‘ондаци€ Ѕуквите
 онтакти ѕоща
ѕишете ни     

Ћитературен

сайт

 нижарница

 Ќ»√»“≈

≈лектронни

книги

јлманах

"Ќова българска литература"

»здателство
"Ѕуквите"
ћечта за книга
≈лектронен журнал  
  Ќай-нови (0)
  ѕоследни отзиви (0)
  ѕърви публикации
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
  ѕоследнo прочетени
ѕрепоръчано   .
ѕрепоръчано
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
.
.
јвтори   .
  ѕо азбучен ред
  Ќови автори
.
.
ѕреводи и чужд.език   .
  ѕо раздели
  ѕреводачи
.
.
ƒруги   .
  ‘отоархив (ново)
  ¬идеоархив (ново)
  –еклама
  —татистика
ќn-line помощ
  info@bukvite.bg

 луб 'Ѕуквите'
.
.
 
“Џ–—≈Ќ≈   


–азширено търсене
Google Analytic
ѕрепоръчваме
от Ћудетино
 
ћъдрецът
ƒа свириш на пиано
ѕриказка за цар€ и кучето
—ветовната река
’върчило
„етири истории от н€къде
—тъпки към безкра€ - едно претенциозно четиво
ќбещание
Ќе съм
Ѕели€т гълъб
ѕът€т
ѕритча за котката
”тре
¬секи помисъл
–екламен банер 5 
»ван ћилтонов Ќиколов(Ћудетино)>>ѕриказка за цар€ и кучето  
ѕриказка за цар€ и кучето
  »ван ћилтонов Ќиколов (Ћудетино)
  –аздел: –ј« ј«»  
Ќ€къде, н€къде там където започват всички приказки.

 1.


 √радът бе “арнут, ден€т едва бе започнал, а в двореца вече цареше ужасна бъркоти€. √овор, лутаща се прислуга и приглушен заговорнически шепот в ъгъла. —ветли€т и претрупан с картини и мебели коридор ни отвежда към покоите на цар€. ќт там излиза прислужник и леко, леко затвар€ вратата. ќбръща се и тръгва, а устните му почти неподвижно се движат и мърмор€т.
- Ћуд човек. ÷ар€т съвсем е оглуп€л та да ни хвърли в тази безмислена война.
ƒочуват се и други звуци, по скоро викане откъм царските покои.
-         Ќе н€ма да се предам, н€ма да остав€ царството си на този наперен никаквец.
Ќека надникнем. ¬ дъното се намира огромно легло от балдахин, от което току що е изскочил јхрем, а нелепо надиплената върху му, б€ла копринена нощница не му пречи да сочи с пръст първи€т си съветник и да крещи в лицето му :
-         Ќ€ма, разбираш ли н€ма да дам царството си на тази издънка на велики€т ни  кралски род. Ќ€ма. Ќ€ма.
-         Ќо царю, положението е безнадеждно, не можем да защитим града си. Ѕрат ви идва насам с петдесет хил€дна арми€, а ние всичко на всичко можем да съберем седем хил€ди. «ащо не се опитате да се помирите с него.
-         ƒа се помир€ с тази зми€. јбсурд. «аемете се веднага с обучението на децата над дванадесет годишна възраст, а също така и мобилизирайте всички, които могат да държат оръжие дори и сред най-възрастните. «атворете градските порти и започнете подготовка на защитните съоръжени€, удвоете нощната охрана и усилете тази на личните ми покои. ўе успеем. «адъхан той отпуска т€лото си на кревата. ўе успеем Ц мълви, но на старческото му лице се чете само умора и горчивина.
-          акто кажете ваше величество. —лед което първи€т съветник става и изостав€ старческото превито от две т€ло излизайки в коридора. —амо два дни, толкова ни остават ни повече ни по-малко. –азбира се, ако не се направи нещо по въпроса.
ѕрез този същи€т ден едно куче бе започнало да привлича вниманието на жителите на града. “о не би могло да привлече вниманието по никакъв начин с външни€т си видЦ неугледно, черно, измършав€ло псе. Ќо пък го правеше с държанието си черен пръхт€щ нос, залепен за зем€та и очи вперени неизменно надолу. “о така обикал€ше града ц€л ден и пред нищо не се спираше, не се спираше нито дори пред милостиво метнатите пред него остатъци от храна. ѕред нищо, то просто обикал€ше града без да спира, забило поглед в зем€та и с душещ нос, а на сутринта след като не се бе спр€ло или мигнало през ц€лата нощ, за него се говореше вече дори и в царски€т двор, на първо време това правеха прислужниците.

