‘ондаци€ Ѕуквите
 онтакти ѕоща
ѕишете ни     

Ћитературен

сайт

 нижарница

 Ќ»√»“≈

≈лектронни

книги

јлманах

"Ќова българска литература"

»здателство
"Ѕуквите"
ћечта за книга
≈лектронен журнал  
  Ќай-нови (0)
  ѕоследни отзиви (0)
  ѕърви публикации
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
  ѕоследнo прочетени
ѕрепоръчано   .
ѕрепоръчано
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
.
.
јвтори   .
  ѕо азбучен ред
  Ќови автори
.
.
ѕреводи и чужд.език   .
  ѕо раздели
  ѕреводачи
.
.
ƒруги   .
  ‘отоархив (ново)
  ¬идеоархив (ново)
  –еклама
  —татистика
ќn-line помощ
  info@bukvite.bg

 луб 'Ѕуквите'
.
.
 
“Џ–—≈Ќ≈   


–азширено търсене
Google Analytic
ѕрепоръчваме
от кевин хан
 
“апети
“ъмната улица
–ожден ден
–екламен банер 5 
ƒимитър ¬алентинов ’ристов(кевин хан)>>“ъмната улица  
“ъмната улица
  ƒимитър ¬алентинов ’ристов (кевин хан)
  –аздел: –ј« ј«»  

