БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

СРЕЩА

Изабела Неделчева Шопова (bella)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл:

СРЕЩА
Срещна я на пътя за някъде. Мислеше, че се прибира в квартирата си в града, но после се оказа, че е карал в обратната посока.
Беше много пиян. Алкохолът разкрепостяваше мисленето му и може би, затова не му се стори странно, че в лунната нощ, край шосето, върви жена в дълга лятна рокля и с метла в ръка. Кракът му беше натиснал спирачката, преди мозъкът да вземе решение за това. Тя се качи непринудено. Не каза за къде е тръгнала, не го попита къде отива, само малко срамежливо спомена нещо за повреда в двигателя, докато внимателно наместваше дългата дръжка на метлата между седалките.Той се учуди, че не вижда колата й на пътя, но така и не я попита.
Никога по-късно не можа да си спомни как се завъртя разговорът, че й разказа всичко за себе си. На разсъмване разбра, че просто говори, натиска педала на газта и следва извивките на пътя, но няма никаква идея къде се намират. Още се чудеше дали да й каже, че се е загубил, когато видя разклона. Ръцете му сами завъртяха волана и колата послушно свърна към тъмното притихнало селце. Паркира пред къщата, без да вижда. Очите му бяха пълни със сълзи и само навикът движеше крайниците му.
Не беше стъпвал тук след погребението на баща си, но още имаше ключ. Бензинът беше на свършване и се наложи да останат в къщата. Ожениха се след три седмици и поканиха на сватбата цялото село.
Тя не беше добра домакиня , но готвеше превъзходно.Колегите и приятелите му я харесваха, гостуваха им често. Даже малко флиртуваха, но нещо в нея ги плашеше. Беше твърде саможива, имаше твърде много странности. Мразеше прахосмукачки и обожаваше котките. Ходеше на дълги разходки в гората, сама, придружена не от куче, а от огромен черен котарак. Гледаше на кафе и твърде често познаваше. Жените в селото открито я боготворяха, а мъжете се страхуваха. Понякога я викаха в някоя къща, да види болно дете или агне. Тя само ги погалваше, казваше им тихо нещо и детето заспиваше, а агнето започваше да се храни. Имаше странно хоби - правеше метли. Украсяваше ги с цветни конци и мъниста, оформяше дръжките им в причудливи форми и после ги подаряваше на приятели и съседи. В селото се шушукаше, че метлите й били омагьосани, гонели уроки, носели късмет.
Домът им вечно беше пълен с хора. Почти не оставаха сами в къщи и тя все беше заета с гостите, а на него започна да му писва.
Бизнесът му се разрастваше бързо, печелеше много пари, харчеше нашироко, сдоби се с ново самочувствие. Секретарката му упорито го сваляше, а той оставаше верен на жена, която не признава авторитета и способностите му, открито спори с него пред приятелите му, гледа котки, вместо да му роди деца и по цял ден се занимава с проклетите си метли в гаража. Започна пак да пие. Първо само по чашка вечер след работа, после... после внезапно откри, че от седмици не спи при жена си, затова пък често се събужда в леглото на секретарката с тежък махмурлук и нещо още по- тежко в душата. Започна да прави скандали - първо за котките, после за метлите, а след това за каквото се сети. Правеше го пред гостите, за да я накара да се засрами или насаме, за да й внуши респект, но тя само мълчеше и го гледаше учудено . Приятелите им престанаха да идват. Къщата утихна и беше окончателно превзета от котките. Те бяха навсякъде - спяха на диваните, облизваха се на масата в кухнята, катереха се по дрехите в антрето, излизаха с нахален вид от килера, сякаш му се присмиваха, че не е господар в дома си.
Една нощ цигани я повикаха в съседното село, да види болно дете. Тя веднага се облече и излезе в снежната буря с дрипльовците, без да го попита, без дори да му каже нещо. Прибра се след полунощ и го завари пред празна бутилка. Изгледа го мълчаливо и се запъти към спалнята, но запратената след нея чаша се разби с трясък и разпилените стъкла я принудиха да спре. В очите й пак нямаше страх, а само тъга и това го вбеси. Ще му се прави на праведница, а? Ще му отправя мълчаливи укори! Ще му се пише много добродетелна! Луда! Да му се смеят хората! Това ще приключи! Още сега! И юмруците поставяха ударения в изреченията. Удря, докато се умори и падна в коридора. Стъклата се забиха дълбоко в плътта, но алкохолът беше превзел съзнанието му и той не почувства нищо. Сънят милостиво му позволи да забрави странния й поглед, когато превита на две от болката, тя излизаше през външната врата - по рокля, без палто и обувки, взела само метлата с дългата дръжка.
