БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

48. За стаите без прозорци

За книгите и хората | СТЕФАН КРЪСТЕВ /cefules/

Снощи написах в "Гугъл" думичката "интериор". Кликнах върху "изображения", защото ми трябваше точно това. Картинките не ме изненадаха. Наясно съм в какъв свят живеем. Приемам го такъв, какъвто е. Отдавна нямам намерение да го променям. Нито да променя себе си, защото и това не мога. Нищо, че често не откривам място в него. Въпреки това изпитах едно тягостно усещане. Не обида. Пораснах, съзрях, укрепнах. И честно, не съм нещастен. Напротив: щастлив човек съм, при това много. Иначе, преди години гледката би ме обидила.

Какво видях? Простор и красота. Уют и чувство за пространство. Стилова издържаност. Усещане за чистота. И никъде, никъде в стотиците изображения нямаше дори една прашна библиотека. Дори един рафт, или само една книга. В бита на съвремения човек като че ли не е предвидено четене. Плазмени телевизори, маси, столове, по-рядко - картини по стените, саксии с цветя. Всичко, само не и книги.

Казах, че преди години бих се почувствал обиден. Като човек, посветил живота си на писането, би трябвало да почувствам излишен своя живот в съвременната реалност, което, разбира се, си е обидно. Но в крайна сметка - какво пък толкова. Не съм по-правилен от света. Какъвто е, такъв. Щом не съм поканен някъде, не съм поканен и толкова. Другаде се намирам, макар и отвъд тези стаи, макар отвъд видимото. И си оставам такъв, какъвто съм, без никакви компромиси към действителността.  Харесва ми да живея така, както живея. И подобни неща отдавна не са в състояние да ме огорчат. Напротив - ласкаят ме. А защо, това е дълга тема, която ще развия друг път. Сега още малко за тягостното усещене, което все пак изпитах.

Почувствах задушаване. Въпреки че самите обстановки, всички до една, говореха за проветривост. Стаите бяха широки, всички, без изключение, по-широки от повечето от местата, на които съм живял, а аз съм живял на десетки. В мелницата - на двадесет квадратни метрна. В една барака - нямаше и толкова. Живял съм и във фургон, когато се опитвах да се препитавам като сондьор, малко след като ме изключиха от Богословския. В самия Богословски съм живял в общежитие, естествено, в стая, по-голяма от повечето от показаните, но споделена с още двайсетина човека. Викахме й  "конюшната". Но никъде, никъде не съм се чувствал толкова клаустрофобично.  Може рафтче да е, може кътче с натрупани една върху друга книги, но винаги е имало. Защото без книга като че ли зрителното пространство ограничава в себе си душата. Колкото си успял да купиш, да придобиеш за тялото си, с толкова разполага и тя, душата. Книгата дори само като книжно тяло създава усещане за път към свят извън видимото. Както казваме на децата - "прозорец към света". Във всички тези стаи в изображенията на Гугъл имаше големи прозорци, с хубави гледки, но все пак прозорци - само към квартала, към гората или морето, не и към това, което е отвъд него. Това за мен са стаи без прозорци. Стаите, предвидени за масовия съвременен човек.

Избирам си по-вехтата, не така стилно издържаната. Тази, която няма място дори в Гугъл, но пък душата ми има място в нея.

 


2012-05-14

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)