Буквите - сайт за нова българска литература, поезия, проза
Ники Русиновски(djsupermax)>>Мотивационно писмо
   
  Мотивационно писмо
  Ники Русиновски (djsupermax)
  Раздел: РАЗКАЗИ
   
 


Един ден на таблото в офиса се появи изрезка. Шефът често влачеше разни неща и ги поставяше на таблото. Дебилни текстове, реклами и картинки преливаха отвсякъде и затрупваха малкото нужна информация, случайно оказала се там. Наскоро обаче Шефът беше почиствал таблото и сега по него имаше и свободни пространства. Нямаше как да не забележат новата изрезка. Но не бяха я забелязали. Николай я видя пръв някъде в средата на работния ден.


 


Парите


могат да купят например:


 


Леглото, но не Съня.


Храната, но не Апетита.


Една книга, но не Интелигентност.


Лукса, но не Красотата.


Една къща, но не един Дом.


Лекарството, но не Здравето.


Съжителството, но не Любовта.


Разпятието, но не Вярата.


Развлечението, но не Щастието.


По-луксозно място в гробищата, но не и на Небето.


 


 


Вярно, помисли си Николай. Интересен паралел. Любопитна инвенция. Но какво общо има това с Шефа? Умен човек, но не и добър мениджър. Основното, от което Шефът се интересуваше, бяха парите. Какво иска да каже с това? Че има други ценности? И че той ги забелязва и цени? Стига бе! Не по думите, а по делата беше казано в Библията да се съдят хората и Николай се бе убедил в безапелационната правота на тази максима. Шефът му обеща куп неща, когато постъпи. А когато Николай му свърши работата по проекта, който никой друг освен него нямаше да може да свърши, Шефът му намали драстично заплатата. На практика и сега Николай вършеше работа за 1000 лв., а получаваше половината от тази сума. Беше натрупал огромни сметки за парно, хазаинът заплашваше да го изгони, а Шефът един месец си купуваше скъпа и безполезна играчка, друг месец си правеше нов компютърен клуб, трети – ново монтажно студио, четвърти ходеше в чужбина и не ебаваше да вдигне заплатата на Николай дори с 50 лв. Николай ходеше мрачен и се чудеше как да закърпи положението, така че семейството му да не остане на улицата.


 


Не, ама това е абсолютно лицемерие, ядоса се Николай. Той на мене ще ми обяснява... Прииска му се да добави под текста на изрезката нещо жлъчно. Например: “Парите не са всичко. Така казват тези, които ги имат”. Голям праз - стар лаф...


 


Показа изрезката на колежката в офиса, която, естествено, се възмути. Шефът й плащаше символична заплата, макар че тя беше специализиран кадър. За сметка на това Шефът я тормозеше зверски като компенсация за това, че я товареше с нечовешки много работа. Всичките му колеги работеха за половината от това, което заслужават. Естествено, и те се възмутиха. Показа я и на жена си. И тя се възмути.


 


Изрезката не даваше покой на Николай и на следващия ден, макар че той работеше с гръб към таблото. По нея може да се съди за потребностите на човека, мислеше си той. Явно шефът има нужда от по-възвишени неща като Интелигентност, Здраве, Любов и по-луксозно място на Небето, понеже другите, по-обичайните неща вече ги има благодарение на парите. Николай обаче имаше нужда от Книги, Лекарства, Храна, Развлечения. Но нямаше пари. Шефът си правеше оглушки по въпроса вече година и половина. И беше закачил тази изрезка на таблото. За да им каже вероятно, че човек има нужда от други неща, не от пари и да не се оплакват постоянно от обидните за труда им заплати.


 


Не, това е абсолютна мерзост, кипна в един момент Николай. Ами ако обърнеш нещата наопаки, какво се получава, светна му в един момент. Нима обратното не е вярно?! Той бързо седна на лаптопа, обърна текста, пусна го на принтера, погледна го и го закачи на таблото до този на Шефа. Сега той гласеше:


 


Парите


не могат да купят например:


 


Съня, но могат да купят Леглото (без него няма Сън).


Апетита, но могат да купят Храната (без нея няма Живот).


Интелигентност, но могат да купят Една книга (пък и всички книги, да не се лъжем).


Красотата, но могат да купят Лукса (или поне спокойно съществуване, което за много хора е синоним на Лукс).


Дом, но могат да купят една Къща (на повечето от нас това ни стига).


Здравето, но могат да купят Лекарството (а без него няма Здраве).


Любовта, но могат да купят Съжителството (какво му трябва на човек – нова кола, мила жена и една добра бира).


Вярата, но могат да купят Разпятието (или да помогнат на някой в нужда).


Щастието, но могат да купят Развлечение или поне Отдих (кой може без него?).


По-луксозно място на Небето, но могат да вземат такова на гробищата (в случай, че някой и за това го е грижа).


 


Николай седна и продължи да си върши работата. Сега се чувстваше успокоен.


 


Шефът дойде по някое време. Той не идваше често в офиса и рядко стоеше дълго. Забеляза веднага новата версия на изрезката. Прочете я.


 


-         Кой написа това? – попита Шефът.


-         Аз го написах – каза Николай.


-         Николай, ти си тъпак – каза Шефът и скъса и двете изрезки.


-         Да, шефе – каза Николай.


 


На другия ден Николай подаде молба за работа като копирайтър в една рекламна агенция.