Литературен сайт Авторски
център
Книжарница
КНИГИТЕ
Електронни
книги
Списание
"Книгите"
Издателство
"Буквите"
Вход
Електронен журнал  
  Най-нови (2)
  Последни отзиви (0)
  Първи публикации
  По раздели
  По азбучен ред
  Случайни произведения
  Последнo прочетени
Препоръчано   .
Препоръчано
  По раздели
  По азбучен ред
  Случайни произведения
.
.
Автори   .
  По азбучен ред
  Нови автори
.
.
Преводи и чужд.език   .
  По раздели
  Преводачи
.
.
Други   .
  Фотоархив (ново)
  Видеоархив (ново)
  Реклама
  Статистика
Оn-line помощ
  info@bukvite.bg

Клуб 'Буквите'
.
.
ИЗДАТЕЛСТВО БУКВИТЕ   .
  Издателство "Буквите" е специализирано в издаване на българска литература. Чрез него много автори са издали своите първи книги.
ИЗДАЙТЕ МЕЧТИТЕ СИ!
  Поетическа азбука
 

Когато преди години ми предложиха да напиша серия популярни беседи върху поетиката и лириката, библиографската справка „по темата" ме изуми. Ние имаме великолепни теоретици (историци и критиц

.
.
 
ТЪРСЕНЕ   


Разширено търсене
Google Analytic
Препоръчваме
от toto
 
МАНИПУЛАТИВНИ АСПЕКТИ В АРАБСКО-ИЗРАЕЛСКИЯ КОНФЛИКТ
Първо съботата, после неделята - политически анализ
Прeпоръчвани Е-книги  
   



()>Политика, история>МАНИПУЛАТИВНИ АСПЕКТИ В АРАБСКО-ИЗРАЕЛСКИЯ КОНФЛИКТ  
МАНИПУЛАТИВНИ АСПЕКТИ В АРАБСКО-ИЗРАЕЛСКИЯ КОНФЛИКТ
  ()
  Раздел: Публицистика

МАНИПУЛАТИВНИ АСПЕКТИ В АРАБСКО-ИЗРАЕЛСКИЯ КОНФЛИКТ - историко-политически анализ

       Теодор Херцел(1860-1904г.), като присъства на процеса “Драйфус”(капитан Алфред Драйфус, евреин на служба във френската армия, обвинен в шпионаж в полза на Прусия, реабилитиран през 1906г., понеже се оказва, че е жертва на заговор), става свидетел и на вълната антисемитизъм, заляла Франция във връзка с това дело. И стига до извода, че гоненията над евреите ще престанат само, когато се отделят в собствена държава и затова трябва да преустановят опитите да се вместят сред другите народи. Защитава идеята си в книгата “Еврейската държава”, издадена през 1896г., и така полага основите на съвремения ционизъм – завръщане към отделно национално съществувание на израелския народ. Според Херцел антиеврейството не е преходен, а постоянен фактор и за да няма гонения над евреите те трябва да имат своя държава. “Еврейският въпрос е национален и може да се реши само чрез възстановяване ма еврейската държава”. Това може да се осъществи само при масова концентрация върху собствена територия. А за да се осъществи тази идея е нужна територия. Разглеждат се вариантите: Аржентина, Уганда и Палестина, по това време част от огромната Турска империя.
       С идейте си Херцел показва коя е тази земя - “Израел”. В началото на XX век Турция е отслабена. Големи и малки държави гледат апетитно към териториите й. Преди да започне I-та световна война, Англия, Русия, Франция и Италия водят преговори как да си я поделят.Картата по-долу онагледява териториите, които е притежавала Турската империя, превърнали се по късно в колонии на посочените “великите сили”, които колонии, по-късно, се обособяват в отделни държави. Чрез договор между Англия и Франция, подписан през 1916г, “Палестина” се дава на Англия – отразено на картата с 1. 

 http://www.box.net/shared/itikkbydj1



   Самата "Палестина" отблизо.

http://www.box.net/shared/p10el8khcl

        Линиите са почти прави, сякаш са рязали баница без “късмети” – територия без особено значение, без природни ресурси, с площ 110 000 кв. км, почти колкото България днес. A защо тази “баница без късмети” да не бъде шансът за разрешение на еврейския въпрос ?! Във връзка с войната Англия изпитва остра нужда от ацетон, материал, необходим за производството на взривни вещества. Еврейският учен-химик д-р Хаим Вайцман, живеещ в Англия, разработва метод за получаването му, без да са нужни суровини от чужбина, като по този начин морската блокада на германския флот не може да накърни боеспособността на английската армия. Придобил авторитет в английските политически среди, Вайцман предлага проект на английския кабинет, в който се настоява Великобритания да изрази “принципното признаване на Палестина за Национален дом на еврейския народ”. 

     На 2.XI.1917г. английското правителство подписва декларация, която остава в историята като “Балфурова декларация”, на името на въшния министър Балфур, който я оповестява. В нея се признава правото на еврейския народ на национално възраждане в някогашната му родина: ”Правителството на Негово Величество се отнася благосклонно към възстановяването на нацоинален дом за еврейския народ в Палестина и ще положи всички усилия да облекчи постигането на тази цел…”.
       През 1918г. англичаните отвоюват Палестина от Турската империя. Започва масова емиграция на евреи от цял свят към освободената територия. Пустеещите полета започват да се обработват и напояват. Залесяват се десетки хиляди декари с гори, лозя, градини с портокали, лимони, маслини, смокини. Започва развитие промишлеността.
       В Сан Ремо през 1920г. Обществото на народите(ОН) дава на Англия Мандат за Палестина т. е. Англия получава правото да се разпорежда с Палестина, съобразно клаузите на ОН за Палестина, а в тях също изрично е записано, че ОН “ще отговаря за привеждането в изпълнение на декларацията направена на 2.XI.1917г. (Балфуровата декларация – б.а.) от Правителството на Негово Британско Величество и одобрена от мнението на Съюзническите Сили, в покрепа за създаване в Палестина на национален дом за еврейския народ…”.
       Обаче, Палестина, смятана досега като район без особено значение, без природни богатства, поради което може да се даде на евреите, изведнъж се оказва незаменима. Завръщащите се евреи са безимотни и малоимотни и някои правителства, ангажирани в разрешаването на евреиския проблем, започат да се опасяват, че в Палестина може да се създаде втора, след Русия – през 1917г., социалистическа държава. Същевременно Великобритания разбира, че за да укрепи империята си (т.е. присъствието си) в района на Близкия и Среден изток трябва да провежда политика в интерес на многомилионния арабски свят. И създаването на еврейска държава в Палестина се блокира.
       През 1922г., Уинстън Чърчил, по това време секретар по колониите, отделя 77% от Палестина и я предоставя за създаване на арабска държава - “Транс-Йордания”(буквално - страна “Оттатък Йордан”, на изток от река Йордан), под управлението на емир Абдулах. Така, в разрез с условията на договора от Сан Ремо Великобритания основава в Палестина две мандатни територии – “Палестина” и “Транс-Йордания”, обозначени съответно с (1) и (2) на карта № 2.

http://www.box.net/shared/ynjayc1y4t


       Достъпът на евреи в новата територия е забранен, докато арабите могат да посещават и двете. А първоначалният Британски мандат над Палестина предвижда право на евреите да се заселят във всяка част на обозначената с името “Палестина” територия. (През 1946г. Англия “благославя” пълния арабски суверенитет над “Транс-Йордания”, която в 1950г., крал Абдулах преименува в “Йордания” ). Освен това, Англия предоставя “Голанските възвишения”, обозначени на карта №2 с (3), под мандата на Франция.  На тези английски актове на разделение на Палестина, се противопоставя президентът на САЩ Уудроу Уилсън, който изпраща протест, защото това е “случай на ощетяване” в “осигуряването на неоспоримите библейски граници” за създаване на държава за еврейския народ. Обаче, Англия продължава да отстоява намеренията си и ги предоставя пред Обществото на народите (ОН) като получава неговата подкрепа - “Палестина” се разделя на две. Вместо ОБЕЩАНАТА земя, в която да създаде “национален дом”, народът Израел попада в земя, която се преразпределя и е елиминиран от участие ! Великобритания и ОН като орязват ¾ от първоначалната “Палестина” и прехвърлят наименованието й върху останалата ¼, поставят началото на целенасоченото фалшифициране и манипулиране на историческите факти, свързани с този район - с “Палестина” започва да се идентифицира само територията на запад от река Йордан, обозначена на карта №2 с (1). Сътворена е една нова “Палестина”, която за по-голяма яснота ще обознача с “Палестина II” Обръщам специално внимание на този факт – след 1922г. целенасочено се “забравя”, че ¾ от територията на първоначалната “Палестина” е предоставена за създаването арабска държава – Трансйордания. Като удовлетворява териториалните искания на арабите в Палестина, в същото време, английското правителство се отказва от поетия си ангажимент, деклариран в "Балфуровата" декларация. И вместо да “положи всички усилия да облекчи постигането на тази цел” - създаване на еврейска държава, както повелява и изискването на ОН, Англия отсега нататък полага всички усилия да предотврати постигането на тази цел. Това съдейства за нарастваване на териториалните апетити на арабите, което се изразява в разрастване на конфликтността им с евреите.
       През 1929г. арабите искат забрана за евреите да се молят на “Стената на плача” в Йерусалим. Искане, придружено с насилия – само в еврейските колонии Цафад и Хеврон са изклани 130 деца, жени, старци. Английската войска въдворява ред чак след седмица. През април 1936г. арабските въоръжени набези ескалират и продължават до 1939г. Взривяват и разрушават железопътната мрежа, нефтопровода, пътищата, палят нивите... Диверсии, убииства, грабежи – и срещу евреите, и срещу англичаните. Мотивите: Англия да даде и останалата част от “Палестина” – “Палестина II”, на арабите, а евреите - вън ! Английската администрация е принудена да въведе военно положение – 1937г.
       А Европа вече се тресе от заканите срещу евреите. И трупаната със столетия омраза срещу тях стига своя апогей - започва II-та световна война, в която се реализира “Окончателното решение на еврейския въпрос” на хитлерова Германия. Вместо в Палестина, 6 милиона евреи отиват в пещите. От тях 1,5 млн деца !… От всеки трима евреи в Европа, двама са унищожени. Това не са войници, банкери, борсови спекуланти, магнати, а еврейската беднота, мизерията от “гета”-та...
       През февруари 1940г., английското правителство затваря “Палестина II” за еврейски имигранти, и по този начин сякаш съдейства за “Окончателното решение на еврейския въпрос” . Световната общественост научава за истинските размери на небивалият геноцид едва след края на войната. И поиска час по-скоро да излекува раните, причинени от грубите дипломатически и политически грешки. Ако евреите имаха своя родина, както им се обещаваше през 1917г., нямаше да имат тази трагична участ.
       Гузната си съвест, редица държавни политици решават да измият на 29.XI.1947г., когато Генералната асамблея на ООН приема резолюция № 181 за основаване на еврейска държава в Палестина с площ 14 000 кв. км. “За” резолюцията гласуват 33 страни; “против” са 13(всички арабски); “въздържали се” – 10. С резолюция № 181 “Палестина II” (23% от първоначално обещаната през 1917г.), се разделя още веднъж: за нова арабска и за еврейска държави. Така, евреите получават 12% , а арабите - 88%, от първоначалната “Палестина” – карта № 3.

