‘ондаци€ Ѕуквите
 онтакти ѕоща
ѕишете ни     

Ћитературен

сайт

 нижарница

 Ќ»√»“≈

≈лектронни

книги

јлманах

"Ќова българска литература"

»здателство
"Ѕуквите"
ћечта за книга
≈лектронен журнал  
  Ќай-нови (11)
  ѕоследни отзиви (0)
  ѕърви публикации
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
  ѕоследнo прочетени
ѕрепоръчано   .
ѕрепоръчано
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
.
.
јвтори   .
  ѕо азбучен ред
  Ќови автори
.
.
ѕреводи и чужд.език   .
  ѕо раздели
  ѕреводачи
.
.
ƒруги   .
  ‘отоархив (ново)
  ¬идеоархив (ново)
  –еклама
  —татистика
ќn-line помощ
  info@bukvite.bg

 луб 'Ѕуквите'
.
.
 
“Џ–—≈Ќ≈   


–азширено търсене
Google Analytic
ѕрепоръчваме
от Cliff_Burton
 
ƒјќ
ѕоследни€т
–екламен банер 5 
ƒимитър Ќед€лков —тефанов(cliff_burton)>>ƒјќ  
ƒјќ
  ƒимитър Ќед€лков —тефанов (cliff_burton)
  –аздел: Ћитературни очерци, ≈—≈“ј, »ћѕ–≈—»»  
     ƒао - Уѕът€тФ.  олко малко се знае на запад за това учение. ƒаоизмът, за разлика от повечето философии на запада, не е учение, което е развивано от един човек. ќснован е от  онфуций ( ун ‘у-ƒзъ) в една негова разновидност, а от друга страна от Ћао ƒзъ. ѕоради тази причина се различават две основни течени€ - конфуцианство и даоизъм. ўе се спрем по-подробно на даоизма, като от време на време ще намесваме и конфуцианството за сравнение. » двете течени€ използват пон€тието ƒао, но докато при  онфуций път€т е търсенето на доброто и хармони€та в живота, то при Ћао ƒзъ път€т е пасивност и отказ от вс€какви усили€. ÷€лата същност на конфуцианството се базира върху едно единствено пон€тие - ∆ън. “ова н€ма точен аналог в български€ език. ћожем да го преведем като Ухуманност", но може да се преведе и като "висша добродетел", въпреки че това не об€сн€ва абсолютно пълно неговото значение. —ами€т  онфуций се е въздържал от об€снение. “ой е бил на мнение, че всеки човек сам тр€бва да стигне до значението и смисъла на това пон€тие. —ъщността на даозима е нещо, което на наши€т език можем да преведем като УпалавостФ. ƒао отрича прекалената добродетелност, защото това не е нормално човешко поведение. ѕри конфуцианството по-скоро имаме за всеки случай определено действие, докато при даоизма вс€ка реакци€ тр€бва да е спонтанна.
     ћного добър пример, близък до нашите възпри€ти€ е следни€т: ако в едно американско общество от 60-те години хората, които следват установените правила, т.е. учат в гимнази€, изкарват колеж, започват н€каква работа и създадат семейство, можем да наричаме привърженици на  онфуций, докато хора непридържащи се към този живот, например битници, хипари, скитници и др. можем да считаме за даоисти. «а  онфуций животът изглежда доста кисел, той в€рва, че насто€щето се разминава с миналото и че властването на човека на зем€та е в дисхармони€ с ѕът€ на Ќебето, с управлението на вселената. «атова той набл€га върху почитта към предците, както и на древните ритуали и церемонии, в които императорът, като —ин на —лънцето играе рол€та на посредник между безграничното небе и ограничената зем€. Ћао ƒзъ от сво€ страна см€та, че съществуващата поначало хармони€ между небето и зем€та може да бъде открита от всекиго и винаги, но не и чрез съблюдаване правилата на конфуцианците.  акто той твърди в сво€та У нига на ƒаоските добродетелиФ, зем€та всъщност е отражение на небето и се ръководи от неговите закони, а не от законите на хората. “ези закони зас€гат не само въртенето на далечните планети, но и поведението на птиците в гората и на рибите в морето. —поред Ћао ƒзъ, колкото повече човек се намесва в природното равновесие, сътворено и управл€вано от вселенските закони, толкова повече хармони€та отстъпва на заден план. ¬с€ко живо същество и всеки предмет си има сво€ собствена природа, против ко€то не тр€бва да върви, за да се запази хармони€та.
     ƒао се превежда като Уѕът€тФ, въпреки че този превод въобще не е пълен. Ќевъзможно е да се назове какво точно е ƒао, защото то е начинът, по който става всичко. –азбирането на ƒао е интуитивно. “и го разбираш, знаеш какво е, но въпреки всичко не подлежи на точно описание. ƒао е нещо, което тр€бва да се почуства, за да се разбере. «а сравнение: нашето сърце работи, ние чувстваме това, интуитивно го разбираме, но не можем да дадем точно описание на начина. “очно така е и с ƒао. ¬ същността на ƒао лежи принципът на първичната простота, а именно - нещата съдържат сво€ собствена, естествена сила, ко€то лесно може да се изхаби и загуби, когато тази простота бъде нарушена от н€какъв външен фактор. “.е. когато хармони€та бъде изгубена. ƒао е система на тотална взаимозависимост. ¬с€ко нещо се поражда от друго, като от сво€ страна поражда трето. “ова се забел€зва и в източните бойни изкуства, много от които са базирани върху тази основа. “ака например в “ай ƒзи ÷юан се забел€зват петте елемента, които се пораждат и разрушават един от друг и са във вечен кръговрат. “ова е основна разлика между източни€т и западни€т начин на мислене, като на запад предимно се разглежда причинно-следственната връзка.
