БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Гарвана и Бодила

ॡճձբգڑ۳۴ۺहफ (alord)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл:

Гарвана и Бодила
Някога някъде из земите на забравено кралство бродел последният Гарван на тези земи. Той бил самотен, самотен и толкова много самотен, че не виждал смисъл да живее сред другите птици, когато той не е като тях и те не го искат. Летял този гарван, летял из полета и планини, не знаел какво търси, нито на къде лети. Бягал обаче, това го знаел. Бягал и една нощ се спрял в една гора. Там дочул тъжната песен на един славей. Той разказвал историята за друг славей, който в името на любовта пробол гръдта си на един трън, за да направи от бялата роза червена. Гарванът не могъл да плаче, но душата му ронела тежки сълзи, които го изгаряли от-вътре. Натъжена, черната птица отново литнала… “Имали смисъл да летя . Имали смисъл да живея без цел…” - питала се птицата, питала се, но не намирала отговор. “Защо славеят се бе самоубил, какво беше това любов?”
Нямаше отговор черната птица, но бе решила, че трябва да намери. Летя все на юг, към белите полета от рози. Искаше да ги пита тях, да ги пита какво е това любов. И след време ги видя. Бяха толкова много, толкова красиви, с благоуханен аромат, нежни бели цветчета. Гарванът, черната птица, беше омаяна от тяхната красота. Опита се да разговаря с тях, но те бяха горди бели цветове, които не обичаха черни птици, не обичаха единственият Гарван на цялата тази земя. Тогава Черната птица разбра, че това са просто цветя, те нямаха души, имаха само един красив вид и едни красиви бели листа… и всички бяха еднакви – бели и уханни.
Гарванът се натъжи. Красивото беше грозно. Отчаян, той понечи да отлети, но някой му подсвирна:
- Хей, ти, за какво питаш? - беше един бодил, един бодил на една роза, която беше по настрани от другите цветя и беше отдавана изсъхнала.
- Търся да разбера защо бе умрял един славей - отвърна безинтересно черната птица и понечи да отлети за втори път, но трънът за втори път го спря:
- Чакай, аз знам и аз някога бях червена роза…. 
- Кажи ми, защо тогава си изсъхнала, защо не си единствената сред тях - попита гарванът и се приближи до повяхналата роза. 
Трънът на розата се сприятели с Гарвана и черната птица стана щастлива, защото имаше до себе си приятел. Той често летеше насам натам, но винаги се връщаше при своята повяхнала роза, при своя трън. Тогава беше щастлив.
Един ден бодилът на розата беше тъжен. Той се бе влюбил в своя приятел, а Гарванът - той отричаше своите чувства към розата, защото някога имаше приятел, беше като него, и тя бе птица, но той се влюби в нея и приятелството им рухна. Не искаше да прави същата грешка. Беше го страх, бодилът също я бе страх…
И един ден тя му каза. Черната птица, Гарванът, той не знаеше какво да прави, не знаеш какво изпитва, защото толкова дълго бе подтискал всякакви чувства и сега… но нещо го бе спряло, нещо, наречено страх. Той се страхуваше, но не знаеше от какво. Беше го страх, че може да я загуби, беше го страх, че имаше мечти, които можеха да не се сбъднат, беше го страх да повярва, че е предал своята природа – на скитащия, самотния, никоганеобичания Гарван. Сега някой го обичаше и то силно, сега някой бе плакал за него, а той глупаво се страхуваше.
Гарванът затвори очи. Разбра за какво бе умрял един славей. Сега и той искаше да умре за същото. Искаше да даде живот на розата, искаше тя отново да е червена.
Той прободе гърдите си и черният бодил се заби в сърцето му. И не болка, а щастие почувства птицата, беше щастлива, че обичаше и че даваше любов с кръвта си.
Кръвта му се преля в розата. Тя плачеше, и той плачеше.
Дойде някой. Видя красивата роза. Видя Единствената червена роза в цялата тази земя. Откъсна я. Беше щастлив, че я притежава, но розата, откъсната от своето стъбло, от своя бодил и своя гарван, изсъхна в неговите ръце и той я захвърли с болка в сърцето...
 А на земята лежеше един мъртъв Гарван. Една черна птица - последната. Но не бе сама, не бе. В гърдите си, в сърцето си тя пазеше най – скъпото нещо на света – един бодил, един трън, с който нямаше да се раздери никога... Гарванът умря щастлив… Щастлив, че бе обичал, макар и малко, но бе обичал и бе обичан.
На Роси
2004-06-15 ВИДИН
2004-06-18

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)