БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Крахът на агент 007

Ради Радев (р.радевбесния)

Раздел: Фейлетони  Цикъл:

Grotesky 11 Крахът на агент 007 Агент 007 беше натоварен със специално поръчение в България . Тъй като задачата беше спешна , нямаше време за традиционните дипломатически процедури и от “Интелиджънс сървис” се разпоредиха той да бъде спуснат с парашут през нощта над територията на страната. Мисията беше осъществена незабавно. Самолетът не бе засечен от радарите , тъй като имаше специално антирадарно покритие , поглъщащо лъчите и струващо доста милиони на данъкоплатците. Получена бе имформация от секретен источник , че в България ,в института по роботостроене към БАН е създаден специален робот от ново поколение със стратегическо предназначение от екипа на професор Бюлбюлев, който ще намери широко приложение в шоубизнеса и пневматиката. Задачата бе да бъде заснета или дори открадната документацията , за да може роботът да бъде възпроизведен в лабораториите на “Интелиджънс сървис”. Допускаше се също така в краен случай да бъде доставен самия прототип , ако другият вариант пропадне. Специалният агент се приземи благополучно през нощта в някаква полупустинна местност и отначало това много го смути. Наоколо в полумрака се забелязваха само тръни и камъни . Беше принуден , въпреки опасността от засичане , да използува радиостанцията. “Сър,-обади се той на главния диспечер- имам чувството,че се намирам в “Централноафриканската република” Наоколо е пущинак Да не би пилотите да са допуснали грешка.?” “ Не се притеснявай ,няма грешка , - бе отговорът- Компютърът не греши. А освен това, сега там е спрян тока , така че…” “ Аха”.. Джеймс Бонд дълго се лута в тъмнината из трънаците и по едно време го залаяха кучета . Мярнаха се тук-там и някакви постройки , приличащи на казарми или нещо подобно. Имаше дори и път , но като тръгна по него едва не си счупи краката из дупките. След малко с грохот се зададе транспортно средство, подобно на автомобил от началото на века и подскачайки из дупките се отдалечи в мрака . Мярна се и крайпътен знак с надпис на Кирилица , по който се ориентира че е попаднал в един от крайните квартали на София. Помисли си:”Вярно , бе, наистина било България.” Той се чудеше какво да прави в тази тъмница – нямаше как да прочете надписите – фенерчето му беше почти угаснало , докато се луташе из кърищата .Не щеш ли – от една пресечка изскочиха трима души и го заобиколиха. Първата му реакция беше да приложи за по- безопасно “айкидо “ или “джудо”, но бързо се успокои , като видя отблизо мъжете . Те бяха сравнително възрастни – вероятно бивши военни , с камуфлажни якета , зелени ризи , зелени чорапи и чепици от складовете за бойна готовност. Помисли си : “ Аха , това трябва да е прословутия “ доброволен отряд “на трудещите се “. Оказа се , че е прав. - Другарю, какво търсите тук , кой сте вие?- попита единият строго , вероятно най- старшият по звание. Джеймс Бонд се усмихна дружелюбно . Беше в добро настроение. - Ребята , я советский гражданин – отговори той на руски с доста силен английски акцент- мне нужно находит институт по роботике. - О-о , таварищ, здраствуйте!- размекнаха се веднага колегите и заговориха дружно на български- ето там – малко по- надолу е трамваят. Можно хватит и някакво такси. Когато той се отдалечи и изчезна в тъмнината , те се спогледаха и единият каза: - Абе , защо така ми се чини , че тоа другар , не е гаче наш другар? Имаше спортен костюм , хубав чепик и руският му беше един такъв – бамбашка. Освен това беше трезвен… - Ей вярно бе , и аз забелязях . - И аз. - Може да е от републиките… - Може , ама не е . В него имаше нещо такова -не наше… Капиталистическо. Като казаха това, другарите започнаха да мигат и изведнъж хукнаха през глава да търсят телефон. Уви , телефоните бяха до един развалени. Междувременно токът дойде , няколко блока от крайния квартал светнаха и агент 007 успя да хване последния трамвай, който с хъркане и трясък се понесе из тъмната столица. По нататък се редуваха ту тъмни , ту светли квартали , пред някои магазини се забелязваха среднощни тълпи от граждани най-вече пенсионери ,чакащи на опашки за кисело мляко или салам “Кучешка радост”, докато накрая изплува и зградата на института. Беше огромна зграда с типична Сталинска архитектура , с много врати и прозорци. Агент 007 скочи от трамвая и тутакси се сблъска в тъмното с някой , който май го очакваше. Позна го моментално . Беше инспектор Авакум Захов. Двамата се изгледаха продължително и в очите им пламна взаимна омраза . - Капиталистическо копеле – произнесе с презрение инспектор Захов – ти пак ми падна в ръчичките. - Комунистическо копеле - отвърна с не по- малка доза презрение агент 007- този път си намери майстора... След кратко меле , токът пак угасна и двамата се загубиха в мрака. Чак когато се блъсна в един електрически стълб и нанесе съкрушителен удар от карате по въпросния стълб , Джеимс Бонд разбра , че е объркал посоките . В същото време инспектор Захов си удари главата в един казан за смет и беше затрупан от боклуците , а отдолу се чуваше приглушено: - Мръсен империалист , няма да ми избягаш… Но Джеимс Бонд този път се измъкна благополучно, а и нямаше време да се занимава повече с него. - Копеле, писано ти е да умреш в Памир сред ледниците , а не тук – изръмджа той на чист