http://www.box.net/shared/kp2zaevy4b

       25 г. след първата подялба на “земята” следва нова ! “Народите”(ООН) отново разделят “земята” ! Или по-точно онова, което е останало от нея след първата й подялба през 1922г. Но арабите ВЕЧЕ ИСКАТ ЦЯЛА Палестина !
       Арабската лига, основана в Кайро на 23 март 1945г., подготвя “джихад” (“свещена война”) на арабския свят срещу обявяването на държавата Израел. Нейният вицепрезидент Джемал Хюсеин от трибуната на ООН се заканва:”При положение, че Палестина бъде разделена на две държави, линията на разделението ще се превърне в линия на огъня и кръвта”.
       И още на следващия ден след гласуването на ООН за разделянето на “Палестина II” - 30.XI.1947г., “Армията за арабско освобождение” навлиза в “Палестина II”, която е под британски контрол и с мълчаливото му съгласие, окупира териториите, предназначени зa арабскатa държава, като с това предотвратяват създаването й. Същевременно обграждат еврейските колонии и започват сражения с тях.
       Само за периода 30.XI.1947г. - 1.II.1948г., в боевете са убити и ранени 2778 и от двете страни. 14 май 1948г., Израел обявява независимост върху земята, дадена му по силата на резолюция № 181 на ООН. На същия ден приключва и мандатът на Англия върху Палестина; нейните войски и администрация се изтеглят.
       На следващият ден, египетският м-р председател Нокраши Паша издава заповед военните сили на Египет да навлязат в Израел. Заповедта е мотивирана с необходимостта “да се поддържа реда и спокойствието в Палестина”. В надпреварата за подялба на земята “Израел” се включват и армиите на съседните на Израел арабски страни – Ливан, Сирия, Транс-Йордания, подкрепени от воиски на Саудитска арабия, Ирак. 
       “Tова ще бъде една война на унищожение и на значимо клане…както монголските кланета”, казва Азам Паша – генерален секретар на Арабската лига на 15 май на конференция в Кайро.
       Израел, държава на един ден, без армия и държавен апарат, е нападнат от армиите на 6 арабски страни, всяка от която отделно, е по-могъща във военно отношение от него.       
       Ала невероятно ! По-малобройните и набързо сформирани еврейски военнизирани дружини, екипирани с пушки и камиони, защитени с торби от пясък, побеждават редовните арабски армии, въоръжени с артилерия, танкове и самолети. Отблъсквайки арабските армии, военните действия се пренасят в територии на несъздадената арабска държава. За да не претърпят по-големи поражения, арабските държави се съгласяват на примирие - карта № 4.

http://www.box.net/shared/k6bkphdcbm

       Арабските страни, участващи във войната подписват примирие, но никоя не признава съществуванието на Израел - знак, че мирът е временен.
       Споразуменията за примирие утвърждават “de facto” държавата Израел, което дава основание на ООН да го приеме за свой пълноправен член - 11 май 1949г., одобрено от 52 страни. За да не претърпят по-големи поражения, арабските държави се съгласяват на примирие. Като последица от войната град Иерусалим е поделен между Израел и Трансйордания. Източен Иерусалим, където се намира Стария град, някогашния Иерусалим, попада под властта на Трансйордания.
       Следствие на войната 650 000 араби, живеещи в “Палестина II”, се оказват бежанци, излъгани, след призивите на арабските държави, да напуснат земите си, за да се завърнат в тях след “бързата” победа над Израел – възниква арабският бежански проблем. 
       “В името на истината трябва да подчертая, че положението на арабските бежанци изникна като пряка последица от действията на арабските държави, когато се противопоставиха на решението за създаването на еврейската държава. Тъй като арабските държави единодушно се съгласиха да действат така, сега те са длъжни съвместно да намерят надлежно разрешение на болезнено създалия се бежански проблем”, казва секретарят на Арабската лига Емил Гури, на 15.IX.1948г.
       1947-50г. са годините, през които, страните в света (с изключение на арабските) признават правото на съществувание на държавата Израел, в това число СССР и социалистическите страни. Но идват времена, когато отношенията между СССР, социалистическия лагер и Израел охладняват...Израел отказва да бъде трамплин за навлизането на СССР в района на Близкия изток...
       Арабските страни тогава имат над 100 млн население, петрол, големи територии. И СССР започва да гледа на тях с все по-голям интерес – военно стратегически, икономически.
       Но и арабските страни са заинтересовани, заради все по-увеличаващата им се нужда от оръжия. След 1950г. те налагат блокада на Израел и той не може да ползва международните морски пътища през Суецкия канал и на залива Акаба с излаз на Червено море. В същото време, от бази разположени на Синайския п-в и ивицата “Газа”, “федаини”- самоубиици нахлуват в Израел за да сеят смърт и разрушения. Само през периода 1950-56г., набезите им са над 6000, като жертвите сред еврейското население са над 400 убити и 900 ранени. “Федаини”-самоубийци нахлуват и откъм Йордания, които за същия период избиват над 500 израелци. Нахлуват и откъм Сирия и Ливан – причинили смъртта на над 60 човека.
       През септември 1955г. Египет подписва споразумения със СССР, Чехословакия и Полша за закупуване на големи количества модерно оръжие - 200 самолета МИГ-15; 25 бомбардировача Ил-28; 100 тежки танка ИС-2 и др. А бойните самолети на Израел до този момент са…30 (тридесет) ! Отсега нататък, с тази драстично антиизраелска стъпка на СССР и социалистическия лагер, Близкият Изток се превръща в най-взривоопасното място в света. Та до днес !
       “Стратегията на СССР в района имаше конфротационни цели – главно противодейстие на САЩ. За тази цел се залагаше на “революционните” антиамерикански режими в арабския свят. Конфронтационната логика водеше до деформиране на икономическите и другите отношения – тяхна основа станаха доставките на оръжие. Всичко се свеждаше в крайна сметка до тях. Оттук “нормална” и “желателна” за Москва ставаше ситуацията на повишено напрежение в близкоизточния район”(Огнян Аврамов, “Арабско-израелският конфликт.Военни аспекти”,1995г.,стр.52).
       Военните конфликти не закъсняват.
      На 25.X.1956г. египетският президент Насър обявява създаването на обединено командване на египетските, сирийските и йорданските въоръжени сили. Арабската пропагандна машина е на пълна пара – обещават унищожителна война на Израел. Същевременно Египет национализира Суецкия канал, над който Англия има права - възниква “Суецката” криза.
       Докато Англия и Франция правят опит да дебаркират на египетското пристанище Порт Саид, за да си възвърнат Суецкия канал, на 29.X Израел атакува Синайския п-в за да разгроми базите на арабските терористи-“федаини” . За 6 дни Синай е завладян, а египетската армия - пленена. Последица от “Суецката” криза за Израел е: разполагането на “сини” каски – войски на ООН, които да спират терористичните атаки от Египет към Израел.
       Следва нова спирала във въоръжаването за реванш. През 1958г. Египет и Сирия образуват конфедерация. Целта на нейното създаване изяснява египетският президент Насър на 26 юли 1959г. в Александрия :”Аз заявявам тук, от името на Обединените арабски републики, че този път ние ще унищожим Израел”.
       До 1967г., когато избухва “Шестдневната” война, Египет, Сирия и Ирак получават от СССР и социалистическия лагер над 2000 танка, 700 самолета, хиляди оръдия...
       На 16 май 1967г. началник щаба на египетските въоръжени сили г-л Сазди отправя писмо до индийския генерал Рикие, командир на Международните сили на ООН, разположени на египетско-израелската граница, чрез което се иска незабавното им изтегляне - Египет завършва последните си приготовления за нова война срещу Израел. “Благодарение” на усилията на социалистическия блок и арабския свят ООН отказва да предотврати изтеглянето “сините” каски от п-в Синай, което става на 19 май. Така, световната общност съдейства за разпалването на новата война. Разпределението на силите и териториите, дадени на карта № 4, са валидни до началото на “Шестдневната” война.
       “Въоръжените сили на Египет и Сирия разполагаха с първокласна и съвременна бойна техника, армиите им бяха наситени със съветско оръжие, което и в количествено и в качествено отношение превъзхождаше израелското”, казва съветският специалист по Близкия Изток Л. Медведко в “К востоку и западу от Суецкого канала”, 1980г. 
       “Съществуванието на Израел е една грешка, която трябва да бъде поправена. Това е нашата възможност да изтрием позора, който ни съпътства от 1948г. Нашата цел е ясна – да изличим Израел от картата на света”, думи на иракския президент Абдул Ареф в реч на 31 май 1967г. Светът е настръхнал пред трагичната перспектива за двата милиона евреи в Израел. Световната обществена съвест не успява да спре похода към нов Погром над евреите...Еврейската държава трябва да търси спасението си в собствените си сили...
       Изпаднал в неравностойно положение, с единствена надежда за оцеляване, Израел нанася удара пръв - 5 юни 1967г.
       Светът отново е свидетел на феноменални събития ! Само за шест дни арабската военна машина е сразена и е пред пълно сгромолясване, от което ги спасява ултимативното искане на СССР...
        “Египетската армия не успя да окаже съпротива; остави на бойното поле в изправно състояние огромно количество първокласна бойна техника. Израел плени 800 египетски танка, като 300 от тях даже са били изоставени без да са дали дори един изстрел. Пленени бяха 21 генерали и 8000 офицери”(Л. Медведко;.). Дълбоко ешелонираната египетска отбрана, изградена по съветски образец и под контрола на съветски военни специалисти, е разбита след 36 часови тежки, кръвопролитни боеве. На 8 юни 1967г. израелската армия завзе стария град Йерусалим След войната от 1967г. териториалната обстановка е отразена на карта №5.
 

http://www.box.net/shared/sail13don4


       Нов опит за реванш е войната от октомври 1973г.
      “Битката с Израел трябва да е такава, че след нея Израел да престане да съществува”, заявява президентът на Либия Муамар Кадафи.

http://www.youtube.com/watch?v=_yQr3kCYIZs

И нов провал. На юг, египетската армия отново е пленена на Синайския п-в, а на север - сирийската - разгромена. Пътищата към Кайро и Дамаск са без отбрана. И отново ултиматумът на СССР спасява арабите. Териториалната обстановка след тази война е отразена на карта № 6.

http://www.box.net/shared/uoxy7j9geh

       Безсилието на оръжията да сломят израелската държава влудява управителите в Москва и васалите й. Израел побеждава “непобедимото” съветско оръжие - дълбоко унижение за една свръхсила. Как тази малка страна, с територия 1/5 от България, с 3 млн население, продължава да прекършва коалицията от социалистическите и мюсюлмански страни ?! За обладаните от духовете на атеизма и омразата срещу евреите, въпросът опира до оръжие, войни, стратегии, все човешки аспекти за победа. И впрягат човешките си търсения в откриване на нови средства, чрез които да победят… След “Октомврийската” война от 1973г. Близко-източният конфликт навлиза в качествено нова ситуация. В действие влизат неизползвани досега “оръжия”, които, дълбоко съм уверен, са разработени в Москва и основно реализирани, координирани и отстоявани през годините от там – “нефтът” и “пропагандата”. Без тяхното представяне, не бихме имали ясна представа до къде всъщност стигна съветско-арабско-израелския конфликт днес, какво представлява той и защо излезе той на световната сцена.

НЕФТЕНОТО ОРЪЖИЕ

       На състоялия се през март 1970г. 7-ми конгрес на страните износителки на петрол - ОПЕК, прозвучават за първи път гласове, призоваващи за използване на нефта като оръжие в полза на арабската кауза. Година по-късно, арабските страни приемат решение да включат “нефтената война в конфронтация с Израел” . По това време страните от “западна” Европа – Европейската Икономическа Общност(ЕИО), са вносители на големи количества от тази суровина. Ако се повиши цената му това ще ги доведе до икономическа нестабилност, рецесия
. Какво по-добро възмездие за подкрепата им оказвана на Израел ?! Тенденцията – цените на нефта, според политическите отстъпки в полза на стратегията на Москва и арабските й съюзници.
       След войната от 1973г., доставките на нефт за САЩ и Холандия се прекратяват; с 25% ги съкращават за ЕИО и Япония. При цена от $2 за барел през 1971г. в края на 1973г. нефтът поскъпва на $11. С годините цената му расте, за да стигне $40 през 1980г. Тогава, един барел нефт на производителите струва…15 цента ! Какви баснословни печалби ! За Саудитска арабия, напр., тя е $150 милиарда за година ! Светът изпадна в тежка енергийна и икономическа криза.
       "Нефтеното” оръжие сломи много от “непокорните” държави. През 1977г., на конференция във Флоренция, ЕИО "се предаде" – подкрепи исканията на арабските страни и Москва. Тази тяхна политика остава валидна и до днес. Оттогава, съществуванието на Израел започва да зависи само от позицията на САЩ. (Атентатите от 11.IX.2001г. са част от стратегията за принуждаване и на САЩ да се откажат от тази си подкрепа.
       "Американците вече никога няма да се чувстват в безопасност, докато не се възцари мир в Палестина", казва бен Ладен. За ислямския фундаментализъм “мир в Палестина" означава ликвидиране на израелската държава и националност).
       Стратегическото отстъпление на ЕИО повлича след себе си и други страни. Това най-ясно се вижда от гласуванията в ООН, когато трябва да се заеме страна по арабско-израелски резолюции. През 1977г броят държавите, гласуващи в покрепа на съветско-арабския блок срещу Израел е 70, през 1980г. – 112, днес цифрата гони 150. Тук, в ООН, всъщност рефлектират и резултатите от употребата и на другото “оръжие”. То успя да се развие и да обхване света благодарение на колосалната мощ, която комунистическата система успя да развие в областта на пропагандата, чрез тоталното й централизирано подчинение и огромните парични средства, вложени в нея.

