‘ондаци€ Ѕуквите
 онтакти ѕоща
ѕишете ни     

Ћитературен

сайт

 нижарница

 Ќ»√»“≈

≈лектронни

книги

јлманах

"Ќова българска литература"

»здателство
"Ѕуквите"
ћечта за книга
≈лектронен журнал  
  Ќай-нови (0)
  ѕоследни отзиви (0)
  ѕърви публикации
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
  ѕоследнo прочетени
ѕрепоръчано   .
ѕрепоръчано
  ѕо раздели
  ѕо азбучен ред
  —лучайни произведени€
.
.
јвтори   .
  ѕо азбучен ред
  Ќови автори
.
.
ѕреводи и чужд.език   .
  ѕо раздели
  ѕреводачи
.
.
ƒруги   .
  ‘отоархив (ново)
  ¬идеоархив (ново)
  –еклама
  —татистика
ќn-line помощ
  info@bukvite.bg

 луб 'Ѕуквите'
.
.
 
“Џ–—≈Ќ≈   


–азширено търсене
Google Analytic
ѕрепоръчваме
от skadi
 
∆ивотното в мен
ўом погледнеш Ћуната... III част
—ълзите на тишината
Ѕезименно
≈дин изгубен сън I
—тарецът и цигулката
–авноденствие
ќрис
ѕразен
—мисъл
«авещание
откъс 1 (началото)
¬ търсене II
създаване
«везди
ѕрeпоръчвани ≈-книги  
   



Serenity(skadi)>Ћегенди и други прокл€ти€>ќрис  
ќрис
  Serenity (skadi)
  –аздел: ‘јЌ“ј—“» ј и ‘ентъзи
Ќа зазор€ване тръгнаха.„акаше ги дълъг път.
“ърпеливо изкараха овцете.
- ѕетър, ще ни чака над „ешмите!
- —амо да не ни увари обедното слънце...
 ќтскоро б€ха овчари в селото,но познаваха горите по-добре дори от горски€.
 
***
 
-≈дно от кучетата ми е изчезнало тази нощ!-посрещна ги ѕетър.
-Ќе го ли беше вързал?!
-ѕрегризало е въжето и дим да го н€ма.
   ѕродължиха мълчаливо да върв€т по криволичащите горски пътеки.—лънчевите лъчи все още трудно си пробиваха път измежду гъстите корони на боровете...„у се вой."ћного често започнаха да се обаждат...",замисли се —тойко.
 
***
 
¬ървеше доста бързо и въпреки това тихо.Ќе искаше да бъде чута.“ози път светът беше коренно различен...—труваше й се , че светлината е по- мътна, загубила от прозрачността си.√ората не беше същата ,макар че н€маше как да е друга.“ъпанът в пръстта заглъхваше...
 ѕочти настигаше овчарите,лапите й танцуваха с ритъма на зем€та.„у вой,викаха €.—пр€ се,замръзна на м€стото си...ослуша се и бързо се шмугна измежду кривналите от път€ овце.
 
***
 
ѕетър потръпна.
-Ѕих се заклел,че вид€х нещо!
- акво?
-ѕриличаше на момиче,жена...
-ќще не сме стигнали пол€ните, а вече за самодиви приказваш!
-≈ньов ден мина,а и не помн€ кога за последно съм чувал да се споменават легенди.-тросна се »ван.
-јле,то нали знаеш,не пита,случва се.-намеси се —тойко.-Ќе ти ли е гузно, че € отрепа оназ вълчица?!-попита с укор...
-Ќе !’аресва ми как главата й окрас€ва стената в хола...јма не бих се цапал пак с кръв...миризмата трудно се мие.
-ѕо- зле от овчата?!ѕоне не трае с години.
  »ван се замисли,подпр€ се на гегата и се заоглежда...ѕътеката,ко€то б€ха уловили не беше от каменистите, нито беше стръмна,но той се задъхваше често.ќт л€вата им страна боровете б€ха по-нагъсто - "Ќаблюдават ни..."
- »ване, аде,че те загубихме по път€ ,ей!
»ван се усмихна и ги настигна.Ќо тишината го подтискаше.ѕтиците тр€бваше да са по-шумни,овцете също- б€ха смирени като на заколение.
 
***
 
¬икаше € ...√ората € викаше.“ихите писъци се носеха като па€жини по въздуха и крад€ха мислите й.“ичаше с все сила като често забиваше ноктрите си в меката пръст...¬о€т на в€търа € побъркваше,биеше шумно по вените й, като скъп наркотик...
 
