БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

ПОСЛЕДНИЯТ ЧОВЕК

Боян Митков Паничаров (absolute)

Раздел: Други стихотворения  Цикъл: НИЧИЯ ЗЕМЯ

Далеч тъмнее се морето диво.
Прибоят глъхне над брега студен.
Неутешим, безмълвен дъжд отмива
праха горчив на гаснещия ден.

Прокуден, вятърът по плажа скита
с измокрени, оклюмали криле.
Печални сиви дюни, празни миди,
посърнало, безжизнено небе.

Скръбта души гърдите вцепенени,
премазани от мъртвия простор.
Аз свличам се безчувствен на колене,
изтръгва се от мен сподавен стон.

И вик безумен, яростен, отчаян
пронизва с болка падащия мрак.
Самотен, ужасен, неузнаваем
забравата зова. И пак! И пак...

Последен вопъл блъска се в скалите.
Неизбродима, хладна пустота
обгръща властно камъните тихи,
застинали, пленили вечността.

... ... ...
Ала тупти сърцето разкървено,
понесло с мъка жребия нелек:
изправен сред бездушната пустиня
да се превърна в първия човек.

 

 

 


2004-09-04

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)