ПРОПАГАНДНИ ЛЪЖИ И МАНИПУЛАЦИИ

       В предговора към книгата си “Медиите под контрол”, Ноам Чомски е “впечатлен от способността на тоталитарните системи да насаждат убеждения, които се поддържат решително и се приемат широко, макар и изцяло лишени от каквито и да било основания и често пъти в пълен разрез с очевидни факти за света около нас”. Ала все пак той е оптимист: “Структурите, които са в основата на най-важните феномени на политическия, икономическия и обществения живот, не са чак толкова трудни за разпознаване, въпреки че се полагат доста усилия за завоалиране на фактите. Следователно, изследването...се състои преди всичко в събирането на факти и примери, които да илюстрират неща, напълно очевидни за рационалния наблюдател”.
       Повече от 35 г. се занимавам със “събирането на факти и примери, които да илюстрират” възникването и употребата на тоталитарни пропагандни послания. Една част от тях, отнасящи се до изследваната тема, показват, че съветско-арабското пропагандно оръжие се основава и развива на следните ключови сценарии:

СЦЕНАРИЙ № 1 Израел “окупатор”

       Първоначално арабска теза. Въведежда се в употреба след войната от 1948г. Историята на конфликта в онези години показва, че Израел - първата държава, родена с решение на ООН, но и първата държава след II световна война, е подложена на въоръжена агресия. Арабските страни, навлезли в “Палестина II” през 1948г., са обявени в ООН като “агресори”, а Израел - обект на агресията им. В Съвета за сигурност ООН съветският представител Громико настоява да се изпратят “сини” каски, които да възпрат завладяването на еврейската държава. Дебатите по този въпрос не стигат крайната си фаза, поради бързите и неочаквани победи на Израел на бойното поле. В такава ситуация идва и примирието между участващите в конфликта. Споразуменията за “примирие” дават юридическото оснавание на ООН да приеме Израел за член на организацията – 11 май 1949г., гласувано от 52 държави.
       Разбира се, мюсюлманските страни са “против” – подписаното от тях “примирие” с Израел не означава и “мир” с него. Когато през 1922г. се създава държавата “Трансйордания", тя се отъждествява, както с арабите живеещи на изток от река Йордан, така и с арабите - на запад от реката, и затова претендира и за териториите в “Палестина” на “запад от река Йордан” – карти №№1 и 2. И напълно естествено, между арабите, живеещи на “изток” и на “запад” от река Йордан разлика няма ! Затова, на следващия ден след обявяването на резолюция N 181 на ООН – 30.XI.1947г., армията на Трансйордания преминава на запад от река Йордан и завзема територии, обявени от ООН за създаване на втората арабска държава в “Палестина”. Великобритания не противодейства на тази окупация, напротив – тайно я подкрепя. Следва войната за разпределение и на територията на държавата Израел. Но израелските военни формирования успяват да отблъснат нашествието на арабските армии и военните действия се пренасят върху територии на “de facto” несъществуващата арабска страна. “Прекратяването на огъня” и подписването на “Примирието” узаконява териториалното разположение на воюващите страни, показано на карта N4.
       Териториятата на несъздадената арабска държава попада под контрола на ТРИ държави - Израел, Трансйордания и Египет. Но арабите започват да обвиняват само Израел за “окупатор”. Всъщност те искат, както завладяването на новата арабска държава, така и на държавата Израел. Обективно погледнато, няма никакви предпоставки да бъде създадена нова арабска държава в “Палестина”. Aрабското население по тези земи няма териториални, национални, религиозни, исторически различия с околните арабски страни за да търси държавно обособяване.
       През 1950г. крал Абдулах преименува Трансйордания на “Йордания”. Така, кралството отново заявява, че представлява арабското население и на запад от река Йордан ( самите араби на изток и на запад от река Йордан се определят като “йорданци”) и затова счита, че териториите на “Западния бряг” й принадлежат. В продължение на повече от две десетилетия след 1950г., арабите в “Палестина II” не са “палестинци”, това понятие още не е измислено(!), а “йорданци” ! След 1950г. “Палестина” излиза от употреба, понеже се заема от “Израел” и “Йордания”. Арабските страни през 1948г. нямат намерение да позволят и създаването на държавата Израел. В това се състои смисъла на определението “окупатор”, което те дават на Израел, след като надделява във войната. По този начин, арабските страни си развръзват ръцете във всеки удобен за тях момент да осъществят истинските си намерения.
       Войната от юни 1967г. извежда арабско-израелския конфликт на качествено ново равнище - зад формулираната от арабите теза се присъединява и социалистическият лагер. На войнстващия атеизъм на съветските ръководители беше нанесен смразяващ удар - вместо да падне на бойното поле, сразен от “непобедимото” съветско оръжие, Израел го развенча. И довчерашният “приятелски” Израел, днес вече е опасен враг. Който е подхвърлен на пропагандната им машина. И тя заработи... В туй поприще, не мож’да им се отрече, нямат равни. И от малката “лъжа” сътвориха “Голямата лъжа”, що трови и до днес света...
       С войната от юни’67 Израел завзе египетския Синайски п-в, частта от “Западния бряг”, принадлежаща на Йордания, и Голанските възвишения – на Сирия, видно на карта N 5. Отново има “примирие”, без “признаване”. Израел държи на формулата: “връщане на териториите в замяна на признаване”, по-известно като: “земя срещу мир”, което категорично е отхвърлено.
       На конференцията в Хартум(Судан), на 1.IX.1967г., арабските страни декларират известните си три “НЕ”:
       - “НЕ” на признаването на Израел;
       - “НЕ” на мира с Израел;
       - “НЕ” на преговорите с Израел.
       Тезата, че Израел е “окупатор” и “агресор”, се въвежда за отстояване в ООН. Тук, посочената коалиция бавно, но сигурно печели битката, тя е най-многобройната, и нараства с времето, особено поради силата на “нефтеното” оръжие. И когато през 1977г. е сломен и ЕС положението за Израел на международната сцена и в ООН става безнадеждно...
       Докато ЕС е в процес на отказване от подкрепата си за Израел, в същото време се водят преговори между Израел и Египет, които приключват на 26.III.1979г. , с подписване на мирен договор и взаимно признаване. Израел връща Синай на Египет, а последният признава “правото” му на съществувание. Териториалната обстановка е отразена на карта №6. Последствията за Египет са, че е обявен от арабско-съветския лагер като “предател” и е изгонен от отговорни арабски форуми.
       По същото време преговори за подобен мирен договор се водят и между Израел и Йордания. Вероятността, да бъдат изпълнени условията на резолюции 242 и 338 на ООН, които постановяват как да бъдат решени последствията от арабско-израелските войни от 1967г. и 1973г., става реална ! И тезата, че Израел е “окупатор” ще отпадне !
        Задължително трябва да поясня. Посочените резолюции не дефинират Израел като “окупатор”. Тази словесна фалшификация е изцяло продукт от арсенала на арабско-съветската пропаганда. Резолюции 242 и 338 на Съвета за сигурност на ООН изискват “приключване на всички искания или условия на състояния на война...признаване на суверенитета, териториалната интеграция и политика на независимост за всяка държва в района”, т.е. арабските страни ТРЯБВА да признаят правото на съществувание на Израел, който да има недвусмислени, защитни (отбранителни) граници - право, гарантирано от международната юрисдикция. Освен това, Израел ще администрира завзетите територии, докато арабските съседи не създадат мир, и когато такъв бъде създаден, Израел да се изтегли към “сигурни и признати граници”, без да е дефиниран размерът на изтеглянето. С други думи, резолюции 242 и 338 дават право на мандат на Израел върху всички така наречени от пропагандата “окупирани” територии. А щом има мандат върху тези земи, тогава те не може да бъдат квалифицирани като “окупирани”. Докато Израел е “окупатор” всички страни, стремящи се да защитят правото му на съществувание, попадат в пропагадния капан, че поддържат “окупатор”. А това са преди всичко САЩ и Западна Европа - онези, които “възпрепятстват” световната победа на носителите на марксистко-ленинската идеология.
       Доколко идеологията, отстоявана от страните на “победилия социализъм” е “марксистка” и доколко - “ленинска”, се вижда от факта, че като застава зад арабските страни, в които комунистическата идеология се преследва, комунистическите партии са забранени, а комунистите са по затвори или ги разстрелват, съветският блок води необявена война с единствената страна в региона, в която комунистите са представени дори в парламента им – “Кнесет”-а. С основание, Шмуел Микунис, първи секретар на Израелската компартия, заявява през 1967г., че страните на “победилия социализъм” “въпреки тяхната ярка политическа идеология за мир и дружба между народите, както и за мирно разрешение на всички спорни въпроси, умело се възползваха от арабската враждебност срещу Израел за да постигнат свойте опортюнистични цели”.
       Войните от 1967г. и 1973г., прилагането на “нефтеното” оръжие, общата пропаганда, съвместните действия в ООН, са най-забележителни изяви на партьорството между страните на Атеизма и Исляма, “бетонирани” в основата си от конфронтацията им с Израел. Ето защо, юридическата легитимация на правото на съществувание на Израел, при изпълнение на резолюции 242 и 338, би представлявало тежък удар върху съветско-арабската коалиция - губят най-съществения си съвместен мотив, въз основа на който се крепи сътрудничеството им, за едните, постигане на регионалните, за другите - на глобалните им цели.
       Войната от октомври 1973г., обаче, разкри, че коалицията все пак не е единна. В началните й дни, когато Израел изчерпва наличните си боеприпаси и се нуждае от спешни военни доставки, никоя страна от НАТО в Европа не се наема да му помогне. Нещо повече, отказват дори и въздушен коридор за американските транспортни самолети. Неоценима е заслугата на Португалия, единствената европейска страна, дала въздушен коридор за доставки на така необходимата помощ за оцеляването на Израел в тази война. По този повод държавният секретар на САЩ Ю. Ростоу заключава, че “войната през октомври беше тактически ход, насочен против самото сърце на съюза“. “Варшавският договор”, чрез “Октомврийската война”, цели да нанесе “удар по “Атлантическия съюз”, който да бъде не само “неутрализиран”, но и изтласкан, както от Средиземноморието и Близкия Изток, така и от самата Европа ! Нещо, за което арабските страни и не подозират ! (“Арабско-израелският конфликт”, Огнян Аврамов, София, 1995г., стр.51).
         Естествено ! Москва ще ползва ислямското сътрудничество, за да осъществява свойте глобални интереси ! Но само, застанали от тази гледна точка, ще открием най-точно, защо е така нужен Израел и на стратезите в Москва като “окупатор”. Ако се осъществят мирни договори между Израел и съседните арабски страни това неизбежно ще намали влиянието на СССР в световната организация, Близкия Изток и в света изобщо. Oбезпокоително ! И затова в Москва трескаво търсят нови стратегии, които да не позволят на Израел да има друга перспектива. Разработен е

СЦЕНАРИЙ № 2 - Казусът “ООП”

