‘ондаци€ Ѕуквите
 онтакти ѕоща
ѕишете ни     

Ћитературен

сайт

 нижарница

 Ќ»√»“≈

≈лектронни

книги

јлманах

"Ќова българска литература"

»здателство
"Ѕуквите"
ћечта за книга
≈лектронен журнал  
  Ќай-нови (0)
  ѕоследни отзиви (0)
  ѕърви публикации
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
  ѕоследнo прочетени
ѕрепоръчано   .
ѕрепоръчано
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
.
.
јвтори   .
  ѕо азбучен ред
  Ќови автори
.
.
ѕреводи и чужд.език   .
  ѕо раздели
  ѕреводачи
.
.
ƒруги   .
  ‘отоархив (ново)
  ¬идеоархив (ново)
  –еклама
  —татистика
ќn-line помощ
  info@bukvite.bg

 луб 'Ѕуквите'
.
.
 
“Џ–—≈Ќ≈   


–азширено търсене
Google Analytic
ѕрепоръчваме
от alord
 
»зкушението на ƒоктор јлън
÷елувката на —мъртта
јз - ”биец
 рал€ на нощта
«дравейте! ƒнес ще ви разкажа една много ...
«арът на животът
ѕросто ≈дна ѕтица
√арвана и Ѕодила
–екламен банер 5 
ॡճձբգڑ۳۴ۺहफ(alord)>> рал€ на нощта  
 рал€ на нощта
  ॡճձբգڑ۳۴ۺहफ (alord)
  –аздел: –ј« ј«»  
 рал€ на нощта

1.

»маше срещу сградата където б€х отседнал една стара посив€ла двуетажна къща. Ѕеше малко потънала в зем€та, мазилката и се бе олющила тук там и прозираха тъмно червени тухли по стените. Ѕеше плъзна бръшл€н по западната част на къщата, а около не€ беше обрасло с бурени и треви. ≈дно време тук имаше един люл€ково храст и дойдеше ли май ц€лата улица ухаеше на люл€к, но миналата година изсъхна и го отс€коха. “огава къщурката изглеждаше н€как си романтична, а сега бе просто стара сграда с тъмно червен покрив и полуразрушена тераса.
¬ътре живееше един стар човек. ∆ивееше сам. ƒо преди половин година имаше с него една още по стара хаз€йка, но почина горката, Ѕог да € прости. »зглеждаше добра жена. √рижеше за човека, излизаше пазаруваше, чуваше се че чисти къщата, а и не понас€ше бурените пред врата. ј сега всичко запуст€. —тари€т човек си остана сам.
Ќ€маше си и никой. Ќикога до сега не б€х виждал н€кой да влиза или излиза от тази къща освен сами€т той. явно н€маше близки или пък не беше от този край на страната. »маше н€какви руски черти в него и сигурно н€кога б€лата му коса е била русаЕ ћоже би бе политически бежанец от –уси€, днес много ги имаше във страната. »скаше ми се да се запозна€ с него, поне колкото да има с кой да разговар€м. Ќо не се осмел€вах. ¬инаги когато се разминавахме на улицата се вглеждах в тежко сбръчканите над очите му вежди и приковани€т поглед в зем€та и ме обземаше паника и страх. «ащо толкова ме бе страх от този човек? –азбрах, че работи в металургични€т комбинат. »злизаше вс€ка сутрин с последни€т удар на камбаната на близката църква оглас€ваща седим и половина и се прибираше по същото време. ѕон€кога закъсн€ваше, но то бе само когато се връщаше от работа и му се налагаше да купи нещо от магазина. Ќикога не излизаше освен за работа. ј в почивните дни стоеше само на терасата си отпуснал се в н€какво старо кресло и пушеше сладко лулата си.
Ќикога не заключваше входната си врата. ѕросто € затвар€ше и продължаваше път€т си. явно не пазеше нищо ценно във апартаментът си, или пък искаше да му се случи нещо интересно.
¬ечер като се прибираше от работа веднага излизаше на терасата си с н€каква проста вечер€ и ц€л час вечер€ше. √ледаше се на запада, все към зал€зващото слънце. Ќе се прибираше докато то не залезе, а ако се случеше да бъде мрачен ден стоеше до осем, без значение дали валеше, дали бе сн€г или дъжд. ¬ремето с€каш за него не съществуваше. ƒесетки пъти го виждах изл€зъл на терасата си във дъждовните есенни вечери и замислен отпуснал се в креслото.  огато дъждовните дни се проточваха със седмици той излизаше със един цветен, плажен чадър и го разтвар€ше над креслото си.
Ќощем, когато учех до късно, го виждах да скита из улиците, в два часа се прибираше и стоеше още половин час замислен в креслото си пушейки лулата си, с€каш т€ му бе единствени€т при€тел. ѕон€кога нощта беше тиха и тогава чувах стъпките му из неравните павета. »дваше винаги от градската градина с малката рекичка и мостчето.
≈дна нощ съвсем случайно се прибрах по Ц късно и вид€х силуетът му да изчезва по път€ за мостчето. ¬ ръката си държеше цвете. ”смихнах се. У¬се пак имаше н€ко€?Ф —и помислих без да знам, че цветето щеше да полети от мостчето и да бъде подарено на миналото.
ƒокато люл€кови€т храст беше пред къщата му ми се струваше н€как си по млад, и къщата ми се струваше по млада, но след това и двамата изведнъж остар€ха. ћислех на есен да засад€ н€кое дръвче докато той е на работа, даже веднъж почистих пред вратата от бурени, но той с€каш не забел€за. јз не му се разсърдих. ¬се пак тази самота го мъчеше, а и сигурно му липсваше домът.

