‘ондаци€ Ѕуквите
 онтакти  
ѕишете ни     

Ћитературен

сайт

 нижарница
 Ќ»√»“≈

јлманах

"Ќова българска литература"

»здателство
"Ѕуквите"
ћечта за книга
≈лектронен журнал  
  Ќай-нови (0)
  ѕоследни отзиви (0)
  ѕърви публикации
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
  ѕоследнo прочетени
ѕрепоръчано   .
ѕрепоръчано
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
.
.
јвтори   .
  ѕо азбучен ред
  Ќови автори
.
.
ѕреводи и чужд.език   .
  ѕо раздели
  ѕреводачи
.
.
ƒруги   .
  ‘отоархив (ново)
  ¬идеоархив (ново)
  –еклама
  —татистика
ќn-line помощ
  info@bukvite.bg

 луб 'Ѕуквите'
.
.
 
“Џ–—≈Ќ≈   


–азширено търсене
Google Analytic
ѕрепоръчваме
от invisible child
 
~***~
~***~
~***~
ѕеперудените сънища
~***~
Angel Dust
‘иона
~***~
~***~
~***~
Zеit zu sterben
–екламен банер 5 
јлександър јндреев “ренев(invisible child)>ѕрекършени слънчогледи>Zеit zu sterben  
Zеit zu sterben
  јлександър јндреев “ренев (invisible child)
  –аздел: –ј« ј«»  

Ѕеше порутена, сгромол€сала се, обвита със зелени пълз€щи растени€ къща насред гората. “акива къщи има много.


 


«ащо им тр€бваше да € бомбардират? Ќе, със сигурност не им е тр€бвало, просто н€кой е изпуснал бобмите си по-рано, такива страхливци имаше много тогава, защото нашата противовъздушна артилери€ беше много много страшна и ние често виждахме как н€кои от проклетите самолети пускат огромните си черни смърти над н€кое поле или езеро, далеч далеч от целта... 


 


Ќо както и да е, фактът, простички€т факт е, че те съсипаха  ъщата. Ќашата къща, порутената, запуст€ла, миришеща на празно къща. ј защо ни тр€бваше да си избираме точно тази къща? “€ беше в гората, недалече от нашето село и в ден€, в който € открихме, печеше най-прекрасното л€тно слънце, войната беше нещо съвсем непознато за нас, а ваканци€та беше в разгара си, сигурно дори вече е била скучна, но това не помн€, помн€ само, че върв€хме през гората, търсейки да се скрием от жаркото слънце... върв€хме уж право към реката, а изведнъж пред нас на пол€ната изникна  ъщата. 


 


—ъс зеещи прозорци, порутена, но слънчевите лъчи така € милваха, а буйната зеленина така € беше прегърнала, че ние веднага се влюбихме в не€, а сега като си помисл€, далеч по-нормално би ми се сторило ако се б€хме уплашили от  ъщата, но не - ние € обикнахме на мига и се втурнахме вътре, а там беше така хладно и хубаво, ухаеше на нещо, което никога не б€хме усещали, но то ни харесваше безмерно много и ние решихме, че това ще бъде Ќашата  ъща. ѕосле бродихме дълго вътре. 


 


—ега от не€ не беше останало много - само купища отломки, ако изключим една от стаите, ко€то като по чудо се е запазила и стърчи, а стените й приличат на бойници на кула - целите изподраскани от парчетата камък, които са паднали върху им, грозни и с€каш нащрек. Ќе беше това вече нашата къща, нашата къща никога не се зъбеше, т€ беше винаги добра и слънчево-усмихната, уютна и готова да те приеме в об€ти€та си. «ащо им тр€бваше да € бомбардират? 


 


÷€лото л€то можехме да изкараме в къщата, ако не се налагаше да се храним. —помн€м си, че в ден€, в който срутиха  ъщата, бомбардировките б€ха особено силни и съседът от най-южната къща в селото умр€. » неговата къща беше порутена в същи€ ден, а той имаше в мазето си убежище... Ќо не излезе оттам, само обувките му останаха да сто€т на прага на обгор€лата, непозната къща, ко€то остана след бомбите. —лед бомбите винаги остават непознати къщи. » хората с€каш са непознати, усмихват се по-често, защото зна€т, че може да им е за последно, пи€т повече, защото така и така иначе виното ще се съсипе... 


 


Ќо не се напиват лесно, защото съзнани€та им са стегнати и мисл€т всеки миг за смъртта, това е, което обладава душите им - смърт и смъртен страх от смъртта. ¬ нашата  ъща ние никога не се страхувахме от нищо, т€ беше винаги приветлива и топла. —€каш всичките ми спомени са свързани с  ъщата, как вис€хме с главата надолу от парапетите или се качвахме на покрива, за да плюем надолу... 


 


» на всичките картини, които споменът за  ъщата извиква, всички са усмихнати и щастливи. Ќашата  ъща ни правеше щастливи, това е самата истина и в мига, в който € вид€хме, пушеща и обгор€ла, едва тогава пораснахме. ѕораснахме и, както е присъщо за големите хора, просто обърнахме гръб на всичко, загърбихме и щастието, и усмивките, и топлината на  ъщата... 


 


ѕросто така, осъзнахме, че щастието е всъщност химера, че любовта е ужасно кратка и много боли, че нищо н€ма да е наред, дори и да се усмихваме посто€нно. ќпитах се да се върна пак в  ъщата, но н€маше откъде да вл€за.

 

© јлександър јндреев “ренев ¬сички права запазени.
ѕубликувано:
2004-06-19

  ѕосещени€: 4158  ќтзиви: 1
  print ѕечат cards »зпрати на при€тел
   
 
 
ћедиен партньор  
Ѕългарско национално радио
ѕоследнo в "Ћюбими произведени€"   1
1. –Я–Р–Ь–Х–Ґ–Э–Ш–Ъ–™ -  sarcomadroll  
2. ∆ената в мен - ћалинка ÷веткова -  јдминистраци€  
3. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
4. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
5. ѕќ —“Џѕ »“≈ Ќј Ћя“ќ“ќ - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
6. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
7. ћќћ„≈“ќ ќ“ Ѕ≈Ћ»“≈ Ќќў» - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
8. ∆ената в моето легло -  aleks  
9. Ѕезпросветно -  светлана  
10. Ќеизп€тата песен е хит -  elizabeth  
ѕълен списък
3
2
VIP произведени€
 ак да направим произведението си VIP
—ъбити€  
 
ѕърви публикации  
17-09 Ќаивна носталгична еклектика за празника на —офи€ -  botyo fentiev
31-08 Ќевъзможност -  светлана
31-08 Ѕезшумно -  nanito
30-08 ~***~ -  cefules
30-08  ак ход€т до тоалетната? -  cefules
ѕълен списък
 
 
 
ѕоследно прочетени E-книги  
22-06  ои са поми€рите?
22-06 ”чилище по роботика
22-06  лючът на Ќикола
21-06 Ѕезусловен контрол
21-06 »релевантът
ѕълен списък