       Съветският съюз динамично изтласква на международната сцена казусът ”ООП” (“Организация за освобождение на Палестина”) ! Дори и да върне земите на арабските страни, завзети по време на войните от 1967г. и 1973г., Израел ще продължава да е “окупатор”, защото е “окупирал” територии на държава, която се представлява от ООП ! Гениален ход на Измамата ! (Подобен сценарии СССР разиграва за формирането и на "македонската" нация...)
       На два пъти, през април и юни 1974г., председателят на ООП Ясер Арафат, е на посещение в Москва. След което СССР обявява новата си дипломатическа инициатива: ООП е “единственият представител на палестинците”.
       Въвели в употреба през 1974г. казусът “ООП”, неговите творци искат да го вмъкнат в арабско-израелския конфликт, но със задна дата (!) – войната през 1948г. Какво от това, че тогава ИЗОБЩО не съществува държава, която да се представлява от ООП, нито пък съществува самото ООП ! Юридически АБСУРД ! И ОПАСЕН международен прецедент !  
       Този “ремонт” на историята досущ повтаря сценария на Джордж Оруел от книгата му “1984г.”. Приемем ли логиката на писателя, означава, че да се преподрежда и легитимира миналото е в силата и възможностите само на “Големия брат”. Той е в глобално настъпление и диктува, както “играта”, така и правилата й.
       Въпреки, че в Хартум през 1967г., арабските страни обявяват известните си три “НЕ”, в Москва не вярват на декларации. Там са наясно, че преследвайки собствени интереси, някои арабски страни могат да се откажат от тържествено декларираните си думи и да отслабят съветското влияние. “Умерени” арабски страни не споделят силно изразената конфронтационна политика на съветския блок. Понеже Египет и Йордания се очертават да са първите “отцепници”(през лятото на 1972г., египетският президент Ануар Садат изгони от страната си съветските военни специалисти), затова “Големият брат” взима “здраво” инициативата в свои ръце – (зло)употребява медийно резолюции 242 и 338 като извежда от тях казуса “ООП” ! Няма значение, че казусът не може да има каквато и да било връзка с резолюциите, които са приети преди той да бъде измислен ! Но тъй като е главен арбитър в ООН, СССР показва “червен” картон на играещите досега и “картотекирани” в посочените резолюции арабски страни – Египет, Йордания и Сирия, и “картотекира” в тях ООП. Арогантността на “Големия брат” не познава граници ! Резолюциите се отнасят до реално съществуващи държави, които през 1967г. и 1973г. са били във военен конфликт - Израел, Египет, Йордания и Сирия. В тях не става въпрос за ООП, за държава на ООП, още повече - за територии на държава на ООП, които отгоре на всичко и да са “окупирани” от Израел ! Отсега нататък, тази абсолютна манипулация трайно да се настанява в световната медийна среда и се “предъвква” и до днес: Израел е “окупирал” земята на “палестинската” държава ! Какъв сценарии...!
       Само преди 7г. е арабската конференция в Хартум, на която няма и следа от “палестински” проблем свързан с ООП... Каква “игра”...! И да върне земите на арабските страни, и да се изпълнят клаузите на резолюции 242 и 338, Израел ще продължава да е “окупатор”, докато не бъде създадена държава на ООП ! Доволно ! И за глобалните интереси на СССР, и за териториалните щения на “непримиримите” арабските страни ! Докога, обаче, сценарият ще бъде дописван, а “играта” – продължавана...?! Ако създаването на “палестинска” държава е КРАЙНАТА цел на СЕГАШНИЯ сценарии, каква е гаранцията, че няма да има друг...?! Отговорите на тези въпроси минават през разплитането на лъжи и манипулации, с които е прикрит КРАЙНИЯТ сценарии, или КРАЯТ на “играта”. И ако сме решили да стигнем до тях, то няма как да се подмине историята на самата ООП, или поне някои по-важни моменти от нея.

ООП

       Учредена е на 28 май 1964г., в Кайро. Параграф 1-и от хартата й гласи, че организацията е призвана да създаде “светска демократична държава в Палестина” като постигането на тази цел е свързано с “елиминиране на ционистката и империалистическата власт” т.е. унищожаването на държавата Израел.
       До 1967г. базите й са в Египет, на Синайския полуостров. Оттук те предприемат свойте терористични нахлувания в Израел. След като Израел завзема Синай, с войната от юни’67, и унищожава базите й, ООП се премества в Йордания; тук границата с Израел е най-дълга – 360км, и вероятността да се проникне в Израел - най-голяма.
       Скоро, изглежда в знак на “благодарност” за гостоприемството, въоръжените формирования на ООП започват да тероризират местното йорданско население, като го “облагат” с “данъци”, “такси” и “мита”, които, естествено, прибират за себе си. Мафиотизираните въоръжени банди влизат във въоръжени сблъсъци с полицията на суверенната йорданска власт. През 1970г. настъпва реална угроза да бъде елиминирана централната власт – ООП прави опит да завземе столицата Аман. Йорданският крал Хюсеин е принуден да действа. И през месец септември повежда йорданската армия срещу ООП. В боевете са убити 2000 души от отрядите на ООП, а остатъците й - изгонени от Йордания. Така наречения “черен септември” за ООП, става символ и наименование на една от терористичните й фракции.
       На 28.XI.1971г. в Кайро, е застрелян министър-председателят на Йордания Васфи Талг; естествен отговор за “Черния септември”.
       Странно, колко бързо се забрави, че ООП искаше властта в Йордания ? На какъв ли натиск е бил подложен Ливан от страна на Арабската лига, за да се съгласи да даде подслон на остатъците от ООП ? Но фактът е реален, след 1970г. базите на ООП са в Ливан, на северната граница с Израел, защото целта е да могат оттук да го подлагат на терор. И какво се случи с тази “Швейцария на Близкия изток”, където живеят 663 000 християни, 536 000 мюсюлмани, 88 000 друзи (официална статистика преди 1970г.) и съвместно управляват...?!
       Само за три години, територията от Бейрут - на север, до Израел - на юг, попада под властта на ООП, която действа по познатия сценарий от Йордания. За съжаление, ливанската армия е безсилна да защити поданиците си в Южен Ливан, където ООП извършва клане над ливанската християнска общност, която практически преустановява съществуванието си ! Това не беше “гражданска” война, както искат да внушат пропагандите на заинтересованите страни, а сблъсък на верска основа ! Комунистическите “прогресивни” сили подкрепят ислямските фундаменталисти и съвместно осъществяват първото мащабно “прочистване” на религиозна основа след края на II-та световна война. Този успех вдъхнови ислямските фундаменталисти да се поогледат и за “верско прочистване” в планетарен мащаб...
       “Никой не дойде за да ни помогне, надяваме се на Бог, и на Израел”, казва Камил Шамун(християнин), бивш президент на Ливан от 1952-1958г . И продължава: ”израелските управляващи и израелският народ бяха единствените, които се отзоваха на нашите надежди за помощ.”
       Подгонени от кланетата, ливанските християни бягат към северната граница на Израел. Тук са под негова закрила. 20 км от най-южната територия на Ливан е обявена от Израел за “зона на сигурност”. И като отваря граница си при Метула, дава възможност на прокудените ливански християни да влизат на негова територия и да търсят - основно, медицински услуги и работа. “Доброто Убежище”, така го наричат бежанците, преминаващи с хиляди всеки ден.
       “Ние отворихме нашите домове и дадохме подслон на арабите-бежанци от войните между Израел и арабските страни. А ООП ни превърна в бежанци в собствената ни страна”, споделя мъката си един от тях. Ливанската “гражданска” война всъщност е катастрофата на ливанските християни, които имаха надежди за подкрепа от Европа, от официалните християнски църкви...
       В тази война над 100 000 са убитите, изнасилените, подложените на мъчения, 600 000 - прокудените. В подхода си към този геноцид “цивилизованият” Запад показа истинското си “християнско” лице - предпочете да си остане в блатото на хедонизма( учение, според което удоволствията са най-значимите неща в живота на човека)  и изостави християните в Ливан на произвола на фундаменталния ислямизъм. А “християнският” Изток е под смазващия ботуш на Атеизма и официалните “църкви” там “безрезервно” подкрепят политиката на комунистическите управници.
       Интересна е срещата между кубинският лидер Фидел Кастро, който се обръща към сирийския президент Хафез Асад, чийто войски след 1976г. взимат важно участие в завладяването на Ливан, защо не остави тази страна да живее своя живот, на който въпрос получава следния отговор: “Ние направихме грешка, като позволихме създаването на еврейска държава. Никога няма да повторим тази грешка, като позволим създаването на християнска държава в сърцето на арабския континент”.
       В краткото запознанство с историята на ООП, включването й в плановете на съветските стратези и пропагандната им машина, липсва съществен дял – проявите й на тероризъм. Само в Израел, от 1960г. до 1967г., в резултат на терористичните й действия убитите са 100 ; в периода 1967-1982г. – те са 1392. Но и без него има достатъчно материал за размисъл...
       Откак се сътворява и въвежда в употреба казусът “ООП”, в него се наливат много пари, много оръжие, много петрол, много дрога, много лъжи, много измами, много престъпления...Причини за много, МНОГО невинно пролята кръв. Тази организация, добре отгледана по тренировъчни лагери и школи в СССР и редица други “братски” социалистически страни(включително и в България) и пред задрямалия от сладострастие Запад, даде онзи тласък в развитието на тероризма, който го превърна в основно оръжие на ислямския фундаментализъм, както в борбата му срещу Израел, така и срещу останалия свят от “неверници”... Така, спиралата от лъжи, измами, пари, оръжие, петрол, дрога генерира престъпления, които прерастнаха в ТЕРОРИЗЪМ - първо регионален, после – глобален...
       И докато Ливан потъва в кръв и руини съветските стратези “заиграват” с екзекуторите на ливанските християни. Така, навлизаме в изпълнение на

СЦЕНАРИЙ № 3 - завладяването на ООН

       Една от първите видимо набелязани цели е постигната на 14.X.1974г. - Арафат говори от трибуната на ООН ! Аплодират го 105 страни ! Няма значение, че Арафат е на трибуната в нарушение на устава на ООН – ООП завладява Ливан, член на ООН; води война за унищожението на Израел, осъществявана чрез отявлен и кървав терор... Да не би тези 105 страни да не знаят това...?!
       Сигурно не са научили, че на на 11 април с.г. терористи от ООП нахлуват от Ливан в израелското градче Кириат-Шмона, и с гранати и стрелба от автомати убиват 6 деца от 2 до 11г. и 8 възрастни, а раняват 16, докато пристигналите израелски войници не ги ликвидират...?!
       Вероятно не знаят и за извършеният месец по-късно – на 14.V.1974г., терористичен акт, когато ООП-терористи завземат училище в израелското градче Маалот, в което убиват на място 22 деца, а други 84 раняват, преди да бъдат ликвидирани от пристигналите израелски военни части...?!
       Изглежда са забравили за извършения саботаж върху самолет на “Swissair”(Швейцарски аеролиниии) на 13.II.1970г., при който загиват 47 пасажери и екипажът му, сред които има 17 израелци. В същия ден в Мюнхен нападат старчески дом, в който убиват 7 възрастни евреи.
       Забравили са и за отвлечения пътнически самолет на “Луфтханза” през II.1972г. от терористи на ООП, които искат откуп от 1,2 млн фунта стерлинги, който е изплатен...?! И за онзи пътническия самолет на “Луфтханза” отвлечен на 29.Х.1972г., извършено пак от терористи на ООП, които искат техни членове, излежаващи присъди в затвори на ГФР да бъдат освободени – ултиматум, пред който, правителството на ГФР отстъпва...
       Странно е, че не си спомнят и 5.IX.1972г. - времето на ХХ олимпийски игри в Мюнхен, когато терористи от ООП убиват 11 тежкоатлети – борци и щангисти, от отбора на Израел...?! Игрите трябваше да бъдат прекратени, спазвайки принципите на олимпизма, но явно и Международният Олимпийски Комитет (МОК) страда от склеротизъм ?! Интересно, че и комунистическата пропаганда е в деменция, “забрави” да отрази в медиите си терористичния акт ?! Или реакция на гузна съвест, криеща компрометираща връзка между комунистическия лагер и терористичната дейност на ООП ?! ( Отварям голяма скоба, за да кажа, че Абу Мазен, известен и като Махмуд Аббас, касиер на ООП през 1972г., осигурил средствата за акцията срещу израелския олимпииски отбор, получава докторска степен в Московския ориенталски институт през 1982г. за дисертацията си: “Тайните връзки между нацизма и ционисткото движение”, в която отрича Холокоста – в концлагерите на Третия Райх са умъртвени не 6 млн евреи, а само...800 000. Книгите, появили се напоследък по нашия книжен пазар, отричащи Холокоста, приличат на превод от дисертацията му...? Какво от това, че авторът е с друго име ?! Ръководителят на групата, извършила акцията срещу олимпийския отбор на Израел – Абу Дауд, разказва как преди акцията “Арафат и Абу Мазен му пожелали успех и го целунали...” Махмуд Аббас - архитект на стратегията за унищожението на Израел, не с един удар, а постепенно, на етапи, като създаването на палестинска държава е част от нея. През 2003г. Палестинският законодателен съвет избра Абу Аббас за премиер на Палестинската власт.На 9.I.2005г. е избран за президент, на мястото на починалия Асер Арафат)

