БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Първият

Зорница Стойчева Биячева-Димитрова (divinity)

Раздел: ФАНТАСТИКА и Фентъзи  Цикъл:


Много неща не разбирах преди да предприема това пътуване. Не разбирах как може човек да научи нещо от света на затвореното съзнание. Не разбирах как някой може да бъде щастлив в този такъв изостанал свят. Много неща още не разбирам, но нека ви разкажа впечатленията си.
Подготовката премина по обичайната процедура. Знаете - проучването на зоната, дрехите, езика /повярвайте, той не е само израз на екстравагантност/. След това адаптацията към специфичните земни условия и така дойде моментът на прехвърлянето. Дотук всичко премина благополучно. Озовах се на претоварена гара с куфар в ръка, като току-що пристигнал пътник. То и така си беше. Поех дълбоко въздух, разширих възприятията си и получих първия шок. Вълната от дисхармония, енергийните сривове и хаосът от мисли буквално ме помете. Стоях объркан, парализиран от ужас. Обзе ме страх, че няма да се справя, че вероятно в процеса на адаптацията сме пропуснали нещо много съществено. Дадох си сметка какво излъчвам и разтревожено се огледах наоколо. Цялостното усещане беше за напрежение. То някак ме претопяваше. Никой не ми обръщаше внимание. Видях, че много хора стоят като мен, оглеждат се разтревожено или отегчено и тогава си помислих, че може би нещо се е случило, някакво бедствие, но не - не беше това. Забързах към къщата, където щях да отседна. Движех се механично. Познавах цялата област. Всичко бе старателно записано в съзнанието ми. Вървях доста, но чувствах, че не съм в състояние да се затворя в някое от превозните средства, където хаосът ставаше непоносим. Бързах с надигащата се у мен надежда, че когато най-после стигна, всичко ще си отиде на мястото.
Къщата - приветлива триетажна сграда, стоеше гордо сред красива дворна градина. Застанах пред вратата и излъчих присъствието си. Не усетих ответ. Замислих се за инструкциите, които бях получил: "Говори! Там непрекъснато говорят. Трябва и ти да го правиш". Тогава още не разбирах смисъла на това, но всеки свят си има по нещо, с което трябва да се съобразяваш. Видях сигналния бутон и го натиснах. Изглеждаше нелеп и груб начин да демонстрирам присъствието си, но явно това се очакваше от мен. Веднага почувствах, че има ответ. Първо усетих вниманието и засилващото се присъствие на хазяйката. След това чух стъпките й. Тя знаеше кой съм, очакваше пристигането ми, но въпреки това, когато отвори вратата, ме погледна с някаква смесица от любопитство, недоумение и очакване. Усмихнах се широко, както знаех, че е прието, но докато не проговорих, тя не ме покани.
- Добър ден - казах. - Имам запазена стая при вас.
- О, да! Г-н Раев, нали? - Разбира се, че знаеше кой съм, но въпреки това държеше да назова името си и очакваше отговор, затова потвърдих. - Заповядайте! Навярно сте уморен. Ще ви заведа до стаята ви. Вечерята е в 20 часа. - Казах, че ще я пропусна. - Добре, починете си. Закуската е в 9 часа сутринта. Тогава ще се запознаете с другите гости, а също и със семейството ми.
Мисля, че пак благодарих и побързах да се затворя в стаята си. Говорене. Твърде много говорене. Бях свикнал да свързвам гласа единствено с изкуството, с музиката. Знаех, че хората също пеят, но това с говоренето?
Стаята беше уютна. В мебелите липсваше разнообразие на форми и материали, но най-необходимото го имаше. Малко правоъгълно бюро, стол с правоъгълна седалка, правоъгълно легло, правоъгълен гардероб, два фотьойла с правоъгълни седалки и облегалки. Голям правоъгълен прозорец гледаше към залеза и градината. И всичко това в правоъгълна стая /всъщност бях във вътрешността на паралелепипед, но хората кой знае защо не обичат да подчертават триизмерността на предметите/. Знам, да - и аз при такова описание щях да отреагирам, че е потискащо правоъгълно, но колкото и да е странно, това изглеждаше нормално. Имаше, разбира се, и санитарен възел с тоалетна и душ-кабина. Бях настанен на втория етаж на пансиона. На първия беше салонът - приемна и библиотека едновременно, кухнята, столовата и апартаментът на хазяите. Етажът, на който бях, и този над него бяха изцяло приспособени за гости.
