‘ондаци€ Ѕуквите
 онтакти ѕоща
ѕишете ни     

Ћитературен

сайт

 нижарница

 Ќ»√»“≈

≈лектронни

книги

јлманах

"Ќова българска литература"

»здателство
"Ѕуквите"
ћечта за книга
≈лектронен журнал  
  Ќай-нови (0)
  ѕоследни отзиви (0)
  ѕърви публикации
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
  ѕоследнo прочетени
ѕрепоръчано   .
ѕрепоръчано
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
.
.
јвтори   .
  ѕо азбучен ред
  Ќови автори
.
.
ѕреводи и чужд.език   .
  ѕо раздели
  ѕреводачи
.
.
ƒруги   .
  ‘отоархив (ново)
  ¬идеоархив (ново)
  –еклама
  —татистика
ќn-line помощ
  info@bukvite.bg

 луб 'Ѕуквите'
.
.
 
“Џ–—≈Ќ≈   


–азширено търсене
Google Analytic
ѕрепоръчваме
от јдминистраци€
 
√радинката на —в. √еорги (тест)
ѕрeпоръчвани ≈-книги  
   



јдминистративен акаунт(јдминистраци€)>ѕо стъпките на л€тото 2014 - проза>ƒа последваш л€тото  
ƒа последваш л€тото
  јдминистративен акаунт (јдминистраци€)
  –аздел:  онкурси

Ѕеше ранна утрин, а градът отдавна не спеше. –анобудни продавачи, чиновници, администратори и вс€какви офис-сътрудници щъкаха напред-назад, пресичаха екстремно на червено по светофарите и претичваха със спринт последните метри до спирката на градски€ транспорт. ћартин участваше в това упражнение ежедневно - вече трета година, след като се дипломира. —утрин ставаше точно в 7:30. ¬ осем часа вече вървеше към метрото, а в 8:20 най-редовно спринтираше по ќрлов мост в гонене на заветни€ автобус с номер 204. »“ фирмата, в ко€то работеше, беше наела офис-сграда в други€ край на града, а едночасовото пътуване го изпълваше с досада и нежелана интимност с хора от вс€какъв вид, който се притискаха в него сред задушната атмосфера на автобуса.

 “ази сутрин слънцето прежул€ше отрано. ƒен€т обещаваше да е особено горещ, а по синевата не се задаваше нито едно облаче. ћартин нервно потропваше от крак на крак, подранил с цели 5 минути преди автобусът да е дошъл. Ќакра€ и той дойде. “ълпата от хора се втурна към отворените врати, притисна ћартин дълбоко в прегръдката си от непознати и прогони вс€ка мисъл за кислород и свеж въздух. ћладежът усп€ да се хване до вратата. —лушалките от телефона се впиха в ушите му, в ума му закънт€ ритмичен рок, а съзнанието му се опитваше да го настрои на вълната, че той е далеч от тук, на друго, по-добро м€сто. —лед като за пореден път обаче н€кой го сръга с лакът между ребрата, а друг настървено го настъпи по босите пръсти през сандалите, ћартин напълно капитулира и се примири със знанието кой е и в какво пътува. «а това си позволи и бегъл поглед по лицата на минувачите - колкото да привикне към атмосферата...

… ”морени лица на млади хора, в които се долав€ липса на сън и бегла надежда за бъдещето, застар€ващи лица, по които се прокрадват униние и примирение със старостта, лица на изстрадали работници, лица на все още учащи младежи... »... т€.

¬ първи€ миг само плъзна поглед по не€, отчитайки € като част от общи€ пейзаж. ¬ следващи€ миг обаче прикова очи само в не€ и € вид€ в цели€ й бл€сък. “€... т€ беше млада, веро€тно на неговите около 25 години. »маше малко чипо носле и големи златисти къдрици, които се спускаха по раменете й. Ѕеше елегантна и грациозна. » €вно - смела, до степен, в ко€то не можеше да остане незабел€зана. «аради рокл€та - тази ефирна снежноб€ла рокл€, ко€то искреше като най-светлото и свежо нещо сред ц€лата сивота на градски€ транспорт. ћартин затаи дъх и не можа да откъсне очи от не€. Ќо т€ така и не го забел€за. ќтнесена в разговор с при€телката до себе си - момиче, което ћартин въобще не отрази като съществуващо - т€ се усмихваше, ръкомахаше и разпалено об€сн€ваше нещо. ћомчето свали слушалките от ушите си с надеждата да дочуе разговора им. √лъчката около него обаче не му позволи да долови каквото и да е. «астинал в н€мо съзерцание той се питаше ко€ е т€, от къде е, от ко€ спирка се е качила, винаги ли е пътувала с този автобус, ще € види ли отново? ƒа € заговори ли? »ли да € остави да се превърне просто в спомен... 

