БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Баджанашка история

Ради Радев (р.радевбесния)

Раздел: Фейлетони  Цикъл:

Grotesky10 Баджанашка история В политбюро възникна смут. Между служащите плъзна слух, че по-голямата част от отговорните другари , закотвени по върховете на властта са станали баджанаци. Имаше съмнение , че съвсем неволно ги беше сродила фатално красивата секретарка на първия министър. Това роднинство имаше съвсем конкретни измерения . Отначало секретарката Петрова пристигаше в министерството със съвсем скромни тоалети и не особено скъпи бижута , но много скоро настъпиха съществени корекции и те се изразяваха ту в някое кожено палто от норки, ту от сребърни лисици , чиито произход определено беше от страните на “гниещия капитализъм”, пръстени с елмази, огърлици и гривни от благородни метали и блестящи по тях зелени, червени и всякакви лъскави камъчета , които нито бяха от магазините на “ НАРМАГ”,нито по възможностите и кесията на дребния чиновник на синекурна длъжност в един от отделите на министерството- др. Петров, чиято известност се поддържаше най-вече поради славата на блестящата съпруга. Естествено, в скоро време пред министерството спря и един съвсем новичък Мерцедес с частен номер и здравеняк шофьор , от специалните служби, от който слезнаха хванати под ръка двамата съпрузи. Една нова кокетна виличка на два ката изникна за нула време в околностите на столицата. Тези факти все повече наливаха масло в огъня и клюките плъзнаха като лавина из всички отдели , изпълзяха извън зградата на министерството ,понесоха се из целия министерски съвет и държавния съвет , заляха секретариата и политбюро. Другите красавици от администрацията , които отначало се опитваха да конкурират въпросната дама по най-различни начини, в края на краищата не издържаха на темпото , сложиха оръжие и преминаха към блока на клюкарките , който беше монолитен и съставен от голяма армия бивши фаворитки-вече повехнали , отпуснати, със сенки под очите ,кресливи като свраки , поради което, принудени да компенсират дефицита на удоволствия от сексуален и друг характер, с чашката кафе, цигари и клюки. Към съответните служби от по-специален характер заваляха сигнали, доноси и донесения , телефонни обаждания от разни доброжелатели - естествено- анонимни, които бяха отразявани със съответната педантичност в съответни папки , но тъй като все още липсваха нареждания “от горе” и понеже се знаеше , че всичко е свързано с компетенции от най –високо място , не се допускаше изтичане на имформация . “Публичната тайна “се превръщаше в държавна тайна. Е да, в края на краищата отговорните другари от върховете на власта научаваха за своето “роднинство” по също такъв анонимен път или от подмятане на сътрудници , но тъй като не беше удобно да се хванат открито гуша за гуша от най –обикновена ревност или завист като селски ергени, предпочитаха само да си устройват клопки и пързалки , но от съвсем друг – политически характер , което си беше чистка фантасмагория и всички добре го знаеха. По разни съвещания ,пленуми , комференции, конгреси, изхвръкваше “по несъвместимост “ някой от най- активните и неудобните - обикновено изпращани като посланици в чужбина - повечето към страните от “ третия свят “, но по- кротките и сговорчивите постепенно се примириха и заживяха като едно сговорно и щастливо семейство. Освен това другарката Петрова беше толкова чаровна, че не можеха да и се сърдят ,загдето тук –там е “шавнала”- напротив , действуваше им сплотяващо ,а някои от тях дори се обикнаха помежду си като истински баджанаци. Поради естеството на държавната власт в Циганария и най- вече заради единството на партията и държавата бе осъществена известна приемственост, така че впоследствие имаше случаи , когато бащи и синове се оказаха баджанаци. В края на краищата , а може би- не толкова в края , към милото семейство се присъедини и самият вожд на нацията – баш баджанакът. Той отдавна усещаше какво става в неговия дворец , защото бе имформиран по специален канал от тайните служби, но голямата заетост с държавни дела и други причини го отдалечаваха от събитието. Но веднъж на един прием в правителствената резиденция , след като му бе представена , той- развеселен от пийването , доволен и щастлив сред милата компания , гръмогласно възкликна: “ Ей , ама убава била , бре !”