‘ондаци€ Ѕуквите
 онтакти ѕоща
ѕишете ни     

Ћитературен

сайт

 нижарница

 Ќ»√»“≈

≈лектронни

книги

јлманах

"Ќова българска литература"

»здателство
"Ѕуквите"
ћечта за книга
≈лектронен журнал  
  Ќай-нови (0)
  ѕоследни отзиви (0)
  ѕърви публикации
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
  ѕоследнo прочетени
ѕрепоръчано   .
ѕрепоръчано
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
.
.
јвтори   .
  ѕо азбучен ред
  Ќови автори
.
.
ѕреводи и чужд.език   .
  ѕо раздели
  ѕреводачи
.
.
ƒруги   .
  ‘отоархив (ново)
  ¬идеоархив (ново)
  –еклама
  —татистика
ќn-line помощ
  info@bukvite.bg

 луб 'Ѕуквите'
.
.
 
“Џ–—≈Ќ≈   


–азширено търсене
Google Analytic
ѕрепоръчваме
от joanna_vas
 
—подавен кр€сък /Joanna vas & Alberta/
Ћюбовта ми
–исувай ме
ƒЏ∆ƒ
«ърно във стон - Ѕъди /Cefules&JoannaVas/
—реднощни думи
¬ сърцето си те имам
Ќегубещи€ нищото си
ћлечен път
»мето ти
— настъпване на есента
ќпрощение
Ќощта пристъпва
ћногопластови ухани€
–азпознавам “е
ѕрeпоръчвани ≈-книги  
   



