БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Тримата юнаци и ламята

Благой Кирилов Ранов (бекас)

Раздел: Фейлетони  Цикъл:

Една земеделска кооперация имала превъзходна градина за интензивно ябълкопроизводство.Раждали се само златни ябълки. През девет земи от десета идвали специалисти на обмяна на опит. Родила и преродила и тази есен градината, клекнали клоните от тежък плод, радост запяла в душите на старите хора, но челото на ръководителя посърнало.- нямало млади хора-всичко щукнало по чужбина. Един ден той повикал при себе си тримата отговорници на овощните масиви и им казал с тъга: - Чини ми се, че ябълките пак ще ги ръфат свини... - Обективни причини! - сгушили рамене те. - Има сведение, че се е появила ламя... - Само да ни дойде ще я убием на място! - скокнали тримата - А кожата ще закачим в овощната градина да се плашат другите лами! - По-кротко, де!...На мен ми е нужна жива! - Трудно ще , господине , трудно! - дръпнали се уплашено те. - Какви по-големи юнаци от нас ходиха да я узоптисат и не можаха, че ние ли? - Трябва да я прикоткаме!...Задачата е да обере и отнесе златните ябълки и връзваме пологението - рекъл шефът им и се отпуснал на тежкото бюро. - О, така става! Ще я придумаме, ще й бутнем нещо и готово - усмихнали се покорно тримата юнаци. - На тоз, дето я спазари давам награда – БМВ ! - Аз ще отида да вардя ламята - излязъл най-напред старият, който се славел със смелостта си. Вечерта взел походното легло, торбичка със сандвичи, един литър кока-кола, за ободряване и са запътил към градината. Паднала тъмна нощ...Изял сандивичите, изпил кока-колата, а ламята все не идвала. Сладка дрямка склопила очите му... Събудил се на сутринта и що да види: ни ламя ни чудо - ябълките непокътнати. На втората вечер отишъл вторият юнак. И той напълнил чантата с лакомства, сложил термоса с кафе...Бодърствал до полунощ и после заспал сладко до сутринта... - Шефе, да отида аз? - помолил се най-малкият юнак. - Ха , виж го ти! По- ербапи от тебе не можаха да прикоткат чудовището, та ти, дето съсипа половин сливова градина, ще я омилостиш!... - Да отида, не съм примрял за БМВ-то, поне да компенсирам сливите. - От мен да мине, троши си главата! Дошла вечерта. Най-малкият юнак взел със себе си само една торба с орехи. Седнал под най-голямата ябълка и започнал да троши орехи - веднъж по ореха, веднъж по пръста. Болката не му давала да заспи. Посред нощ небето засвяткало. Огнени пламъци блеснали над овощната градина.- “Ламята ще да е” - скочил най-малкият юнак и се покатерил на дървото. Завъртял торбата - да го види ламята... - К”во се пречкаш на пътя ми невзрачно, човече? - изпухтяла ламята и огнените й езици опърлили клоните. Той не се уплашил и още по-здраво се хванал за клона и замаха по-усърдно към нея: -Моля те, ламьо! - заронил сълзи той. - Праща ме началника на стопанството... Всичко дава само и само да обереш златните ябълки. -А , договор имам ли с вас? - попитала третата глава. - Нямат! - отговорила втората глава, която била компютъра на ламята. - Не ме мотай, юначе! - рекла първата глава - чакат ме други стопанства и юнаци - а на началника си кажи много здраве от мен, а догодина - договор. Поседял, погледал юнакът след огнената диря на ламята и глухо въздъхнал: “Брей, какви времена дойдоха, оядоха се и ламите! Ега, ти капитализъма!...
2008-09-21

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)