- и бащински я потупа по дупето. Другите баджанаци се спогледаха и започнаха да мигат , а тя се изчерви от смущение , но в душата и нещо разцъфна. 2 Много ме ласкаете,др.Бимбашев,- изрече тя , кършейки снага – щастлива съм ,че съм между вашите гости. Така след това трогателно обяснение в дружеското семейство на баджанаците , се включи и башбаджанакът. Но той беше широка душа - чист селянин от Мамульово – попаднал по неведоми пътища в коридорите на властта и не бързаше да елиминира останалите. Все така заедно се съвещаваха , все така заедно си пиеха уискито по разни приеми , все така заедно ловуваха по ловните полета на държавата Циганария.Разходките по ловните полета бяха не само мила традиция , но имаха и символичен смисъл –сплотяваха и сближаваха баджанашките редици .Там се отстрелваха всякакви животни , но най- вече елените, чиито рога станаха символ на дружбата . Високият гост на съответното ловно стопанство обикновено тръгваше на лов с целия си антураж. Тук присъствуваха министри , партийни апаратчици от монополно управляващата партия, началници на отдели , шефове и членове на дипломатичеки мисии, генерали , чуждестранни гости и специалисти , бизнесмени и т.н.- цялата кавалкада спираше на определено място и чакаше. После специална група платени служители на ловното стопанство докарваше животните. Те бяха почти питомни и не се съпротивляваха – просто ги вързваха и ги докарваха до пусията. С предимство беше човекът с най-висок ранг.На него му се предоставяше най- едрият елен, с най- големите рога. Той заставаше на десетина крачки и стреляше от упор в опитоменото и нищо неподозиращо животно . И си заминаваше. След което специалисти-препаратори вземаха ловният трофей – главата с рогата , а трупът се предоставяше за пиршество на по- нисшия персонал. Целта беше именно трофеят с рогата . Той стана смисъл и съдържание на цялата работа.Баджанаците си разменяха подаръци във вид на рога, като търсеха все по- големи и по-големи. Някои от тях–най-пристрастените– ходеха дори в чужбина да ловуват , търсейки по- едри екземпляри , за което държавата плащаше във валута, но това беше без значение. Важното беше да се спечели конкурса за най- големи рога. Раздаваха се специални награди , купи , титли. .. Имаше един ,който ходеше чак в Африка и по Хималаите , за да трепе дивеч за конкурса. Но, разбира се , най- високите награди печелеше вождът . От цялата борба за по- големи рога определена полза имаше преди всичко хубавицата Петрова, която продължаваше да трупа бижута и кожуси, а нейният невзрачен съпруг постепенно израстваше в иерархията. В края на краищата елените намаляха , а групата на баджанаците се разрасте под закрилата и патронажа на вожда. Той често привикваше Петрова в своята резиденция, където я откарваха със специална лимузина от държавните служби. Там те разговаряха за политика и “изкуство”- особено-изкуство – една област, в която вождът беше “особено компетентен”. Виждали са го да свири на кавал, гайда ,дудук и др. След което тя си заминаваше с нов кожух. Всъщност нито вождът , нито останалите баджанаци от висшия ешалон успяваха да постигнат нещо съществено “по предназначение”. Твърде стари и твърде амортизирани от мъжка гледна точка , въпреки солидните дози афродизиаци, те само се преуморяваха в любовните си напъни , след което заспиваха като кърмачета , а понякога създаваха главоболия на лекарите от правителствената