БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Прошка

Serenity (skadi)

Раздел: ФАНТАСТИКА и Фентъзи  Цикъл: Легенди и други проклятия

Коленичи до него, силно го прегърна и положи главата му на рамото си. Беше вцепенена, все още не успяваше да проумее напълно станалото. Несъзнателни сълзи се стичаха по бузите й. Откъснала парцал от ризата си, чистеше кръвта от гърдите му, действаше полумеханично.

В локвата до тях бяха захвърлени вериги и няколко железни медалиона. Дрехите му бяха целите в кал.

Не чуваше плача си. Стискаше го здраво, като от това да зависеше живота му… Усещаше диханието му, цялата се водеше по тупкането на сърцето… Минути преди линейката да пристигне, то спря… Паникьоса се, молеше го отчаяно, удряше гърдите му с юмруци…

***

- Час на смъртта?

- Два и половина сутринта…

- Горкото момче…


***

Стаята беше почти празна. Няколко книги и лекции заемаха бюрото. Имаше още шкаф, стол и легло. Стените бяха изрисувани с черни графити. Над леглото имаше два забити гвоздея, по тях висяха вериги и няколко дрънкулки. Прозорците дополовина бяха боядисани в черно. Под стола лежеше едро сиво куче, с вълча физиономия.

Отключи вратата. Влезе и хвърли раницата си на леглото.

- Кено, готин! - Иза се заигра с кучето. - Много ли скуча днес?! Виж какво ти нося! Ммда … консерва… като спечеля от тотото ще имаш пържоли , обещавам!

Телефонът в коридора звънна.

-Не! Василеви ги няма… Да квартирантка съм… Добре, ще предам…

***

Имаше среща с тях в около десет. Нямаше право да закъснее.

Седна на поляната в градската градина. И зачака, знаеше, че няма да е дълго.

- Харесва ми, че си точна… - усмихна й се Локи. Иза не знаеше истинските им имена,  както и те нейното… - Много си красива, знаеш ли?! -  лукаво й прошепна в ухото и прокара ръка по рамото й.

***

Отправиха се към гората.

Построиха малка клада на свободен от дървета хълм. Бяха общо дванадесетина сенки.

Някой докара детето. Беше овързано с вериги, личеше да е упоено… миришеше на странен наркотик… Завързаха я на дебел кол, момичето се свлече сред съчките, беше онемяла от уплаха, дрехите й висяха разкъсани, а от ръцете й капеше кръв…

Разнесе се писък… Настана тишина...

Локи протегна ръце нагоре... над пламъците се понесе тъмна сянка... Иза замръзна.

- Доведи ми я! - изкрещя Локи.

Коленичи. Зари ръце в пръстта и опря челото си в земята. Напяваше си дива, непостоянна мелодия...

Сянката доби форма. Красива жена излезе от пламъците. Локи протегна ръце към нея и тя се вля в очите му... добиха мътен цвят, болката пулсираше по него и разкривяваше лицето му, вече не приличаше на човек, по-скоро на изродено животно.

Иза, забила нокти в пръстта, едвам дишаше.Тя не присъстваше там...


***

- Коя си? - запита гласът.

- Иза!

- Как смееш да стоиш на границата? Нима не си смъртна?!

- Смъртна съм!

- Тогава върви си... Докато още можеш!

- Искам да го видя! Само за малкo... минутка –две...

- Не! Получи демона, за който дойде! Имаш дарба, не я обръщай срещу себе си!

- Нима някога е била с мен?!..


***

Следващите седмици бяха спокойни, както на работа, така и в университета. Дори си мислеше, че, може би, нищо лошо няма да последва...


***

- Не съм виждал жена като теб! Ти имаш уникална връзка с другия свят... Научи ме! -Искам да знам!
- Локи , и аз не зная как става... то е и край. Ще ми се да мога повече...
- Да усещам мощта на демона е велико... Защо не я споделиш с мен?Да бъдеш безсмъртна?
-Така ли се чувстваш? Безсмъртен?
-Да!
- Значи вече си мъртъв... - смотолеви тихо.
- Казаха ми, че на следващата тъмна луна жертвата трябва да е "силна"...
- Демонът ли?
- Да...
- Така е, тогава е някакъв празник, който разтваря порталите,... а някой може да остане постоянен...
-Какъв късмет ,че те имам... за жрица...
  Локи я прегърна, опита се да я целуне, но Иза се дръпна...
Не искаше да знае всичко това, не искаше този живот...

