БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

"Вицове" на Туаман

Ангел Светославов Славчев (йоли)

Раздел: ФАНТАСТИКА и Фентъзи  Цикъл: Очите като жест

- По дяволите, от това ми се отвори язвата! - Моуки захлопна твърдокорото издание и се облегна на стола си. - Защо го четеш тогава? - попита Кумолай, без всъщност да се интересува. Беше забол нос във фината си работа и човъркаше нещо с поялника. Лютив дим бавно обтичаше наведеното му лице и вече беше пожълтил малките му кръгли очилца. - Не знам! - Моуки подхвърли книгата на близкия плот. После уверено добави - защото искам да се убедя колко зле всъщност е Туаман. Чел ли си нещата му? - Не - отвърна кротко Кумолай след секунда мълчание. Изсъска тихо нещо под нос, посмука неприпряно и незлобливо показалеца си, после продължи да работи. - Трябва да прочетеш някой от… псевдовицовете му - Моуки се беше разпалил. Грабна книгата от плота и я протегна към работещия си събеседник, но жестът беше пренебрегнат, затова отново я тупна на мястото си, като се постара да избумти. - Ужасни са, казвам ти!… - Тогава не ги чети. Аз не ги чета. - Ти само работиш! - Моуки се подразни. - Просто знам, че не си заслужават - реагира без да се засегне Кумолай и без да престава със заниманието си. - Откъде знаеш? Работещият не отговори. Приповдигна се на мястото си леко учудено, погледът му обходи отрупания с инструменти и странни части плот и отново се върна озадачен върху предмета на мълчаливата работа. - Чел ли си нещо друго на Туаман? Отново не прозвуча отговор. Кумолай стана от стола си и се заоглежда с търсещ поглед. - Всъщност първите му неща не са лоши - Моуки не се обезкуражи от липсата на диалог - има четири или пет романа, не съм чел май само един или два от тях - младият мъж се загледа в тавана и започна да помага на речта си с ръкомахане - "Кръгът" чел ли си го? Той е много як, наистина. Има и доста смисъл. Не е саркастичен или ироничен, искам да кажа, съвсем нормален си е… - Виждал ли си едни такива схеми?… - …но направо бие други книги по много параграфи. Там имаше един, дето… дето отиваше, там, някъде, не си спомням града… - Ей тия листи! - …ама там има едни магазини, дето… А! Сетих се, отива в Кунтуала! То там такива магазини няма, де… - Моуки, дай ми листите! - …такива магазини, от по двайсе-трийсе етажа. С няк'ви, там, гравиескалатори… Какво?! Къде са тия листи? - Седнал си на тях! Седнал си ми на схемата - разгорещилият се Кумолай се отпусна и довърши със спокоен тон - дай тука и гледай къде сядаш. - взе поомачканите листи от малко по-младия си събеседник, седна на мястото си и се загледа в схемите. - "Тухлите на Хоусън" поне трябва да си я чувал! - продължи прекъснатата си мисъл Моуки. - Покрай тая книга се вдигна много шум миналата година. Честно, голяма боза е! Туаман получи някакви награди за нея, ама не официални, а от основния си фенклуб. А иначе много я оплюха. И аз не мога да я трая. Кумолай не изрази мнение. Откъсна съсредоточен поглед от листите си и пак взе поялника. - Мене ако питаш - Моуки стана и отиде до илюминатора - Туаман се изчерпа с първите си няколко книги и после само се чуди как да си върне популярността. - Говорещият известно време мълчаливо гледа към чернотата на космоса и бавно движещите се сред него звезди. - Нали ги знаеш - продължи - напишат едно-две добри неща, дето не са чак толкова добри, ако трябва да сме точни, после им свършва вдъхновението и до края на живота им ги е яд и издават глупости, за да издоят хората, като се възползват от впечатлението, което са създали с първите си неща. Събеседникът продължаваше да мълчи, още по-съсредоточен. Веждите му се бяха събрали посред челото, сякаш във вечен съюз, а ченето му беше здраво стиснато, като да се опитваше да му строши зъбите. Тънки валма дим полъхнаха Моуки и той потърка засмъдялите го очи. - Ей го на! Направи оня сборник, "Тухлите на Хоусън", само за да обере още от хорските очаквания, а беше тъпо. Даже според мен повечето не са негови. И сега - вицове! Ти представяш ли си - три хиляди тъпи вица! Ама кой от кой по-тъп! И скучен - ораторът замълча за миг възмутен, после продължи с поучително-ерудиран тон - що не си остана на старата тема!… Като за оня, дето отива в магазина в Каопе. Каопе ли беше градът!… Май беше Каопе или Камсуо, ако не се лъжа… - Моуки! - прозвуча изведнъж гласът на работещия. - А? - Моуки! - Кумолай звучеше изненадващо ядосан. Моуки се обърна. Другият сочеше към книгата. Върху панела под нея един сигнализатор святкаше меко и зелено. - А?! - повдигна вежди Моуки. - Включил си комуникационната линия! - Кумолай стана от стола си, вдигна книгата и изключи сигнала. После погледна "Вицовете" и демонстративно я пльосна в кошчето. - На работа съм и след двайсе минути имам посрещане и скачване. Пуснах те при мен само защото каза, че няма къде да отидеш до вечерната совалка. - Добре де, аз… - опита се да се защити Моуки объркано. - Включил си комункатора - прекъсна го вбесен Кумолай - Ако някой те е чул в диспечерната и е разбрал, че не съм сам на поста ще ти откъсна главата!!… Незнайно защо в този момент нещо на пулта проблясна и записка тихо и натрапчиво.
2004-06-18

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)