болница с някое и друго имфарктче. Откровено казано, главната роля играеха други – много по-млади и здрави баджанаци от тайните служби и шофьорите на министерството , които осъществяваха “довършителните работи”, но те действуваха задкулисно и за тях не се знаеше нищо определено. Само злите езици с разни подмятания понякога създаваха смут и подозрения относно тяхната роля. Така щеше да си продължи кой знае до кога , ако не беше се появила “ конкуренция”. “ Конкуренцията “ дойде направо от някаква танцова трупа , където беше солистка. Тя беше не само значително по- млада от другарката Петрова, но и направо блестеше между останалите танцьорки от въпросната трупа , както с предните , така и със задните си атрибути. Имаше тяло на змиорка , а бедрата и стигаха вероятно до сливиците. Като я видя на някакво тържество ,където трупата беше докарана със специален самолет, вождът въсторжено възкликна: “Ей , ама убава , бре!” Това беше достатъчно за нейната кариера , в която тя направи категоричен скок. Съобразно нейните качества , веднага бе преместена на по- подходящо място – директно по- нагоре и най-нагоре. С това беше доказана още веднъж грижата на партията и лично на нейният пръв ръководител към хората на изкуството.Разгеле, партията и държавата имаха нужда от млади таланти. 3 А фактът , че беше талантлива, танцьорката доказа много бързо. Скоро реката от кожуси направи завой и се раздвои в две посоки. А пред министерството спря още един Мерцедес . Този факт бе отчетен своевременно и другарката Петрова реагира незабавно. Един ден тя си издействува покана при вожда и разтревожено съобщи: - Др. Бимбашев ,съществува съмнение , че в партията е настъпило разцепление. Има определени личности, които влияят отрицателно на единството. - Ха, ха , ха !-раздруса шкембе вождът с характерната си селяшка смеховка.- абе и аз подочух подобно нещо , ама ще видим тая работа. На следващия пленум ще се оправи. В действителност в монолитния блок на баджанаците не съществуваше сериозно разногласие , особено що се отнася до политическите оценки. Те отдавна бяха престанали да мислят самостоятелно , пък и повечето от тях нямаше с какво да мислят. Вождът ги беше подбрал като бобени зърна - все отбор юнаци- един от друг по- безнадеждни, сакън да не го засенчи някой . Различия и то не особени съществуваха предимно в предпочитанията им към двете” конкурентки “. Едните- най - старите си останаха верни на Петрова , очевидно заради кръшния и задник , а другите -по- малко старите създадоха алтернативно движение и се обединиха около дългите бедра на танцьорката. Двете “ фракции” разбира се не враждуваха открито , защото партийната дисциплина не позволяваше подобни ереси, но задкулисно си устройваха клопки и куркапани. Вождът- човек с широка душа и либерални възгледи- олицетворяваше единството , харесваше и двете и не съзираше какви подводни камъни се крият тук, заплашващи държавния кораб. Това може би се дължеше на прогресиращата старческа деменция. В един разговор на четири очи финансовият министър не без известна тревога съобщи: - Др Бимбашев ,съществуват доста дефицити в баланса .Правителството е затруднено… - Дефицити ли, какви дефицити виждаш? Дип си е харно момичето .Я виж какви кълки е наляло! - Но външният дълг нараства , така че… - Какъв външен дълг , какъв външен дълг ? Всичко си има тя и от вън и от вътре –нали я гледам всеки ден …Ама и Петрова си я бива ха ха ха… - Ще се наложи да замразим изплащането на заема и да остане само горницата. - Горницата ли ? Че каквато е долницата , такава е и горницата . Ненките и са хем едри , хем здрави… Така двамата държавни мъже “се разбраха”. То се знае – финансовият министър не си подаде оставката. Тук практиката беше такава : никой не “изпускаше кокала “, докато не го изритат. Промените , ако имаше такива , се извършваха не заради политически или