Седнах на леглото и се загледах в залеза. Гледката си заслужаваше. Цветове от топлата гама преливаха в няколко нюанса от златисто до червено. Имаше нещо пречистващо и успокояващо. Да, и за мен бе странно това усещане. Твърде агресивни, за да успокояват, но нещо в цялостта въздействаше особено на сетивата ми. Седях и се опитвах да се хармонизирам с този свят. Продължавах да усещам дисбаланса, но не можех да проследя източника. Аз, разбира се, съм настройчик, но мисията на пътуването ми не бе свързана с работата ми. Реших, че ще е по-добре да се наспя. Влязох под душа, пуснах силна струя вода и се отдадох на усещането. Повярвайте, невероятно е! Няма нищо общо със зоните на конденз в нашата атмосфера. Изобщо не е необходимо да се пречистваш съзнателно. Водата облива тялото, преминава свободно през ефирните тела и ги пречиства, отнасяйки вредните натрупвания. Разбрах, че това става и като естествен процес в атмосферата, но странно защо хората се крият, когато започне. Но да продължа. След това преживяване си легнах обнадежден, че по време на съня ще приключи окончателната ми настройка. Сутринта се събудих рано и дълго се излежавах, като поглъщах ненаситно уханията на цветята, шумоленето на растенията, песните на птиците. Запознанството със Земята беше очароващо. Свят, плашещо неизвестен, но със своя характерна обособеност и завършеност. Когато станах, с удоволствие се оставих на водата от душа, облякох се и начаса бях в трапезарията. Хазяйката шеташе между кухнята и столовата, където вече седяха мъж и жена. Те приказваха нещо, но това вече не ме учуди. Когато приближих, ме заляха с думи. Приех го като ритуал, в който трябваше да участвам.
- А, господин Раев, надявам се, че спахте добре. Това са Надето и Стоян, всяка година са при мен! Тук всички сме като едно семейство. - Гласът й ту се отдалечаваше, ту приближаваше, докато сервираше домашно приготвена баница, както сама поясни. - Има още две семейства, всеки момент ще слязат. Кафе или чай ще пиете?
Надя повтори въпроса й и услужливо присегна към каничките, които стояха на масата. И двете напитки ми бяха непознати, но казах - чай, и течността от едната кана се прехвърли в чашата ми.
- Тук сме като у дома си - говореше Стоян. - Условията са чудесни. Ще ви хареса! - В това не се съмнявах. От отдела за проучване обикновено не допускаха пропуски.
- Вие откъде сте? Пепито е много мила /Пепито беше хазяйката/ - едновременно със Стоян говореше жена му.
- Ами аз… - не успях да изрецитирам заучените реплики, защото ме заляха с нова вълна обяснения кой кой е - по повод пристигането на Соня и Иван и веднага след това и на Кирил, който започна да обяснява, че жена му щяла да си поспи до късно. Вярвайте, чувствах се пометен от цялата тази словесна вълна. Единственото, което можех да правя, бе да се усмихвам и да кимам напосоки. За щастие те пренасочиха словесния поток помежду си и аз използвах момента да напълня устата си с баница. Тогава се появи Катя - дъщерята на хазяйката. Хубаво момиче, но облечено ужасно. Широките провиснали дрехи загрозяваха стройното й тяло. Впечатлението ми бе толкова категорично, че усетих как мисълта ми изпълни стаята. Очаквах, че Катя моментално ще се втурне да се преоблича, при това и другите около мен мислеха същото. Но тя изобщо не реагира. Най-спокойно се разположи на един стол и се прозя. И сега, пригответе се да чуете нещо потресаващо. Кирил, който излъчваше неодобрение еднакво с моето, се обърна към нея и й каза, че изглежда чудесно! А тя, въпреки явната несъвместимост между мислите и думите му, се изпълни със задоволство и най-спокойно започна да се храни. Бях толкова изненадан, че останах безмълвен и неподвижен и чак привлякох вниманието. За малко да се издам. И тогава прозрях, че те бяха глухи. Всичките бяха глухи. Не чуваха нищо, освен думите, които изричаха и не усещаха нищо. Общуваха само с тези нелепи повърхностни думи без съдържание, без сила. Не исках да го повярвам. Концентрирах вътрешния си поглед върху мисловното поле, което бяхме създали. Виждах мислите им като малки мимолетно проблясващи мълнии, които се появяваха, понякога се разклоняваха и изчезваха. Никаква връзка помежду им, никаква основна единна мисъл. Дори се изкуших и изпълних мисловното поле с мисълта, че цветята