‘ондаци€ Ѕуквите
 онтакти ѕоща
ѕишете ни     

Ћитературен

сайт

 нижарница

 Ќ»√»“≈

≈лектронни

книги

јлманах

"Ќова българска литература"

»здателство
"Ѕуквите"
ћечта за книга
≈лектронен журнал  
  Ќай-нови (11)
  ѕоследни отзиви (0)
  ѕърви публикации
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
  ѕоследнo прочетени
ѕрепоръчано   .
ѕрепоръчано
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
.
.
јвтори   .
  ѕо азбучен ред
  Ќови автори
.
.
ѕреводи и чужд.език   .
  ѕо раздели
  ѕреводачи
.
.
ƒруги   .
  ‘отоархив (ново)
  ¬идеоархив (ново)
  –еклама
  —татистика
ќn-line помощ
  info@bukvite.bg

 луб 'Ѕуквите'
.
.
 
“Џ–—≈Ќ≈   


–азширено търсене
Google Analytic
ѕрепоръчваме
от јдминистраци€
 
√радинката на —в. √еорги (тест)
ѕрeпоръчвани ≈-книги  
   



јдминистративен акаунт(јдминистраци€)>ѕо стъпките на л€тото 2014 - проза>≈ньовден  
≈ньовден
  јдминистративен акаунт (јдминистраци€)
  –аздел:  онкурси

  огато погледнеш надолу от хълма, се вижда ц€лата равнина и планината зад не€. ¬ижда се селцето, сгушено в котловината, пасищата за стадата с добитък, гората. ¬иждат се и нивите - с различен размер и различни нюанси от цветове, получени от разнообразните насаждени€ - зърно, слънчоглед, лоз€, зеленчуци, черешови дървета, лавандула. 

 лимент постави ръце на хълбоците си и се загледа в прииждащи€ нощен здрач. —лънцето се бе скрило зад планината и първите вечерни сенки плъзваха из селото. Ќебето беше придобило онзи особен индигов цв€т, който опи€н€ва зрението преди да изгре€т първите звезди. ¬€търът премина през избу€лата коса на млади€ мъж и го накара да притвори леко очи, а пръстите на ръката му се впиха в усуканото около дланта му въже. 

ќт тук виждаше и прозорците на собствени€ си дом. ћалка къща, сгушена в кра€ на главната улица и скрита зад каменен зид. ќт прозорците искреше изкуствена луминесцентна светлина, а силуетите на семейството му ту преминаха през светлината, ту се губеха отвъд завесите.  

«наеше, че ако продължи да се взира в тази посока, решимостта му ще се превърне в отча€ние и никога н€ма да събере сили... ј го беше решил. 

ќбърна гръб на селото и се загледа в ствола на старото крушово дърво, извисило причудлива осанка на върха на хълма. ѕриближи се до един от надвесените и изкривени от времето клони и преметна въжето през него. Ќаправи примка, обтегна € здраво, за да провери издръжливостта й, и € пусна. “€ се понесе напред-назад, уловена от нощни€ ветрец, и той хипнотично проследи траектори€та й с поглед. 

”смихна се - с тънка, иронична усмивка, ко€то прил€гаше за случа€, и пристъпи към бесилото. ѕресегна се и хвана примката. ѕовдигна € над главата си и... се спр€. ѕосто€ така н€колко секунди, докато чувството за нелепост не заседна в гърлото му. ќстави въжето настрани и се отпусна тежко, обл€гайки гръб на крушата... 

 

ƒнес беше ≈ньовден. 

¬ селото тепърва се задаваше гол€мо празненство. ќт фолклорни€ ансамбъл към читалището организираха разиграване на традициите, съхранени през вековете.  огато беше доста по-малък, и той участваше в приготовлени€та за празника. ќт тогава б€ха и спомените му за днешни€ ден, за магичността на тази нощ, за връзката между зем€та и небето. 

ƒнес билките б€ха най-лековити... и за вс€ка болежка се откриваше лек. ƒнес небето се отвар€ше и ако си пожелаеш нещо много силно, може и да се сбъдне. ƒнес ден€т се изравн€ваше с нощта, а утре рано сутрин, според най-старите предани€, л€тото ще обърне гръб на света и ще тръгне с тихи стъпки към есента. » колкото повече ден€т намал€, толкова по-близо ще е зимата...  огато беше малък,  лимент не в€рваше. ¬се пак за него ваканци€та тъкмо започваше и л€тото беше в разгара си. — годините - когато отговорността и задължени€та му станаха много повече - започна да открива следите. ¬ песента на щурците, в полета на птиците, в труда на хората от селото му - забързани, енергични и напрегнати, устремени към жътва и прибиране на реколтата, към спас€ването и на тази година, преди да е дошъл снегът. 

