БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Операция

Пламен Станков Глогов (sarcomadroll)

Раздел: Пиеси, сценарии  Цикъл:

 Участват: Хирург
          Анестезиолог
          Сестра 1
          Сестра 2
          Пациентът

Сцена - операционна маса, закачалка с банка за кръв. Встрани - велоергометър с две ютии на кормилото - играещ ролята на специфичен уред за електрошокова терапия, задействан крачно

Хирургът (влиза в операционната устремено): Давайте да почваме, че няма време… след 17 минути е “Дързост и красота”. Къде е пациентът?

Сестра 1: Легнал е на операционната маса.

Хирургът (със съмнение): Рано си е легнал. Да не му е нещо лошо? Гледам че навън е още светло. Заспал ли е?

Сестра 1: Да той…

Хирургът(нетърпеливо): Събудете го! Анестезиологът трябва да го приспи. И отворете малко, че ше се издушим тука!

Анестезиологът (гордо):Но аз вече го приспах - бързо и фино, с венозна инжекция в ръката

Хирургът (с явна досада): Глупост сте направили! Преди да заспи, трябваше да го разпитаме и да разберем от какво се оплаква. Сега откъде по дяволите ще знаем какво му е

Сестра 1 (възбудено):Той говори насън! Чуйте!

Пациентът (трескаво) :…мекиците…готови ли са мекиците?…

Хирургът (радикално): Къф е тоя тутманик къде сте ми го довели да го режа, бе!?

Сестра 1 (уплашено към двамата доктори): Извинявайте, че ви прекъсвам, но на земята лежи човек в бяла престилка и изглежда припаднал!

Хирургът (злобно): Некой стажант със слаби нерви?

Пациентът (изведнъж напълно събуден): О, това е санитарят който ме докара дотук и ме държа, докато ми слагаха упойката. Сигурно е останал да чака бакшиш.

Анестезиологът (леко сконфузен): Изглежда ръката, която се подаваше под чаршафа е била неговата… (продължава почти плачевно) - Колко жалко! Всъщност не може ли него да оперираме? Такава хубава упойка не бива да отива на вятъра.

Хирургът (сухо): Не може, този тук ми е по-антипатичен (към пациента) - Тъй и тъй сте буден, кажете ни поне какво ви е, за да не налучкваме след малко като ви отворим…

Пациентът (авторитетно): У мен се наблюдава възпаление в областта, наричана от вас Regio ilioinguinalis dextra…

Хирургът (гневно и грубо, размахващ инструментариума около носа на пациента):
Я остави тия глупости и говори нормално. Няма цял ден да се разправям с тебе.

Пациентът (треперещ от уплаха не по Станиславски): Ииммамм аппанддисситт!

Хирургът (със заплашителна благост): A-a апандеситченце! Ай стига ве, това всеки го има, дори и кравичките. Няма да седнем да вадим на всеки апандисита, я! Какво си ми направил ти, м? Напасал си ми са като добитък с люцерни некви, подул ми се и ми идва вече нашия, като в хотел, процедурчици да му праиме, апандиситченцето да му вадиме…
(изведнъж побеснява)... А това, че Рич остави докторката, заради Брук и че ще има внук от баща си не те интересува, а? Тебе питам бе, тревопас!

Пациентът (свит в уплах): Ама моля ви, моя е възпален…такова…

Хирургът (вбесен го прекъсва): Изгърмя ми бушона. Край! Пътуваш, brother! (към анестезиолога )- Упой го!И тоя път без номера! (гледа манипулацията) - Заспа ли? Толкова бързо? Я виж да не е припаднал от страх! (остро към сестрата) - Скалпел! Изтърва ли го, ти…! (привидно спокоен, с леден глас) – Нищо! Вдигни го! Благодаря! (избърсва го грижливо в престилката си и кресва): - Уволнена си!


Сестра 1 го поглежда за миг и извърта демонстративно очи. Тя  се сменя като на футболен мач със сестра 2

Хирургът реже със скалпела, но изведнъж ръцете му се разтреперват, защото има нужда да си вземе поредната конска доза транквилант

Хирургът (към анестезиолога дружески): Продължете малко без мене

Докато в края на сцената хирургът си удря инжекция в задника от упор, анестезиолога и сестрата ровят из карантиите на пациента и вадят изпод зеления операционен чаршаф по 50 сантиметрови върволици от кренвиршчета. Сестрата ги взима и ги показва демонстративно на публиката дефилирайки като мажоретка

В това време съвзел се хирургът се завръща. Той е в блажено еуфорично упоение.


Хирургът (с вяла усмивка към анестезиолога и сестрата)Намерихте ли го? Намерихте ли го?

Сестра 2: Не.

Хирургът (почва да изтегля и да намотава червата около ръката си, сестрата му помага): Продължавайте, черво по черво, бримка по бримка, няма къде да се дене. За какво ми го давате тоя далак, набутайте му го обратно на мястото?…

Хирургът бърка в тялото на пациента и вади разни странни за един стомах работи.

Хирургът(вади гумено патенце и го стиска): Меченце... Артефакт

Сестрата: Патенце

Хирургът (с детски инат): Меченце!

Сестрата приема мълчаливо

Хирургът вади мобилен телефон от вътрешността на пациента и го разглежда озадачен. Абсурдът идва, когато телефонът позвънява

Хирургът (говори по телефона): Да...кого търсите - дробчето го няма, ампутирахме го, да и жлъчката и нея. Пикочното мехурче - пълна му е устата и не може да говори сега...айде!(затваря)

Анестезиологът (притеснен): Дишането му става все по-затруднено и мъчително…

Хирургът(с градуиран гняв): Сестра, седнала сте върху гърдите на пациента и го душите, слезте веднага от там!

Анестезиологът (уплашено): Състоянието му се влошава... Губим го!

Хирургът се активизира той яхва велоергометъра и върти педалите с бясна скорост, за да индуцира високоволтово напрежение, после, сграбчил двете ютии, скача от още въртящите се педали и допира ютиите като два електрода до безжизнените гърди на пациента. Следва електрошок. Тялото на пациентът подскача от „волтовата дъга“ и остава неподвижно. Хирургът повторя  процедурата с веларгометъра.Накрая стига до там, че допира електродите до собствената си глава, за да види дали са ефективни. Прогнозата е лоша.

Хирургът (ядно към сестрата) Обади се на бърза помощ!

Сестра 2 (държейки слушалката): Дава заето!

Хирургът (въздъхва, че е опуснал и сериал и пациент): Така е!Така е! От некадърни колеги не можеш да се вредиш...


2003-05-13

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)