ухаят прекрасно. Единствената реакция бе странната асоциация на Соня, че е забравила да си сложи парфюм. Бях прав. Това откритие ме потисна с абсурда си. Почувствах се невероятно самотен. Значи това означаваше "свят на затвореното съзнание". Представата ни, че наименованието на този свят идва от ограничения достъп до по-високите информационни нива се оказа погрешна. Просто всички те живеят в изолатор, изграден от собственото им съзнание! Разбирам съмнението ви, че съм направил прибързани изводи. Но уверявам ви, имах на разположение цял един ден, през който да ги слушам и наблюдавам. Вярно, един ден не е много време, но знаете, че според правилата, като първи пратеник нямах право да остана повече.
Докато се разхождахме, пътувахме и разговаряхме, осъзнах, че тяхната комуникативност се свежда до повърхностните визуални впечатления, до многократното повтаряне на едни и същи очевидни неща, сякаш всяка проста истина се молеше за специално разрешение да бъде разбрана. Няма да спирам подробно на всичко, ще ви посоча някои ключови моменти, които ме доведоха до това осмисляне.
След закуската, докато присъстващите се суетяха и обсъждаха как да прекарат деня, се приближих до Катя и й казах, че според мислите на всички дрехите й са ужасни. Това беше естествената ми реакция съгласно нашия морал, но тя се разсърди. Настрои се негативно към мен и поддържаше това отношение през цялото време. А към Кирил, който явно я беше излъгал, се държеше дружелюбно, усмихваше му се и кокетничеше. Той също беше изпълнен със задоволство. Тогава започнах да разбирам, че те намираха начин да бъдат щастливи в собствената си изолация. Можеха да изричат безотговорно и безнаказано лъжи и да ги приемат дори по-лесно от истините. Можеха да мислят едно и същевременно да говорят друго и да вършат трето. Това бе източникът на дисбаланса, който усетих при пристигането си там. Вярвайте, трябваше да ги анализирам целия ден, за да се осмеля да направя този шокиращ извод. Самият аз неведнъж се обърквах в преценките си, но бях свидетел на много изречени неистини, които увисваха в мисловното поле и се стапяха без последици. Не ми стигна времето, за да разгадая тази магия. Не успях да разбера критериите, по които решаваха кое да приемат за достоверно и кое не. От наша гледна точка цялото им поведение е нелогично, но въпреки това съжителстваха безпроблемно. Законите за тяхната съвместимост засега остават цел на проучване при следващите ни посещения. Искам да призная нещо - изкуших се да пробвам да изрека лъжа. Опитвах няколко пъти, но неуспешно. Изричах на глас точните си мисли. Все пак някъде в късния следобед успях. Бяхме пътували до един манастир в полите на планината. През деня се разхождахме из природата, след това посетихме едно селце на два часа път от пансиона и вече се връщахме обратно. Времето бе слънчево и топло, в колата - задушно. По време на това пътуване многократно си внушавах, че трябва да изрека обратното на това, което чувствам. Отне ми доста време, за да го приема в съзнанието си, но накрая казах: "Студено ми е!". Думите ми прозвучаха странни и кухи, и разбрах защо нямат сила. По-интересното е, че всички се засмяха. Не ги приеха, противоречаха на очевидното. Но и други неща противоречаха на очевидното, а те ги приемаха. Странно, нали? Сега си мисля, че всъщност не можах да изрека истинска лъжа, както го правеха те. Но уверявам ви, този странен свят, видимо първичен, е интересен за изучаване. Когато на следващата сутрин се сбогувах с новите си познати, най-искрено изказах съжалението си, че не мога да остана повече. Сигурен съм, че след второто си посещение ще мога да дам по-точна и по-пълна оценка за света на затвореното съзнание. А сега ви уверявам, че въпреки явния абсурд на съществуване, с който се сблъсках, този свят е безопасен. Странен чужд свят, в който всеки от нас може да се почувства изолиран, самотен, неразбран и объркан - но достъпен. Приветствам сформирането на група за първо посещение и вярвам, че скоро ще открием начин за постигане на щастие чрез изолация. Щастие, чрез правото да грешим, а може би и терапия за разтоварване пред огромната ни отговорност пред истината!


2004-06-17

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)