Когато правиш нещо като манифест-завещание искаш да се отличава по съдържание и форма. Започнах от особения строеж. Подсказан ми от невероятно изтънчения роман на Сей Шоногон „Записки под възглавката”. Реших, че книгата ще представлява танц или танцов маратон, в края на който аз и велосипеда се целуваме. Еднократно, като току що влюбени. Е, целувахме се и се прегръщахме във всеки танц, но това е друга тема. Успеха на Сей Шонагон е в това, че пише преживелици, но поставя Господаря, обстоятелствата, двореца и случките високо и изискано, а егото си ниско. Дано, когато четете, решите че съм успял да поставя велосипеда в центъра, както и хората и преживяното ярко, а собствените ми емоции и преценки имат минимална намеса в повествованието. Още една прилика. Казват, ч
