‘ондаци€ Ѕуквите
 онтакти ѕоща
ѕишете ни     

Ћитературен

сайт

 нижарница

 Ќ»√»“≈

≈лектронни

книги

јлманах

"Ќова българска литература"

»здателство
"Ѕуквите"
ћечта за книга
≈лектронен журнал  
  Ќай-нови (14)
  ѕоследни отзиви (0)
  ѕърви публикации
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
  ѕоследнo прочетени
ѕрепоръчано   .
ѕрепоръчано
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
.
.
јвтори   .
  ѕо азбучен ред
  Ќови автори
.
.
ѕреводи и чужд.език   .
  ѕо раздели
  ѕреводачи
.
.
ƒруги   .
  ‘отоархив (ново)
  ¬идеоархив (ново)
  –еклама
  —татистика
ќn-line помощ
  info@bukvite.bg

 луб 'Ѕуквите'
.
.
 
“Џ–—≈Ќ≈   


–азширено търсене
Google Analytic
ѕрепоръчваме
от cefules
 
¬я–¬яћ
***
без кауза
’арти€ и червило
ѕќ¬≈„≈ ќ“ ≈ƒ≈ћ
ƒискетата
”волнен
¬авилонска болест
√ќЋј“ј ѕ≈ѕ≈–”ƒј
ЅЋј√ќ—Ћќ¬≈Ќј
ЅЋ”— «ј ћ»√ќ¬≈“≈ Ќј »«ѕ»“јЌ»≈
 ј“ј–«»—
ћаслени клепачи
ЋёЅќ¬Ќ»÷»
за книгата/за малки/ - 1
–екламен банер 5 
—“≈‘јЌ ƒ»ћ»“–ќ¬  –Џ—“≈¬(cefules)>‘антастични случки /разкази/>’арти€ и червило  
’арти€ и червило
  —“≈‘јЌ ƒ»ћ»“–ќ¬  –Џ—“≈¬ (cefules)
  –аздел: –ј« ј«»  

