БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Вълнуващата среща

Гинка Кирилова Димитрова (гидим)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл:

   До ден днешен не мога да забравя вкуса на мармеладите от дюли, шипки, грозде, динчета, които есенно време вареше майка... Аз най-много обичах от шипки. Тези шипки! Толкова трудно се намираха. Трудно се беряха, така ме изподраскваха, че дълго раните не зарастваха по краченцата и ръчичките ми. Спомням си как майка, вуйна Мария и аз, обикаляме из горичките  между Караманово и Вардим за шипки, че отново есен бе дошла. На една височинка, сред шубраците, зърнахме дървен кръст. Някой се беше сетил да остави знак, който аз с очите си видях, с ръцете си пипнах. Имаше и надпис. Трудно го разчетохме, но разбрахме,  че оттук през 1868 година е минала четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
   Разказах случката на Асен Найденов, един от потомците на рода Найденовци. Той си спомни интересен епизод с Иван Найденов - сина на оня, намерения Найденчо... Било началото на юли. Предните дни все валяло дъжд, та се наложило Иван да прескочи до местността Пендикуряк и да наобиколи нивата с жито. Нарамил той торбичката с хлебец, сиренце и лук... Тръгнал, но не впрегнал животно... Пътят бил разкалян, ала крачката му споряла. Та той бил само на двадесет и две години... Стигнал до нивата... Класовете били изпоналягали, но след ден, два можело да доведе жътварите. Мислел си - "Работа ще падне, душите ще се поотпуснат, песни ще огласят къра..."
   Зад гърба му го изненадал някакъв шум. Изведнъж се явили две едри и снажни момчета, със странна униформа, бели калпаци, че и лъвчета на тях. Е, видът им бил поизморен, краката - почти до коленете кални. Но погледът!? Погледът им открит, дързък, пламтящ... От четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа били. Останалите си почивали долу в ниското, а двамата тръгнали на разузнаване и за хляб. След малко щели да потеглят към Балкана, да се бият с турците за свободата на поробените си братя. Разтворил Иван торбичката, дал им обяда си и се разделили по живо, по здраво. Дълго гледал след тях, чудел им се. Та те били негови връстници, а какъв опасен път били избрали. Какво ли ги очаквало - наоколо черкези, турски постове, не му се мислело. Бързал да се върне по-скоро в селото и да разкаже на близките си...
2004-06-10

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)