     ¬ъпреки че даоизма е учение на пасивността, това не означава, че тр€бва да спрем да се промен€ме и усъвършеснтваме, просто като навлезем в учението тези промени ще се осъщест€ват с лекота. Ќеобходимо е да установим даденостите, защото не можем да живеем в дисхармони€ със собствената си природа. Ќе може рибата да живее на дървото, а птичката в реката. —ъщо така и ние тр€бва да се съобраз€ваме със собствените си умени€. “ова е разликата и между мъдреца, който знае границата на своите умени€ и възможности и глупакът, който не знае. ≈два когато разберем своите възможности, ще можем да действаме в съгласие с т€х и така нашите слабости ще се окажат нашата сила.
     ƒруг основен елемент на даоизма е ” ¬ей, което можем да преведем, като Убез усилиеФ. ” ¬ей повел€ва да не вървим срещу природата на нещата.  огато се научим да следваме ¬ътрешната си ѕрирода и естествените закони, стигаме до принципите на ” ¬ей. ≈динствено тогава ние работим в съгласие с естествени€т ред на нещата и действаме по приципа на най-малкото усилие. Ќо това не означава, че тр€бва да се пуснем по течението, не просто тр€бва да вършим нещата с възможно най-малко усили€, съобраз€вайке се с природата на обикал€щи€т ни св€т. јко си в хармони€ с ƒао, тогава всичко се урежда по начина, по който тр€бва да се случи, докато ако ти пресираш обсто€телствата, то онова, което тр€бва пак ще се случи въпреки твоите усили€, поради простата причина, че нещата се уреждат по възможно най-хармонични€т начин и тво€та намеса в повечето случаи може просто да развали тази хармони€. јко отново погледнем към “ай ƒзи ÷юан ще забележим, че ” ¬ей се използва широко в практиката на сами€т бой.
     ƒаоизма може също да се нарече философи€ на наслаждението. Ќа запад това усещане за наслада е почти отмр€ло, защото хората н€мат никакво време, вечно бързат за н€къде, посто€нно имат нови цели, задачи, вечно са заети. Ќа изток пък напротив хората са доста по спокойни, защото те цен€т своето време. ”ме€т да се наслаждават на всеки един миг и на вс€ко едно €вление. “ова не означава, че целите които сме си поставили н€мат стойност, напротив имат още по-гол€ма стойност и то поради причината, че заради н€каква цел ние сме изминали един процес, който ни е направил по-мъдри, по-щастливи по-добри. Ќаслаждението от работата, ко€то извършваме, за да достигнем целта е тайната, ко€то ни прави щастливи във всеки момент, ако наистина вървим по Уѕът€тФ.
     —поред Ћао ƒзъ друг основен термин е ÷Тъ, което можем да преведем като УзагриженостФ, или като УсъчувствиеФ. ќт загрижеността идва куражът, а също така и мъдростта. ƒържа да отбележа, че между мъдрост и позанание има гол€ма разлика. ћъдростта се ражда в съчувствието, докато познание може да притежава всеки човек, а познанието само ограничава личността в рамките си.  олкото по-далеч достигаме в дадена област на познанието, толкова повече се отдалечаваме от всичко останало. ћъдростта не само носи удовлетворение, но и щастие. ћъдри€т е щастлив с това което има. ћъдростта, ўастието и —мелостта, не чакат н€къде далеч от погледа ни, те са част от един цикъл, който започва още “ук и —ега. “е са не само завършека, но и началото.
     √ол€мата тайна на ƒао е - Ќищото. «а ƒаоса, достигнал сатори нищото е Ќещо, а Ќещото, поне в този вид, в който за нас има значение е съвсем нищо. ≈дин малък пример: един велик учен, т. е. Ќещо в наши€т смисъл на думата е ограничен от своите собствени знани€. “ой не може да види нещо различно, от това, което знае. «а разликa от него един празен ум може да се реализира навс€къде. “ова имат предвид даосите под Ќищо. јко проследим произхода на една иде€, ще установим, че т€ идва от Ќищото, но се оформ€ в Ќещо, но за това наши€т ум тр€бва да бъде един освободен ум. Ѕез предразсъдъци и без познание, само за себе си . ѕросто тр€бва да тръгнеш Ќаникъде и тогва ще откриеш иде€та на ƒао, за Ќищо. ¬сичко това е малко трудно за разбиране от западни€т човек, то просто е доста далеч от неговите идеи за света, но както казва една източна мъдрост: У«а невежи€т планините са планини, а реките реки, когато той навлезе в Упът€тФ, планините вече не са планини и реките - реки, а когато той е вече просветлен планините отново са планини и реките - реки.Ф