       Има нещо ИЗВРАТЕНО... ! Всяка една от тези 105 страни класифицира като ТЕЖКО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ всяко едно от горе посочените деяния, когато то бъде извършено срещу нея или на нейна територия, и ОНЕЗИ, които ги извършват ще ПОДВЕДЕ КЪМ НАЙ-СУРОВО НАКАЗАНИЕ, то, в ООН, ЗА СЪЩИТЕ ДЕЯНИЯ, ОРГАНИЗАТОРИТЕ, ПОДБУДИТЕЛИТЕ И ИЗПЪЛНИТЕЛИТЕ ИМ ПОЛУЧАВАТ ОВАЦИИ И МЕЖДУНАРОДНА ПОДКРЕПА ! Да се учудваме ли тогава, че тероризмът тридесет години по-късно се превръща в световно бедствие ?! Три десетилетия “народите” наблюдават тероризма ! Три десетилетия ООН нехае пред него ! И когато неизбежното дойде - тероризмът да срещне отпор ИЗВЪН “благословията” на ООН, този отпор е порицан ! ЗАЩО...?! Защото на 14.Х.1974г. 105 страни вместо да заклеймят ТЕРОРА го АПЛОДИРАТ !
       “Ние влязохме в света през най-широката врата, сега ционизмът ще изчезне от този свят и особено от Палестина, под ударите на на борбата на народите”, заявява Ясер Арафат хванал се за пистолета на кръста. 105 делегати на държави бурно го аплодират, станали на крака. А само 11 дни по-рано Арафат заявява: ”Целта на нашата борба е краят на Израел и тук не може да има компромиси или посредници. Ние не искаме мира, ние искаме победата За нас мирът означава унищожението на Израел и нищо друго”.
       На 14.Х.1974г. 105 страни ЛЕГИТИМИРАХА ТЕРОРА !!!
       Как тогава да очакваме от ООН да се бори с тероризма ?! Ами че организацията още не е успяла дори да го дефинира !
       Тази година се навършват трийсет години от терористичният акт извършен на 20 декември 1975г. във Виена, когато терористи от ООП, като убиват хора от полицейската охрана и персонала, завладяват хотела, в който са отседнали министри на 13 страни от ОПЕК (организация на държавите производители на петрол), дошли за ежегодната си конференция, взимат ги за заложници и искат откуп...
       Следствието от “Виенската” акция на ООП е, че на дневен ред в ООН е поставен въпросът за изготвяне на конвенция за борба с тероризма. Само през периода 1968-1975г., от терористични действия загиват 800 човека, а над 1700 са ранени. Още в далечната 1975г. тероризмът ВЕЧЕ е взел застрашителни размери и редица държави осъзнават, че трябва да му се противопоставят на международно равнище. И какво... ?! За световната общност три десетилетия се оказаха недостатъчни ! ОЩЕ НЕ Е формулирала такъв международен договор ! Ако такова нещо се случи в тоталитарна държава, или дори в най-демократичната, изводът няма да е друг, освен че става въпрос за САБОТАЖ ! Докато на “държавността” й е присъщ механизма за самосъхранение, оцеляване и защита, то в ООН тези атрибути липсват ? ООН и “държавността” се разминават, дори са в конфликт ?! Защото ООН все повече се оказва “гарант” само на онези народи и държави, които я контролират.
       Безсилието на ООН спрямо тероризма е, че в организацията има държави, които държат на тероризма, понеже е средство от арсенала на войната, която водят срещу Израел, а през последните години и срещу други “неверници”... ООН НЕ МОЖЕ да “опознае” тероризма, заради държавите в Организацията Ислямска Конференция(ОИК), които декларират: “Всякакви видове борба с каквито и да е средства в името на одобрена кауза се изключват от понятието “тероризъм”. Това е формулировката на държавите, които държат значителната част от работната група в ООН, определена да изготви конвенцията за борба с тероризма ! Безумно е да се очаква от онези, които оправдават и се ползват от тероризма да се самоквалифицират като “терористи”. Настоящото йерархично структуриране на ООН го лишава от възможността да идентифицира “тероризма”, камо ли да поведе борба с него ! Парадокс ! Онези които воюват с тероризма, са обявени от ООН като “терористи”. 50 години Израел е обект на терористични атаки, в които терористи взривяват в бомби по пазари, спирки, ресторанти, автобуси - убиват, разкъсват и осакатяват десетки хиляди цивилни, без организаторите и извършителите да получат международно порицание. Но когато Израел реши да преследва и ликвидира главатарите, организирали и заповядали терористичните акции веднага е обявяван за “държавен терорист” от онези, които трийсет години блокират изработването на конвенцията за борба с тероризма.
       Въвеждането на ООП през 1974г. в редиците на ООН, макар и като “наблюдател”, е повратен момент за световната организация. Най-отявлената терористична организация в света е приветствана от 105 държави. Организациите на кюрдите, ирландската ИРА, баските в Испания, и т.н., също търсеха правата си за самостоятелност, но не бяха допуснати и да припарят на международно ниво. Обявени за “терористични” организации те са преследвани от законодателствата на съответните страни. Докато ООП, терористична организация, действаща не само на територията на Израел, а сееща смърт и разрушения и из Европа и света, получава подкрепа и легитимност в ООН.
       Дипломатически, политически, пропагандни ходове, подкрепени с натиска от “нефтеното” оръжие, ВЪВЛИЧАТ ООН като СТРАНА в съветско-арабско-израелският конфликт. Като не успяват сами да заличат Израел, коалиционните партньори привеждат в ход сценарии, чрез който да въвлекат “сините” каски да свършат тяхната задача. Ислямските страни – петдесетина на брой, държавите от съветския блок - 17, групата на “необвързаните”(получаващи всяка година помощи от вторите, и без петролно ембарго, заради благосклонността си към първите), ще открием защо позицията на ООН по арабско-израелския конфликт придобива такъв характер – само за периода 1967-1991 тя е гласувала 69 резолюции, критикуващи Израел; и нито веднъж резолюция, която да критикува или осъжда ООП или коя и да е арабска или от съветския блок страна за това, че атакува или тероризира Израел !

Операция “Мир за Галилея”

       След като създава своя държава в Южен Ливан – така наречената “Фатахленд”(словосъчетание от “Ал Фатах” и “ленд” - земя) , атаките на ООП към Израел нарастват – градове и села в северната част на Израел все често са обект на обстрел от “катюши”, чиято далекобойност е 35км.
       През юни 1982г Израел решава да приключи с терора от север. Целта е сложна: как да се отстрани 25 хилядната групиривка на ООП без да се конфронтира с 40 хилядната сирийска армия, която е в Ливан за да “омиротворява”, ала всъщност са надежден щит на ООП. А зад тях – цялото непримиримо войнство на арабския и комунистическия свят. Израел дава ясни индикации, че целта му е ООП, а не сирийската страна, и предполага, че последните ще проявят “здрав” разум . Oнова, което се случва в следващите дни носи изненада за всички посочени горе участници.
       На 5 юни 1982г. Израел започва да осъществява операция “Мир в Галилея”(“Галилея” наименованието на северните части на Израел, попаднали под обстрела на ООП), целта накоято е да бъдат унищожени военните структури на ООП в Ливан. Обучени на мародерства и убийства на цивилни, “бойците” от ООП панически се спасяват на север, към Бейрут или търсят закрила при сирийските части, разположени в долината Бекаа, западен Ливан.
       ”Те се бият упорито и НЕ ПОБЯГВАТ ВЕДНАГА след появата на превъзхождащият ги противник. Воюват и нанасят загуби на израелците”, думи на военният специалист Огнян Аврамов, които не се нуждаят от коментар(“Арабско-израелският конфликт” ,София, 1995г., стр. 66), а подчертаното е от мен.
       На 11 юни операцията постига целите си – израелските войски обкръжават Бейрут, където оцелели от ООП търсят спасение като се разсеят сред жителите на столицата на Ливан.
       В операцията са пленени 6 000 терористи на ООП. Сред заловените са и представители на други, небезизвестни терористични организации като “Червените бригади”(Италия), “Баадер-Майнхоф”(Ф.Р.Германия), “ЕТА”( ”Баските”, Испания), Ирландия, страни от Южна и Средна Америка... Оказва се, че до 1982г. ООП успява да развие в Южен Ливан база за интернационален тероризъм, с много тренировъчни школи за терористи от цял свят. За маскировка ООП държи своята армия в цивилни училища, болници, бежански лагери. 
       Идва ред и израелските разузнавателни служби да бъдат изненадани - в крайбрежните градове Дамур, Тир, Сидон, е заловено огромно въоръжение, скрито в подземни тунели, с което може да се въоръжи 250 000 войска. В тази голяма подземна военна база – от галерии със стоманени стени с диаметър 5м, всяка с дължина от километри, затварящи се със стоманени врати, чрез устройства, включващи се с радиосигнал подаван от подводница в крайбрежните води на Ливан, са открити:
     - сложни компютърни системи и радиопредаватели;
     - едрогабаритни машини за изкопаване на тунели - съветско производство;
     - много папки с документи(голяма част от тях на руски език); 
     - огромно количество мини, ракетни гранати, бомби, замаскирани като дребни битови предмети, униформи; 
    - над 3 000 тежки оръдия, ракетни устройства, 120 и 160 мм миномети, противосамолетни оръдия;
      - над 1000 бронирани транспортни средства, включително 500 танкове Т-55 и Т-62;
      - около 30 000 автомати “Калашников” и картечници;
     - около 1500 полеви радиокомуникационни системи.
 
       Оборудване на стойност 4 милиарда долара !
      Израелският генерал Меир Ницам докладва на 27 юни 1982г.:”До днес ние сме намерили военна техника в количества, превишаваща поне десет пъти това, с което нашето разузнаване считаше, че ООП разполага”.
       В някои от откритите документи се споменава за планирано атакуване на Израел, което да се извърши на 4 август 1982г. 
      От други, пък се разбира, че милионите долари, отпускани от ЮНЕСКО за подпомагане на бежанци, гладуващи деца и прочие, са отивали в касите на ООП за закупуване на оръжие и финансиране на терористичните им акции. След тези разкрития САЩ, Англия и редица други страни отказват да дават пари на ЮНЕСКО за каквито и да било нейни мероприятия, както и за нейната издръжка. 
      Изненадващите резултати и разкрития от операцията “Мир в Галилея” онагледява до каква степен са взаимосвързани интересите на ООП - респективно арабския свят; СССР - социалистическия блок; ЮНЕСКО - ООН... Етап от процес на задълбочаваща се взаимност.

