БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Коледният пътепис, който ти обещах-5 -

Павлина Гатева (670301)

Раздел: Пътеписи  Цикъл: Публикувани

Също и в Откровения

 

27 декември

 

Този ден Г-жа ...сон беше вече на работа. Извини ни се, че малко късно пожелала да си вземе отпуска между Коледата и Новата година и колегите й я изпреварили.

Г-н ...сон, от своя страна, заяви, че имал среща в Клуба по бягане. След една злощастна невропатия, при която цяла година беше на количка, този човек впрегна всичките си сили и енергия отново да ходи и вече пета година участва в ежегодния Стокхолмски маратон. Разказа ни, че миналата година в маратона участвали 18 000 души, от които 6 000 достигнали до финала. Близката цел на Г-н ...сон беше да се класира тази година сред първите 1000. Най-удивителното беше, че за да участваш в този маратон, си плащаш. "И какво получава първият?" - полюбопитствах аз. "От къде да знам" - усмихна се Г-н ...сон. "Предполагам, че печели нещо". "Може би пари?". "Не. Парите отиват основно за развитие на детския спорт".

Това е нещо, което ние българите малко трудно си представяме - че можеш да участваш за сметка на лични средства в общественополезна дейност. Съседчето на Г-н и Г-жа ...сон ходи да помага без заплащане в една конюшна почти всеки уикенд. Другото съседче ходи в дом за умствено изоставащи деца пак безвъзмездно да помага.

От предната вечер Г-н и Г-жа ...сон инструктираха Ема в продължение на поне час къде да ни води на следващия ден. След това обаче последва късно гледане на "Дневниците на Принцесата" - някакво детско предаване, странно защо след 10 вечерта. На сутринта Ема беше много кисела и не й се разправяше изобщо с нас. Слушахме половинчасовото убеждаване на Г-н ...сон с тих, спокоен и твърд глас и сърдитото мърморене, прекъсвано от време на време от крясъци, на Ема. В Швеция на децата нито им се карат, нито ги бият. Ако на улицата видят, че биеш или се държиш грубо с дете, веднага ще си имаш работа с полицията. Няма да забравя, като беше по-малка Ема, имах неблагоразумието да я изведа на разходка из Стокхолм. Минавахме по един огромен мост, свързващ два от островите, пеша. Тогава тя не знаеше и думичка български, аз и до сега не знам кой знае колко шведски. И тя искаше нещо, а аз не разбирах какво. "АлАте гомЕ! АлАте гомЕ!". То бе рев, то бе връцвания и хуквания в неизвестни за мен посоки! Ужас! После разбрах, че "АлАте гомЕ" значело "Искам дъвка". Сега Ема уж е по-разумна. Но да й вменяват в задълженията да ни бъде гид... Все пак е дете!

Изчакахме малко да утихне дискусията между баща и дъщеря и казахме, че ще се разходим сами. От близкия киоск до спирката на автобуса продавачката най-подробно ни разясни системата за пътувания. Децата до 12 години пътуват безплатно в празничните дни, а в делничните ползват намаления. Намаления ползват и младежите до 20 години! "Билетът" е една поредица от талони, които подаваш на шофьора и в зависимост от зоните, през които преминаваш, ти слагат печат на съотвентия брой талони.

Нашата първа цел бе "Слюсен", което означава шлюз - мястото, където се изравнява нивото на океана и на езерото. "Слюсен" е крайна и начална спирка за много от автобусите, корабите и метрото. "Единственото грозно място в Стокхолм", както го нарече Г-жа ...сон. "Грозното" беше мръсотията и миризмата на урина. Но от тази година било взето решения за подобряване на района около "Слюсен". Г-жа ...сон ни каза, че наблизо имало общежитие за емигранти и това било причината да е толкова мръсно.

От "Слюсен" до "Гамластан" повървяхме пеша. "Гамластан" е най-старата част на Стокхолм. Там фактически се е зародил градът. Представлява остров с много тесни улички и две по-широки - Източна и Западна, които опасват "Гамластан". Устремихме се право към Царския дворец, макар че при предишните си посещения сме го виждали. Огромен плътен кордон от туристи чинно чакаше да се смени караулът. И ние малко почакахме, пък като не се случи нищо за 10-15 минути, решихме да продължим разходката си. По тесните каменни улички от двете страни е пълно с магазинчета с китайски сувенири със символите на Швеция - тролчета, викинги и елени. Всички са на самообслужване, колкото и дребни стоки да продават. Продавачите обикновено са мургави чужденци. Само в Стокхолм съм виждала жена небрежно да остави чантата си в количката за пазаруване и да тръгне да разглежда щандовете.

Първоначалната ни цел беше да отидем до някой музей, примерно до музея на архитектурата, защото не сме били там. Но от магазинче в магазинче неусетно се стъмни и решихме да се прибираме.

При предишните ни идвания тук съм била в Кметството, където се провеждат церемониите по връчване на Нобеловите награди, в Музея Васа - Васа се нарича един кораб, който е потънал още щом го построили, защото не могли правилно да изчислят товара му. Миналия път бях и в Музея на Средновековието и още си спомням незабравимата експозиция, която тогава разглеждахме, на тема "История на тоалетните". Така се запознахме в детайли с начините, по които хората са изхвърляли гърнетата си през прозорците, или как са седяли на обществени тоалетни върху едни високо вдигнати седалки над улиците, и как е трябвало да се придвижваш на кокили през средновековните улици - ясно защо. Накрая тази експозиция завършваше с картини на съвременни художници, развълнувани от дефекацията и уринирането като естетически процеси.

Покрай корабите все още плуваха патици. Няма да спра да им се чудя. В България за нула време щяха да изловят горките животинки.

На пристанището се издигаше най-красивата и пищна елха, която можеш да си представиш! Идеална симетрия! Величие и феерия! Г-жа ...сон по-късно ни разясни, че всъщност тази елха я досглобявали от клонки ли, от други елхи ли, така че да стане идеална!

Все пак, добре че Ема не дойде с нас! Това мотаене из магазините е много уморително. Прегладнели до смърт, си купихме по един хотдог, който тук представлява едно миниатюрно хлебче, от което стърчи от двата края наденичката, отгоре с кетчуп и горчица. Нищо особено.

Влязохме в един огромен магазин, препълнен с народ. "Реа. Реа. Реа". Това означава - "Разпродажба". Масата ни повлече към втория етаж и се наредихме на голямата опашка, където срещу 5 крони имахме удоволствието да ползваме унисекс-тоалетната.

Купихме един сервиз за гльок (греяното вино с подправки, което традиционно се пие тук по Коледа) - за подарък на Г-н и Г-жа ...сон, които на 29-ти имат годишнина от сватбата. Особено ме впечатли касиерът, когото най-напред взех за жена - с дълга черна права коса, с грацилно телосложение и особено движение в китката, което привлича внимание върху кожената гривна с шипове. Тук жените по правило са плоски, но този забоботи с мъжки глас и ме стресна.

Малко предизвикателство беше с автобуса на връщане. По принцип пътниците се качват от предната врата и казват на шофьора докъде са, за да им подпечата билетите. Но трябвало да следим на светлинното табло като се изпише желаната от нас спирка, да натиснем бутон, какъвто имаше пред всяка седалка, за да знае шофьорът и да спре. Иначе не спирал. Е, справихме се благополучно и с това!

 

 

Публикувано във: сп. "Пламък" бр. 4, 2013

 

© e-Lit.info Сайт за литература, 2016

 

 


2008-01-11

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)