БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

***СЪРЦЕ ЗА ДВАМА***

Меги Илиева (Tara)

Раздел: Фейлетони  Цикъл:

Часовник показва седем. Неговите песъчинките се отронват бавно, унесени в сладкото бреме на безвремието. Фигурки от абанос. Оризова хартия и сребърни нишки. Снежинки от скреж по стъклените стени. Теменужки, вплели крехки осанки една в друга. И ТЯ. И стаята. И самотата. И ТОЙ. Идолът, който бе неизменна част от сърцето й, но който никога не стана част от живота й..........Безброй цветя, хиляди писма. И пак цветя, и пак писма. И един свенлив поглед. Винаги от последния ред. Поглед, в които бе побрана цялата любов на света и цялата мъка на самотата. Една негова дума бе искрата, от която огънят лумваше с пълна сила, ярък и могъщ, огненочервен, изгарящ в миг всяка от милионите малки хартийки, на които беше изписана само една дума : Самота...Този огън хвърляше светли отблясъци върху сянката на самотата, нашепваше й думи, далечни и непознати, живителни и нежни, стари колкото света, думи, които може би този път се отнасяха за нея.Тя танцуваше във вихъра на този огън, лека като перце, босите й крака едва докосваха земята, полите на роклята й се вееха далеч зад нея, косите й блестяха в меденочервено.........Но ето че огнените пламъчета ставаха все по-тънички и немощни, техните езичета вече едва докосваха книгата на самотата. Оставаше само пепел. Пепел, която за кратко пречистваше изстрадалата й душа, пепел, която тя взимаше в ръцете си и разпръскваше по цялата земя, по всички кътчета и ъгълчета, в които трябваше да бъде с Него. Но тази пепел бе и животворното начало, от което отново и отново се разгаряше жаравата на любовта. Светлина. Светлината от свещта, на която пишеше поредното писмо. Подпечатваше го със сълзите си. Подписваше го с устните си. Препрочиташе го с атлазения лъч на надеждата. И чакаше. Чакаше то отново да остане непрочетено. И неразбрано. Докога? Светлина. Този път светлините са вълшебните отблясъци във водите на реката, реката, покрай която се разхождаше. Светлините от хиляди прозорци. Може би и зад тях са скрити хиляди души, които чакат отговор на своето писмо. Вече нищо няма знаение. Светлината става все по-близка и обозрима. Скоро ще стана част от тази светлина. От всемирната светлина на вселената. Аз ще бъда светлина. А късчета хартия ще танцуват около мен, палави и непокорни, докато накрая, запъхтяни и уморени от вихрения си танц не паднат в скута на влюбена двойка. - Виж, мили - прошепва тя - листчета хартия. Какво ли пише на тях? - Странно..., нищо - отвръща той - ......Но от днес това са вече парченца любов. И той взе листенце от роза и с него написа върху всяко едно от листчетата "ОБИЧАМ ТЕ"........
2004-06-23

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)