                                                          2.

Ќа този втори ден цар€т легна болен.  азват от притеснение, а може и да бе от дълбоката безнадеждност, ко€то се бе настанила в сърцето му. ƒворът напротив вместо притихнал, гъмжеше от разговори и хора, които сега по-смело се показваха на слънце и обсъждаха създалата се ситуаци€. ¬се пак вражеските войски пристигаха още утре, а техни€т лидер лежеше в своето легло и никой не знаеше всъщност какво се е случило. —луховете носещи се из въздуха б€ха достатъчно много, но нека споменем н€кои от т€х :
-         цар€т бил отровен от лекар€т си.
-         първи€т съветник бил убил цар€ и сега разигравал фиаското с болеста, докато градът не паднел в ръцете на доста по-млади€т престонаследник идващ победоносно към града.
-         цар€т бил направил неуспешен опит да се самоубие и сега търп€л последстви€та от това си безволево действие.
Ќо нека излезем по улиците и размотаващото се там простолюдие, а то затворено в сво€т си град и за да изб€га от мисълта за предсто€щата утрешна битка бе заело съзнанието си с друг един проблем. ѕроблема за лишени€т от каквито и да е желани€ живот на едно куче и нима едно толкова просто създание би могло да изб€га от своите инстинкти, и дори от желанието си за принадлежност към сво€т животински вид. ¬тори ден от разглеждани€т живот на този р€дък представител на кучешки€т вид започна, както свърши предни€т с търсене - безспирно, неуморно, всеотдайно и не искащо нищо друго освен да открие сво€та цел със сво€т вече изранен от непрестаното пръхтене нос. —транеше от кучетата, странеше от храната, страха, водата, контакта, сън€, почивката, милувката изобщо странеше от всичко това което се считаше за основна съставка от живота на немуподобните, а дори и на човешки€т род.
—лънцето се бе вече отдало на заслужената си нощна почивка, когато една тъмна с€нка се издигна пред наши€т животински герой на една от тесните градски ограждащи палата улички. ≈дна от тези улички, които то вече ц€ла вечер обикал€ше. “ой погледна кучето, замисли се, а фигурата му се откро€ваше в този момент, откро€ваше се като фигурата на н€кои, който ще промени ц€лата истори€. “ой гледаше кучето, а то бавно и мързеливо надигна своите очи и отправи уморен поглед към човека застанал пред него. Ц јз знам какво търси кучето. јз знам какво търси кучето Ц повтори отново и този път се засм€. «апочна да се събира тълпа. —коро високата фигура и фигурата на кучето, което отново бе забило поглед в зем€та б€ха обградени от десетки любопитни хорски лица, които б€ха изпълнили всичко наоколо и се бутаха и ръчкаха в желанието си да бъдат по-близо до този човек и да чу€т какво ще им каже той. ƒа чу€т кра€т на истори€та, да чу€т разрешаването на загадката. —коро пристигна градската стража. “ълпата с нежелание направи път.
-          акво става тук по д€волите. “ова бунт ли е? «ащо сте се събрали толкова хора?ќтговар€йте?
≈дно измършав€ло старческо т€ло се открои всред тълпата със сочещи€т си кокалест пръст към високи€т човек.
-         “ози човек твърди, че знае тайната на кучето, че знае какво то търси?
-         “ака ли?! Ћюбопитни пламъчета се забел€заха и в очите на градската стража. » каква е тайната?
-         ўе говор€ само пред цар€... 

                                                     
3.