икономически провали , защото на провалите бяха толкова привикнали , че не им се обръщаше внимание , а поради мнителността на вожда по отношение лоялността на своите подчинени, а още повече в зависимост от моментното съотношение на силите на двете фракции на баджанаците. Но и там липсваше сериозен антагонизъм , тъй като съществуваха приливи и отливи в зависимост от старанието на “конкурентките” , настроението , алкохолът и други фактори, които караха държавните мъже да се лутат в тежненията си ту към кръшният задник на Петрова , ту към кошмарните трикове на танцьорката в леглото , поради чиято вещина в трудовия процес бяха регистрирани не малко имфаркти и семейни скандали. В действителност , ако трябваше някой да бъде уволнен , уволняваха тези , които в момента отсъствуват и нямат възможност да се защитят пред вожда. За това всички се стараеха да бъдат негово близко обкръжение и да не изостават за щяло и нещяло в държавните дела. Имаше една личност между първите сътрудници на вожда , която беше негова сянка, ловеше и запомняше всяка негова дума , като ги цитираше с повод и без повод и въпреки смачкания си вид , много умело ковеше интриги срещу колегите си . Освен това беше нещо като “завеждащ сексуалните проблеми “. Много често той ,взирайки се угоднически в очите на своя благодетел , изричаше с максимална доза сервилност: - Др. Бимбашев, нещо да поръчате за пленума ? - Петрова !- отсичаше вождът . този път – Петрова , защото онова малкото миналата седмица ми извади душата . Щях да пукна като едното нищо.- и като го изгледа продължително ,ехидно подхвърли - Ей Мильо , ама ние с тебе май сме баджанаци а ? 4 - Хи, хи ,хи –зацвърча доволно човечето – е не , е не ,др Бимбашев. Аз –така- обичам повече да гледам. - Какво гледаш ,от онези филми , дето им викат медицински ли ? - Е да , е да , а и на живо хи, хи , хи… - Ха , ха , ха . Ама ти си бил голям мръсник , бре ! По- голям мръсник от тебе няма в цяла Циганария. - А има ,др. Бимбашев , има – възпротиви се човечето- Ами онзи пиргишин Трътков от военния отдел, дето води войници при младата си съпруга и им се радва как си гугукат ,а ? Хи, хи , хи. Ами онзи от външното министерство , дето води цигани във вилата си , за да… - Ха, ха , ха - ей много знаеш бре ! А пленумите , които се провеждаха пeриодически , в зависимост от външнополитическите процеси и вътрешноикономическото състояние на страната протичаха приблизително така: Вождът прочиташе , сричайки доклада си , съчинен от цял антураж специалисти, без дори да разбере какво е прочел , а всички слушаха и ръкопляскаха , без дори да разберат какво са чули. Разискванията не бяха много по- различни. - Др. Бимбашев ,враговете твърдят ,че жизненото равнище спада. - Майната им, да разправят каквото си щат ; напротив – вдига се – отсичаше компетентно вождът- то си има илачи за всичко- биостимулатори им викат докторите… - Но социалният ефект… - Ефектът е много добър - гълташ едно хапче и ставаш като двадесет годишно момче. Докторите си знаят работата. - Др , Бимбашев, следвайки априлската линия , ние изведохме страната към сияйни върхове , но може би вече трябва да променим тактиката и стратегията , за да завоюваме нови победи. - Другари , априлската линия е една много добра линия ,значи, но ще трябва да влезнем в нови коловози – майската , юнската , юлската и други линии. Някои безотговорни другари подмятат, че трябвало млади сили. Ами ние старите и изпитани кадри на партията да не сме по- лоши а? Разправят , че вече не можем. Можем и още как !