***
 
Ќаближаваха нощното си убежище. олкото по- тъмно ставаше,толкова по-отчетливо »ван различаваше по дървестните стволове разгневени гримаси.ѕон€кога дори потупваше с гегата си по кората,но преди да € доближеше,те се пръсваха на кристали из въздуха.
 ∆ивотните б€ха неспокойни.ћалко от т€х се осмел€ваха да се отцеп€т от път€.
 ƒругите двама овчари му се струваха твърде унесени, слепи...
 огато стигнаха кошарите »ван вече виждаше фосфорициращи€ синкав прашец по път€.ƒори му се струваше ,че лети около т€х като капан,като белег...

***

—тигна потока.—нижи се и се заоглежда в кристалната вода.ќбразът й ставаше все по- непознат.«ари пръстите си в калта, сл€ха се и на т€хно м€сто се по€ви тъмен корен.“€лото й се преви.«ари крайниците си в тревата и изви глава нагоре.ќт очите й се стрелнаха искри...

***

-ѕобиват ме тръпки, прекалено тъмно е.-измънка »ван, докато разтриваше лактите си с длани.
-Ќе се дръж като дете!Ѕили сме тук хил€ди пъти!-отсече ѕетър.
-“очно това ме притесн€ва...с€каш полуд€вам!¬иждам само измислици...
 —тойко мълчеше , както обикновено.

***

Ѕеше разбудила земните твари.“е безцелно прелитаха и се стрелкаха из гората.ќбгръщаха дърветата и пътищата...гонеха се с дивите животни.ѕееха игриви и лукави песни,които отекваха в гората на непознати€ си език.
 »скаха да ги сплашат,искаха да им напомн€т...

***

—ъбраха и затвориха овцете в кошарата.
—тойко побърза да се прибере в колибата, за да запали огнището.»ван се прибра с него.Ќавън остана само ѕетър, върза кучетата,сипа им вода и им надроби попара...хвърли им и по един кокал.
-≈ при€тели,при€тно хапване!» аз не бих отказал едно...-избърса ръцете си в панталона.—ъбра малко съчки и н€колко по-дебели клона.
 √ледката го вцепени...¬ подножието на гората се движеха безцелно около десетина сиви вълци с кръв по козината и обагрени в червено очи.Ѕ€ха на двайсет или по-малко метра и душеха жадно въздуха около колибите.
  учетата заскимт€ха,ѕетър се стресна от пискливите им звуци.–азбуден от моментни€ си вцепен€ващ унес забел€за ,че образите б€ха изчезнали.ѕобърза да се прибере при другите."јко ми мислеха злото...можеха да ме нападнат..."
 ўом се стопли на огън€, разказа какво е вид€л.»ван се намеси със сво€та истори€.
-»во, ти си по черен от всички демони в та€ гора взети заедно!-леко се подразни —тойко.
-—тига сме говорили глупости!—пи ми се -зарънка »ван.-—амо си изкарвам прехраната.–азвеждам туристи,това е.
-Ќе ми се в€рва!-заинати се —тойко-ќткакто ги почна тези разходки , половин гора стана на трофеи.ўе ни прокълнеш ц€ло село...
-“върде суеверен си-засм€ се ѕетър,-»деални€т овчар,сигурно знаеш стотици истории.
-ћоже и да си прав...и ще ви разкажа една...-—тойко се облегна на стената и започна разказа си.
»сториите му винаги започваха с духовете на гората,разправ€ха се за планински храмове,стари манастири и завършваха сред мъглите на полските могили.«а скромните си четиресет години, прекарани в странстване се беше превърнал в кръпка за света.
 Ћегендата му се отнас€ше за равновесието и хармони€та, за мрака в душата...ћакар историите му повече да приличаха на митологично-философски лекции в н€кой университет.

***

∆ивота и смъртта са тежести от двете страни на една везна.ѕриродата е тази, ко€то ги пази в равновесие. огато н€кое от рамената се наклони,механично се задействат сили, които тр€бва да възвърнат баланса...
 ”биецът винаги получава своето наказание.пон€кога то е много по-страшно от физическата болка.ƒори невежеството е капан,създаден в омагьосан кръг.
 »ма легенда , според ко€то зли€т сам проклина себе си с делата си.“ой е болен от собствената си низост и й се обрича.
 Ќо пон€кога в пространството и реалността се по€в€ва н€кое свободно електронче,искрица, освободена от злодействата, ко€то отключва м€сто за легендите...ѕон€кога случайно,пон€кога нарочно живи и неживи същества могат  да пуснат енергии и сили, древни колкото зем€та...дори самата зем€...
 “акъв е и пазител€т на гората.ƒух , който ако бъде освободен връща душите на децата й обратно в не€, не позвол€ва на човека да ги открадне и да черпи от силата им.ƒенем е вълк и със сво€ вой бележи хората; на зазор€ване и залез е прелестна девойка, за да ги съблазни;нощем е дърво, за да буди другарите си, а като гарван краде бел€заните души.ќтвежда със себе си тези, които бъдат посочени от мъртвите,без значение виновни или не- невинни н€ма...
 ƒобрите превръща в горски духове , а злите в кал...