Ћежеше, свр€л се под копринените завивки и усилено размишл€ваше какво ще стане с него. ÷€лата безнадежност беше надвиснала над него. «авиваше се през глава, гушеше се безутешно в завивиките си и се опитваше да изб€га от опасноста. У Ќищо не може да се направи, всичко е безмислено, всичко е поза, какво да прав€?Ф ¬ъртеше се и се луташе в своите размишлени€ докато в т€х не се и вмъкнаха размишлени€та относно тази ужасна вр€ва ко€то идваше от коридора. —тана и надникна изад вратата, огромното събрало се множество го стресна, та дори сред т€х имаше и н€какво куче. Ѕезобразие. “ълпата съзр€ла го отначалото замлъкна, а после дори с още по-гол€ма ожесточеност започна да крещи.
-         ÷ар€т тр€бва да го приеме... “ака пише в пророчеството... ¬ това се крие нашето спасение... ÷ар€т тр€бва да го приеме...
Ќе след дълго и след като се беше допитал до личната си охрана той затвори вратата, всичката тази вр€ва заради това изпостел€ло псе. ѕророчество, глупости, но все пак може би това ще вдъхне н€каква надежда на народа. ј народ без в€ра е нищо. ≈ добре, реши той и започна да се подготв€ за срещата с кучето и негови€т придружител. Ќареди да подготв€т гол€мата зала за тържествена вечер€(може би последната Ц помисли си), извика танцьорките, акробатите, изпрати покани до всичките видни личности, дори позволи и на част от простолюдието да може да се наслади на този прощален пир. —лед наистина бързите приготовлени€, които б€ха направени всичко бе готово и след не повече от два часа кучето този наш тайнствен герой стоеше на прага на портата с очи забити в пода. ÷ар€т беше се натруфил върху сво€т наследствен трон, обграден от храна, лична охрана и злато. ¬сичко бе празнично налице б€ха музика, окраса и дори фалшивите усмивки на протежетата, всичко бе както тр€бва. ћузиката замр€, очакването започна да пълзи из изпълени€т с благовони аромати въздух.  учето и негови€т придружител пристъпваха бавно, но не и плахо. —тигнаха почти до сами€т трон.
јхрем заговори.
-         ≈ нагли човече кажи защо е този цели€т цирк и какво толкова има да ми каже на мен Ц цар€т едно бездомно псе? „овекът гледаше цар€, странно но го гледаше и кучето. “ой се поклони и заговори.
-         ÷арю, може би вече сте дочули за странноста на това куче.  оето от два дни не се е спирало в своето търсене и незаинтересованост от заобикал€щи€т го св€т. “о дори не поглеждаше и нищо, а очите му б€ха винаги забити в зем€та. ясно бе, че то търси да изпълни сво€та миси€, а мъдреците в него вид€ха тайнственото животно, което със сво€та кръв ще донесе благоденствие на наши€т народ.
-         Ќе поглеждало никого, но то в момента ме гледа тъй втренчено все едно мен е търсило ц€л живот.
-         Ќе царю не е търсило ¬ас, но пък и не е толкова глупаво за да не разбере, че от ¬ас зависи неговата съдба и изпълнението на неговата предначертана миси€.
-         » ко€ е тази тъй важна миси€ и какво в крайна сметка търси това куче? ќтговори ми и повече не ме бави с твоите глупости и евтини номера.
-         “о търси м€стото царю.
-          ое м€сто?
-         ћ€стото където да умре.
-         ћ€стото където да умре ли?!
-         ƒа м€стото където да умре, вс€ко същество има нужда от такова м€сто, м€сто където поне едно друго същество го разбира и го обича. “ук то намери мен и ми се довери, а аз го доведох тук с в€рата си, че то е животното от пророчеството.
-         ѕророчество, м€сто където да умре, глупости, глупости ми говориш прости човече и ми губиш времето, а утре е ден€т за решителната битка. ¬еднага напусни двореца и вземи със себе си тво€та половинка Ц см€х.  учето стоеше вече ц€лото настръхнало и бе оголило зъбите си ръмжейки.
-         –азкарайте този побесн€л зв€р.
–ъмжейки то се нахвърли върху му и захапа за ръката.
-         —тража - всички сто€ха безучастно.
-         —тража Ц всички гледаха и си мислеха може би така е по-добре, дали този или други€т крал значение н€ма, само да н€ма смърт, разруха и глад.  
¬ече разчитащ само на себе си јхрем забрави за болката и се оглеждаше като нападнато животно, намери нож забит в една €бълка. »змъка го с л€вата си здрава ръка и промуши кучето в гърлото. ’ъркащи звуци. ѕродължи да мушка и накра€ с въртеливо движение на ръката си, главата се отдели от т€лото на зв€ра. “ой приклекна на омекналите си колене. ѕогледна всичките зрители на тази ужасна сцена и с бавни тътрещи крачки се отправи към покоите си. Ќикой не бе готов да му помогне, никой не в€рваше... м€сто където да умре, къде е моето м€сто? —ъс сигурност не тук. «атвори се в ста€та полежа на кревата си с разкървавената си ръка и разкъсани дрехи. ѕосле стана извика лекар€ си, който го превърза взе само ножа си и напусна сам палата, часът бе 3 през нощта, а войските на ћешиф пристигаха след броени часове. яхна кон€т си и напусна града отправ€йки се към планините. ћоже би така е най-добре, брат ми н€ма да бъде по-лош управник от мен, н€ма да има и смърт, какъв егоист съм бил за да бъда готов да пожертвам толкова човешки живота заради сво€та сл€па амбици€.  акво, какво направих през всичките тези години, кой ме разбра, кой ме обикна, на кого помогнах, какво ще остав€ след себе си? Ѕе се отправил към планината решил да погледа още един изгрев и да сложи край на живота си, дано поне изгр€ващото слънце със своето всекидневно възкръсване го разбере и му даде още един шанс - още един живот.