Ќо от къде да знае, че не домът му липсва, и от къде да знам, че не бе бежанец, а сам бе тръгнал далеч от дома си. ќт къде да знам, че н€кога е обичал, че сега все още обичаЕ ќт къде да знам защо е тъй самотенЕ Ќо, щ€х да разбера

«атова реших да се запозна€ с него. ў€х да му предложа да засадим н€какво дръвче пред къщата или градинка с цвет€.

2.

Ќе усп€х да се запозна с него. Ќе разбрах как се казва, нито от кой край е. Ќо разбрах, че пише. ¬ече не седеше по цели часове в старото си кресло на терасата, а стоеше сам затворен в малката си ста€.
ѕо едно време спр€ да ходи на работа. —игурно си бе взел отпуска или нещо такова. Ќощем не излизаше вече, но все по често се отбиваше до близката книжарница. «аключваше врата и с енергична стъпка се отправ€ше към червеникавата сграда на книжарницата. ¬еднъж се зас€кох с него там. јз купувах поредната книга, а той купища белили листа, ръцете му треперливо прибираха лист€та в малък плик. Ѕ€х почти готов да го поздрав€ и да запитам какво прави с тези толкова много листа, но реших, че ще изглежда глупаво от мо€ страна да питам, когато знам, че пише нещо. „ух за пръв път гласът му. Ѕеше мек, внимателен, но дълбок. »зненадах се, мислех, че ще бъде н€кой дрезгав и р€зък.
—тарецът излезе от книжарницата без дори да ме погледне. ѕак се отправи към дома, а аз останах н€как си обиден от това невнимание към мен. јз толкова много го наблюдавах, а той никога дори не ме бе погледнал. ћоже би си имаше причина, но не го съдех, все пак аз б€х мухата надничаща в неговата паница.
јвгуст месец си заминах за дома. Ќад€вах се да се върна същи€ месец, но се задържах малко по вече. Ќа връщане предвидливо обаче б€х взел две върбови дръвчета. јко не можех да го заприказвам, поне да засад€ тези дървета, може той да реши да ме заговори.
 ъщата ми се стори още по - стара и още по Ц тъжна.  оминът и беше падна и бе помел със себе си част от керемидите. —ега на покрива зееше огромна черна дупка. Ќ€кой беше смъкнал бръшл€нови€т храст от стената и бе окосил около къщата, но т€ беше по Ц зловеща от преди. ћалки зелени мъхчета б€ха изникнали по червеникавите тухли. ѕрозорците на първи€т етаж б€ха затворени със дървени капаци, но един бе останал широко отворен. ѕрез него се виждаше н€каква прашна тъмна ста€ със н€колко мебела и в дъното нещо като нар. —тори ми се, че н€кой има вътре, но тъмнината не ми позвол€ваше да вид€ дали бе с€нка или нечий силует. ¬тори€т етаж с€каш беше изоставен. —тъклата б€ха изпотрошени, а на терасата н€маше нищо.
Ќа други€т ден изл€зох с една лопата и започнах да копа€ две дупки за върбовите дръвчета.
-  акво правиш бе момче? Ц извика ми хаз€инът ми.
- ўе засад€ две върби. Ц отвърнах му аз неразбиращ.
- Ќе си прави труда, къщата ще рухне. ўе помете и дръвчета тиЕ ј за стареца ли? Ц запита разбиращ човека.
- ƒа, за него. Ц отвърнах му малко натъжен пред изгледа на разпадналата се къща.
- Ќ€ма смисъл. ”мр€ преди две недели. ѕогребахме го. Ќ€ма го вече.
- јЕ - гласът ми затихна в гърлото. —€каш не бе умр€л н€какъв старец. “ой за мен не бе просто старец. Ѕеше човекът, с който живеех вече две години, човекът, който бе мой съсед, този който познавах най Ц добре, най Ц добри€т ми при€тел. ≈динствени€т ми при€тел.
- ≈й момче. —тарецът преди да умре ти завещал н€какъв куп хартишл€ци. ≈ла да си го вземеш, че само ми се пречкат.
ќставих двете дръвчета и отидох да вид€, за какво говореше хаз€инът ми.
Ѕ€ха наистина купища харти€. ¬зех ги и се качих в ста€та си. ¬сичките б€ха разхвърл€ни и грубо събрани в грамадна папка. —игурно имаше около хил€да листа. ћоже и повече. ѕочти всички б€ха пожълтели, върху н€кой имаше следи от чаша, други с€каш целите са били във вода, н€къде мастилото се бе размазало и не можеше да се чете, н€кой б€ха зачеркнати, други напълно задраскани, но всички си имаха номера и независимо дали беше цели€т лист в мастило, той имаше свое м€сто сред другите.
Ќай Ц отдолу в папката имаше пощенски плик. Ќа него беше изписано моето име със фини главни букви, с леко наклонен на л€во почерк.
ќт вътре извадих, €рко б€л лист. ѕочеркът върху него бе същи€ като този от пощенски€т плик, но този път прав. «ачетох се :