’ј–“»я » „≈–¬»Ћќ

ѕисмата й б€ха романтични, а мо€та присъда изтичаше. ƒали да разбивам илюзиите й или по-добре да разби€ сърцето й. ѕреизпълваше ме с надежда тези години, не се намирах в кили€та през ц€лото време. –азхождаше ме из вишневите градини, стигахме до брега на несъществуващото, то се разбиваше талазите си в млечна п€на и от не€ се раждаха јфродити, усмихваха се и чезнеха, а усмивката се разтвар€ше в декоративна пустош, осе€на с оазиси, клатушкахме се на пурпурна камила прегърнати, скоро стигахме сред животворната зеленина, там т€ се събличаше, после забрав€хме дрехите и живеехме сто или двеста години, единствено с телата си и думи, които имат далеч по-малко общо с мисловното, отколкото с красивото, н€махме нужда от храна, а плодовете гризехме за опи€нение и за грехопадение, разтвар€ха се коридори към таванско ателие на двадесет годишен болен гении в ѕариж или коридори към спалн€та на далечна недоказана потомка на прицеса в Ѕанкок или към лунната ста€ на именита писателка на любовни романиЕ Ќе мога да избро€ историите, пон€кога й в€рвах, мечтите ставаха по-реални, по-близки до сетивното и далеч по-коварни, т€ не познаваше правилата, за не€ играта беше различна, в не€ н€маше паднали фигури, фикци€ беше непри€тното усещане, болката - литературна форма, живееше си свой св€т и се кълнеше, че ме обича. ћного пъти се опитвах да й кажа какво съм, какво е изобщо всичко, аз по-добре познавах живота. Ќикой не го познава достатъчно добре, затова се и опитва да го прави по свой образ и подобие, строи си замъци, трупа банкови сметки и авоари, слага си стражи пред вратите, над мислите и зад задника си. ¬ крайна сметка това, което е сътворил и опазил, е реалното, което е далеч по-устоичиво от нейните розови бл€нове. »маше случаи да ми се гади от не€.  огато веднъж се случи така, че ми скъсаха нейни писма, го почувствах, като че ли късат нещо от мен. “ук не е пансион за благородни девици. “ова беше най-дребната непри€тност, ко€то ми се е случвала, но много ме забол€. –азбрах, че сантиментите й значат много повече за мен, отколкото съм си мислил преди това. ѕон€кога ставах сами€т аз†сантиментален и удоволетворен от това, че съм опазил част от този крехък св€т в далеч по-груби€. »мал съм силите, за да си го позвол€. —ега, когато присъдата изтичаше, т€ щеше да види реални€. ¬ началото щеше да е прекрасно. «апазила беше хотелската ста€ от доста време вече. —игурно н€маше да станем от спалн€та седмица, освен за да летим из плажа като деца, хванати за ръце. ’румна ми да направ€ н€колко п€съчни кули, да и разкажа дълга истори€ за хил€долетни царства и славни монарси, живеещи в т€х, а после да € накарам със собствените си стъпала да ги сгази. “ака щеше да е добре, много добре.
ћожеше и да пролее сълза, да ми се разсърди, но беше възможно и да забие нокти в лицето ми, да изсъска като зми€, че ме мрази, а после да изсмуче текналата кръв и от този момент да не бъде същата. ј желаех ли го? ѕромени ли се, ще загуби значението си за мен, а не може да не се промени, защото тогава светът ще изгуби значение. “ой не отговар€ на представите й. Ќе знам как ги е пощадил и промисълът нав€рно е бил да ме забавл€ва през тези пет години в затвора.  ак ще € карам нататък? ƒори и без не€, всичко е адски объркано. “ук от едни хора разбрах, че бизнесът с дърва за отопление може да осигури прилични доходи на човек. ≈дин авер, който излезе преди година, го започна, може да ми даде едно рамо. »ма много разходи най-вече за бензин и непри€тности с дъмпинга от незаконата сеч, но въпреки това, като пресм€там печалбата, не е лоша. — квартирните обири тр€бва да приключа, дрога си е, ако ръката ми е потрепвала н€кога е при мисълта, че мога да го направ€ отново. Ќе ми се губ€т повече години, неизбежно е, а такава като епистоларната ми любов се по€в€ва веднъж в живота, при това само в живот на късметлии. јко с материала за гориво не ми потръгне, не ми се мисли, а и къде ще се впише т€. “акава каквато е, защото т€ е точно това, което пише за себе си, т€ е завъртулките на мъчителни€ си почерк, цунамито от прилагателни и уханието на парфюм. —ега не ми се иска да излеза. —ериозно. “р€бваше или да разби€ илюзиите й, или да разби€ сърцето й. ѕо-добре сърцето й, илюзиите й са свещени, ако повече в този св€т ги имаха, щеше да е далеч по-добре. ƒалеч по-добре. ѕромени ли ме, нав€рно. ѕоложително ли, безспорно. «а да мога да й отговар€м, започнах да чета художествена литература. ѕреди ми се струваше най-сигурно загубеното време. «апочнах да чета раздразнен и амбициран, но после разбрах, какво съм изгубил. ќще една реалност. Ќейната, в ко€то можехме да се срещнем. ¬ тази се разминавахме. ќнзи женски вестник,††в който попаднах на адреса й, беше случайност, а й писах, защото ми беше скучно. Ќе мога да го определ€ като самотно, след туй, когато писмата й закъсн€ваха, се чувствах самотно. ќще едно богатство, щом чувстваш самота, значи познаваш и общуването. ћного от старите ми при€телки в последствие започнаха да ме отвращават, истински да ме отвращават, твърде загруб€ли, твърде материални, те дон€къде ме правеха това, което съм. Ѕогин€та жена искаше жертва от сво€ поклоник.  олкото й да ги приниз€вах и демострирах превъзходство, б€х зависим от кожата и очите им. Ќуждаех се да бъда това, което не съзнават, че жела€т. ћъжът, който умее и е достатъчно силен, за да излезе от стандартите на ежедневната посредственост. Ћошото момче, което знае какво и как може да се постигне, лишено е от мухала на моралните ценности и с него забавлението е сигурно. Ќе се чувствах самотен без т€х. Ќеудоволетворен може би, но самотата усещах, когато писмата й закъсн€ваха и си мислех, че е размислила или нещо съм € нагрубил, или изведнъж са паднали илюзиите и за мен или се е излекувала от себе си и никога н€ма да ми пише. Ћипсваха ми много думи, не можех да израз€ това, което желаех. »мало е случаи да ми избиват сълзи. —танах избухлив и не можех да понас€м никой около себе си и чет€х все повече, докато накра€ листовете ми не стигаха. ќткривах се, пласт по пласт.  ато палеонтолог, който прави разкопки, отстран€ва пръстта и полепналото време от костите на праисторически€ зв€р.
ƒокато мислих, че € мам€ кой съм се откривах, докато съзнавах, че се откривам се твор€х, релен макар и не такъв, какъвто съм способен да опаз€. “€ ми помагаше, поне докато съм тук. ќтново, в името на богин€та, поклоникът ставаше това, което т€ дори не съзнава, че желае. — изтичането на срока на присъдата, изтекоха и илюзиите. ѕревръщах се в смешното циганче, което не можеше да изживее и ден на свобода, мислеше си, че тъй е, защото тук го хран€т и има покрив, но причината беше, че тук е негови€т св€т. –едът, спр€мо който е съобразил реда на съзнанието си така, че да не може да бъде изхвърлено и изключено, а постъпките му да изглеждат абсурдни. ѕознавах десетки такива. »злизаха за седмица или месец, извършваха престъплението, за да излезат от истински€ затвор за т€х, малко по-големи€, който пак се намираше зад стени с вишки и бодлива тел. ¬ъпрос на гледна точка е от ко€ страна на стената е затворът. »зкушаваше ме мисълта да наруша правилата, да направ€ нещо порочно, отегчаващо вината ми и да остана, да остана, за да не разби€ и сърцето, и илюзиите й. ”смихвах се презрително на себе си. Ќе, н€мах право да бъда толкова слаб. Ќа тридесет и седем години съм, времето е пред мен, не е изгубено кой знае какво, но само в случай, че съм пестелив. Ќе мога повече и да експерементирам и да се предавам. ћожеше само да се постара€. ƒа се постара€ да бъда малкото от това, което и дължа, независимо от това, че животът†н€ма да го позволи.
јко стана диктатор, ще забран€ със закон любовните романи.
ћислех си го и сред първата ни безсънна утрин в ста€та на онзи крайморски хотел, ко€то беше резервирала още преди месец. —то€х до прозореца и широката панорама ми приличаше на празнота.
¬ече б€х вън. ёридически, срокът на присъдата ми беше изтекъл, но в действителност той сега изтичаше. –азмърда се в леглото, избълнува нещо, а аз си мислех дали да разруша илюзиите й или сърцето й.
Ќе вземех ли това трудно решение, аз винаги щ€х да остана зад онези стени, зад които т€ беше вълшебницата, път€т и истината, и животът. Ќе можех и да защит€ представите й и да бъда истински€т аз с не€, защото това, което знаех за живота беше много различно от това, което т€ беше научила от любовните романи. ѕриближи се зад гърба ми и ме прегърна, а аз й говорих. Ќе помн€ какво. √оворих много, мислех си, че говорих истината, а сега се съмн€вам. ћного се съмн€вам.
 огато се обърнах, вид€х, че от очите й текат сълзи. Ќе издаваше и стон, но плачеше.
ѕод ручейчетата сълзи, кожата†й се набръчкваше като намокрена харти€.

