БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Малкото сиво куче

Анани Сашков Ананиев (канасювиги)

Раздел: Фейлетони  Цикъл:

Всъщност, всичко започна в сряда. В един обикновен делничен ден, когато гражданинът Попов видя за първи път малкото сиво куче пред входа на блока си. То стоеше там само, тъжно и бездомно, а в очите му с цвят на кестен Попов съзря една човечност, каквато не беше усетил у маса хора, включително и тъща му. И така, воден от някакъв непознат импулс, мъжът извади една от баничките, купени по пътя на безбожна цена и я даде на кучето. Сетне рязко се обърна и хлътна в тъмния вход, без сам да знае дали се гордее, или се срамува от постъпката си.

На другия ден, когато Попов излезе за хляб, малкото сиво куче отново беше пред блока. Щом го видя, от кротките му кафяви очи заструи благодарност и нямо обожание към човека, който го беше нахранил и за първи път беше повикал доброто в нелекия му кучешки живот. Гражданинът Попов не беше от камък.Той отново не успя да се сдържи и подхвърли коматче от топлия самун на невинното животинче. В петък историята се потрети, само че този път около малкото сиво куче се въртяха още двама негови събратя. В събота Попов се зарече да не дава повече храна на кучетата, които бяха станали общо пет. В неделя той мина около деветте помияри без да им обърне нимание, а малкият му сив приятел все така го следеше с трогателно предан поглед, мирно приседнал в тревата. Така се започна. С всеки изминал ден глутницата пред блока ставаше все по-голяма. Хроми, сакати, рошави, гладни, мръсни, хилави, злобни, малки, големи, огромни зверове се разположиха на площадката, също както 39-те депутати навремето пред Народното събрание. Денем кучетата се боричкаха помежду си, лаеха ту гневно, ту весело, гонеха минувачите и ровеха из кофите, а нощем виеха така страстно, отчаяно и безнадеждно, че докато ги слушаше, на човек просто му се късаше сърцето... Само малкото сиво куче не участваше в, едва ли не, хипарското ежедневие на събратята си. То се държеше настрана от тях и неотклонно гледаше към прозореца на благодетеля си. Това съзерцание се беше превърнало в смисъл на живота му.

Естествено, превземането на околоблоковото пространство от кучешката банда не се хареса на обитателите на панелите. Отначало те просто натякваха на Попов, че той им е докарал тая беля на главата, а когато глутницата се умножи, те започнаха открито да го тероризират, въпреки че нашия герой отдавна не се занимаваше с кучетата. Хвърляха му боклук на терасата, наводняваха го, къртеха стените му с ударна бормашина,а Гороломова от горния етаж час по час тропаше по вратата му и сипеше по негов адрес хулни думи. И в полицията го викаха, за да дава обяснения защо нарушава обществения ред...

Накрая се случи това, което трябваше да се случи. Гражданинът Попов побесня. Той възневидя всичко, що се движи на четри крака и лае и се зае с изтреблението на кучешката сган. Попов обстрелваше подивелите зверове с празни бутилки, пускаше им хляб, натъпкан с отрова, гърмеше с пушката на баджанака...Всуе! Отровата правеше помиярите далеч по-жизнени и енергични, а труповете на покосените от шишета и куршуми мистериозно изчезваха през нощта, като мястото на загиналите се заемаше от нови и нови бездомници. Тогава гражданинът Попов смени тактиката. Той започна да пише петиции, прошения и декларации до общинските, областни и тем подобни власти, участваше в радио и тв предавания, удряше с юмрук по масата на главни редактори с искане за незабавно унищожение на всички бездомни кучета и най-строги наказания за тези, които ги хранят. Позиви и възвания пишеше Попов, в които подканяше населението на свещенна борба срещу четриногите и безмилостната им анихилация, че и още, и още...

А малкото сиво куче продължаваше да го чака. То така и не забрави добрината на този човек. Мисля, дори съм сигурен, че и сега то стои пред блока му, освен, разбира се, ако Бриджит Бардо не го е прибрала при себе си, нещо, което не ми се струва особено вероятно...


2005-09-06

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)