната 1866 година младият мъж тръгва за Цариград, където се отдава на усилена просветна и книжовна дейност. През 1873г. е избран за председател на българското печатарско и книгоиздателско дружество "Промишление", основано през 1870 г. Издава и редактира и в. "Ден" - един от най-известните български вестници, излизащи в Цариград, в навечерието на Априлското въстание. Същото това въстание, което той по-късно ще опише. Същото въстание, по време на което училището е запалено от турски гранати. В пламъците изгаря и основаното от него читалище, с богатата си „книжница". Априлското въстание бива потушено, но отзвукът от него довежда мечтаната дата - 3.03.1878г. Освободеното княжество започва своето ново развитие. В това си ново начало То има нужда от инженери, лекари, строители, но от такива, дето да гарантират справедливостта и законността. Попил духа на Панагюрище, отдал себе си на книжнината и знанието, Петър Карапетров бил един от най-подходящите за това. През 1879г. той поема поста на член на Окръжния съд в гр. Кюстендил. На следващата година е избран и за народен представител на Кюстендилската околия. Последователно е заемал поста на софийски мирови съдия, началник на прокурорско отделение, член на Софийския окръжен съд, секретар на Върховния касационен съд, главен секретар на Министерство на правосъдието. Бил и началник на отделение в Министерство на просветата. Но неговата голяма любов си остава историята. Историята на родния край и на Родината. За книгите си за българската история и историята на Панагюрище е избран за дописен член на Българското книжовно дружество. Излишно е, мисля, да напомням, че днес това Дружество носи името Българска академия на науките.

 

Какво може да се открие от Петър П. Карапетров?

    Карапетров, П. Материали за описвание града Панагюрище и околните му села. Средец, 1893

    Черновежд, Кратко описание на Панагюрското възстание, провъзгласено на 20-й априлий 1876 година... Средец, 1893

А ето и книгата в Университетската библиотека... тази, от която тръгна потокът на мисълта ми:

http://ia700302.us.archive.org/6/items/kratkoopisanien00chergoog/kratkoopisanien00chergoog.pdf

 

  • *Джелеп (тур. сеlер, от араб. ğelep - отвеждам, откарвам) - население в Османската империя, което от XV в. е пряко отговорно за доставка на добитък (най-често овце и кози) за продоволствие на големите градове в империята и на армията. Джелепи били предимно заможни българи. Регистрирани са в специални регистри, като за доставката на определения брой овце следи кадията. В замяна на това са освободени от извънредните данъци. От XVIII в., с разрастването на търговията,след като натрупват големи парични средства и често забравят държавните доставки, властта им налага паричен данък - джелепкешан бедели. Много от тези българи използват влиянието си пред османската власт, за да подпомагат просветното дело и борбата за черковна независимост.

2011-11-14