За какво сме се борили за тая власт ,ако не можем. Цял институт направихме за биостимулатори и афродизиаци- най добрите специалисти са там. Ние ще можем , другари , ние ще пребъдем във вековете . Ура! - Уррааа… След вдъхновеното слово на вожда следват бурни овации и аплодисменти. Предложенията се редуват адно след друго: - Да създадем нови енергийни мощности! - Правилно – на всяка цена мощности! Защото жените искат от мъжа мощност. - Да създадем нови министерства ! - Правилно – нови министерства. Защото много наши хора останаха без министерства ,другари. Това са все предани на партията хора. От моето село аз зная поне пет- шест такива… - От моето село- също. - И от моето. - Министерство на лова ли ? Да , ще помислим, предложението е интересно. - И на любовта ? Ай да му се не види… - Петрова ли , кой рече Петрова ? - Ами онова младото – него къде ще го денем? - Има и ценз… - В моето министерство… В чиьо министерство? - И ти ли , бре Иване? - Петрова разбира от социални грижи. Тя много разбира от социални грижи. - На Киришев – водните ресурси.. - Барабар Петко с мъжете. - Айде холан, и моят човек иска едно министерство. - На слънчевите затъмнения ли ? - Може и на лунните. Че той от кога е комунист ? 5 - Стриптийз ли ? Кой – министърът на културата ли ще прави стриптийз? Ама че палавник! - Не, бре- онова танцьорчето. - Аха…Ей! - Другари ,предлагам на политбюро … - Какво бюро ,бе , какво бюро.Може ли стриптийз да се прави на бюро .Баш добре си е на земята. - Петрова по- си я бива… - Много разбираш ти от политика! - Слушай, баджанак , майка му стара, и аз съм дал нещо за тая власт. Бъркотията стана неудържима. А ,междувременно, по места се провеждаха приблизително следните диалози: - Гочо, а ти знаеш ли , че на Жилков му излезнала брадавица на оная работа? - Ха, ха , ха , от тебе чувам. Ами кой ти каза ? - Жената . Ха, ха , ха… И по- нататък: - Гриша, вярно ли е , че в СССР обявили война на алкохола ? - Нет , но к границу придвигается танкове. Было обикновенное занятие – сказал таварищ Тимошенко. И още: - Все пак твърдя , че на партията и трябват свежи сили- обади се някой. - Какви свежи сили ,какви свежи сили?- опонира друг – ами спина ? Представяш ли си къде отива Циганария, ако сред ръководството пламне спин. И още: - Бай Пенчо , трябва ми дървен материал за новата вила и рога за битовата стая. - Рога ли ? Ще ги имаш. Обади се на шофьора ми и той ще и достави рога. Аз съм го инструктирал. И още : - Бре , Мишо, пак ми се разболя жената- оплакваше се един от баджанаците. - Че какво и е , бре Въчо? - Ами преди боледуваше от мигрена и някакви нерви –казват- имала. Ходеше да се лекува при доктора на Джигитайския посланик –голям специалист бил.. И наистина ,излекува я човекът- спря да я боли главата .Ама сега пък започна да и се поддува коремът… - Ай, ай , ай ! То ще да е от илачите. - То спинът, другари е много лошо нещо- намеси се компетентно вождът- хване ли те, няма оттърваване. - Ами да – заозърнаха се неспокойно баджанаците- те тия шофьори и ченгета , дето там -с танцьорката …Колко му е ,значи. - Не думай ! Ами Петрова?... - А ти как мислиш.- Тя още по… - Чакай , чакай , ти от къде знаеш ? - От кака Пена –чистачката . Тя всичко знае. - Знае – потвърди военният министър, дочул края на разговора.- Завчера бях забравил куфарчето с кодовете за противоракетната отбрана във вилата на МНО и тамън се чудех какво да правя , че предстояха занятия на ракетния полк и те ти насреща кака Пена с кофата и пешкира. - Защо така си се угрижил ?- вика ми. - Мани , мани - думам и . И обяснявам какво се е случило. - Хич да не те е еня- казва тя - кодът към днешна дата е : “Антиимпериалистически юмрук”. Ашколсун- оправна жена ! От голям кахър ме оттърва.Проведохме занятията без грешка. - Вярно е – намеси се и външният министър –миналото лято бях хукнал веднъж към летището – имах покана като наблюдател на комференцията на необвързаните страни в Сампурия и тя ме срещна в коридора с кофата и пешкира. - Хич немой бързай – вика ми – май ,май комференцията ще я отложат. - От къде знаеш – питам аз – защо ще я отлагат ? - Ами онзи дърт пиргишин- царят на Сампурия припаднал на пъпа на най- новата си съпруга . сега е в реанимация. 