БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА



Биография/Библиография

Виктория Илиева е родена в град София в едно обикновено семейство през първите години на Прехода. Като дете на демокрацията тя не познава ограниченията и хубавите страни на Социализма, а родителите й успяват дори в тези трудни времена на мутри и лишения да й осигурят спокоен живот.

Като дете не се отличава с особени таланти. Проявява особено отношение към училището и обича уроците. Затова майка й и баща й се стараят да й осигурят възможно най-доброто образование. На пет години Виктория се научава да чете, а след това нещастен случай предопределя съдбата й и тя решава да стане лекар. Години по-късно, когато завършва 91 Немска Езикова Гимназия в гр. София, тя успява да осъществи детската си мечта и започва да учи в Медицински университет – София.

До тук по нищо не личи, че тя ще се превърне в човек на изкуството, но съдбата си знае работата и се намесва в точния момент. В университета тя се запознава с едно момиче, което пее в хор. Виктория отива с него на репетиция и решава, че също иска да участва в състава. Така тя се записва в Академичен хор „Св. Параскева” и открехва вратата на изкуството, за да надникне отвъд.

В началото пеенето не й се отдава особено много, но с постоянство след шест месеца усилени репетиции Виктория се качва официално на сцена. И то не къде, а в криптата на храм-паметника „Св. Александър Невски”. Докато тя пее, в чантата в съблекалнята я чака разпечатан първият й разказ. Той се казва „Музика”.
Нещо, което трябва да знаете за Виктория по онова време, е, че тя дълго отказва да пише. Сериозен човек на науката като нея не може толкова лесно да се остави на творческия импулс. Затова няколко месеца, тя не пожела да напише своя разказ. Чак когато сюжета натрапчиво започва да се появява в учебника по анатомия, а гласовете на героите я будят нощем, решава да се предаде.

Основната причина, поради която Виктория в началото отказва да пише, е, че не вижда как ще се реализират творбите й. Като рационален човек за нея е важно изкуството да не съществува само за себе си, а да достига до хората. Затова след написването на първия разказ, тя го изпраща в гр. Пловдив за Национален Литературен Конкурс „Огънят на Орфей” и печели поощрителна награда.

Постигнатият успех я окуражава и тя продължава да пише. Започва да си кореспондира с директора на Фондация „Огънят на Орфей”, Евгения Тагарева, която след време става нейна добра приятелка и строга редакторка. Година по-късно Виктория отново участва в конкурса „Огънят на Орфей” и този път стига до първото място. През същата година тя участва и в конкурса „Изкуство против дрогата”, където взима трета награда.

Тогава Евгения Тагарева за пръв път заговаря за книгоиздаване, но младата авторка се отнася към идеята със скептицизъм. Три години по-късно след много музика и увещания Виктория се съгласява да инвестира в издаването на първата си книга. Така през лятото на 2014 г. на бял свят се появява сборникът с разкази „Удумбара”.

Между първия разказ и книгата Виктория преживява водовъртеж от емоции, идеи, щастливи моменти и разочарования. Започва да свири на виолончело, продължава активно да пее в Академичен хор „Св Параскева”, участва в състезанието за наука FameLab и Софийски фестивал на науката, сменя различни работни места, печели трето място в конкурса „Любовта на края на кабела” 2014 и всичко това по време на следването по медицина.

Малко след премиерата на „Удумбара” в гр. Разлог Виктория написва един разказ, вдъхновен от пътуването й заедно с редакторката си до езерото Безбог – „Душата на Пирина”. След като завършва произведението, тя решава, че трябва някой да го прочете и го пуска на конкурса „По стъпките на лятото” в почти последния момент. Няколко седмици по-късно, дни преди премиерата на „Удумбара” в гр. София Виктория получава първа награда от конкурса „По стъпките на лятото” 2014, която е финансиране издаването на книга.

Тъй като току що е издала една книга, на авторката й е трудно да подготви бързо следваща. Затова решава да изчака малко, за да може да поднесе на публиката един качествен продукт. Сега, година след спечелената награда, тази втора книга е почти готова и се очаква да излезе по Коледа.