ООН ДНЕС

     22 април 2004г . Съветът за сигурност на ООН прие единодушно резолюция за независимо разследване на твърденията за корупция в ръководената от ООН програма “Петрол срещу храни”. Това стана възможно след като Русия оттегли възраженияра си относно предприемането на подобна мярка.
      Програмата на стойност $60 млр е ориентирана към иракското население по време на наложените срещу страната санкции, като с приходите от продажбата на петрол се внасят храни и медикаменти. “Петрол срещу храни” е най-мащабната хуманитарна операция, предприемана от ООН. В скандала са замесени над 270 политици и журналисти от над 45 страни, включително и високопоставени служители на ООН, един от които е ръководителят на програмата Бенон Севан, получил $3,5 млн незаконни приходи от иракски петрол. В списъка фигурират и страни – членки на Съвета за сигурност като Франция и Русия - администрацията на руския президент Владимир Путин, бившият вътрешен м-р на Франция Шарл Паскуа, бившият френски представител в ООН Жан Бернар Мериме...Замесени са и партията Индийски национален конгрес, индонезийския президент Мегавати Сукарнопутри, ООП, британски депутат... Синът на Кофи Анан, участващ в една фирмите, спечелили контракт на ООН по програмата “Петрол срещу храни”...
       Схемата за източване на незаконни средства е позволила на Саддам Хюсеин да похарчи 10 милиарда долара за подкупване на чужди бизнесмени, журналисти, политици. “Самият факт, че Саддам Хюсеин, ООН и някои юленове на Съвета за сигурност са могли да скрият това мошеничество от света, би трябвало да накара всеки един в тази зала да изтръпне” , казва Ханкс-Дрилсма, бивш главен директор на базираната в Лондон одиторска компания “Прайс Уотърхаус”, пред ВВС. Британски и американски представители в ООН неколкократно протестират срещу контрабандата на петрол и други нарушения. Американците обаче решават, че главната им цел е да попречат на контрабандата на оръжие за Ирак.
       ООН се опита да скрие скандала. Поставен на “тясно”, Кофи Анан разпореди разследване, но  тогава в ООН се задействат сили, който искат свалянето му от поста на генерален секретар на ООН. Мотивът е повече от нелеп – Анан е виновен за жертвите сред мисията на ООН в Багдад, следствие на терористичния акт, извършен на 19 август 2003г., защото не е осигурил надеждна защита. Колко далеч от истината е този мотив за оставка – минала е, кажи-речи година от терористичния акт, прекалено дълго време за да бъде пропуснато, ако е имало действителни причини за виновност у генералния секретар...Повече от ясно е, че опитът за оставката всъщност цели сплашването на Анан да не отива далеч с разследването на аферата - силата на корумпираните в ООН е значителна !
       Докато отделните държави отслабват то силата на ООН расте, особено видимо през времето на мандата на Кофи Анан. ООН планува своя собствена система за данъци, за да не бъде обект на финансов контрол от страна на нациите-дарители. Комисията по Глобално управление настоява за ”установяването на схеми за глобално финасиране на глобални цели, включителнио налагане на такси за употртебата на глобални ресурси като въздушен коридор, морски път, океански риболовни области. Събирането на глобални приходи трябва да бъде глобално одобрено и да влезе в сила чрез договор. Трябва да бъде проучена възможността за международно таксуване на междунаридните финансови преводи, както и за създаването на международна корпоративна данъчна база между мултинационалните компании. Време е за еволюцията за глобално облагане с данъци, което да служи на нуждите на глобалното съседство.”
       Най-споменаван е т.н. данък “Тобин”, който да бъде налаган на всички международни финансови сделки в размер на 0.5%(половин процент). На пръв поглед незначително. Но този половин процент ще даде възможност на ООН да събира приход в размер на 1500 милиарда долара годишно. Правилно четете: приход от хиляда и петстотин милиарда долара за ООН ! Понастоящем бюджетът им е само 10 млр долара ! Апетитите на глобалистите е да имат 150 пъти увеличение на приходите си. С такава сума те ще упражняват глобален контрол над света ! Също според Комисията по Глобално управление на ООН й е нужна постоянна армия, която да е под командването на ООН !
       ООН планува и Световен съд, който да може да съди, както граждани, така и държави. Иска се отпадане на правото на ”вето” за не може никоя нация да спира, която и да е акция, решена от глобалното мнозинство. Този Световен съд вече действа – това е Международния съд на ООН в Хага !
       Когато има система от международни закони или конституция, власт да налагаш данъци, власт да даваш под съд и да осъждаш, власт да наложиш юрисдикцията си над целия свят, власт да имаш собствена войска в такъв случай ООН не се ли превръща в глобално правителство ?
       “Ще направим по-добре, ако започнем изграждането на нашия “дом на световен ред”...водейки към края на националния суверенитет, ерозирайки го малко по малко, ще ни доведе до световен ред по-бързо отколкото старомодните нападения” – Ричард Гарднер, заместник асиствент на Държавния секретар на САЩ през 1974г.
       “През следващите 100 години...националността такава, каквато я познаваме, ще бъде остаряла; всички държави ще признават една-единсвтена глобална власт” – Строуб Талбот, заместник Държавен секретар по времето на президента Клинтън.
       “ В началото ООН беше само надежда. Днес е политическа реалност. Утре ще бъде световна религия” – Робърт Мюлър, заместник Генерален секретар на трима Генерални секретари на ООН, служил 38г. в ООН.

- - -

       Да се изфабрикува държава на хартия е едно, но нещо съвсем друго - да се докаже правната й легитимност - затова са нужни териториална, национална и историческа идентичност. В опитите за тяхното изнамиране лъсват лъжи и манипулации от арсенала на пропагандата, впуснала се да разработва и внедрява за медийна употреба

СЦЕНАРИЙ № 4 - Палестина - земя на палестинските араби
 
A . Tеритории и националност

       Историята на “Палестина II” за времето от 1948г. до 1974г. е белязана от опитите на арабските страни да я разпределят по между си. Създаването на ООП през 1964г., независимо какво пише в хартата й, има задачата да съдейства за осъществяване териториалните претенции на арабските страни. Йордания. До 1974г., а и след това, не признава териториалната идентичност на ООП. Не отстъпва да представлява териториите, чрез които ООП трябва да се легитимира като държава – територии, завзети по време на войната от 1948г., но загубени следствие на войната от 1967г. Отстоява тази позиция до 1988г., когато е принудена да се откаже от нея, за да легитимира ООП.
      През февруари 1970г., кралят на Йордания Хюсейн заявява:”Палестина е Йордания, и Йордания е Палестина. Има един народ и една земя, с една история и с една съдба”.
      Както вече знаете, през 1922г. върху 77% от територията на “Палестина”, се създава Трансйордания, преименувана през 1950г. в Йордания. Крал Хюсейн претендира, че “Палестина” и Йордания са идентични. В подкрепа на казаното от крал Хюсейн е фактът от навечерието на войната от 1967г., когато Ахмед Шукейри е лидер на ООП, но същевременно е и началник-щаб на йорданската армия, който в реч в Източен Йерусалим заявава:”Ще превърнем Израел на пепелище, от което не ще остане жива ни една-единствена еврейска душа, нито камък върху камък”. Йордания е с намерение да стигне до бреговете на Средиземно море като завладее израелските земи и ООП ще съдейства за постигането на тази цел.
      Сирия също настоява за територии в “Палестина II”, което неизбежно влиза в конфликт с ООП, а също и с Йордания. През 1987г., на конференция в Аман, столицата на Йордания, президентът на Сирия – Хафез Асад заявява:”Палестина е част от Сирия. Никога не е имало независима държава, наименована Палестина”. Сирийският президент изтъква една неоспорима истина.
      Като разрушават еврейската държава, римляните се опитват да заличат и историческата памет за нея. Затова, в 152г. сл. Хр. Римският император Адриан преименува земите на Израел – Иудея и Самария, на “Палестина”, а Йерусалим - в Санта Капитолия. Оттогава, “Палестина” е считана за южна част на римската провинция “Сирия”.
       Думите на Асад са израз и на регионален сблъсък на арабски интереси - Сирия също претендира за Палестина ( “Палестина II”). Сблъсък, който ще бъде решаван, едва след заличаването на държавата Израел. На тази база ще се разбере навлизането на сирийски войски през 1976г. в Ливан. Опасността ООП да завземе Ливан и да го превърне в своя самостоятелна и “неконтролируема” държава налага Сирия да действа. Нужна е ООП не като опонент или противник, а като средство за завоюване на “Палестина II”. ООП може и трябва да съществува в Южен Ливан, колкото за да тероризира Израел, да поддържа тлееща война с него, та когато е нужно, да се разпали мащабна война, предвождана от “силните” арабски страни, за които да останат и облагите от нея.
      Че ООП е “обслужваща” организация, го научаваме от изказването на Зухир Мусейн, военен лидер на ООП, пред холандския вестник “Trow” (31.III.1977г.):”Ние приемаме страданията за да изтъкнем нашата палестинска идентификация само за тактическа цел, защото това е в националния интерес на хората, да насърчаваме обособяването на палестинска идентификация за да го противопоставим на ционизма. Създаването на отделна палестинска държава е ново средство в продължаващата борба срещу Израел...Няма разлика между йорданци, палестинци, сирийци, ливанци. Ние всички сме част от една нация. Изтъкването на палестинската национална идентичност е въпрос само на политически причини...Основаването на палестинска държава е просто едно ново средство в борбата ни срещу Израел”.
      Това откровение попада право в “десетката”. Смисълът на създаването на ООП, включването й в ООН, претенциите й за самостоятелна държава, и т.н., са в контекста на крайната цел на съветско-арабската кауза по “Палестинския” въпрос - ЛИКВИДИРАНЕТО НА ИЗРАЕЛ !
      “Борбата с ционисткия враг не е само борба за израелските граници, но и срещу израелското съществуване въобще”, казва Басам Шариф, говорител на ООП, на 31 май 1986г. “Основаването на една палестинска държава в “Западния бряг” и “Газа” ще бъде началото на упадъка на ционистката инициатива. Ние ще се сме в състояние да се опрем на нея, за да завършим борбата по осъществаването на нашата цялостна цел”, Джордж Хабаш, ръководител на фракциите на ООП в Ливан, 9 юни 1989г.
      Палестинската държава не се връзва и с фактите на историята.