* * *
Баба беше права. Не трябваше да рискувам с толкова стара метла в последните часове на пълнолунието. Мощността внезапно намаля и загубих контрол. Едва не се пребих при падането и метлата се повреди окончателно. Какво ли не опитах - изобщо не помръдва. Ще трябва да вървя по пътя. Все ще стигна някъде.
Тази кола се движи доста странно. Шофьорът сигурно е пиян. А, той спря. Чудесно, ще се повозим. Смънквам някаква благодарност и се чудя как да обясня защо съм тук, но той дори и не ме пита. Хили се и ме гледа с интерес. Правя тайно знак с разтворени към него пръсти - да си гледа пътя и да говори за себе си, да не се занимава с мен. Този път магията подейства.
Момчето кара внимателно и говори, без да спира. Почти не му разбирам от пиянското заваляне, но е симпатичен, успява да ме разсмее. Всъщност, говори от часове и май отдавна е забравил къде отива. Пробвам малък, но много опасен (сякаш чувам гласа на баба) трик и успявам да надзърна в мислите му. Там виждам малко момче - тъжно и наранено, копнеещо за обич и за хубавата къща в китното селце. Лекичко насочвам мислите му към къщата и само след час вече пием кафе в кокетната кухничка. Смеем се , но от очите му още наднича тъжното дете. Какво ми става?! Сега имам по-важна задача. Трябва да ремонтирам метлата и да съм готова да я изпробвам при следващото пълнолуние. Е, вярно, дотогава има време.
Добре де, Гръм и Мълнии, ще го зарадвам. Наистина е много забавен. Добър човек е, вече съм абсолютно сигурна, пък и ме гледа с такъв копнеж. Иска ми се да видя как се смее момчето в очите му. Може би затова баба казваше, че е опасно.
Женени сме от две години, но ми изглеждат като вечност. В началото беше фантастично! Бях така щастлива, че дори не можех да се сърдя на баба, задето ме е държала далеч от хората толкова дълго време. Вече разбирах защо майка ми е допуснала да забременее от обикновен мъж и ме е родила, но не проумявах защо баба толкова се страхува от хората. Не ми и пукаше особено. Не направих нито един опит да й се обадя при пълнолуние и тя сигурно ми е ужасно сърдита. Намери ме нейният котарак Мрак и остана да живее с мен. Навярно го е пратила да ме пази.
 Забавлявах се страхотно! Почти не се сещах за метлата. По - интересно ми беше да се намесвам тайничко в бизнеса на съпруга ми и без той да усети, да му помагам. Беше толкова щастлив и горд със себе си. Сърце не ми даваше да му кажа, че партньорите му го мамят, а служителите му крадат. Очите му се смееха, но аз имах лошо предчувствие. Започнах да експериментирам с метли.
Не бях научила достатъчно в училището на баба, но Мрак ми помагаше и след няколко десетки неуспешни опита най-после постигнах напредък. Някъде по това време се появи русата секретарка. Подарих й метла със скрита магия, за да я държа далеч от него, но тя я продаде на колекционер. В сърцето й витаеше тъмнина и мислеше само за пари. Тогава още не разбирах, че аз съм отговорна за идващата беда. Не познавах достатъчно хората и се отдадох на забавлението, без да мисля за последиците. Намесих се в неща, които не разбирах и лекомислено се надявах всичко да свърши добре, както в бабините приказки. Стараех се да помагам на хората от селото. Ласкаех се от благоговението им пред силата на моите умения. Бяха дребни трикове, но те не го знаеха. Заслепи ме блясъкът на славата и топлината на хорската обич. Когато се осъзнах вече беше късно. Той пиеше непрестанно, мразеше себе си и целия свят. Бях загубила власт над сърцето му. Сега се гледаме като врагове. Той ме мрази и май е прав - аз причиних всичко това. Момчето в очите му отдавна е изчезнало и там се е настанила празнота. Вече не смея да надничам в мислите му. Не вярвах, че ще ме удари. Май наистина не познавам хората. Тази нощ има пълнолуние и изглежда е време да си вървя. Вземам само старата метла. Мрак се отърква радостно в краката ми. Оставям го да ме води.
2002-11-20

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)