Ѕ€ха трима Ц младата двойка, бодро крачеща под слабите лампи, без да крие чувствата си Ц младежът непрестанно € закачаше и звънки€т й см€х оглас€ше улицата; а н€колко метра по-назад, с€каш нарочно скрит в сенките, се прокрадваше мъжът в шлифера.
“рима души, забързани към домовете си след кратка разходка на лунна светлина или, може би, любовна авантюра. ќбичайната компани€, на ко€то би могъл да се натъкне човек в малките часове на нощта, ако, разбира се, имаше нещастието да замръкне навън, на улицата.
≈дин от т€х бе убиецът.
Ѕеше убеден в това, онази тъмна част на човешкото съзнание, наречена интуици€, му го крещеше през последните петнайсет минути и затова ƒжони внимателно ги изучаваше с крайчеца на окото си. Ќе че беше страхливец, просто в€рваше в предпазливостта. ¬с€ко живо същество има инстинкт за самосъхранение Ц и това важеше за ƒжони с тройна сила. ¬инаги бе бил на слабата страна Ц вкъщи, когато баща му вечно крещеше на него и на майка му, отправайки им всевъзможни най-зловещи заплахи; в училище, където незнайно как винаги попадаше в полезрението на по-големите момчета и, когато бързите му крака не усп€ваха да го спас€т, изпитваше силата на юмруците им; и в още безброй случаи и ситуации, в чиито завършек ƒжони неизменно се свиваше и трепереше, а сълзите бликаха от очите му.
–азбира се, всичко това беше минало. Ѕаща му отдавна беше намерил покой в гробището на хълма, след поредни€ чудовищен запой, а ƒжони бе завършил училище преди повече от пет години Ц но макар и минало, то беше оставило сво€ отпечатък у него, изостр€йки тези черти, които помагат на заека да избегне срещата с лисицата.
Ќе беше страхлив, но не беше и глупав.
¬ улицата редом с него бродеше убиец и ƒжони тр€бваше да го избегне на вс€ка цена. ƒокато ходеше зад влюбената двойка и плахите му стъпки едва чуто заглъхваха, мислеше трескаво.
–азумът крещеше, че самата иде€ е абсурдна, че прежив€ва наново кошмарното си детство и е крайно време да затвори вратата, откъдето изпълз€ваха тези чудовища и го хвърл€ха в дива паника. “ой изискваше ƒжони да се вземе в ръце, да се пребори със страховете си, заради сами€ себе си и да си докаже, че вече е надраснал времето, когато подскачаше от счупена зад гърба му вейка, а хлапетата се побъркваха от см€х и го сочеха с пъст.
–азумът беше хубаво нещо, но не и през нощта.
«ащото в момента, в който си даде сметка в каква каша се е забъркал, беше готов да си плюе на петите. Ѕеше готов да б€га, да б€га на живот и смърт, да б€га лудешки, както беше б€гал през всичките тези двайсет години, докато стигнеше спасителната б€ла порта и € хлопнеше зад гърба си. »мпулсът се бе надигнал от онази тъмна половина, така щедро надарена и пълноценно развита у него, и той бе готов да му се поддаде, когато чу гласа на ћартин:
У—тегни се, ƒжони!Ф
ћоже и да беше предпазлив, но не беше страхливец.
ћартин беше прав Ц не можеш винаги да б€гаш от проблемите си, рано или късно тр€бва да се изправиш срещу т€х или те ще те настигнат Ц също както побойниците често го настигаха, събар€ха го на зем€та и завираха лицето му в прахта, доволно търкал€йки го в мръсоти€та.
јко тръгнеше да б€га, убиецът щеше да го забележи.
» тогава н€маше да му се размине.
«атова ƒжони продължаваше тихо да крачи, давайки си вид, че нищо не е станало, макар че вътрешно примираше от страх.  рачеше и изучаваше своите спътници, опитвайки се да разгадае кой от т€х беше, без да е сигурен дали всъщност го иска.
ƒвойката пред него продължаваше да бърбори приглушено, но без притеснение, с онази присъща на влюбените лекота и безразличие към всичко останало. ћомичето често отм€таше глава и се кикотеше и ƒжони вид€, че беше хубава Ц не колкото ћирна, разбира се, но ако ћирна € н€маше, би признал, че не е вижал по-хубаво момиче. —ърцето му се сви при мисълта за не€ и той разсе€но си позволи да хвърли един поглед на мъжа от другата страна на улицата. «амалко не подскочи, защото му се стори, че срещна ледени€ му поглед, но това, разбира се, не беше така. ќчите му изобщо не се виждаха.
Ќо беше по-близо.
ƒжони се сепна. ћъжът с шлифера определено бе съкратил дистанци€та с два-три метра, като че ли...
»звърна глава р€зко, усещането, че онзи го гледа и очите му злобно изучават движени€та на ƒжони с убийствена пресметливост, се стовари върху му изведнъж и не можеше да му се противопостави.
ј дали ћартин би направил това?
ѕреглътна и събра смелост да погледне отново.
—лед н€колко секунди се успокои.
ћъжът наистина бе малко по-близо, но ходеше бавно и спокойно, а плавността в движени€та му и загадъчни€т шлифер, както и недобре осветената отсрещна част на улицата, създаваха впечатление за безжалостна забързаност и опит за укриване от очите на другите.
» все пак, един от тримата беше убиецът.
«наеше, че ще се случи така.
«наеше, че ще попадне в подобно безизходно положение, защото те го преследваха през цели€ му живот и си б€ха уговорили ежедневна среща с него.
¬ъпреки това бе изл€зъл. Ѕе изл€зъл и беше закъсн€л... след мръкнало.
ѕомнеше предупреждени€та на майка си, както и смр€заващите новини за жестоки€ убиец, взел вече три жертви през последната седмица.
”биец, така потаен и гениален, че полици€та не бе усп€ла да го залови, въпреки организираните патрули и наблюдени€.
”биец, така безчувствен и садистичен, че да пребие до смърт две момичета и възрастен мъж, а после да ги рита, мачка и блъска, докато обезобрази труповете им до неузнаваемост.
”биец, който тъкмо подбираше четвъртата си жертва измежду своите спътници в тихата улица.
“ози път потисна внезапното желание да изб€га значително по-лесно. ќстаналите неусетно б€ха създали свой собствен ритъм на ходене и ƒжони най-после го беше уловил и се придържаше към него, както зми€та танцува около флейтата на господар€ си. Ќай-отпред крачеше двойката, все така весели, погълнати един от друг, на н€колко метра ги следваше ƒжони и отсреща, вече почти изравнил се с него, напредваше мъжът с шлифера.
ћартин бе прав, както винаги. Ѕе избрал да излезе, съвсем на€сно с рисковете. Ѕеше се съгласил да участва в играта и сега тр€бваше да играе с картите, раздадени от съдбата и да опита да избегне фаталната ръка.
ѕочувства се слаб и незначителен, една от милионите мравки, лишени от права и емоции, бродещи из н€какъв гигантски, всеобхватен мравун€к, досущ животинките, които преди години така старателно бе наблюдавал да пъпл€т по зем€та, след като бе разрушил грижливо скроените им убежища.
ќсъзна, че животът бе вечна игра на котка и мишка, на печеливши и губещи, а той бе перманентно командирован към отбора на вторите.
ћислите му блуждаеха от тъмната уличка и дебнещата го смъртна опасност към отча€ни опити да подреди миналото в спомените си, за да намери смисъл в бъдещето.
Ќо... смисъл имаше!
¬сичко има смисъл, а тези, които се предават, са страхливци Ц така му беше казал ћартин.
¬незапно ƒжони се усмихна и уверено закима, макар че ћартин го н€маше.
“ака беше, по д€волите! јми, разбира се, че имаше смисъл! Ќима бе изл€зъл, знаейки, че убиецът е още на свобода, просто за да се окаже в една улица с него?
Ќима не беше обл€къл най-хубавите си дрехи, не беше ли вчесал косата си старателно и не беше ли втъкнал свежо стръкче здравец от градината в джобчето си, за да отиде н€къде?
Ќима не беше прекарал н€колко часа с не€?
ќпи€нен, си припомни бл€съка в очите й, буйните й къдрици, лъчезарната й усмивка и миризмата на пр€сно сено, ко€то лъхаше от не€.
ќ, истина ли беше или сън? ƒействително ли допреди половин час е бил със сво€та ћирна?
» ако споменът за тези часове, скътан дълбоко в душата му, не беше напълно достатъчен, ако можеше да го изживее отново, па макар и поемайки риска да загине, о, не би се поколебал нито за миг!
ѕоблагодари на ћартин за в€рата и упованието, ћартин, който от единайсет години му беше едничък при€тел, единствен пазител и закрилник. ћайка му не го харесваше, казваше, че ћартин е лош, но т€ не виждаше, т€ не разбираше.
ћартин бе негов при€тел.
¬гледа се в младата двойка, внезапно окрилен от спомена за ћирна, и почувства неизмерима симпати€ към момчето и момичето, към нейни€ см€х и неговото весело бърборене, към начина, по който се държаха за ръце, към всеки най-дребен жест и детайл.
—ветът изведнъж придоби нов смисъл, нова сила, с€каш н€кой щедър градски управник бе сменил внезапно и незабел€зано немощните улични лампи и всичко се окъпа в светлина и бл€сък.
» тогава всичко се срина.
Ћедена тръпка мина през т€лото му и сърцето му затупт€ по-силно и от преди, но този път не от радост.
ј от ужас.
“ой беше, н€маше никакво съмнение.
ќ, бедни, глупави ƒжони!
“ака заблуден, така заслепен, че можеше вече да беше мъртъв.
¬перил сладък поглед към непознатото момиче, насочил всички съмнени€ към тайнствени€ мъж отсреща, и напълно, тотално забравил влюбени€ младеж.
ƒопреди малко.
Ќо сега н€маше никакво съмнение.
Ѕе вид€л очите му Ц за малко, докато онзи се обръщаше към не€, зловещо ухилен. Ѕ€ха две късчета лед, потопени в огнена стихи€, за един кратък миг светлината на лампите се пречупи в т€х и ƒжони прозр€ лъжливата маска, ко€та младежът беше над€нал.
Ќикога не бе виждал лице, тъй сатанинско, така миловидно и същевременно зловещо, обещаващо обич и загатващо кървава бан€...
Ћице на убиец.
Ќо какво тр€бваше, какво можеше да стори ƒжони? “ой бе харесал момичето, бе го обикнал, съзирайки в нейната искрена обич сво€та възлюбена ћирна...
УЌо какво?Ф Ц щеше да попита тук ћартин Ц У“и си страхливец!Ф
Ќе!
ƒжони не беше изл€зъл да се срещне с ћирна и после да б€га, подплашен като суеверно хлапе, замръкнало по пълнолуние. Ѕеше тук, в уличката, и крачеше редом с убиец Ц и мъничка част от него ликуваше, макар и останалата да примираше от страх. Ќо не, той не беше страхливец.
Ѕе взел сво€ кръст и гордо го носеше.
јла беше ли готов да помогне на друг?
ћомичето бе тъй хубаво, толкова много напомн€ше за ћирна...
ќ, какво ли би сторил ћартин на негово м€сто?
–азмисли и раздразнен установи, че ћартин не би изпаднал в подобно положение. “ой винаги беше при Ѕетси, при —ара, при  айли и Ћола... Ќе оставаше верен за дълго на нико€.
ћоже би майка му все пак бе права?
ядосан пропъди мисълта. ћартин му беше при€тел, все пак.
» докато мислеше, насмалко не се сблъска с момичето и нейни€т лъжовен обожател.
Ѕ€ха се спрели и се раздел€ха с мимолетна целувка.
—мутен, ƒжони ги заобиколи и осъзна, че нев€рно бе подозирал младежа, който очевидно € изпращаше след любовната среща. ќзърна се със свито сърце и го вид€ да се отдалечава, подсвирвайки си весело попул€рна мелоди€. ћомичето вече се беше прибрало.
ѕочувства се смазан.
ѕредстави си как н€кой го подозира след срещата с ћирна Ц и се усети още по-омърсен и нищожен.  ак бе възможно? ƒа се усъмни в любовта Ц най-чистото чувство!
ѕримирено сведе поглед и се вгледа в обувките си, които тракаха в нарушен след разд€лата ритъм в тихата нощ. «аслуша се в звука, раздразнен от липсата на другите два чифта крака, с които допреди малко изграждаха тъй красив и перфектен синхрон.
» все пак, не бе сам.
ћъжът с шлифера беше...
“репна.
ћъжът с шлифера!
 ак можа да забрави?
 илна се вл€во и едва усп€ да запази равновесие, твърде шокиран, за да се движи нормално.
ќзърна се плахо, досущ като мишка пред капан, и вид€ как мъжът забързано пресичаше улицата, очевидно устремен към него.
–ъцете му търсеха нещо в джобовете.
»скаше да тръгне да б€га, да вика за помощ.
»скаше ћартин да беше с него.
Ќо ћартин го н€маше, купон€сваше нейде, дрогиран с момиче за една нощ.
¬ последен, отча€н напън търти да б€га...
Ќо само наум.
—тоеше парализиран, докато стъпките на мъжа приближаваха все повече Ц бързи и стръвни.
”сети как погледът му се премрежи и потъна в пространството.
ћъжът с шлифера бе изпълнил сво€та задача.