6 Намеси се и министърът на културата . - Канехме се да закупим за министерството една картина от някой си Рембранд- буржоазен художник , ама прогресивен бил , а картината “Нощна стража “ ли била ,” Нощен караул “ ли, не помня вече , ама баят шарения беше . Тамън да подпишем договора и да броим парите и ето я кака Пена- суйна, буйна – мъкне кофата в канцеларията. “ Како Пено , -рекох и- почакай малко отвън да изпратим гостите и ела тогава “. “Хич да не сте посмели !- развика се разгневена тя- Тая няма да я бъде! Да броите грешни народни пари за това менте… “ Ама как така- срязох я – нали я видяха наши специалисти от художествената галерия”… “ Изпила ти чафка акъла , бре Мишо !- беснееше кака Пена –не виждаш ли , че това е най -обикновено долнопробно копие от най- калпавите. Тези ваши специалисти са ортаци с мошениците и делят плячката. Ако го види това Рембранд , че се обърне у гроба. Да си вземате тоа боклук – озъби се тя на сащисаните гости – и да се пръждосвате , че като ви замаам с метлата, съде на бизнесмени че ми стане !” И докато реагирам , тя ги изрита навън като фурия. След малко от МВР съобщиха , че били задържани група търговци на фалшиви картини. - Бря, бря ,ашколсун на кака Пена!- викнаха баджанаците – Ще трябва да я наградим . - Предлагам – нова забрадка. - По добре – блуза. - Може и цървули. - А тя от къде ще знае всичко това - намеси се шефът на разузнаването-да не е сътрудничка на ЦРУ? - Айде , бе , като нищо може и да е така .Добре законспириран враг. - Сигурно е така ! Давай да я уволним! - Чакай , това е вражеска пропаганда! - Враг! Сред партията има враг, другари! - Кой е враг ,бе кой е враг- развикаха се баджанаците и се ококориха един в друг подозрително. - Алабашев ! Него го няма тук, следователно той е врагът. - Не , бе човек, кака Пена каза , че… - Кака Пена , майната ти кака Пена! Алабашев – само той е врагът! Знам го аз него –змийска душа има. Няма да забравя как ми отмъкна пая от сделката за компютрите с японците – най -малко сто бона гушна гадът. - Другари – извиси глас вождът , който до този момент се озърташе неспокойно . Всички млъкнаха с упование.- Врагът не е между нас . Тук виждам само верни народни синове . Лично съм ги подбирал. Врагът се крие , но ние знаем кой е и ще вземем мерки. Предлагам да бъдат освободени по целесъобразност: Чуков , Дуков , Алабашев, а на тяхно място да бъдат приети членове и кандидат-членове другарите: Асланов , Айдуков ,Амуджев, Петрова ,Иеремиева , Алипиев , Трътков… Има ли още предложения? - Има ! Може да добавим още :Мангизов , Дундаков ,баджанака Кънчо и Лилито Дълбокова. - Чакай , чакай – много станаха , бре Мильо, коя е тая Лили Дълбокова ? - Нова звезда. Много добра активистка.Привлякох я специално към нас от нощния бар на “Миотани.” - Аха ,добра активистка –значи. Много добра активистка. А проверена ли е ,проверена ли е? - Другарите от първи отдел и дадоха отлична характеристика. Владее и език. - Много добре. Много добре ! И език-значи- владее. Много добре. Отлично ! Довечера да ми се представи! Другари , предлагам да гласуваме! Приема се с пълно единодушие. - Ами професор Диогенов?- обади се плахо някой. - Него-следващия път–настави вождът–значи активна –казваш- и език владее.Я виж ти!Я виж ти! След този пленум в политбюро се вляха свежи сили. Баджанаците гласуваха единодушно , но тайно в себе си негодуваха , защото малко от тях успяха да включат в ръководството на държавата достатъчно свои хора . Някои се чувствуваха засегнати , а някои – направо пренебрегнати. Недоволните съставиха своя фракция , но впрочем , никой не знаеше за нейното съществуване . И те самите не знаеха , защото никой на никого нищо не казваше. 