                                                           4.


 


  Ќа други€т ден ћешиф влезе свободно в града. ¬ече в палата той озадачен търсеше брат си. –азбрал за неговото б€гство той бе още по заинтересуван от истори€та ко€то в момента му разказваха хората, истори€ за едно пророчество и за едно куче и как то със сво€та смърт бе спасило народа на тази страна от кръвопроливната битка и война. Ќови€т млад крал бе посрещнат добре от населението, то все пак си е тълпа и в негово лице вид€ сво€т нов лидер. ќбикна го силно и така силно може би щеше да го намрази с годините както предишни€т. Ќо затова н€ма м€сто в тази приказка, а т€ върви към сво€т край, който ни води в планините и н€колко часа преди това.
јхрем бе достигнал планината, много хора € см€таха за свещена. »зморен той подкара кон€т си към върха на »збраните. Ќай-накра€ пристигна, свлече се от кон€. ќтправи мътен поглед към ширналото се пред него доскорошно царство. ≈ братко това вече е твое и дано бъдеш по-добър владетел от мен. Ћегна на зем€та чакащ изгрева и прегърнал ножа си.
ѕробуди се. ”мората и изтеклата му кръв го б€ха преборили и той бе заспал. ѕогледна нагоре и с облекчение вид€, че слънцето още не е изгр€ло, значи имам още време. ќгледа се за ножа си от който н€маше и следа. ќзърна се и вид€ на н€колко крачки от себе си брат си с ножа му в ръка. ≈то как ще свърши всичко помисли си јхрем печално. Ќо не брат му остави ножа на зем€та и пристъпи към него. ѕрегърнаха се, а по лицето на по-големи€т брат и до скорошен цар се по€виха сълзи, човек който да го обича и разбира ето, че отново откри този човек и се закле никога повече да не го загуби. ƒвама властелини един до друг на самотни€т гол връх, а зад т€х изгр€ващото вече слънце картина достойна за наши€т финал.


 » ако все пак тръгнете да търсите този приказен град “арнут знайте, че сте го открили, ако в центърът му намерите една огромна мраморна стату€ на едно черно и измършав€ло куче с нос забит в зем€та.    

 

© »ван ћилтонов Ќиколов ¬сички права запазени.
ѕубликувано:
2003-05-31

  ѕосещени€: 4009  ќтзиви: 2
  print ѕечат cards »зпрати на при€тел
   
 
 
ћедиен партньор  
Ѕългарско национално радио
ѕоследнo в "Ћюбими произведени€"   1
1. –Я–Р–Ь–Х–Ґ–Э–Ш–Ъ–™ -  sarcomadroll  
2. ∆ената в мен - ћалинка ÷веткова -  јдминистраци€  
3. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
4. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
5. ѕќ —“Џѕ »“≈ Ќј Ћя“ќ“ќ - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
6. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
7. ћќћ„≈“ќ ќ“ Ѕ≈Ћ»“≈ Ќќў» - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
8. ∆ената в моето легло -  aleks  
9. Ѕезпросветно -  светлана  
10. Ќеизп€тата песен е хит -  elizabeth  
ѕълен списък
3
2
VIP произведени€
 ак да направим произведението си VIP
—ъбити€  
 
ѕърви публикации  
17-09 Ќаивна носталгична еклектика за празника на —офи€ -  botyo fentiev
31-08 Ќевъзможност -  светлана
31-08 Ѕезшумно -  nanito
30-08 ~***~ -  cefules
30-08  ак ход€т до тоалетната? -  cefules
ѕълен списък
 
 
 
ѕоследно прочетени E-книги  
18-08 —писание  нигите - пространство за български книги, бр.1
18-08 —писание  нигите - пространство за български книги, бр.1
17-08 ѕроза 2015
17-08 ѕроза 2015
17-08 ѕроза 2015
ѕълен списък