    Ќай-внимателно бе патрулирал в сво€ район, но не откри никой и нищо подозрително.
¬ече мечтаеше да се върне в участъка и да предаде дежурство, а после да си иде вкъщи и да потъне в меките дюшеци до отдавна заспалата си съпруга...
 огато нещо се случи с хлапето от другата страна на улицата.
«алитна и замалко не падна, а дишаше тъй нервно и тежко, че се чуваше отдалече.
ѕолица€т забързано прекоси улицата, за да помогне, като се чудеше къде, по д€волите, беше оставил значката.
ѕърви€т удар го свари така неподготвен, че му изкара всички€ въздух. ѕреви се надве и следващи€т го просна на зем€та.
ѕомъчи се да се изправи, но всеки следващ ритник го запращаше обратно на асфалта.
Ѕезмилостни€т нападател го повдигна с лекота...
ѕоследното, което чу, беше хрущенето на счупена кост.
ћладежът доволно потри ръце и ги избърса в панталоните си.
¬инаги се пот€ха.
Уќтвратително!Ф Ц помисли и погледът му падна на сбръчкатото стръкче здравец, което беше паднало от джобчето му.
УЅедни€т ƒжони, вече ц€ла седмица прежив€ва разд€лата с онова момичеФ Ц помисли с насмешка ћартин и се отправи към апартамента на “ина.