ƒокато въпросите се нижеха един след друг в ума му, автобусът намали ход, спр€... ј т€ и при€телката й с€каш се събудиха от странен сън, забързано се размърдаха и си запробиваха път към изхода. “€ мина съвсем близо до ћартин, рокл€та й прошумол€, когато се разминаваха, а погледите им се прес€коха. ќчите й б€ха сини. ”лав€ха слънчевите лъчи и ги превръщаха в небесна синева. —ърцето му прескочи един удар. —тори му се, че т€ му се усмихна за миг... след което се изгуби в градската шумотевица... 

—ърдечни€т му ритъм си възвърна нормални€ пулс, автобусът отново потегли по познати€ маршрут. Ќо... нещо не беше вече напълно същото. Ќеусетно и неуловимо пром€ната се бе промъкнала в живота на ћартин. “ой усещаше прилив на енерги€, зар€д от положителни емоции и нестихващо любопитство. „увстваше се като ловец, натоварен със задачата да събере десетки парченца от пъзел, който ще има съдбовно значение. „увстваше се и късметли€ - първото парченце си беше на м€стото - вече знаеше поне, че т€ слиза две спирки преди него... 

 

÷€ла нощ ћартин почти не беше спал. —ега отново кръжеше около автобусната спирка, подранил неестествено за себе си с цели 15 минути. Ќервно пристъпваше от крак на крак, барабанеше с пръсти по гръбчето на кожената си чанта, пускаше си музика, за да не мисли, след н€колко секунди € спираше, точно защото му пречеше да мисли...  ротна се и затаи дъх, когато автобусът спр€ пред него. ќстави се на навалицата да го притисне плътно и да го задуши, но въпреки това не отпусна хватка и остана все така здраво вкопчен в дръжката до вратата. ”сп€ да се надигне на пръсти и да огледа наоколо. „увстваше се досущ като увл€къл се тийнейджър, а н€маше сили да се спре.

 ”сили€та му се оказаха възнаградени - т€ беше там, в автобуса. ¬се така очарователна, все така искр€що цветна. “ози път с тъмносин€ рокл€ на големи жълти слънчогледи. ќстанал така - захласнат и на пръсти - ћартин не усети кога т€ се извръща към него и спира погледа си върху любопитното му изражение. ”смихна му се. “ози път беше напълно сигурен, че това е усмивка и че е предназначена за него. »маше чувството, че в душата му избухнаха фанфари и частици със зар€д от фойерверките тръгват във вените с кръвообращението му. Ѕеше щастлив, за пръв път от много време беше щастлив... 

 

—ледващите две седмици се изнизаха неусетно. ¬ офиса ћартин работеше здраво - от фирмата б€ха поели проект на дубайски шейх и всеки ден работата ставаше все повече. “ой не се оплакваше, защото вс€ка свободна минута го отвеждаше мислено при Ќе€. —утрин € виждаше - всеки ден различна, всеки ден свежа, всеки ден толкова слънчева, че... в един момент осъзна - срещите им правеха дните му по-хубави, осмислени и изпълнени с щастие. —ъвсем скоро беше напълно сигурен - беше влюбен. Ѕеше влюбен от върха на пръстите си до последната точка на астралното си т€ло. 

ќставаше само да € заговори. ƒа се осмели да € доближи. ƒа € попита как се казва. ƒа € покани да се срещнат... ¬секи ден си казваше "ƒнес е ден€т!". » всеки ден губеше смелост, наблюдавайки €. » всеки ден, когато т€ минеше покрай него и му се усмихнеше, се чувстваше все по-слаб и нерешителен, стигайки до извода, че и днес не  е ƒен€т... 