Уѕознавам ¬и толкова добре, колкото ¬ие менЕ јз извърв€х дълъг път, но виждам, че и ¬ие сте тръгнали по негоЕ «авещавам ви единственото ценно, което имах в този живот Ц споменитеЕ Ќад€вам се, че ще оцените и разберете трудът миЕ

 рал€ на нощта Ф

ќще същи€т ден отидох на гробът му и засадих там двете върби.
÷€ла нощ четох из истори€та му. “€ не беше просто сиво ежедневие. ¬ материален план да, но той не пишеш за това как излизаше вс€ка сутрин по едно и също време, как работеше една и съща работа, как се връщаше и как изпращаше слънцето. ѕишеш за мислите си, за търсени€та си на отговори, отговори за съдбата на човекаЕ за осъдените на самотатаЕ за мен. —ега разбрах, аз върв€х по същи€т път на самотата, както и той бе върв€л н€кога. ƒали и аз един ден н€маше да живе€ в една полусрутена къща, в една т€сна стаичка, с една единствена цел в живота си Ц да разбра защо се осъдих да бъда сам?
 

© ॡճձբգڑ۳۴ۺहफ ¬сички права запазени.
ѕубликувано:
2004-06-18

  ѕосещени€: 4227  ќтзиви: 0
  print ѕечат cards »зпрати на при€тел
   
 
 
ћедиен партньор  
Ѕългарско национално радио
ѕоследнo в "Ћюбими произведени€"   1
1. –Я–Р–Ь–Х–Ґ–Э–Ш–Ъ–™ -  sarcomadroll  
2. ∆ената в мен - ћалинка ÷веткова -  јдминистраци€  
3. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
4. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
5. ѕќ —“Џѕ »“≈ Ќј Ћя“ќ“ќ - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
6. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
7. ћќћ„≈“ќ ќ“ Ѕ≈Ћ»“≈ Ќќў» - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
8. ∆ената в моето легло -  aleks  
9. Ѕезпросветно -  светлана  
10. Ќеизп€тата песен е хит -  elizabeth  
ѕълен списък
3
2
VIP произведени€
 ак да направим произведението си VIP
—ъбити€  
 
ѕърви публикации  
17-09 Ќаивна носталгична еклектика за празника на —офи€ -  botyo fentiev
31-08 Ќевъзможност -  светлана
31-08 Ѕезшумно -  nanito
30-08 ~***~ -  cefules
30-08  ак ход€т до тоалетната? -  cefules
ѕълен списък
 
 
 
ѕоследно прочетени E-книги  
20-08 13 черни котки
20-08 13 черни котки
20-08 –ибен буквар /1824 г/.
20-08 ÷ената на емигранта
20-08 ѕроза 2015
ѕълен списък