 

© ƒимитър ¬алентинов ’ристов ¬сички права запазени.
ѕубликувано:
2004-08-30

  ѕосещени€: 3909  ќтзиви: 1
  print ѕечат cards »зпрати на при€тел
   
 
 
ћедиен партньор  
Ѕългарско национално радио
ѕоследнo в "Ћюбими произведени€"   1
1. –Я–Р–Ь–Х–Ґ–Э–Ш–Ъ–™ -  sarcomadroll  
2. ∆ената в мен - ћалинка ÷веткова -  јдминистраци€  
3. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
4. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
5. ѕќ —“Џѕ »“≈ Ќј Ћя“ќ“ќ - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
6. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
7. ћќћ„≈“ќ ќ“ Ѕ≈Ћ»“≈ Ќќў» - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
8. ∆ената в моето легло -  aleks  
9. Ѕезпросветно -  светлана  
10. Ќеизп€тата песен е хит -  elizabeth  
ѕълен списък
3
2
VIP произведени€
 ак да направим произведението си VIP
—ъбити€  
 
ѕърви публикации  
17-09 Ќаивна носталгична еклектика за празника на —офи€ -  botyo fentiev
31-08 Ќевъзможност -  светлана
31-08 Ѕезшумно -  nanito
30-08 ~***~ -  cefules
30-08  ак ход€т до тоалетната? -  cefules
ѕълен списък
 
 
 
ѕоследно прочетени E-книги  
20-09 “ротоарни песни
20-09 ƒемон, ёда и ћагьосник
20-09 »грата
20-09 –ибен буквар /1824 г/.
19-09 »грата
ѕълен списък