БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

РЪЖДАВИШКАТА ВДОВИЦА

Стефка Груева Венчева (kambanka)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл:

На двора имаше дръвник. Стар и накълцан. Дървоядите не го бяха щадили. Рангелица вдигна престилката си нагоре, пригоди я за торба и започна да я пълни с тежки борови цепеници. Отмина с поглед очите на вторачилият се в нея мъж и влезе в къщи. Мъжът се почуди. Тя се показа на вратата, кимна му към себе си с глава и се прибра. Той се огледа и бързешком влезе в стаята. Рангелица пусна резето и свали забрадката. Прозорецът гледаше назад, към стърнищата. Видяха една коза, която се опули към тях, предъвка и отмина. Мъжът обгърна още по-силно младата хрупкава снага и цялата му сила се изля в нея. Когато излезе, вече бе мръкнало. Рангелица лежеше в леглото, печката бумтеше, газовата лампа пускаше мижава светлина, от която тялото на жената изглеждаше мораво. Острата покривка я глождеше и сякаш нарочно я караше да мисли за тялото на другоселеца. Откакто умря мъжът и не се беше събирала с друг. А този дойде изневиделица, търсеше овце за продан. Къщицата и беше накрай село и първом се отби при нея. Тя седеше на двора и миеше дългата си коса. Ризата, бяла и тънка, издаваше тайните на снагата и. Видя очите му , големи и сини. Оглеждаше се цялата в тях и колкото по-дълго ги гледаше, толкова по-дълбоко потъваше. Той се запиля нататък, накъдето го напъти и на връщане пак се отби, ужким да благодари за покупката. Знаеше за какво се беше довлякъл, знаеше го още от заранта. А и тя се чувстваше млада и женското у нея се събуждаше всеки път, колчем видеше як и хубав мъж. Страхуваше се да не и излезе име и не допускаше нито един от съселяните си близо до себе си , при все че имаше и такива, които я харесваха и често се навъртаха насам. Рангелица стана бавно от леглото и се сепна от огледалото. То бе старо, още на времето кумовете на свекървата го бяха подарили за раждането на малкия Рангелчо. Огледалото имаше дървена рамка с резба, от ореха известният резбар Данчо Милев беше изрязал най-различни фигури - огромни пауни и чуждоземски птици, гроздове и житни снопове, а най - отгоре се мъдреше едно ангелче. То бе кръстосало крачета, едната му ръчичка държеше розово клонче, а с другата подпираше къдравата си главица. Устните му издадени напред , сякаш питаха. От огледалото я гледаше една нова непозната жена , с тъжни очи , посърнала и грешна. Освен нея в огледалото се отразяваше и бакърената тава, която и намигна лукаво, Рангелица духна лампата. Вмъкна се в топлата постеля. Стори и се ,че някой тъпче по пода, дъските скърцаха от напрежение. От небето се спусна черен дявол, който скачаше с острите си копита върху нея и клатеше срамотиите си. Жената се опитваше да го прокуди, но той идваше все по-близо и по-близо, докато позна в него другоселеца. Устните му я доближаваха, тя ги блъскаше, крещеше от яд, но дяволът преплиташе краката си нейните и на края тя се усети обладана. Събуди се обляна в пот и веднага скочи обляна в пот към иконата в ъгъла.Започна да се кръсти припряно и да шепне молитва за опрощение. Ангелчето от огледалото вече гледаше подигравателно. На другата заран беше неделя. Изми се, накипри се с черната кадифена рокля от чеиза и припряно забърза към църквата. Мислеше да се изповяда, че да и олекне. Стискаше здраво в шепа единствената си жълтица. Намисли да я дари на божията майка. по време на службата и се струваше, че очите на Св.