»зползвана литература:
     1. "‘илософиите на јзи€" - јлън ”отс
 

© ƒимитър Ќед€лков —тефанов ¬сички права запазени.
ѕубликувано:
2004-04-18

  ѕосещени€: 4129  ќтзиви: 0
  print ѕечат cards »зпрати на при€тел
   
 
 
ћедиен партньор  
Ѕългарско национално радио
ѕоследнo в "Ћюбими произведени€"   1
1. –Я–Р–Ь–Х–Ґ–Э–Ш–Ъ–™ -  sarcomadroll  
2. ∆ената в мен - ћалинка ÷веткова -  јдминистраци€  
3. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
4. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
5. ѕќ —“Џѕ »“≈ Ќј Ћя“ќ“ќ - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
6. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
7. ћќћ„≈“ќ ќ“ Ѕ≈Ћ»“≈ Ќќў» - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
8. ∆ената в моето легло -  aleks  
9. Ѕезпросветно -  светлана  
10. Ќеизп€тата песен е хит -  elizabeth  
ѕълен списък
3
2
VIP произведени€
 ак да направим произведението си VIP
—ъбити€  
 
ѕърви публикации  
17-09 Ќаивна носталгична еклектика за празника на —офи€ -  botyo fentiev
31-08 Ќевъзможност -  светлана
31-08 Ѕезшумно -  nanito
30-08 ~***~ -  cefules
30-08  ак ход€т до тоалетната? -  cefules
ѕълен списък
 
 
 
ѕоследно прочетени E-книги  
22-11 ѕът€т на книгата (¬ъведение в книгоиздаването)
22-11 ясновидката
21-11 ѕът€т на книгата (¬ъведение в книгоиздаването)
21-11 ясновидката
21-11 —китник
ѕълен списък