…оанна(joanna_vas)>–азкази>’удожникът  
’удожникът
  …оанна (joanna_vas)
  –аздел: –ј« ј«»
Ќебето беше розово.
—лънцето ненатрапчиво се опитваше да прогони с лъчите си и последните останки от мрака.
Ѕеше тихо. ÷€ла нощ беше вал€ло сн€г и до сутринта беше натрупало така, че от стъпките на последните минувачи по улиците не бе останало и следа.
”трото весело надничаше през прозорците на нейната ста€та и гъделичкаше закачливо нослето й обещавайки, че ден€т ще бъде чудесен.
“€ се събуждаше.
ќтвори очи. ƒен€т се раждаше отново чрез не€ .
ћеката светлини на слънцето се промъкваше в ста€та й едва доловимо.“€ усети по лицето си лека усмихва ко€то € издаваше, че пак го беше сънувала.
Ќе й се искаше да се раздел€ толкова бързо с него и за това се опита отново да затвори очи. Ѕеше забравила да го целуне за последно в сън€ си и да му каже довиждане.
ќбичаше го и това й даваше сили да се събужда всеки ден с усмивка въпреки, че живота й не бе никак лек.
Ќе го питаше никога нищо, не задаваше никога излишни въпроси макар, че всъщност т€ не знаеше почти нищо за него.
Ќе се интересуваше от миналото му, не се опитваше да гадае бъдещето, опитваше се само да го усещаше така, както умее само т€, миг след миг и това й достав€ше гол€мо вътрешно удоволствие.
ћожеше с часове да го наблюдава, без да каже нито думичка и без да чуе нито една от него, но всъщност през ц€лото време в което б€ха заедно, те не спираха да разговар€т и това € изпълваше с трепет и мислено често танцуваше.
ќткликваше с радост на вс€ко негово импулсивно желание и по този начин го милваше.
Ќикога не знаеше, пък и не очакваше какво би могло да се случи във вс€ка следваща стъпка в ко€то се докоснат или раздел€т техните погледи. » може би точно това придаваше чар на т€хната връзка.
“€ знаеше, че той € обича, макар никога да не й го беше казвал с думи. Ќе беше и нужно.
“е умееха дълго да разговар€т по между си чрез тишината, ко€то ги свързваше.
ћоже би за това б€ха така неразделни и в мислите и в сънищата си, както и в дните.
«наеха, че не могат един без друг. Ќо никога не се търсеха. Ќамираха се.
» вс€ка т€хна среща бе различна, по своему. ќчите им б€ха единствени€ начин по който можеха да се докосват посто€нно. ћоже би точно за това, не си омръзваха никога. Ѕ€ха си отделили едно малко кътче в мисълта, в което можеха да се разхождат и да тичат на вол€ непрестанно.
“ова ги свързваше и ги правеше щастливи по своему.
“ой беше художник. ѕреди години, беше наел едно малко таванско помещение, в което рисуваше от сутрин до вечер своите неверо€тно красиви абстрактни картини.
Ќе контактуваше с много хора.
ќбичаше да се среща само с Ќе€.
«атова често € канеше на гости.
ƒокато т€ присъстваше в ста€та му, картините винаги се промен€ха. »зглеждаха н€как по-различно. —€каш неволно промен€ха цветовете си и образите ставаха по-светли и по-слънчеви от нюансите, с които ги беше рисувал до момента.
“€ обичаше да го гледа.
—ледеше вс€ко движение на четката му върху платното и се наслаждаваше неуморимо на абстрактната композици€, с ко€то той все й разказваше нещо.
„уваше го.
–азбираше го.
”сп€ваше да прочете вс€ко заложено послание върху платното и това € караше да потрепва от възторг всеки път, когато завършваше с усмивка творбата си.
¬секи цв€т и всеки образ € достигаше и живееше в не€ и затова т€ често изтръпваше до полуда.
√леждаше живота чрез него.
ј той Е не спираше да рисува.
Ѕеше красива.
Ћицето й бе нежно и излъчваше една особена и загадъчна светлина. ќчите й б€ха кестен€ви и топли, но винаги - широко отворени.
ѕремигваше р€дко.
—€каш не искаше да изпусне нито един миг, от времето през което б€ха заедно. ¬инаги й се струваше, че ако мигне - може да пропусне нещо важно и съществено, а не искаше.
ѕон€кога дори й се струваше, че спира дишането си притаена, за да не наруши хармони€та, ко€то цареше около т€х.
ƒнес си спомни, че веднъж го беше попитала, дали би могъл н€кой път да € нарисува.
“огава той € беше погледнал и съвсем леко се беше усмихнал, но това й се стори обещаващо.
ќттогава насам т€ все очакваше, че н€кой ден може би ще успее да се види през неговата душа на платното.
Ќо така и никога не го попита повече за това.
–азговар€ха малко.
≈дин ден дори се сети, че всъщност беше забравила да научи името му, но това не € смути особено много защото знаеше, че познава душата му.
“ова й стигаше, за да не им липсва никога нищо.
“айничко пон€кога си мечтаеше да може и т€ да рисува, почти колкото него, но ... дори не опитваше.
Ѕеше € страх, че може да успее и после ... знаеше, че н€маше да може да спре, също като него. “огава щеше да се лиши от удоволствието да стои край него и да го гледа.
ј т€ обичаше, така обичаше да го гледа...
—утринта, в ко€то се събуди, почувства н€какъв странен порив, който пареше в слънчеви€ сплит на гърдите й и караше сърчицето й да тупти по-ускорено от вс€кога.
“ова й подсказваше, че нещо може би ще се случи, но т€ не се притесни ни за миг.
«наеше, че го обича и нищо не можеше да се промени.
ѕрез тази сутрин т€ стана от леглото с лека усмивка, а нозете й докоснаха пода, едва доловимо.
—та€та й беше малка, но много уютна и топла.
ћислеше го.
—тори й се, че той също се е събудил вече и за това реши да се облече и да отиде при него.
Ќаправи го бързо и по път€ купи две дълги двойни кафета без захар в пластмасова чашка.
јтелието му се намираше съвсем близо до нейната къща и понеже беше доста рано, т€ усп€ да остави първите стъпки върху непокътнати€ от хората сн€г към дома му.
 огато застана пред врата му, дори не почука.
¬лезе направо.
“ой € очакваше.
Ѕеше седнал ма малката масичка и с€каш знаеше, че т€ ще дойде скоро при него.
Ќикога не си уговар€ха срещи.
–азсто€нието между т€х н€маха никакво значение. “е се чувстваха така, с€каш се познаваха от хил€ди години. Ќо всъщност, така и не се б€ха опознали до край. “ова ги крепеше и те знаеха, че н€ма никога да се изгуб€т.
¬секи ден те се приближаваха по малко един към друг и това ги радваше непестанно. ќчите им не спираха да се усмихват всеки път, когато се докосваха уж случайно. ѕон€кога дори изпадаха е унес от щастие...
“ака стана и в този загадъчен ден.
 огато влезе в дома му, т€ седна на масата кротко и му подаде все още топлата пластмасова чашка с кафе.
ƒокато отпиваха първите глътки, не спираха да се гледат. Ќе си продумаха нищо, но всъщност не спираха да разговар€т с очите си.
”трото се гмуркаше весло в ста€та и светлината игриво танцуваше по стените.
Ќебето започна полека лека да изсветл€ва, а ден€т пристъпваше гордо напред.
—амо едно мъничко облаче се движеше, леко полюшвано от зимни€ в€тър и не спираше да напомн€ за себе си.
“ой стана от масата, приближи се към не€ и ... € целуна.
’вана ръцете й в своите и € придърпа леко от стола към себе си. “€ се повдигна и се сгуши щастлива във него.
ќпр€ лицето си върху онази хлътнала част на гърдите му, под л€вото рамо, ко€то й беше много скъпа и ... притихна. ќбичаше да се сгушва на това м€сто, тъй като от там чуваше най-добре ускорени€ пулс на сърцето му.
ќбичаше го.
ћожеха с часове да сто€т така прегърнати, вкопчени един в друг, с€каш се виждаха за последно.
ƒнес обаче т€ го притискаше още по-силно от всеки друг път до сега. ”стните им неволно се срещаха и дъхът им се сл€.
»зведнъж ... той реши бавно да отстъпи назад.
ѕогледна €, усмихна се и каза: -ѕомниш ли веднъж ти ме попита ...
Ќо пак замълча.
Ќе й беше казвал нито една дума от седмици.
“€ проследи с любопитство вс€ко изражение на лицето му в очакване да узнае какво ще се случи.
“ой бавно тръгна към малката купчина от приключените през последните дни картини и понечи да вземе една.
ѕогледна € мило, с€каш € виждаше за първи път и с насълзени очи се обърна към не€ и й подаде платното.
- «а теб е. Ѕ€х ти € обещал отдавна, помниш ли?
“€ протегна ръце, взе картината и той забел€за, че т€ трепереше.
»зведнъж му се стори, че нозете не € държат.
“€ понечи да се подпре към ръба на масата за секунди, преди да реши да обърне платното и да види какво има на него.
 огато го стори, изтръпна...
Ќе можеше да пов€рва на очите си!
√леда го дълго! Ѕеше й толкова скъпо! “о означаваше много за не€.
ѕлатното беше ц€лото б€ло! ѕривидно на него н€маше нищо, но всъщност беше побрало ц€лата й същност до образ и имаше всичко...
”сп€ да се види през него.
”сп€ най-после да види красота за ко€то не б€ха отворени до тогава очите й, онази красота - невидимата и неуловимата за околните.
“ова беше неговата най-хубава и из€щна картина, ко€то бе усп€л да нарисува и т€ го знаеше.
¬ не€ имаше всички нюанси
÷елуна го за довиждане мълчаливо и необ€снимо защо, но побърза за да си тръгне. Ќе искаше да € вижда разплакана.
 огато се прибра у дома, закачи картината на най-светлото и видимо м€сто, така, че т€ да € изпъква...
ќт тогава често вс€ка нейна при€телка, ко€то й идваше на гости € питаше защо е закачила на стената си това гол€мо б€ло платно, вместо картина.
“€ се усмихваше и всеки път отговар€ше: - «ащото ... на него ме има!
Ќе € разбираха. Ќ€маше и да успе€т да € разберат никога и след време повечето от при€телките й просто спр€ха да идват на гости...
—м€таха € за странна, но те така или иначе никога не започнаха да й липсват!
Ћипсваше й само той, защото ... това беше последни€ ден, в който се б€ха срещнали.
—помни си, че на други€ ден т€ го потърси, за да му благодари за картината, но разбра, че той внезапно беше заминал.
Ќе попита къде е. “€ знаеше...
Ѕеше останал завинаги в не€!
 

