БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Реквием за гората

Светлана Йонкова (светлана)

Раздел: Други стихотворения  Цикъл:

Беше дива гора. Вековете се сливаха с нея...

Урагани безмилостни беше посрещала тя,

беше мъдро дочаквала пак светлина да изгрее,

затова доверчиво и кротко посрещна смъртта.

 

Само трепна в почуда, когато железните зъби

се забиха в сърцето й, в живото нейно сърце!

И гигантите рухваха тежко – без съд и присъда,

сплели в смъртна прегръдка зелените свои ръце.

 

Дълго птиците ниско кръжаха и търсеха с писък

между живите трупи гнездата си, пълни с мечти...

А луната на своето черно бесило увисна,

щом дочу как земята за глътчица милост крещи.

 

Нея нощ не намери хралупата старият бухал.

А пък горският дух философски реши да умре.

Самодивите своите бели премени издуха

и – бездомни – се дянаха в нечий развратен харем.

 

...Беше някога горда гора! И в прохладните скути

беше песни люляла, легенди, звезди, векове...

Беше майка и нежна изгора за страшни хайдути,

беше дом, в който мирно живяха дори врагове!

 

Днес е гробница. Пънове само напомнят за нея.

Над годишните кръгове сплита тревата коси...

И случайно попаднал на диря, човекът немее,

без да види, че слънцето тук като брадва виси.

 

 

 

 


2009-09-07

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)