Б . История

      Името “Палестина” означава “страна на филистимците” и произлиза от древната еврейска дума “Филистия”, която означава “скитащ” или “номадски”. С това наименование еврейте обозначавали крайбрежната средиземноморска ивица на земята Ханаан, където днес се намира така наречената “ивица Газа”. Тази “ивица” в древността е населявана от “филистим” - древен народ, преселил се по тези земи от о-в Крит. Следите на този народ се губят окончателно около 8 век пр.Хр.
       Името “Палестина” се използва от гърците, римляните, турците, включително и от британците.
       По времето на Исус земята се нарича “Израел” (Матей 2:20,21; 10:23).
      Названието “Святата Земя” се употребява от християните от около 5 век насам. В опита си да заличат всякаква еврейска принадлежност със земята римляните я преименуват в “Сирия Палестина”.
       След римляните наименованието “Палестина” се използва от Отоманската империя до 1917г., а след тях и арабите - до 1948г., които я наричат още и като “Южна Сирия”.
       “Палестина” се използва през последните столетия твърде често вместо “Ханаан”, “Обетованата земя” или “Святата земя”. Въвеждането в употреба на това ново наименование по никакъв начин не е свързано с националистическо арабско значение, поради простата причина, че факторът на арабския национализъм по отношение на земята “Палестина” не е съществувал, докато не се появява Балфуровата декларация, принципно отдаваща тази земя, под това наименование, на евреите за създаване на тяхна държава. Показателно е, че единствено евреи и християни имат отношение към Палестина като “Свята земя”, докато в Корана това понятие се среща само веднъж и то за да покаже като каква я приемат тази земя евреи и християни.
       Интересен е и фактът, че до 1948г. евреите, живеещи в района между река Йордан и Средиземно море, са наричани “палестинци” – британското управление им издава “палестински” паспорти, “палестинско” гражданство, институциите, които администратират евреите са “палестински”, а арабите, живеещи в същия район, наричали себе си просто “араби”, а след 1948г. – “йорданци”.
       “Палестина” след 1974г. е пропагандно оръжие, насочено против Израел, защото го лишава от ИСТОРИЧЕСКА легитимност над земята. “Палестинската нация” възниква след 1974г. и не е нищо друго освен пропагандна лъжа. В предишната история никога не е имало “палестинска” арабска нация.
       Претенциите за историческа принадлежност над земята и името й като арабска Палестина страда и от друг недостатък – голямото арабско преселение в “Палестина” след като Британия обещава да съдейства за създаване на еврейската държава върху ТАЗИ земя. Много араби идват от околната на “Палестина” арабска общност. За арабите “Палестина” винаги е била част от една или друга тяхна държавна форма на управление и за 1200г. арабско владение те са създали на тази земя само един единствен арабски град – Рамала, през 8 век. Понастоящем там се намира щаб-квартирата на Палестинската власт под ръководството на Ясер Арафат.
       Валидността на арабските претенции към земята “Палестина” може да бъде преценявана и въз основа на фактора на състояние на земята, когато е под едно или друго управление. Когато е под техен контрол, арабите не показват идентичност и любов към тази земя, тя е пуста и неустроена, описано най-добре от Марк Твен през 1867г.:”Безплодна земя, чиято почва е достатъчно богата, но е оставена изцяло на плевелите. Ние така и не видяхме човешко същество през целия път. Рядко можеха да се видят храсти или дървета...”.
       Показателен е фактът, че много арабски земевладелци, живеещи от Дамаск до Кайро продават земите си – заблатени, запустени, безплодни и ненужни, полакомени от по-високите, дори от парцели в Ню-Йорк, цени, които евреите са готови да плащат. Само за периода 1933-35г. е разпродадена земя за над $20 млн по тогавашна стойност на долара. И когато след упорит труд блатата са пресушени, пустините – напоени, земята - възстановена и превърната в градина, арабските богаташи искат да си върнат земята, която ВЕЧЕ е култивирана ! И го осъществяват като ползват насилието, за да прогонят евреите. Искам дебело да подчертая, че завръщащите се в Палестина евреи се заселват в изоставени и пустеещи райони. Ако тези места бяха плодородни и населени с араби, за тях нямаше да има друг шанс за установяване, освен със силата на оръжието, с използването на войска.
       Историята е показателна в това отношение, че в периода 1917-48 евреите ползват единствено лично оръжие за самоотбрана и защита на “кибуците” от арабските набези, и до 1948г. те нямат нито въоръжението, нито кадрите, за да създадат военни сили. Еврейските заселища създават условия за работа, с която много арабски работници намират в тях своето препитание. Така, с нарастващото еврейско присъствие, нараства и арабското, идващо от близки и далечни райони.
       Във времето до изфабрикуването на казуса “ООП” няма и следа от историческа легитимност на “палестински” араби наследници на “палестинската” земя, нация и държава. Например, “Речник на Светото Писание” - исторически документ, печатан в Цариград през 1884г. Ето какво пише там за “Палестина” : “Палестина, означава, във Ветхия Завет, страната на Филистимляните, и беше онази част от обетовата земя, която се продължава по край Средиземно море на криволичния западен предел от Симеон, Йуда и Дан, Изход 15:14, Йоил 3:4. Палестина, според по-последното значение на думата в по-обширен смисъл, означава цялата страна Ханаан, както отсам тъй и оттатък Йордан; при всичко че често се употребява само за страната на запад от реката, тъй щото думите Йудея и Палестина означаваха в последно време едно и също. Намираме, тоже, и името Сирия-Палестина да се дава на обетованата земя; и даже по някой път Долна Сирия влиза в тази област. Ирод е най-старият познат списател, който говори за Сирия-Палестина. Той я туря между Финикия и Египет”(цитираните пасажи са осъвремени).
       По отношение на палестинския народ и държава “Речникът” дава значително повече информация, затова ще цитирам по-важните места: “Филистимляне, прочут народ, който населявал южното приморие на Ханаанската земя, която от името им се нарекла Филистия, или Филистимска земя, Псалми 60:8 и 108:9, или Палестина. Те първоначално се преселили от Египет в Кафтор, който някои разбират да е Крит...и оттам преминали в Палестина... Филистимяните бяха силен народ в Палестина, даже на Авраамовото време, преди Р.Х. 1900год., когато те имаха свои царе и значителни градища, Битие 20:2 и 21:32; Изход 13:17...Те бяха от части покорени от Асирийския цар Есарадона, и после от Псаметиха, Египетския цар; и много вероятно да са били подчинени и от Навуходоносор... Те напокон попаднаха под властта на Персийците, на Александър Велики, който съсипа Газа, едничкият Филистимски град, който дръзна да му се опре. Филистимците, види се, са се слели с други народности под Макаваейте и не се споменуват вече като отделен народ...”
       Ако приемаме Библията за верен исторически документ, тогава ще трябва да се съгласим, че е вярно, съдържащото се в посочените от “Речника” библески стихове – Битие 20:2 и 21:32, които говорят за отношенията между “Филистимския” цар Авимелех и Авраам, чийто син – Исмаил, е на 13 години. Т.е . “филистимците” или осъвремененото – “палестинците” са съществували като народ и държава векове преди да се е родил Исмаил - родоначалникът на арабите – баща на дванадесет сина, от които произлизат дванадесетте арабски рода, основаващи арабската нация.

- - -

       В настоящото изследване на историческите събития се сблъскахме с 4 основни, взаимосвързани сценария, които предопределят пътя, по който се развива и ще се развива арабско-израелския конфликт. Въвеждането на ООП в ООН през 1974г. е процес, развиващ се във времето.
      В неговото начало позицията на Йордания го препятства, защото не отстъпва да представлява арабите и на запад от река Йордан. Поддържа тази си позиция до 1988г., когато е принудена да се откаже от претенциите си за териториите на “Западния бряг”. Едва сега, Арафат обявява независима Палестинска държава. Ако беше обявена по-рано, Йордания можеше да попадне в пропагандния капан и да се окаже “окупатор” на “палестински” територии. Твърде странен, но и любопитен исторически момент... Земята, от която се нуждае държавата на ООП, е земята, от която се отказва Йордания. Същевременно, това е и земята, която е в пределите на държавата Израел. Оттук нататък, развитието на казусът “ООП” вече изцяло зависи от “отстъпчивостта” на Израел. Но как да даде земя за създаване на държава от организация, която си е поставила за цел унищожението му ?
       Международната общност смята, че този въпрос има решение по пътя на териториални “отстъпки” от страна на Израел като в замяна ООП да подпише споразумение за “мирно” съжителство с Израел и се откаже от член 1-ви на хартата си, визираща унищожението му като държава. От този взаимен “компромис” ще се роди палестинската държава. Най-доброто решение - “умерено” и “справедливо” и за двете страни. Теза, широко застъпена в световната медийна среда. Все пак става въпрос за световната общност, нали ?! Но дали онова, което предлага ООН като “умерено” и “справедливо” наистина е с такава стойност...? Дали, създаването на палестинска държава ще прекрати Близко-източният конфликт и араби и евреи ще заживеят омиротворени ? Няма ли “сценарият” да се дописва отново...?
       След войната от 1948г, по време на преговорите за “мир”, под натиска на Запада, Израел отстъпва “ивицата Газа” на Египет в името на обещания за “мир”. Обещания, написани на парче хартия. Защото след подписания “мир”, от египетска страна спрямо Израел се започва терористична война. Само за времето от 1953-56г. са извършени над 6000 терористи акции, като жертвите сред израелското население са над 1300.
       След “Суецката” война от 1956г. историята се повтаря. Западът дава гаранции, че ще бъде гарант за безопасността на Израел, като последният върне Синай и “ивицата Газа” на Египет - между Израел и Египет са разположени войски на ООН. Но идва май 1967г., когато Египет настоява войските на ООН да напуснат позициите си. “Сините” каски подвиват опашка и се оттеглят ! И какво се оказа...?! Че ангажираността на Запада и ООН в гарантирантиране безопасността на Израел се състои в думи, но не и в действия... 
      Израелски висши представители се впускат да сноват из Западна Европа и САЩ с надеждата, че войната може да бъде избегната... Показателен е куриозния случай, когато администрацията на президента на САЩ – Джонсън, не е в състояние на намери в архива на Белия дом списъка с гаранциите, подписани десет години по-рано ! Провалят се опитите на САЩ и Англия да свикат Съвета за сигурност на ООН за да се предотврати задаващата се война, в която по всички предварителни преценки Израел ще бъде ликвидиран като държва. Президентът Шарл де Гол вдига рамене и обявява “неутралитет” на Франция... Израел е оставен да се оправя сам... Ако може...И както може...
       Днешните планове на ЕС и ООН, в които се изисква Израел да направи “отстъпки” в замяна на декларациии за “мир” няма ли да имат съдбата на предишните ?
       Известният професор по история и класически науки д-р Каган в книгата си “За произхода на войната и запазването на мира”, след като е изучавал международните конфликти и мирни споразумения през последните 3000г. заключава, че политиката на отстъпки винаги се е проваляла. Досега Израел оцелява, благодарение на тоталната мобилизация на собствените си материални, човешки и морални ресурси. Израел не може да си позволи грешка ! Всяка допусната ще бъде фатална и последна за него. Но Израел е притиснат от международния сценарии за “отстъпки”. Израел няма алтернатива...
        Следват години на страхове и плахи надежди...
       13 септември 1993г., Вашингтон. Премиерът на Израел Рабин и председателят на Палестинската власт(ПВ) Арафат, подписват Декларацията за приципите на “Ословското” споразумение. В обръщение към Рабин Арафат обещава : ”ООП поема отговорността за мира в Близкия Изток. И за мирното разрешение на конфликта между двете страни и заявява, че всички важни въпроси, свързани с постоянния статут, ще бъдат разрешавани чрез преговори. Съответно ООП отказва да използва тероризма и други прояви на насилие, и ще упражни властта над всички части и служители на ООП, за да осигури тяхното сътрудничество, за да предотврати нарушенията, и ще наказва нарушителите.” Церемонията по подписването се извършва на 4 май 1994г. в Кайро.
       Дни по-късно, в джамия в Йоханесбург(Южна Африка), Арафат се изказва, като прави коментар върху подписания “Ословски” мирен договор: “Ние сключихме мира на Мохамед и мира на Саладин. Правим това само като временна тактика, докато станем достатъчно силни, за да си върнем целия Израел”.
       От ислямската история научаваме, че преди 1300 години, пророкът Мохамед сключва договора “Худайбия” с еврейското племе Кураиш, който договор гарантира 10 годишно примирие. Само след две години, почувствал се силен, Мохамед напада и унищожава за 24 часа племето, с което е сключил “мирното” споразумение – мъже, жени, деца...
       През 1187г. Саладин сключва мирно споразумение със същия мотив - да унищожи врага си малко по-късно. На 18 април 1998г. по египетската телевизия, Арафат отново сравнява споразумението от Осло’93 с примирието на Мохамед с племето Кураиш. В друго изявление, този път по палестинската телевизиия на 15.11.1998г. , Арафат пояснява на арабската аудитория : “Когато избрахме “мира на смелите”, ние го избрахме заради вярата си в пророка Мохамед, в договора Худайбия и приехме този договор на помирение, не на истински мир, като “договорът на смелите”. Тази двойственост на ръководството на ООП е всеизвестна и е отколешна...
       Преди години, йорданският крал Хюсейн заявава, че по време на присъствието на ООП в страната му : ”Ясер Арафат обяви и подписа с мен 22 прекратявания на огъня и не спази нито едно от тях”.
       Арон Лернер, “The Jerusalem Post” : “Споразумението, което Израел подписа в Осло беше не земя за мир, а земя за хартия. Сякаш самият Арафат съществува като две личности. Едната е, която се усмихва лъчезарно на снимките с американски официални лица, а другата е тъмната му половина. Тя призовава към джихад и поощрява убийците. Призивът на Клинтън към Арафат да се бори срещу терора е изключително нелеп. Това е все едно да ангажираш мафията да се бори с престъпността. Повече от 150 души, членуващи в “Хамас”, заемат ключови постове в палестинската полиция.”
       Генерал-лейтенант Моше Яалон, главнокомандващ израелската армия: “Те имат две различни версии на историята. На арабски говорят за мобилизация и “джихад” и отхвърляне на правото на съществувание на Израел. На английски, обаче, говорят за израелска окупация, колоноализъм, апартейд, като целят да заблудят западния свят с тази терминология.”
       Страните, които настояват за създаването на палестинска държава вярват ли си, че наистина ще създадат, както те я наричат, “демократична, стабилна палестинска държава, съжителстваща в мир с Израел” ? Защо се прикрива напълно съзнателно фактът, че това ще бъде 1-та държава, която ще бъде създадена пряко от терористична организация ? Защо се подминават и фактите за симбиозата на палестинския с глобалния тероризъм ? След Ословския мирен договор от 1993г. ООП получава земя, оръжия, пари и политическа власт, като в замяна дава само обещания за въздържане от насилие, а в действителност върши точно обратното. За 10 години до подписването на Осло’93 убитите сред израелското население от терористичните действия на ООП са 211, за 10 години след Осло’93 – броят им е 1100 ! В годината на подписването на Осло’93 убитите са 30, през 2002г – 450 !
       “Главната цел на терористичният режим на Арафат не е да основе 22-та арабска държава, а да унищожи единствената еврейска държава. Това е било и си остава същността на конфликта”, казва бившият израелски министър-председател Бенямин Нетаняху.