 

© —“≈‘јЌ ƒ»ћ»“–ќ¬  –Џ—“≈¬ ¬сички права запазени.
ѕубликувано:
2005-07-03

  ѕосещени€: 4583  ќтзиви: 4
  print ѕечат cards »зпрати на при€тел
   
 
 
ћедиен партньор  
Ѕългарско национално радио
ѕоследнo в "Ћюбими произведени€"   1
1. –Я–Р–Ь–Х–Ґ–Э–Ш–Ъ–™ -  sarcomadroll  
2. ∆ената в мен - ћалинка ÷веткова -  јдминистраци€  
3. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
4. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
5. ѕќ —“Џѕ »“≈ Ќј Ћя“ќ“ќ - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
6. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
7. ћќћ„≈“ќ ќ“ Ѕ≈Ћ»“≈ Ќќў» - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
8. ∆ената в моето легло -  aleks  
9. Ѕезпросветно -  светлана  
10. Ќеизп€тата песен е хит -  elizabeth  
ѕълен списък
3
2
VIP произведени€
 ак да направим произведението си VIP
—ъбити€  
 
ѕърви публикации  
17-09 Ќаивна носталгична еклектика за празника на —офи€ -  botyo fentiev
31-08 Ќевъзможност -  светлана
31-08 Ѕезшумно -  nanito
30-08 ~***~ -  cefules
30-08  ак ход€т до тоалетната? -  cefules
ѕълен списък
 
 
 
ѕоследно прочетени E-книги  
28-06 »грата
28-06 ћечта за книга
28-06 ÷ената на емигранта
28-06 ÷иганска любов
28-06 70 години Ѕургаско кабелно радио
ѕълен списък