Георги гледат право в нея, дори веднъж заклати заканително глава и заприлича на покойния Рангел. Тина Калаферката каза нещо на Веса Плечкина, а сетне и на трите сестри Манджукови - стари моми. Всички се вторачиха в нея. Даже и кмета, който по-рано я поздравяваше , я погледна така, както се гледа пачавра. Когато църквата пусна , вдовицата тръгна към иконостаса. Огледа се , но освен нея в храма беше останала само Желяна Ненова, която ходеше да слага свещичка за болното си дете всяка неделя след служба. Рангелица бавно остави жълтицата върху иконата. тази жълтица тя имаше от майка си беше дала дума пред нея, да не я прахосва нахалост. Желяна Ненова видя жълтицата и си помисли, че вдовицата трябва да иска много голям дар или много голямо опрощение от Светата Богородица. Но това не беше нейна работа, стигаше и само , че утре цяла Ръждавица ще тъне в догатки. Младата жена влезе зад олтаря, за да рече на попа за жълтицата. Той тъкмо сваляше новото расо, беше рошав, а брадата му се беше разперила като стара проскубана метла. Рангелица се поклони. Чак тогава забеляза седналият в ъгъла клисар - Лазар Душков. Попът я огледа лакомо. Цяло село знаеше, че си пада по женската част и я попита какво иска. Рангелица се засрами Рангелица се засрами, наведе поглед, па рече , че е оставила отвън една жълтица, да иде попът да я прибере, че може някой да я открадне. Излезе бързо и заситни към къщата си. Жълтицата изплати вересиите на попа и на клисаря пред кръчмаря и отвори мегдан за нови. Из селото се плъзна слух, че попът открил имане. Вечерта излезе луна, пълна като корема на бременна булка. Рангелица лежеше с отворени очи. Един облак и заприлича на брадата на другоселеца. Някой почука на прозореца. Тя се вдигна, отметна завивката и попита кой е. Отвън се чу топъл мъжки глас. Тя открехна вратата. Беше Лазар Душков. Миришеше на гроздова ракия и пот. В цялата Ръждавица нямаше по-красив и по - пиян мъж от него. На заранта и каза, че ще дойде пак някоя нощ. Жената се чувстваше поругана. Изплаши се, че бог не е приел дара и и затова изпраща клисаря, но друга жълтица нямаше. Лазар идва още няколко пъти. Още няколко пъти я накара да се чувства вещ в похотливите му ръце. Не веднъж я заплашваше, че ще каже от олтаря някоя неделя за нейната порочност. Рангелица трепереше от болка , падаше в нозете му от страх и го молеше да нея излага пред людете, кълнеше се, че не е лягала с другиго. В момъка имаше нещо жестоко, правеше му удоволствие да я дразни, да я кара да страда. Любеше се с нея бавно, на пресекулки, тогава когато тя падаше в несвяст на пода, уморена и безразлична към всичко. Говореше се, че щял да се жени за много грозна и имотна мома от Копиловци. В деня на сватбата му се усети трудна. Боеше се от цялото село и най-вече от духа на покойния Рангел. Тръгна да търси знахарки, нощем се стряскаше, идеше и да вие, да бръкне в себе си и да дърпа, да дърпа, докато измъкне от дъното му онова проклето нещо, дето се е впило и я смуче като кърлеж. Тялото и отслабна, очите и хлътнаха. Едвам вървеше, започна да прибира мъже. Пометна още на третия месец. Чувстваше се ограбена , омърсена, ненужна. Продължи да живее така, защото вече не можеше иначе. Страдаше много, искаше и се нещо да стане, светът да се обърне, не разбираше защо изведнъж се превърна в опозорена нещастница. Чудеше се кой ще повярва в това, че е чиста, че не е виновна сама, че виновни са всички. През лятото на 1942г. дойдоха немци Краят беше бунтовен и властта се стремеше да задържи положението. Германците бърза научиха пъти към къщата с разкривената врата и олющената мазилка. Смееха се глупаво и сочеха стопанката. Другите жени от селото не искаха да я видят. Тя им изглеждаше като чудовище, ламя отворила огромна паст, за да погълне всичко мъжко, което срещне по пътя си. Веднъж слезнаха партизани. Изгориха архивата, разбиха мандрата, пощуриха младежта. От тогава никой не я видя. Къщата запустя. Калайдисаната тава някой я открадна… За Рангелица разправяха, че била в отряда, други говореха, че Лазар Душков я бил заклал, но на мълви може ли да се вярва.
2003-03-26

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)