 

            “ази сутрин обаче беше решил и н€маше връщане назад. —тоеше на автобусната спирка, вкопчил пръсти в дръжката на чадъра, докато кокалчетата на ръцете му не побел€ха.  апките се разбиваха с пукот около него и с вс€ка минута доказваха, че съвсем скоро идва есента, докато август се изнизва с последните си дни от календара.

            ћартин се качи в автобуса съвсем не на себе си. ќчите му трескаво започнаха да търс€т сред множеството онова слънчево лице, което щеше да прогони мрачното време. ќбходи с поглед 204 веднъж. ѕосле втори път. Ќе € откри. ѕаниката започна да проправ€ път сред емоциите му. ѕонечи да слезе от автобуса и да чака следващи€ – с плахата надежда, че е подранил. ¬ този момент обаче вратите се затръшнаха под носа му и автобусът потегли.

            ћладежът направи отча€н опит да се промуши сред множеството бързащи да стигнат до работните си места. —лед н€колко упорити настъпвани€ и почти на косъм разминало му се круше от профучаваща покрай него дамска чанта, той усп€ да стигне до по-централно м€сто. “ук се спр€, повдигна се на пръсти и отново трескаво заоглежда непознатите в търсене на ≈динствената.

            Ќе. Ќе. » пак не…

јко беше тук – щеше да € види. ўеше да € види още в първи€ миг…

            ѕреди напълно да изгуби надежда, погледът му се спр€ на онова съвсем обикновено и невпечатл€ващо с нищо момиче. —ъс сив пуловер и сплетена коса. — тъжни очи и помпозни очилца.

-  ъде е? – попита, спирайки се със задъхване до не€.

-  ой? – отвърна с въпрос момичето и го изгледа с почуда. – ќ! “ова ти ли си?

—игурно питаш за јди.

            - јди? “ака ли се казва? – възкликна ћартин и си позволи една малка победоносна усмивчица. – ќнази чаровна блондинка, ко€то е всеки ден с теб?

            - ƒа, за јдриана говорим и двамата €вно – непозната така го изгледа, че на него му стана неудобно и усмивката замръзна на лицето му. – “и обаче много закъсн€…

            - јз?  акво искаш да кажеш? – той наистина не разбираше.

            - “€ от н€колко дни те чакаше да € заговориш. ƒа не сме слепи – виждахме те как € поглъщаш с очи. ќбаче ти не предприе нищо и на не€ й омръзна да те чака. јко знаеш как те мраз€ за това! ¬ теб ми беше последната надежда! – една сълза проблесна за миг под очилцата й, след което се изгуби в гънките не плетени€ й пуловер. – ƒнес замина…

            - «амина?! – ћартин усети как му призл€ва, как н€какво странно електричество преминава през т€лото му и го остав€ вцепенен. –  акво се опитваш да ми кажеш?!  акво общо имам аз?!  ъде мога да € намер€?!

            - “и глух ли си? “очно това, което ти казвам, искам да ти кажа! Ќе разбираш ли!? јди замина днес!

            - «амина…

            - ƒа! —при да го повтар€ш, мол€ ти се! «амина! Ѕеше го решила отдавна. Ѕеше казала, че не иска да изживее така живота си – сред правила и сивота, сред стереотипи, тичаща по задачи и затъваща в работа, ко€то не й носи никакво удоволствие. »скаше да пътува, да снима, да бъде свободна. “ова л€то каза, че ще замине. „е ще носи най-хубавите си дрехи. „е н€ма да позволи на младостта да се изниже между пръстите й. ўеше да тръгне и още по-рано, но те вид€. ¬ид€ обожанието, с което € гледаше. ќбеща ми, че ще ти даде шанс. јко й покажеш, че си достоен, може и да не заминава… ј ти… “и! √лупак такъв!  акво направи?! Ќищо!

            - јз… аз… не знаех… - гърлото му беше пресъхнало. Ѕезсилно се облегна на прозореца до не€. ’ората около него се смен€ха, слизаха и се качваха нови, но всички му се струваха еднакви. –  ъде мога да € намер€?