***

—тойко се събуди първи.’румна му да излезе и да се измие с роса.„увстваше се мръсен.ќще щом отвори портата , пред очите му се разкри чудна гледка...ћлада жена с буйна черна коса, б€ла кожа и жълти очи...беше облечена в зелено,но рокл€та н€маше €сна форма.“€ ц€лата като да н€маше €сни очертани€.ћомичето го подкани с ръце към себе си.–азумът му се опитваше да се бори, искаше да извика при€телите си, да изб€га, но сърцето му беше потънало в очите й.
-Ќе се бой,аз ще те паз€...

***

Ќад боровете се понесе гарван...

***

ѕетър и »ван търсиха —тойко почти ц€л ден.Ѕ€ха изкарали овцете пред колибата, готови за път, но им се наложи да пренощуват още веднъж на —амодивските пол€ни....
 ѕрез нощта оставиха вратата отворена, но той не се върна, нито онази нощ, нито през следващите...

***

—лънчевите лъчи възвърнаха златните си одежди, но дълго смолата се стичаше по стволовете на дърветата.

***

—лед връщането си в селото ,»ван прекарваше вс€ка вечер в кръчмата...≈дна сутрин не се прибра.«апочнаха да говор€т ,че бог го наказал с лудост.

***

ѕетър си остана овчар и до старини търси —тойко.–азказа много истории за премежди€та си. огати реши , че му е време остави китка синчец на прага и изчезна.
 ’ората разказват ,че гората си го прибрала.«а т€х, двамата овчари станаха горски духове,а »ван-демон , и така се роди нова легенда.

***

¬ълчицата жадно си пое дъх и започна да облизва новородените си.“ънки лъчи освет€ваха дълбочината на бърлогата й.ќтново се чу вой...ƒалеч един старец отсече:
-јко спре во€т, синко...и гората ще умре!— не€ и ние...
 

јко не виждате произведението добре форматирано използвайте този линк.

© Serenity ¬сички права запазени.
ѕубликувано:
2004-09-28

—подели във Facebook
  “ова произведение е добавено в "Ћюбими произведени€" от:
÷икъл: Ћегенди и други прокл€ти€
ѕредишно произведение     —ледващо произведение
ќрис
 
«а да можете да менаджирате произведени€та и да пишете коментари, тр€бва да бъдете логнат чрез бутона "¬ход чрез ‘ейсбук".
   ќтзиви: 1
  print ѕечат  
ћедиен партньор  
Ѕългарско национално радио
ѕоследнo в "Ћюбими произведени€"   1
1. –Я–Р–Ь–Х–Ґ–Э–Ш–Ъ–™ -  sarcomadroll  
2. ∆ената в мен - ћалинка ÷веткова -  јдминистраци€  
3. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
4. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
5. ѕќ —“Џѕ »“≈ Ќј Ћя“ќ“ќ - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
6. Ћя“Ќј ѕ–» ј« ј - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
7. ћќћ„≈“ќ ќ“ Ѕ≈Ћ»“≈ Ќќў» - ѕавлина —таменова -  јдминистраци€  
8. ∆ената в моето легло -  aleks  
9. Ѕезпросветно -  светлана  
10. Ќеизп€тата песен е хит -  elizabeth  
ѕълен списък
3
2
VIP произведени€
 ак да направим произведението си VIP
—ъбити€  
 
ѕърви публикации  
17-09 Ќаивна носталгична еклектика за празника на —офи€ -  botyo fentiev
31-08 Ќевъзможност -  светлана
31-08 Ѕезшумно -  nanito
30-08 ~***~ -  cefules
30-08  ак ход€т до тоалетната? -  cefules
ѕълен списък
 
 
 
ѕоследно прочетени E-книги  
12-12 —амотата спи на възглавницата ми
12-12 јлманах "Ќова българска литература - ѕоези€"
12-12 јлманах "Ќова българска литература - ѕоези€"
12-12 ’умор и сатира 2016
12-12 ÷ената на емигранта
ѕълен списък