БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Из "Автобиография на любовта"

Иван Добринов Раднев (иван)

Раздел: ПОВЕСТИ И РОМАНИ  Цикъл: Автобиография на любовта

      ........................

      Спомените ми започват след настаняването ни в хотела. По това време имаше някакъв проблем в града. Дълго време нямаше ток. Отегчителна и скучна обстановка. Една сладкарница и неприветлив ресторант. Разбъркани далечни спомени. Бяхме аз Венетка, Катя и Крум. Може би имаше и други, но тяхното присъствие не е от значение. Крум искаше да “сваля” Катя. А и тя като че ли нямаше нищо против да си направи майтап покрай неговите желания. Не знам как стояха “отношенията им”, но Крум доста се беше “вързал” и понеже навсякъде двете бяха заедно, той ми предложи да ги поканим на разходка из Чирпан. Разбира се - приех. Идеален шанс да опозная по-отблизо това прекрасно момиченце, което вече бе предизвикало моите симпатии. Дали беше половин час или два – вече не си спомням. Ходихме подръка и си приказвахме нещо. Какво ли? Едва ли има значение. След това се гонихме из хотела с някаква кутия за бонбони (откъде ли си спомням толкоз подробности). Беше ми приятно. Даже много приятно. Дори не разбирах защо. Какво правихме – разхождахме се, говорихме – нали на всяко състезание имаше подобни емоции.
      Замислям се за разходката в Чирпан. Дали ако не беше молбата на Крум, щяхме да ги поканим да се помотаем из града? Дали ако не беше неговото желание - да е насаме с Катя - щях да се опитам да побъбря повече с Венетка? Нима целта ми е била само да помогна на Крум в неговата безнадеждна мисия? Без да се осланям на спомените, ще кажа, че това не бе пълната истина. На мен ми беше приятна разходката из тъмните чирпански улици. Най-вече поради шанса да поговоря със симпатичното момиче. Някакъв половин час. Случаен разговор, невинна компания и нищо повече. Разговор с едно малко тринадесетгодишно дете. Докосване до нейната наивност, интелект и доброта. Хубаво ми беше. Без силни думи, без чувства. Но с нехайно проникнала в душата ми музика. Само от компанията на малко прелестно създание. Опитвам се да доловя образа на Венетка от този миг и единственото, което ми идва на ум е стиха на Яворов:

Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете.


     
Това беше тя. Това бяха нейните очи. Забелязах ги тогава. Музиката осъзнах след време. В същия момент знаех “че не трябва повече да се увличам от първи поглед”. Не оценявах, че този път става дума за нещо голямо. Че впечатленията, не от разговора, от момичето постепенно щяха да започнат да ме преследват. Да чакат искрата. Много пъти гледайки блудкав Холивудски филм, съм се дразнил на сцената, когато главния герой вижда красиво, нежно създание и се влюбва лудо в нея. Сега разбирам, че “от пръв поглед” е само метафора. Но мигът го има. Без вълшебния миг не може. Без вълшебния миг ще има тлееща любов, но не и пожари. Книгите са верни. Поетите не грешат. Който не вярва, това е единствено за негова сметка.
      Остана ми само да цитирам откъс от това, което успях да съчиня след време, когато огъня вече гореше. Част от стих посветен на случилото се в Чирпан:

из “Миг”

Чудесен миг, единствен миг, тъй светъл,
ти нещо бъбреше тогаз,
ти бе дете, тъй мила, нежна,
обляна цялата във светлина.
До теб вървях и гледах към небето
и радвах се на твойта красота.

Ний вървяхме двама и се смеехме небрежно
на някаква тъй глупава шега,
отде да знаех, че по тебе после
ще литне моята душа,
че тя ще търси, тя ще чака
отново тебе да съзре ...
Отде да знаех, че във тебе ще се влюбя,
че по тебе в рай и ад вечно ще горя,
че със твойто име ще свързвам сетне
всяка светла падаща звезда.

Но мигът отмина само спомена остана,
спомена за този хубав час,
в който ние с тебе, двама,
без да има нещо между нас,
бъбрихме така развеселени,
така захласнати и радостни така,
че всичко друго бе за нас шега.


    Какво е любовта? Има ли някаква логика в това чувство? Защо понякога се появява толкова неочаквано? Защо ме посети точно в този час? И защо Венетка бе момичето? Нима тя бе най-прекрасната, най-скромната, най-вълшебната? Щях ли да я открия, ако не аз бях участвал на кроса в Чирпан? Щеше ли да има друг подобен миг? Явно любовта е приказна магия, която никога не се поддава на анализ. Тя идва, започва да завладява, понякога изведнъж, понякога с месеци и когато покори окончателно, спасение вече няма. Разбира се за мен беше още много рано да прозра тази истина, защото в Чирпан дори не предполагах какво ме очаква. Тук любовта дойде, само ми намигна и аз без да осъзная какво се случи, се почувствах някак хубаво.

из "Автобиография на любовта" - www.radnev.com


2005-03-03

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)