БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


Търся издател!: Убийство в социалната мрежа - Стефан Кръстев

Административен акаунт (Администрация)

Раздел: Конкурси  Цикъл:

 

Търся издател - за криминалния роман "Убийство в социалната мрежа"

 

Привет, аз съм Стефан Кръстев, може би ме познавате като Cefules. Един от най-мразените и най-обичаните блогъри в България. Автор съм на много успешния сборник разкази: "Бяс и рози", както и на „Седем порти", „Порочна връзка" и др. (www.cefules.net е сайтът ми, където има повече за мен).

 

Представям на вашето внимание романа "Убийство в социалната мрежа", за който търся издател.

 

Главният герой е човек с голямо сърце, забъркал се в нечистия свят на интимния шпионаж. Художник - фотограф е, увлича се по актови пърформанси, но е принуден да си вади хляба като частен детектив.

Той не е супермен - той е обичан.

Той не е свръхинтелект - познавач на души е. Най-малко обаче познава своята.

Като Марлоу ще премине през десетки перипетии и опасни за живота авантюри. Като Поаро ще разкрие най-изненадващите тайни.

Но той не е нито единият, нито другият.

 

„...За пръв път от години забеляза залеза. Само с очи, без желание да го заснеме и публикува в социалната мрежа. Някога точно тези снимки му помагаха да забелязва в повече красивото, сега не беше способен да го забележи без тях. Освен в изключително редки моменти като този.
Краят на август е. 2010. След недъгава пролет, лятото е изключително горещо. Някои от вечерите - неземно красиви. Напук на предвижданията на Артър Кларк, втора космическа одисея в космоса няма. За сметка на това вече има много хора - кибер
паяци. Един от тях беше и този объркан мъж. Но в редки случаи като в тези кратки часове той все още беше способен да се отдаде и без мрежата на красивото. Все още надежди имаше..."

 

Справя се, но въпреки бляскавото си представяне, той е неудачник и ще си остане такъв. Мамен от изкусителните жени в прегръдките им, използван от всички - от поръчителите си, от полицията като стръв, от подземния свят като пионка.

Той ще реши загадката, за да спечели само душата си.

Той не е герой, той е човек. Объркано дете на времето и социалните истерии.

 

„...Спомни си за нея след години. Когато "паякът", както сам се изразяваше, "изяде душата му" и захвърли ненужната черупка навън. Почти нищо реално не помнеше от това време, освен суха фактология. Отдавна не живееше в онази скъпа квартира, загубил беше работата си и живееше в подземна дупка. В интернет не влизаше, защото нямаше какво да каже. Мислеше си само колко го мразят всички. Понякога съжаляваше, че не беше една от жертвите в онази криминална драма. Понякога си спомняше за момичето, но не беше сигурен дали е истински споменът му или е просто една от безбройните фантазии..."

 

Действието на романа е в традицията на класическия трилър - затворен кръг с убийство в него.

Но не става на кораб, в изолирана от преспи вила, на остров или военна лаборатория, и в този ред стотиците възможни приумици на майсторите на трилъра.

Местопрестъплението е социалната мрежа - някъде, където и сега се развиват драми, разпалват страсти и съществуват реални опасности. Във виртуала, където имената, лицата, животите са измислени. Но болката и страхът са истински. Героите търсят и намират - или не, поле за изява и слава, приятели, врагове, любов, забавления, идеи, удовлетворение... Или смъртта си.

Криминалният сюжет е само структурата на романа, пълнежът - суровият реализъм на съществуващия, твърде противоречив бит с най-екстремалните страни на психологията му, е много важен.

 

„...Напоследък социалната мрежа започна и да убива. Физически. Най-страшно му се стори, че не чувстваше страх, а любопитство. Като повечето редовни юзъри вече гадаеше кой ще е следващият. А Тангра му беше приятел. Жалко за Тангра. Липсваше на много хора, включително и на него. Като повечето, и той се съмняваше, че убиецът му ще бъде открит, а дори и да се случеше, истината едва ли щеше да излезе такава, каквато е. В тази страна не се случват такива неща. Безсмислено е даже, че има блогове. Тангра затова тролираше. Опитваше се да го докаже - този странен Дон Кихот. Но със смъртта му жестоката игра се беше пренесла на друго ниво..."

Ползвате фейсбук и други социални мрежи? Имате сайт, блог, множество електронни пощи? И знаете за какво става дума...

Но не знаете всичко.

Като активен блогър - наблюдател и участник, не можах да изкривя душата си и романът не е розов с описанията на някои ужасяващи страни на човешкото поведение във виртуалната среда - пошлост, цинизъм, лицемерие, бруталност, давайки ход на въображението си. Но мисля, че е интересен точно за това.

 

Какво очаква героя ни? Как ще оцелее, докато разплита паяжината?

 

Сюжетът накратко: Убит е при загадъчни обстоятелства Тангра - топ-блогър и автор на книги с конспиративно-теоретичен характер. Враждебен, арогантен и похотлив, Тангра има много врагове. Но той е и звездата. Заради насоката на книгите, на които е автор, смъртта му предизвиква масова истерия. За да я стопират, от администрацията на социалната мрежа, в която се развива действието и е популярен, наемат частен детектив - блогърът главен герой Блоговест.

Очакват го много приключения. Често Блоговест е близо до смъртта.

Убийството на Тангра е последвано от други. Интригата се заплита, всеки крие по нещо, всеки е подозрителен и никой всъщност не иска истината да излезе наяве в плетеницата от добро и зло, смразяващи тайни и изненадващи разкрития.

 

„...Някой каза нещо, но мълчанието беше толкова крещящо, че го заглуши. Блоговест помълча малко, после рече:
- Тангра е мъртъв. Той беше убиец
ът. Но беше и вашето божество, без което не искам и да си представя как ще понесете вината си.
Вдигна чаша, ръката му трепереше. Отново имаше петна пред очите и не можеше да види дори Сиамската котка и Киберданна
, в които се беше взрял. Губеха се зад мръсна паяжина..."

 

Финалът е най-неочакван, но преди него има десетки неочаквани "малки финали" на конкретните "малки драми", части от голямата.

 

Драмата, в която участваме и ние. Аз и ти.

 

Всеки миг от денонощието кибер-паяжината заплита в себе си сълзи, усмивки, съдби... Като в живота - този, реалният. А нима вече можем да ги разделим?

 

Сюжетът на романа е криминален, емоционален и завладяващ - би могъл да заинтригува всеки читател, което според мен предполага успеха му.