БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Песен за душите

Славимир Генчев (бард)

Раздел: Гражданска лирика  Цикъл:

Знам, че се носят ялови слухове, но златно правило ме теши: не падам словом, не чезна духом, защото има сродни души. Трудно и чоглаво става понякога, даже Млечният път се руши. Но Дух поемам и сторвам крачка, за да си търся сродни души. Нека лакеят гръб да превива, нека доносникът преде с уши. Рия с копито, развявам грива: защото имам сродни души. Нехранимайковци и страдалци, чуждото щастие не им тежи; могат и с много, могат и с малко, но не търгуват с мъртви души. Мразят разните важни слушби*, не стават в чужди ръце маши. Не, нямам нужда от триста души: трябват ми само сродни души. Ходят по кръчми, жени, безкраи, ала конецът ще издържи. Едни прахосват, други нехаят, а трети имат сродни лъжи. Ако закъсате нейде, братя - за някой правда, за друг – лъжа, не се бавете и миг, елате: ще върлуваме от душа. *sic
2004-07-28

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)