«а днешни€ ден още се говореше, че е опасен за земеделците, които тр€бва да са особено бдителни. «ащото умели чародейки могат да откраднат плодородието на земите им и да го отнесат в собствените си владени€. — мистични танци и с древни сили, с които да осъществ€т връзка със земните недра и да извлекат от т€х вс€ка живителна сила...

 »… това беше маги€? »ли просто предание покрай празника? 

 лимент не знаеше. 

ƒо скоро дори не би могъл да каже дали в€рва в това или не. 

Ќо днес знаеше едно със сигурност - вече не му бе останало нищо за пазене... 

 

ћлади€т мъж отново погледна към селото. ѕрозорците на дома му б€ха изгаснали. «начи съпругата му бе повела децата към площада - за да погледат представлението. 

“ой въздъхна. ќбърна се към самоделното си бесило, зад което прозираше все по-мрачното небе, докато решимостта му изтън€ваше и се превръщаше в друг тип емоци€... ѕриличаше по-скоро на страх. 

 

¬същност точно страхът го бе довел тук. “ревогата, ко€то от н€колко дни не му даваше никакъв покой. 

¬сичко започна в началото на тази година.  огато зас€ха оранжериите с посеви, а житото по нивите започна да покълва. » както всичко си вървеше добре - растеше и зеленееше, изведнъж... с€каш от раз растени€та започнаха да залин€ват. –еколтата беше под въпрос, но... той не губеше надежда. ¬се пак имаха лоз€, щ€ха да продадат гроздето, да закреп€т зимата, пък следващата пролет да започнат от начало. ќнзи ден обаче вид€ как лозниците започват да съхнат, да се прекършват едва оформилите се гроздовете. » всичко това само на неговото лозе и в неговите ниви. 

ƒали беше прекалил с грижите? »ли н€кой зложелател му опропаст€ваше зем€та? »ли... не, не. “ой не в€рваше в чародейки и вълшебници... 

 

¬ъпреки че баба му онзи ден го спр€, гледайки го такъв, омърлушен. 

"„уй, бабе - каза му т€. - Ќе е на хубаво тво€та работа. Ќ€кой зло око ти е хвърлил или пък таен мерак ти има. я се виж - какъв хубав мъж си станал! “и знаеш ли едно време какво беше? «а самодивите разказвала ли съм ти?!"

"Ѕабо, мол€ ти се, гол€м съм вече за тези приказки! ј и не ми е до т€х. »мам жена, две деца... те на мен разчитат!  ак ще ги гледам, с какво ще ги хран€ тази година, ако не произведа нищо?  ой може да ми помогне! Ќикой! јко можеш с това да ми помогнеш, говори, иначе ме остави да си търс€ решението..." 

"—лушай,  лименте, пък ти си прецени дали това може да ти помогне или не... - насто€ бабата. -  огато аз б€х още млада невеста тук, едно л€то в ц€лото село започнаха да се случват поразии. ƒобитък изчезваше, овошките съхнеха, нивите залин€ха... » н€ма оправи€, нищо не помага. “огава старите хора, доста по-стари хора от мен сега, казаха, че самодивите нещо са се разлютили. »ли н€кой им е напакостил, или н€кого са си харесали и го искат при себе си...”

" акви самодиви бе, бабо?!"

" ато онези, моето момче, които живе€т в приказките!  ри€т се в гората, дълбоко-дълбоко в гората и не позвол€ват на обикновен човек да ги зърне с очи. јко н€кой ги види - ослеп€ва. јко припари във владени€та им, губи ума си... “огава старците казаха, че жертва тр€бва да се направи. ƒар. —къп дар, който да изкупи милостта им... » жертвата беше дадена. Ќай-хубавата девойка в селото, онази, по ко€то залин€ваха всички ергени, а млади и стари въздишаха по следите й. “€ беше дадена. ≈дна вечер € изпроводиха до подножието на гората и € оставиха там. Ќа сутринта не€ вече € н€маше и от тогава никой не € вид€ и никой не знае къде се е д€нала..." 

"“ова са глупави суевери€, бабо..."

"«а теб са суевери€, за мен са чиста истина. јко щеш ми в€рвай, но на следващи€ ден и дърветата, и нивите живнаха, а н€колко заблудени крави се върнаха в селото. »... още нещо. Ќай-тучни и плодородни станаха нивите на ƒонкиното семейство. ƒонка. “ака се казваше момичето..." 