7 Те се опасяваха и от най-близките си приятели , защото все така по приятелски доносничеха един срещу друг, съзирайки в лицето на другия опасен конкурент за държавния кокал. В голямото си болшинство ,те ненавиждаха и вожда , поради неговата , бликаща като шадраван селска простотия и старческо слабоумие , но бидейки самите те на същото равнище ,та дори по- долу, предпочитаха да му се подмазват и да клеветят колегите си. Но понеже си бяха баджанаци , те все пак изпускаха в пияно състояние по някоя дума пред дамите на сърцето си , които от своя страна имформираха останалите и така тайната ставаше публична. Из различни слоеве на обществото се носеха слухове – един от друг по- страховити и невероятни. Оказа се , че най -имформирана както винаги е женската част от компанията. От своя страна женските плетяха интриги една срещу друга , стараейки се всяка от тях да измъкне по- голяма част от благоволението на ръководсвото за себе си. В държавата настана такава бъркотия , че и господ не можеше да я оправи. На вожда му гръмна главата и се чудеше на кого да вярва ,защото всички му даваха съвети , а той не беше в състояние да проумее кой от тях е най -правилен и кой го подвежда. В края на краищата се затвори в двореца и започна да мисли.След упорити напъни да направи преценка ,най-после като по правило вземаше най-нелепото решение. След него – друго – коренно противоположно и още по- нелепо. На всеки пленум прокарваше нови концепции, обикновено противоречащи на предишните и впоследствие не се получаваше нищо. Напротив-получаваше се , но резултатът беше плачевен. А верноподаниците в държавата Циганария си траеха . Те имаха дългогодишен робски стаж и свикнали с това състояние , срастнали се с него и обикнали мизерията , дори се плашеха , че нещо може да се промени и да стане още по- лошо. Но по-лошо нямаше как да стане. Накрая все пак “превратът “ бе осъществен. Вождът падна. Разбира се , всички се оказаха изненадани и зарадвани . Но най- много се изненадаха от този преврат самите превратаджии. Това беше група баджанаци , които една вечер “се съвещаваха “в политбюро – по- точно попийваха си и си говореха за жени. Вождът също присъствуваше , но беше пийнал повечко и дремеше на стола ,без да чува какво си говорят останалите , а долната му джука беше увиснала като на стар кон. Разговорът продължаваше вяло , баджанаците ту задрямваха , ту се разсънваха , отпиваха и бръщолевеха нещо в просъница. По едно време един от тях чукна глава в масата , сепна се и наостри уши. - Бре, Пешо, другаря Бимбашев комай е поуморен, хайде да го освободим от това съвещание. - Дадено , бе Начо , да го освободим , да се не мъчи – сиромаха. - Ей вярно, бе, нека си иде и да подремне като хората. Бай Добри, ти какво ще кажеш? - Да , да съгласен съм. За какво става въпрос? - Казвам да изпратим другаря Бимбашев в къщи , че се е поуморил. - Дадено , ей сегинка ще извикам гавазите да го придружат. Докато гавазите придружаваха уморения вожд, телефонът звънна и един сънен глас измърмори в слушалката: - Ало , от телевизията сме . Другарят Асланов ли е? - Той-същия, какво ви интересува? – отговори почти насън онзи. - За късните новини . Как мина съвещанието , другарю Асланов? - Добре, добре , много добре , отлично… - Другаряг Бимбашев на какво мнение е по въпроса? - Другаря Бимбашев? А-а, пратихме го в къщи . Освободихме го… - Какво, какво?Освободихте го?!Браво ,бе! Браво др. Асланов! Ю-на-ци!Ю-на-ци! Ур-раааа! След малко по телевизията бе излъчено спешно съобщение , че диктаторът е свален и властта е в ръцете на “здравите сили на партията.” След което се изреждаха имена. Когато накрая баджанаците полузаспали – нищо не подозирайки – се закандилкаха навън от партийния дом , там ги очакваше ликуваща тълпа с цветя и музика. Отначало те се поуплашиха и бая им затрепераха гащите , но после като разбраха какво е станало и как е станало , лицата ими засияха в приветствени усмивки и си рекоха: “Бре, какви юнаци сме , бре!” И си повярваха. Р.С.Радев 1990г.
2006-02-03

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)