ЕСКАЛАЦИЯ НА ТЕРОРА

       Терорът от страна на ООП доведе израелското общество да му отговори през 2001г като избра за премиер “твърдолинейния” Ариел Шарон. В началото на мандата си Шарон се опитва три месеца да спре терора с политически и дипломатически средства. В отговор терористичните действия ескалират.
      От септември 2000г. до началото на 2003г. са извършени 15 800 палестински терористични атаки (други 1452 са предотвартени), в които са убити 710 и ранени 5050 израелци, много от които осакатяват – без ръце, крака, очи...
       На тази палестинска терористична война Шарон е принуден да й отговори с война... Израелски войски завладяват щаба на ООП в Рамала. Тук са открити десетки палестинци, издирвани от израелските власти за терористична дейност. Иззета е голямо количество секретна документация. От нея става ясно, че Арафат лично е нареждал за много от самоубийствените атентати. Нещо повече, докато по един мобилен телефон е издавал разрешение за заплащането за “извършената работа” - по $ 30 000 на роднините на атентаторите-самоубиици, в същото време по друг, отрича пред световни политици и медии всякаква причастност към атентатите – било лична или на ООП...
       Палестинският психолог д-р Масалха прави проучване през 2002г., което показва, че повече от 50% от палестинските деца на възраст от 6-11г. мечтаят да станат атентатори-самоубийци. Масалха заявява, че след около 10г. ще има поколение от убийци, изпълнени с омраза и готови да умрат при самоубийствени мисии. Кой насажда тези “идеали” в децата ? Палестинският доктор заключава: “Ние учим децата, че самоубийствените атентати са единственото нещо, което може да всее страх у израелците, че ние имаме право да ги извършваме и че човекът, който се самовзриви отива на най-високото място в рая”. “В общество, където легаризирането на деца убийци се превърна в идеология, човешкият морал прества да съществува…Какво е това правителство, което призовава гражданите си да станат убийци, докато кара света да вярва, че в действителност те са жертвата, която се бори за мир?”
       На 14.I.2004г. в 10:30ч. Реем Сала ал-Райши – майка на две деца, се опитва да премине през металните детектори на КПП Ерец, които алармират, че в нея има наличие на метал. Арабската жена обяснява, че следствие на операция има платитени пластини в краката, като същевременно имитира, че припада. Притичалите се да помагат израелски служители са пометени от взрива, който жената предизвиква с взривното устройство, което носи със себе си. Трима военни и един цивилен израелци са убити, 10 са ранени. Реем Сала ал-Райши е първата жена, наета от терористичната организация “Хамас”, която досега изпраща да се взривяват само млади мъже.
       Духовният лидер на “Хамас” Ясин казва, че използването на жена в техните операции е необичайно, но свещената война е “задължение на всички мюсюлмани – мъже и жени”. Този атентат онагледява на какво са способни арабските терористични лидери – върли противници на равните права на жените, но драго сърце им дават равни права в смъртта.
       20 000 палестинци ежедневно мионават през КПП Ерец за да работят в Израел. “Правим всичко, на което сме способни, за да улесним палестинците да си намерят работа в Израел” – заявява израелски служител по сигурността.
       40годишният арабин Ашур Шала негодува: ”Това е абсолютна глупост..Това е не само мястото където работим, но и нашият дом. Който и да поръчал експлозията, несъмнено трябва да е знаел, че 30 000 гърла зависят от работата ни тук. В крайна сметка това вреди на нас много повече отколкото на израелците”.
       Палестинското икономическо положение благоприятства палестинския и арабски тероризъм. Според войствуващите групировки арабите трябва да бъдат държани в мизерия, защото ако си намерят работа, ще заживеят нормално и ще се изплъзнат от възможността да станат пушечно месо за лудите идеи на войствените си лидери. Палестинскатото управление на “ивицата Газа” държи печалния рекорд на едно от най-бедстващите икомически места в света, с едно от най-големите в процентно отношение безработни.
       В края на март 2004 е убит Шейх Ясин – лидер на “Хамас”, едно от военните крила на ООП. От септември 2000г. Ясин е отговорен за извършването на 425 терористични атаки, при които са убити 377 израелци, а ранените са 2076.
       Няколко дни по-късно Общото събрание на ООН обвини Израел в “държавен тероризъм”. “Този съвет не е приел нито една резолюция, която изрично да осъжда умишлените кланета на невинни граждани...
       Това, че защитавате кръстника на тероризма, е върхът на лицемерието ви...”, казва посланикът на Израел в ООН Дан Гилерман.
       На 1 април 2004г. ЕС обвини Израел в “държавен тероризъм” и заплаши да прекъсна търговските си споразумения с него, ако бъдат убити и други терористични лидери. Няколко дни по-късно е избран нов лидер на– “Хамас”, Абдел Рантиси. Убит от израелската армия на 17.04.2004г.
       На 2 май 2004г. кола, управлявана от Тали Хатуел - 34 годишна, в която са и четирите й дъщери, попада под обстрела на палестински терористи, отклонява се от пътя и спира. Нападателите приближават колата и от упор застрелват останалите живи четири момичета, които в обща прегръдка, очакват разстрела – Хила – на 11г., Хадар – на 9г., Рони – на 7г., Мерав – на 2г. 


http://www.box.net/shared/q4lmf4gis8



       Ако тълкуваме мълчанието на Анан и ООН по повод убийството на четитите деца и майка им на 2 май, изглежда това престъпление не противоречи на “международни хуманитарни закони”... Избитото семейство е от еврейска колония, населяваща “ивицата Газа”, в численост около 8 000 човека. Палестинските араби искат тяхното прогонване и затова постоянно ги подлагат на терор.
      Над 5000 снаряда и ракети “Кассам” са изстреляни срещу еврейските селища в Газа само от началото на 2-та интифада. Но ООН мълчи, както по въпроса на избиването на семейство Хатуел, така и за тези арабски прояви на апартейд и дискриминация, когато група хора, живееща в дадена област, е подложена на насилие за да бъде прогонена, заради етническа или верската си принадлежност ? Защо нещата стават различни, когато се отнасят за евреите? Защо юрисдикцията на ООН не се отнася и до израелската общност ? На прогонване чрез насилие са подложени и израелците, населяващи “Западния бряг” – област, която трябва да бъде част от новата арабска палестинска държава. Палестинската власт отдавна ОФИЦИАЛНО е обявила, че ще изгони всички израелци, живеещи в така наречените “палестински” територии. Какво ли би станало, ако Израел реши да изгони едни или други араби, живеещи в Израел ?
       През периода 14-16 май 2004г. израелската армия разрушава над сто къщи в “ивицата Газа”, защото се използват като прикритие за прокопаване на тунели под тях. Само през 2004г. са открити и разрушени 11 тунела, а повече от сто тунела - през последните 3 и половина години. Всеизвестно е, че контрабандата на оръжие през тунелите е причина за много от терористичните атаки срещу Израел. Благодарение на тях “ивицата Газа” е залята с оръжие и експлозиви. Тези тунели с дължина няколкостотин метра имат изходи в палестински домове и минават под град Рафа - наполовина палестински и наполовина египетски. Израелските офицери ги описват като “подземен път, които свързва палестинската страна и Египет”. Този “път” се позлва години наред от терористите, които внасят по него ракети “Катюша”, снаряди, противовъздушни ракети, противотанкови гранати, големи количества експлозив, амуниции и стрелково оръжие, идващи от Египет, Ирак, Судан, Либия... Терористите се пренасочват към тунелите, понеже израелската армия блокира опитите за пренасяне на оръжие по море. Арабската лига призова за спешно заседание на Съвета за сигурност на ООН, на което да се разгледат действията на Израел в Рафа. Генералният секретар на ООН Кофи Анан осъди операцията на Израел: ”Призовавам израелското правителство да спре това разрушаване, което е противно на международните хуманитарни закони”. Според Анан и ООН да се прокопават тунели, по които да се вкарват оръжие и боеприпаси от една една държва в друга не противоречи на международните закони
       На 9 юли т.г. Международният съд на ООН в Хага излезе с решение по повод изграждането на “стената” от Израел, която има за цел да предотврати навлизането на терористи в Израел. Това решение квалифицира “стената” като “незаконна” . Интересно...?! Съдът държи повече на свободното придвижване на палестинците, отколкото на живота на евреите. Въз основа на това решение, на 21 юли Общото събрание на ООН прие резолюция осъждаща Израел за изграждането на “стената” и постанови нейното събаряне. 150 държави гласуват “за” резолюцията, 10 се “въздържат”, а 6 са “против”.
       По този повод израелският посланик в ООН Дан Гилерман заявява: ”Благодаря на Бога, че съдбата на Израел и на евреите не се решават в тази зала”. Ала не е далеч времето, когато именно “в тази зала” ще се решава съдбата на Израел...
        На 31 август 2004г. двама атентатори-самоубиици от Хеврон се качват на два различни автобуса и се взривяват. Убитите са 16. На 22.09.2004г. 18 годишно момиче се взриви в Йерусалим и уби двама полицаи.

- - -

       На 19 ноември 2003г. Съвета за сигурност на ООН гласува резолюция №1515., която приема така наречената “Пътна карта”, изработена от САЩ, ЕС, ООН и Русия, които са и “гаранти” за прилагането й. “Пътната карта” се основа на размяната на “земя” срещу “мир”. От Израел “земята”, от палестинците – “мира”. Многократно прилаган и познат сценарии, който досега не е сработвал за да донесе мира между евреи и араби. През този “нов” план прозира “старият” – съвременният вариант на “окончателното решение на еврейския въпрос”. Дали постигането на мира в Близкия изток ще се реши чрез поредното преразпределяне на онова, което е останало от Израелската земя...?
       Обещанието, дадено от Великобритания през 1917г. с Балфуровата декларация, че Палестина ще бъде земята върху която ще се създаде държава за народа Израел, препотвърдено през 1920г. на конференцията на ОН в Сан Ремо, потретено и от ООН на 29.XI.1947г., и до днес е оспорвано и няма никакви гаранции, че ще бъде спазено...Изминалото време е красниречив коментар, че конфронтацията с Израел няма да приключи с основаването на нова арабска държава в Палестина. След създаването й ще настане нова спирала на натиск, закани и насилие за да бъде принуден Израел да се откаже и от столицата си Йерусалим...



                           -  -  -

       Препоръки, мнения, съвети,  на е-mail адрес: todor_mach@abv.bg.

      

Предлагаме Ви книги от обновената книжарница "Книгите"  



Всички книги на Фондация 'Буквите" могат да бъдат намерени и
в книжарница "Български книжици" на Кристал

Най-добрата книжарница за българска литература

 
 

Ако не виждате произведението добре форматирано използвайте този линк.

© Всички права запазени.
Публикувано:
2005-09-14

Сподели във Facebook
  Това произведение е добавено в "Любими произведения" от:
Цикъл: Политика, история
Предишно произведение     Следващо произведение
Първо съботата, после неделята - политически анализ
 
За да можете да менаджирате произведенията и да пишете коментари, трябва да бъдете логнат чрез бутона "Вход чрез Фейсбук".
  Посещения: 3689  Отзиви: 0
  print Печат  
   
   
Медиен партньор  
Българско национално радио
Последнo в "Любими произведения"   1
1. Двуобразно... по Ханс -  stenli499  
2. ОТ ОЧИТЕ МИ ТРЪГВАТ ПО МИГЛИТЕ -  !alisa  
3. ПОСВЕТЕНО -  !alisa  
4. БЕЗ ДА СЕ СБОГУВАМ -  !alisa  
5. В ТАЗИ ПРИКАЗКА -  !alisa  
6. Параван -  мея  
7. Хероин -  izku6enie  
8. Обратната страна на добротата -  essy  
9. НЕ ОТКРАДНАХ СЪНЯ ТИ -  !alisa  
10. Рисунка с вятър -  stenli499  
Пълен списък
3
2
VIP произведения
Как да направим произведението си VIP
Събития  
 
Първи публикации  
22-12 Бумеранг -  stenli499
21-12 Душевен кръст -  nanito
21-12 Зимна дъга -  stenli499
20-12 Подаръкът -  ина крейн
20-12 Мой роден край -  чака рака
Пълен списък
 
 
 
Последно прочетени E-книги  
22-12 АЗ
22-12 Алманах Любовна лирика 2010
22-12 Късмет до поискване
22-12 Късмет до поискване
22-12 Змия върху кръста
Пълен списък