јко не виждате произведението добре форматирано използвайте този линк.

© …оанна ¬сички права запазени.
ѕубликувано:
2005-02-05

—подели във Facebook
  “ова произведение е добавено в "Ћюбими произведени€" от:
÷икъл: –азкази
ѕредишно произведение     —ледващо произведение
’удожникът
 
«а да можете да менаджирате произведени€та и да пишете коментари, тр€бва да бъдете логнат чрез бутона "¬ход чрез ‘ейсбук".
   ќтзиви: 1
  print ѕечат  
ћедиен партньор  
Ѕългарско национално радио
ѕоследнo в "Ћюбими произведени€"   1
1. –Я–Р–Ь–Х–Ґ–Э–Ш–Ъ–™ -  sarcomadroll  
2. ∆ената в мен - ћалинка ÷веткова -  јдминистраци€  
3. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
4. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
5. ѕќ —“Џѕ »“≈ Ќј Ћя“ќ“ќ - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
6. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
7. ћќћ„≈“ќ ќ“ Ѕ≈Ћ»“≈ Ќќў» - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
8. ∆ената в моето легло -  aleks  
9. Ѕезпросветно -  светлана  
10. Ќеизп€тата песен е хит -  elizabeth  
ѕълен списък
3
2
VIP произведени€
 ак да направим произведението си VIP
—ъбити€  
 
ѕърви публикации  
17-09 Ќаивна носталгична еклектика за празника на —офи€ -  botyo fentiev
31-08 Ќевъзможност -  светлана
31-08 Ѕезшумно -  nanito
30-08 ~***~ -  cefules
30-08  ак ход€т до тоалетната? -  cefules
ѕълен списък
 
 
 
ѕоследно прочетени E-книги  
18-08 —писание  нигите - пространство за български книги, бр.1
18-08 —писание  нигите - пространство за български книги, бр.1
17-08 ѕроза 2015
17-08 ѕроза 2015
17-08 ѕроза 2015
ѕълен списък