БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Жиголо

Илияна Иванова Каракочева (ина крейн)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл:

Стоеше пред витрината и разглеждаше дрехите от рисувана коприна. Цветовете преливаха в жълто, оранжево и червено, като огън, който галеше сетивата. Прииска му се да погали материята с ръка, както по времето, когато рисуваше. Беше толкова отдавна или толкова скоро, сякаш предишен живот или сънувано бъдеще.

Стоеше пред витрината и разглеждаше дрехите от рисувана коприна. Цветовете преливаха в жълто, оранжево и червено, като огън, който галеше сетивата. Прииска му се да погали материята с ръка, както по времето, когато рисуваше. Беше толкова отдавна или толкова скоро, сякаш предишен живот или сънувано бъдеще.

Младият мъж погледна дискретно часовника си. Имаше среща и точно сега не бе моментът да закъснява. Усети погледът на друг мъж до витрината и иронично се подсмихна. Знаеше, че е адски красив. Толкова много, че разтреперваше колена и сърца на мъже и жени. Но не беше за всяка уста лъжица. Независимо колко пари ще му предложат за час.

Стигна Руската църква и влезе в нея импулсивно. Не почиташе Бог, нито който и да е светец. Но неговият любимец вярваше. Заради него остави листче с желание под няколко дребни банкноти и излезе, слагайки слънчеви очила. Мъжът до витрината го чакаше пред църквата и го гледаше очакващо. Лепкав поглед, който обходи като влечуго тялото и лицето му. Бе свикнал с подобни гадости и дори не се обърна. Имаше среща с любимия си клиент, който плащаше щедро, но и му доставяше невероятна наслада. Не мислеше над сложната дилема дали е морално или не да взема пари, когато той самият имаше нужда от това. Харесваше му тръпката, адреналина да прави любов за пари, като сортираше клиентите много внимателно. И все пак рискът оставаше някъде там, в ъглите на неговото съзнание, когато трябваше да остави кондомите и да се люби на кожа. Рискуваше много, но избраните му клиенти го заслужваха. Харесваше му и сладката игра на криеница с лицемерните псевдоморали в квартала. Имаше желязно алиби, което се докосваше до реалността. Родителите и всички съседи знаеха, че е дистрибутор на козметични продукти и се среща с избрани клиенти. Някой ден щеше да му писне от всичко и да има каже цялата истина, но трябваше да мине още мъничко време.

Пак погледна часовника. Любимецът спазваше часовете за среща винаги акуратно. А как нямаше нужда толкова от неговите пари, а от ласките, които разпалваха в него желание и го топяха като захарен сладък памук. Мъжът продължаваше да го следва и жиголото започна да се изнервя. Мразеше някой да му досажда или да го принуждава да прави каквото не иска. Не понасяше насилието във всички форми. Може би затова беше толкова скъпо платен - клиентите му забравяха всичко в нежните ласки, които им даваше и за които бяха готови да плащат колкото поиска. Влезе в заведението зад Ректората и седна на тихата маса в ъгъла. На стената висеше великолепна графика. Напомни му за Емилия, първото момиче, с което прави любов. Заедно ходеха на курс по рисуване и между тяха имаше нещо толкова чисто и нежно... Къде беше тя сега? Някъде из Германия или Австрия, рисуваща своите причудливи картини, омагьосваща хората с къдравата усмивка на малкото светло лице? Къде беше той сега? Където избра да бъде. Не бе жертва на никого, просто така пожела.

Знаеше, че няма да продължи още дълго. Скоро щеше да се наложи да си намери друга работа. И друга среда. Вече не можеше да рисува, а пеенето му се струваше скучно. Искаше ново, различно предизвикателство, което да преобърне душата му.

От известно време се усещаше влюбен. За неговата професия това беше повече от абсурдно, но беше точно така. Омаян от любимия клиент, най-скъпо платения екземпляр. Как щеше да свърши всичко? Тази вечер щеше да разбере. Смяташе да свали картите и да признае чувствата си. Можеше да получи подигравателен смях в лицето, можеше да чуе признание в отговор. Поръча айс-нектар от кайсии и започна да преглежда графика си. Очертаваше се напрегната седмица. Добре, че бе освободил цялата нощ, за да бъде с обичания.

Другият се появи точно навреме, безупречен в марковите си дрехи, изискан и красив като модел от корицата на списание. Посетители и посетителки разглеждаха нахално двамата млади мъже, които по нищо не личеше с какво точно се занимават или с какво ще се занимават в прегръдките на предстоящата нощ.

Минутите и часовете препускаха с бясна скорост и двамата се чувстваха разтопени от присъствието и страстта на другия. Бяха споделили своите чувства и сега се радваха на тази блажена взаимност, на която са способни само влюбените и лудите.

Телефонът на жиголото иззвъня.

- Не вдигай - прошепна дригият и го погали. - Който и да звъни, не е по-важно от нас.

Мъжът погледна екранчето и стана. Отиде до банята и се върна след няколко минути. Започна трескаво да се облича. - Не ми казвай, че ще си тръгнеш сега - раздразнено изстреля любимецът, подпрян на лакът.

Изглеждаше като Аполон и разгневен Зевс същевременно.

- Ще си тръгна точно сега - отговори глухо жиголото, закопчавайки бързо ризата, обувайки обувките на босо. Другият мъж го докосна отново.

- Ще ти платя двойно за цялата нощ - прошепна в опит да го спре. - Нали каза, че ме обичаш и искаш да бъдем заедно?

- Искам и те обичам - каза почти на себе си младият мъж, - но сега тръгвам и няма да се видим до сутринта. Любовникът го гледаше и чакаше обяснение. Каквото и да е. Но жиголото мълчеше.

- Ако тръгнеш сега - гневно раздели думите една по една любимият, - няма да имаш нищо общо с мен никога повече. Жиголото грабна сакото си и излезе тичешком в коридора.

- Много бързо - сънено промърмори шофьорът на таксито, което го чакаше. Младият мъж не отговори, само подаде адрес.

- До десет минути сме там - успокои го драйвърът.

Клиентът набра номер и заговори нежно:

- Тати е тук, слънчице, лошият сън вече го няма. Започвам да ти разказвам приказка, а докато стигнем до края, ще съм те гушнал в леглото, ще си направим мляко с какао и ще разкажем на Мечо как се опитомяват облаци.

Гласчето от другия край заговори бързо накъсано, а бащата ласкаво продължи:

- Имало едно време едно непослушно облаче, което повече от всичко на света мразело да си завръзва обувките и обичало да пие сладоледен нектар за закуска.

От другата страна достигна тихият смях на момиченцето и той нежно добави:

- Но понеже облачето ходело с развързани обувки по небето, постоянно ги губело и върху главите на горките хора се случвало най-неочаквано да тупне някоя облакова обувка.

Детето се заливаше в смях и мъжът започна да се успокоява. И този кошмар беше преминал, вече нямаше страшно. Докога? До следващия пристъп, който всеки момент можеше пак да се повтори.

Таксито рязко спря. Жиголото слезе от таксито, оставяйки огромен бакшиш.

- Шефе, какво е това? - напълно разсънен, възкликна шофьорът.

- Почерпка за сбогом - отговори бащата и се затича към входа.


2010-08-10

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)