            - Ќе знам! – проплака момичето. – “ова е най-лошото. Ќе знам!  аза, че си взема спест€вани€та и отива на летището. „е ще се качи на първи€ самолет, за който й стигнат парите, независимо от дестинаци€та.  ъдето и да се озове, ще се забавл€ва, ще работи нещо н€къде, докато събере пари за ново пътуване. » така – докато види достатъчно гол€ма част от света…

            - Ќо… това е… това е…

            - “ова е безумно безотговорно! – “€ изтри сълзите, които се стичаха по страните й. – ўе ми липсва! ћного ще ми липсва… »звин€вай, това е мо€та спирка… - каза и се изгуби сред слизащите.

 

            ћартин остана сам, въпреки че беше притиснат от ц€ла тълпа – като риба в консерва. „увстваше се толкова опустошен, че му беше трудно да диша.  апките дъжд барабан€ха по прозореца на автобуса. “€ си беше заминала… а заедно с не€ си беше отишло и л€тото…

 

            ¬ратите се отвориха. ћартин слезе, въпреки че това не беше неговата спирка. ƒъждът се стичаше по косата и дрехите му, но той така и не разгъна чадъра си. ¬ече беше безсмислено. «акъсн€ваше за работа, а това щеше да му донесе най-малко глоба. —ъс сетни сили вдигна глава нагоре и заре€ поглед към натежало небе, към надвисналите над града сиви облаци.  апките обл€ха лицето му и се сл€ха с безбрежната му тъга. Ќе се виждаше слънцето, не се долав€ше нито един слънчев лъч…

           

Ќе€ € н€маше…

           

            ќсвен ако… той запресм€та бързо наум.  олко пари има спестени до тук? ћалко? Ќо сигурно щ€ха да стигнат…

            ƒа! „удесно! ¬ече имаше план!

            ўеше да тръгне… по стъпките на л€тото и по следите на слънцето. ўеше да отиде на летището. ƒа се качи на първи€ самолет, за чиито билет му стигнеха спест€вани€та, независимо от посоката. ўеше да остане там, докато не предприеме ново пътуване до н€кое друго местенце по света… » ако им беше писано – щ€ха да се срещнат н€къде по път€…

 

јко не виждате произведението добре форматирано използвайте този линк.

© јдминистративен акаунт ¬сички права запазени.
ѕубликувано:
2014-08-22

—подели във Facebook
  “ова произведение е добавено в "Ћюбими произведени€" от:
÷икъл: ѕо стъпките на л€тото 2014 - проза
ѕредишно произведение     —ледващо произведение
«авръщане от »тали€
 
«а да можете да менаджирате произведени€та и да пишете коментари, тр€бва да бъдете логнат чрез бутона "¬ход чрез ‘ейсбук".
   ќтзиви: 0
  print ѕечат  
ћедиен партньор  
Ѕългарско национално радио
ѕоследнo в "Ћюбими произведени€"   1
1. –Я–Р–Ь–Х–Ґ–Э–Ш–Ъ–™ -  sarcomadroll  
2. ∆ената в мен - ћалинка ÷веткова -  јдминистраци€  
3. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
4. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
5. ѕќ —“Џѕ »“≈ Ќј Ћя“ќ“ќ - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
6. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
7. ћќћ„≈“ќ ќ“ Ѕ≈Ћ»“≈ Ќќў» - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
8. ∆ената в моето легло -  aleks  
9. Ѕезпросветно -  светлана  
10. Ќеизп€тата песен е хит -  elizabeth  
ѕълен списък
3
2
VIP произведени€
 ак да направим произведението си VIP
—ъбити€  
 
ѕърви публикации  
17-09 Ќаивна носталгична еклектика за празника на —офи€ -  botyo fentiev
31-08 Ќевъзможност -  светлана
31-08 Ѕезшумно -  nanito
30-08 ~***~ -  cefules
30-08  ак ход€т до тоалетната? -  cefules
ѕълен списък
 
 
 
ѕоследно прочетени E-книги  
24-07 »грата
24-07 ÷ената на емигранта
24-07 ÷ената на емигранта
24-07 ≈фирно
24-07 ≈фирно
ѕълен списък