***

Лежеше в калта... цялата беше овързана... Локи я взе и я сложи на нещо подобно на олтар... Издигна ножа си, над него разпери ръце тъмна сянка. Започна да говори думи на непознат език, бавно и тихо. Останалите седяха в кръг около тях и повтаряха думите му... Иза не чуваше нищо. Локи заби ножа малко над корема й... Събуди се... Кено лежеше до нея и ближеше пръстите на ръката й.

***

Денят отмина. Към девет се видяха в градинката. Иза се чувстваше странно, като че някой я следеше...
- Избрахте ли си жертва? - запита с лека тревога... "Бягай" - мълвеше разумът... "Мъст" - отговаряше сърцето.
- Да! Между другото, приготвил съм ти рокля... ела!
 Съмнението бавно се загнезди в ума й. Добре знаеше какво значат думите му... Та нали така бяха убили Явор преди седем години... Тя трябваше да ги спре, но й трябваше удобен момент... Дали най- опасният не беше и най-сигурен... Връщане назад няма...

***
Събуди се в някъква стара барака. На ръцете си имаше белезници. Носеше дълга бяла роба... Това ли беше краят?!
- Зная коя си! - каза Локи, докато стоеше с гръб към нея. - Тя ми каза... нима мислеше, че ще те оставя да ме унищожиш?.. Липсва ти брат ми?! - стрелна я с поглед. - Е, сега ще се съберете!..
 Хвана я през раменета и я изправи. Иза не каза нищо... Овърза я с вериги...
- Помниш ги, нали? Тези бяха! Взех ги назаем от стаята ти... заедно с душата на оня пес...
 Иза не усещаше силата в себе си... думите й бягаха... всичко и беше избягало...

***
Металът тежеше адски много... Иза сънуваше наяве... Виждаше Явор. Той й крещеше нещо в ушите, но тя беше глуха... милваше я... говореше й... Той я молеше  да се държи, да се бори, но тя се беше предала. Искаше да си отиде... Дойде при тези хора, да отмъсти, но беше станала една от тях, като тях... дори й харесваше...
- Прости ми...

***
Олтарът беше дървен, около половин метър висок...
Локи заби ножа малко над корема й. Направи разрез до сърцето и го изтръгна...
Демонът му шепнеше - да опита кръвта й, да получи силата й... да разтвори портала...

На няколко крачки от кръга, във въздуха, летяха цветни искрички, хиляди... сливаха се, преливаха една в друга и се пръсваха...
Отхапа къс... усети горчивина, очите му се насълзиха... кръгът напяваше...
 Явор  уви верига около врата му... демонът го нямаше. Завлече го... разбута кръга и го хвърли във вихрушката от цветове... всичко избухна...
Децата на тъмнината напяваха...

***
- Наказвам те, смъртни... с най-жестокото... нито си живял, нито отново ще бъдеш!
 Нещо се разплете, предшествано от глух писък...

***
Деница се събуди. Сънуваше нещо странно, но нямаше спомен какво е.
Днес ставаше на дванайсет години.
От съня й бяха останали само думите: "Не бой се, ще съм силен и за двама ни..."
 След като се изми, вече не ги помнеше...
Имаше усещането, че беше изсънувала... или припомнила един цял живот, но не можеше да се сети повече... Знаеше само, че този път няма да умре безсилна... това беше наградата - втори шанс?! "Какви ги мисля?!"

***
- Не бой се, ще съм силен и за двама ни! - прошепна й Явор и хвана ръцете й пред жреца.
- Вземате ли... - не чуваше думите, светът заглъхна..., в главата й се завъртя репликата на Явор - даде й кураж... къде ли я беше чувала?!
- ... тази жена, за да я пазите...


2004-09-30

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)