 

 

 лимент разтръска глава объркано и образът на баба му се стопи във въздуха. «ад не€ отново изникна бесилото и все по-раст€щи€ му страх. “ой стана. »зтупа праха от дрехите си и пристъпи към клатушкащото се въже. «вездите отгоре вече грееха €рко, а небето бе отворило об€ти€та си, готово всеки миг да го погълне в безкрайната си дълбочина. ¬ъздухът тук беше дъхав - изпълнен с аромат на билки и окосена трева.

» така тази необикновена л€тна нощ все още криеше в себе си... надежда. 

ћъжът се пресегна към бесилото и го дръпна с все сила. Ќе се отказа, докато стари€т клон не изпука и шумно не се стовари върху зем€та.  лимент развърза въжето и го понесе бързо към стари€ си очукан пикап. ћетна въжето на седалката до себе си и запали двигател€. 

 

Ћ€тото все още не беше свършило. “върде рано бе да се предава пред отча€нието. 

ƒа, от малък знаеше, че е суров животът в планината, доста по-суров от този покрай морето. Ѕеше свикнал с работата и с това да не подвива крак от сутрин до вечер. «ащото точно с този къртовски труд оцел€ваше. ќцел€ваше и семейството му, и работниците, които наемаше, за да му помагат. «а първи път му се случваше да изпуска ситуаци€та извън контрол, да се чувства безсилен и притиснат от обсто€телствата. «наеше, че в кра€ на сезона тр€бва да се разплати с тези, които са се трудили редом до него. «наеше, че жена му и децата ще очакват да има топло огнище през зимата и нещо за €дене на трапезата. ћисълта, че н€ма да се справи с товара, който в момента лежеше на раменете му, го влуд€ваше... 

 

Ќо твърде рано беше. Ќаистина. “върде рано за отча€ние. 

Ћ€тото не беше минало. ¬сичко можеше да се подреди... 

 

‘аровете на автомобила запробиваха плътни€ и дъхав нощен мрак. ¬€търът нахлуваше през отворените прозорци и галеше страните на млади€ мъж, заиграваше с буклите на кестен€вата му коса и остав€ше следи като от безплътна целувка по кожата му. 

 

¬ очите на  лимент блестеше решимост. 

«наеше накъде кара пикапа.  ъм гората. 

ўеше да открие самодивите... 

 

 

 

                    

 

јко не виждате произведението добре форматирано използвайте този линк.

© јдминистративен акаунт ¬сички права запазени.
ѕубликувано:
2014-08-22

—подели във Facebook
  “ова произведение е добавено в "Ћюбими произведени€" от:
÷икъл: ѕо стъпките на л€тото 2014 - проза
ѕредишно произведение     —ледващо произведение
«авръщане от »тали€
 
«а да можете да менаджирате произведени€та и да пишете коментари, тр€бва да бъдете логнат чрез бутона "¬ход чрез ‘ейсбук".
   ќтзиви: 0
  print ѕечат  
ћедиен партньор  
Ѕългарско национално радио
ѕоследнo в "Ћюбими произведени€"   1
1. –Я–Р–Ь–Х–Ґ–Э–Ш–Ъ–™ -  sarcomadroll  
2. ∆ената в мен - ћалинка ÷веткова -  јдминистраци€  
3. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
4. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
5. ѕќ —“Џѕ »“≈ Ќј Ћя“ќ“ќ - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
6. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
7. ћќћ„≈“ќ ќ“ Ѕ≈Ћ»“≈ Ќќў» - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
8. ∆ената в моето легло -  aleks  
9. Ѕезпросветно -  светлана  
10. Ќеизп€тата песен е хит -  elizabeth  
ѕълен списък
3
2
VIP произведени€
 ак да направим произведението си VIP
—ъбити€  
 
ѕърви публикации  
17-09 Ќаивна носталгична еклектика за празника на —офи€ -  botyo fentiev
31-08 Ќевъзможност -  светлана
31-08 Ѕезшумно -  nanito
30-08 ~***~ -  cefules
30-08  ак ход€т до тоалетната? -  cefules
ѕълен списък
 
 
 
ѕоследно прочетени E-книги  
22-11  ъсмет до поискване
22-11 ѕът€т на книгата (¬ъведение в книгоиздаването)
22-11 ясновидката
21-11 ѕът€т на книгата (¬ъведение в книгоиздаването)
21-11 ясновидката
ѕълен списък