БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Кога ли...

Станислава Василева Немска (stenli499)

Раздел: Пейзажна лирика  Цикъл:

С луната се проклинаме. Протри се

велурът на онази обич мощна.

Не девет адски кръга – цели триста

погълнаха най-будните ми нощи.

Ще ме опитомят – като очакване,

прошепнало най-трудните си истини.

Почти съм релса. Влаковете тракат

между сезони, облачно притиснати.

Мишени сме с луната. Ще осъмнем

на самотата в западните склонове.

Не ми прекрачвай синора по тъмно –

в съня си ще остана непреклонна.

В дланта ти не минава тръпка стръвна.

В очите ти не никнат слънчогледи.

Все някой ден щастлив ще бъде първи,

за теб написан стих – ще е последен.

След зимата все някой ден ще белне

на люляка във двора ароматът.

Ще бъда тиха, влюбена, пастелна,

с надежда нова. Знам – мигът е кратък.

Все някога... Но не сега, когато

не мога да съм чужда и корава,

макар че ти си само блян за лято

и носиш на душата свечеряване.

Оставям те – сто впряга пеперуди

да яхаш през самотно-цветни кръгове.

А аз – непремирима, нова, луда –

дано успея с изгрева да тръгна!

 

 

 

 

---


2016-06-09

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)