български и се отдалечи. Докато се промъкваше към зградата на института , пътем натръшка по паважа пет –шест ченгета от държавна сигурност , които искаха да го арестуват . Позна ги по бомбетата , кожените якета с вдигнати яки и черните очила , въпреки тъмнината. Тъкмо бе приключил и си избърса ръцете с дезинфекционна салфетка , каквито винаги ползуваше в подобни случаи , те ти насреща изскърцаха спирачки и спря някаква допотопна барака , приличаща на автомобил . От нея наскачаха още ченгета , пак с кожени якета , бомбета и черни очила . Джеймс Бонд въздъхна отекчено и се зае отново за работа. Както и преди, схватката не продължи много и нападателите бяха елиминирани. Няколко хватки от айкидо , няколко от самбо, удари от карате, една – две обратни сърми и тишината отново се възцари. На другия ден на мястото на схватката се търкаляха изкъртени павета , няколко бордюра , съборена ограда , смачкан калник и счупен карданов вал от москвич , а също така- изкривен електрически стълб от удар с глава. По тротоара се виждаха счупени ченета и размазани лайна. Имаше , разбира се , изстрели с пистолети и автомати “Калашников”, което само нервира допълнително агент 007. Бяха го оцелили от упор десетина куршума в гърдите и един в главата , който рекушира и изби оръжието от ръцете на ченгето. Останалите се бяха заплели в космите , от което се вдигаше пушилка и миришеше на прегоряла мърша . Джеймс Бонд ги измъкна заедно с димящата вълна и ги пусна в кофата за смет; след което си избърса ръцете . Останалото бе лесно. На вратата на института имаше надпис :”Влизането за чужди лица забранено “. Вратата бе метална , тежка , със секретна ключалка . 007 извади връзка шперцове и започна да ги пробва върху ключалката . Нито един не уйдиса. Вбесен , той тресна вратата със стоманения си юмрук и тя отскочи. Изобщо не беше заключена , а пазачът спеше на една кушетка във фоайето , грухтейки като шопар . Край него се търкаляше празна бутилка грапа. Агент 007 премина спокойно и тръгна из коридорите. На всички врати пишеше “ Строго секретно”. Но всички бяха отворени и празни , ако не се смятат камарите с папки и преписки по бюрата. Само една врата беше заключена и Джеймс Бонд с голяма трудност я отключи ,ползувайки почти цялата връзка шперцове . Оказа се , че е тоалетна. Намери кабинета на професор Бюлбюлев чак на последния етаж в дъното. Там го очакваше малка изненада. Професорът беше вътре и работеше усилено , заровен сред купища книжа и скици. От напрежение очилата му – десетина диоптъра – се бяха изпотили и той гледаше като лунатик. На бюрото му се вееше “преходното червено знаме на труда”. В средата на кабинета стърчеше метална конструкция с хуманоидна форма – вероятно въпросния прототип. От него се проточваше някакъв гумен маркуч , странно защо – вързан за една обикновена родопска гайда. Джеймс Бонд за миг се обърка и отстъпи назад , но в това време професорът вдигна глава и го забеляза. По кръглото му добродушно лице цъфна раболепна усмивка. - Заповядайте , другарю министър , заповядайте ! Вече почти привършвам. Джеимс Бонд веднага разбра , че на професора май нещо му има или по –вероятно-диоптрите не му стигат . Приближи се и седна. - Демонстрирайте !- изговори той сухо единствената българска дума , която владееше без акцент. - Момент –ето така – засуети се професорът и се насочи към металното чудовище.- това –значи –е прототипът . Имвестирани са десетина милиона във валута. Роботът ще се използува най-вече в шоубизнеса – единствен по рода си в целия свят. Прилича досущ човек . - Виждам, има всичко, дори и уста,но защо е захапал този гумен маркуч ?- забеляза на руски 007. - А , че как иначе - въодушеви се още повече професорът – нали трябва да се надуе гайдата. - Да се надуе гайдата ли ?- някак притеснено попита агентът. - Точно така – потвърди професорът – именно в това се състои главната задача. Значи, музикантът в нарамчва своя социалистически робот -тежи само тридесетина килограма – взема и гайдата и започва да свири , без да се грижи за надуването . Това е работа на робота. По този начин се пестят силите на гайдаря , съгласно лозунга “ грижата за човека – основна грижа на партията”, гайдата свири по- силно и има определен икономически ефект . - Чакайте , чакайте !– втрещи се агент 007 – само това ли е предназначението на това нещо – да надува гайди ? Лицето му пребледня като на мъртвец . Пробягна и някакъв нервен тик. - Но да , разбира ,се - подскачаше в неудържимо вдъхновение професор Бюлбюлев- Свири си човекът и не го е грижа за нищо. А нашият социалистически робот –“Априлски пленум” го нарекох поема тежката грижа - да надува гайдата . Може да бъде използуван и в детските градини за радост на децата – да надува балончета , сапунени мехурчета и др. Професорът обясняваше на дълго и широко как се задействува и употребява социалистическия робот “Априлски пленум”, но Джеймс Бонд вече не го слушаше. Лицето му беше страшно бледо и измъчено, като да беше погълнал цяла кофа със стрихинин – дори Наполеон вероятно е изглеждал по- оптимистично след “Ватерло”. Бавно придърпа телефона към себе си и набра някакъв номер. Осреща вдигнаха слушалката и прозвуча мъжки глас. - Инспектор Захов ли е ?- попита тихо разузнавачът- Аз съм агент 007, идвам да се предам… Р.С.Радев 1988г.
2006-02-17

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)