БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Премъдрости

Павлина Атанасова Алекова-Недкова (поки)

Раздел: Други стихотворения  Цикъл:

ХХХ

На небето е грейнало ясното слънце
и свети.
И усмивката - промисъл блесна,
огря вековете.
Оранта да е спорна.И пръстта ни тракийска
да пръхне.
Да поникне зърното, човекът преди
да издъхне.
Да е пълна софрата и челяд край нея
да пее.
Кръвта да не гасне, родът във народ
да узрее...

ХХХ

Неочаквани облаци - сиви, и димни,
и диви -
над полетата злачни размятаха
сенчести гриви.
И отново разюздан дъждът градоносен
се мята,
и опложда, и бие, и ранява до болка
земята.
А степта се огъва под жестоките ледни
копита
и дали е поличба или клетва прокобна,
се питам?
Ще пристигнат напразно чуждоземните пъстри
кервани,
ще ги срещнат с мълчание опустелите бели
хармани..
Но преди да престане градоносникът люто
да бие,
помисли и реши - в кой ли път и посока
да свиеш...




2004-09-10

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)